О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 18.11.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на десети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря МАЯ СИМЕОНОВА като разгледа т.д.№ 429 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
Образувано
е по възражение, подадено от кредитора „П.И.Б.“ АД срещу обявения на 02.10.2020г. с вписване № 20201002080405 в ТР Списък
на приетите от синдика допълнително предявени вземания на кредиторите на „П.С.“
ЕАД. Кредиторът сочи, че макар като основание за изготвяне на списъка да е
посочено чл. 688 ТЗ във вр. с чл. 695 ТЗ и че вземанията са възникнали въз основа на
Решение № 39/02.07.2019г. по дело 1283/2018г., I Т.О, ВКС, в списъка не са
включени неоспорими вземания по смисъла на чл. 691 от ТЗ, тъй като синдикът не
е взел участие в производството по делото. Сочи, че в списъка са включени
вземания „Б.“ ЕАД, ЕИК *****и на Бургаски свободен университет, БУЛСТАТ
*********, предявени пред синдика на 10.09.2020г., възникнали вследствие на решение на ВКС № 39/02.07.2019г., от които Вземания
на „Б.“ ЕАД: сумата
от 1 200 000.00 лева, представляващи главница по договор за срочен депозит №
31346/12.03.2013г„ сключен с КТБ /н./, цедиран с
Договор за прехвърляне на вземане от 28.10.2014г. и Анекс № 1/05.11.2014г. ;
сумата от 1 500 000.00 лева, представляващи главница по договор за срочен
депозит № 31347/12.03.2013г., сключен с КТБ /н./, цедиран
с Договор за прехвърляне на вземане от 28.10.2014г. и Анекс № 1/05.11.2014г.
него просрочени лихви по Договор за банков кредит, т.е. вземания в общ размер
на 2 700 000.00 лева, включени в Списъка на приети от синдика вземания с поредност за удовлетворяване чл. 722, т. 8 от ТЗ. Вземанията на Бургаски
свободен университет са 1/
804 000.00 лева, представляващи главница по договор за индивидуален срочен
депозит № 26245/22.10.2013г., сключен с КТБ /н./, цедиран
с Договор за прехвърляне на вземане от 28.10.2014г. и Анекс № 1/05.11.2014г.; 52
199.17 лева — осчетоводена лихва по договор за индивидуален срочен депозит №
26245/22.10.2013г„ сключен с КТБ /н./, цедиран с
Договор за прехвърляне на вземане от 28.10.2014г. и Анекс № 1/05.11.2014г.
него; за сумата от 1 000 000.00 лева, представляващи
главница по договор за индивидуален срочен депозит № 14982/28.10.2013г.,
сключен с КТБ /н./, цедиран с Договор за прехвърляне
на вземане от 28.10.2014г. и Анекс № 1/05.11.2014г. към него; 51110,50 лв. - осчетоводена
лихва по договор за индивидуален срочен депозит № 14982/28.10.2013г., сключен с
КТБ /н./, цедиран с Договор за прехвърляне на вземане
от 28.10.2014г. и Анекс № 1/05.11.2014г. към него; сумата от 1 000 000.00 лева, представляващи главница по договор за
индивидуален срочен депозит № 11968/07.03.2013г., сключен с КТБ /н./, цедиран с Договор за прехвърляне н вземане от 28.10.2014г.
и Анекс № 1/05.11.2014г.; сумата от 1 000 000.00
лева, представляващи главница по договор за индивидуален срочен депозит №
12168/28.03.2013г., сключен с КТБ /н./, цедиран с
Договор за прехвърляне н вземане от 28.10.2014г. и Анекс № 1/05.11.2014г.;
сумата 2 000 000.00 лева, представляващи главница по
договор за индивидуален срочен депозит № 13770/15.09.2011г., сключен с КТБ
/н./, цедиран с Договор за прехвърляне н вземане от
28.10.2014г. и Анекс № 1/05.11.2014г. него; сумата от 1 000 000.00
лева, представляващи главница по договор за индивидуален срочен депозит №
13875/17.09.2012г., сключен с КТБ /н./, цедиран с
Договор за прехвърляне н вземане от 28.10.2014г. и Анекс № 1/05.11.2014г.; Вземанията
са в общ размер на 6 907 976.67 лева, са включени в Списъка н приети от синдика
вземания с поредност за удовлетворяване чл. 722, т. 8
от ТЗ. Възразилият кредитор твърди, че на първо място и в двата договора е
посочено, в чл. 1, ал. 2 че цедентът Б. ЕАД (респ. Бургаски свободен университет) остава титуляр на
индивидуален срочен депозит по договор № 31346/12.03.2013г. (респ. -
26245/22.10.2013г.) за индивидуален срочен депозит с падеж на 12.03.2015г.
(22.10.2014г.) за
част от главницата в размер на 196 000 лева, която представлява
гарантирания размер на влоговете в К.Т.Б. по смисъла на чл. 4 от Закона за
гарантиране на влоговете в банките. Сочи, че видно от изрично
изразената воля на страните по договорите за цесия и Договор №
31346/12.03.2013г. за индивидуален срочен депозит, сключен между „Б.“ ЕАД и КТБ
/н./ АД (т. 1 от Списъка с приети от синдика вземания) е прехвърлена единствено
главница в размер на 1 008 000 лева,
а по Договор 26245/22.10.2013г. за индивидуален срочен депозит, сключен между
Бургаски свободен университет и КТБ /и./ АД (т. 3 от Списъка с приети от синдика
вземания) е прехвърлена единствено главница в размер 608 000.00 лева, но в оспорения списък оспорения списък са приети
вземания на „Б.“ ЕАД в размер на 1 