Р Е Ш
Е Н И Е
№ 381
гр.
С.а, 3 август
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на първи ю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
при секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 283 по описа на съда за
Ищецът „ЗД Бул инс” АД твърди, че на 16.07.2016 г. ответникът, управлявайки лек автомобил Ф. Г., рег. № .........., собственост на С. И. А., реализирал ПТП в гр. Д., по ул. „С. С.” в бензиностанция Р., като при маневра „ляв завой” блъснал странично лек автомобил Х. С. с рег. № ......................, собственост на Д.И.Д., след което напуснал местопроизшествието. Ищецът твърди, че ответникът шофирал автомобила без да е правоспособен водач; към момента на произшествието по отношение на управлявания от ответника лек автомобил действал договор за застраховка „гражданска отговорност”, по силата на който ищецът заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 422,42 лв. по щета № ......... Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати тази сума, ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и законна лихва върху главниците от 22.04.2019 г. до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Г.А. И. чрез назначения си по делото особен представител оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита, че по делото не са представени доказателства за неправоспособността на водача, не ставало ясно дали той никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС или същото му е било отнето, а освен това длъжностното лице, съставило протокола за ПТП, не било компетентно да удостоверява в документа факти от подобно естество. Изразява становище за липса на доказателства дали неправоспособността на водача е била известна на собственика на лекия автомобил Ф. Г., рег. № ................, в който случай би следвало да се коментира съпричиняване. Счита също така, че от представените към исковата молба доказателства ставало ясно, че пострадалият е съобщил на компетентните органи за осъществилото се ПТП два дни след събитието и самият той не останал на местопроизшествието, което сочи, че и самият ответник не е бил длъжен да стори това, още повече че той отговаря за подобно поведение, само ако явяването на контролните органи е било задължително.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ и чл. 378, ал. 6 КЗ.
Според констатациите на представен по делото протокол за ПТП от 18.07.2016 г. на 16.07.2016 г. ответникът, управлявайки лек автомобил Ф. Г., рег. № ............, собственост на С. И. А., реализирал ПТП в гр. Д., по ул. „С. С.” в бензиностанция Р., като при маневра „ляв завой” блъснал странично лек автомобил Х. С.с рег. № ..............., собственост на Д.И.Д., след което и двамата водачи напуснали местопроизшествието. Това стечение на събитията е потвърдено от двамата участници в произшествието, които са удостоверили с подписите си верността на изложената в протокола за ПТП фактическа обстановка; в протокола е отразено също така, че към момента на произшествието ответникът е бил неправоспособен водач. Механизмът на произшествието се установява и от показанията на свидетеля Д.Д., шофирал ударения лек автомобил Х. С. с рег. № ................, според който при преминаването му покрай бензиностанцията на посочената в исковата молба дата, той бил блъснат от автомобила на ответника, който предприел маневра „завой наляво“, без да пропусне свидетеля, явяващ се водач на дясностоящ спрямо него автомобил.
По отношение на управлявания от ответника лек автомобил бил сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” между собственика на превозното средство и ищцовото дружество, обективиран в застрахователна полица № BG/02/116001678932 със срок на действие от 16.06.2016 г. до 15.06.2017 г., в който период попада и датата на процесния пътен инцидент. Експертната оценка, извършена от ангажирани от застрахователя специалисти, определя стойността на вредите на сумата от 422,42 лв., като тази сума била заплатена на собственика на увреденото МПС чрез платежно нареждане от 01.11.2016 г.
Чл. 500, ал. 2 КЗ гласи, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Съдът счита, че предвидените в тази норма предпоставки за ангажиране регресната отговорност на ответника са настъпили, тъй като от протокола за ПТП от 18.07.2016 г. се установява, че той е бил неправоспособен водач – обстоятелство, което е отразено в документа и потвърдено от извършителя на произшествието, тъй като последният е потвърдил с подписа си механизма на неговото настъпване и съпътстващите и относими към този инцидент обстоятелства, всред които и факта, че е неправоспособен водач. Поради тези причини съдът приема, че протоколът по убедителен начин установява липсата на правоспособност от страна на ответника да управлява лек автомобил, тъй като той обективира признанието му в тази насока, което в съдебното производство не бе опровергано чрез представяне на доказателства за наличието на такава. В този смисъл е излишно да се разсъждава по какъв начин длъжностното лице, съставило протокола, се е уверило в липсата на правоспособност – поради непредставяне на свидетелство за управление на МПС от страна на водача или след проверка в информационната система на КАТ и в кой от случаите констатациите му биха обвързали съда на основание чл. 179, ал. 1 ГПК – обективираното в протокола признание на ответника само по себе си представлява доказателствено средство, годно да установи неговата неправоспособност да управлява лек автомобил към момента на ПТП, поради което не е необходимо да се търси допълнителното ѝ потвърждение чрез ангажиране на други доказателствени източници от страна на ищеца. Тъй като чл. 500, ал. 2 КЗ регламентира като предпоставки за възникване на регресна отговорност на прекия извършител на ПТП както липсата на правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, така и временното отнемане на свидетелството за управление, отсъствието на конкретност относно причината, от която произтича неправоспособността на ответника, не рефлектира върху задължението му да възстанови на застрахователя заплатеното от него обезщетение за причинените при инцидента вреди. Осъществяването на хипотезата на чл. 500, ал. 2 КЗ прави излишно изследването на поведението на водача след произшествието и по – конкретно напускането на последното при условията на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ - преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването му от тях е задължително по закон, като в тази насока единствено следва да се отбележи, че ищецът не се е позовал на наличието на някоя от конкретно регламентираните в чл. 125 ЗДвП предпоставки, изискващи задължителното явяване на службите за контрол на МВР, така че твърденията му за приложимост на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ не може да бъде проверено.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че липсата на доказателства дали неправоспособността на водача е била известна на собственика на лекия автомобил Ф. Г., рег. № ............., обосновава неоснователност на исковата претенция поради невъзможността да се установи съпричиняване по отношение на настъпилите вреди. По силата на чл. 53 ЗЗД причиняването на вредата от няколко лица е основание за тяхната солидарна отговорност, при която съгласно чл. 122 , ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Казаното сочи, че евентуалната солидарна отговорност на ответника с трети лица не рефлектира върху размера на задължението му спрямо застрахователното дружество, поради което наличието на основания за възникването на такава отговорност няма отношение към съществуването и размера на предявеното в настоящото производство вземане.
Поради изложените причини предявеният иск следва да се уважи, като ответникът се осъди да възстанови на застрахователя платеното застрахователно обезщетение, направените ликвидационни разноски, както и на основание чл. 378, ал. 6 КЗ - законна лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.04.2019 г., до окончателното им плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за назначаване на особен представител и 40 лв. за призоваване на свидетел. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.А. И. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЗД Б. и.” АД с ЕИК ............ с адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.” № .., представлявано от С. П. и К.К., сумата от 422,42 лв. (четиристотин двадесет и два лв. и 42 ст.), представляваща застрахователно обезщетение, което ищецът е заплатил на Д.И.Д. за отстраняване на повредите по лек автомобил Х. С. с рег. № ............., настъпили при ПТП, причинено от ответника, без да притежава правоспособност да управлява МПС, на 16.07.2016 г. в гр. Д. по ул. „С. С.” в бензиностанция Р. при управление на лек автомобил Ф. Г., рег. № ... ......., по отношение на който бил сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ищцовото дружество, ликвидационни разноски в размер на 15 лв. (петнадесет лв.), законна лихва върху обезщетението и разноските от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.04.2019 г., до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лв.) за държавна такса, 300 лв. (триста лв.) за назначаване на особен представител и 40 лв. (четиридесет лв.) за призоваване на свидетел.
Дължимите суми могат за бъдат заплатени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, Б. ДСК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С.окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/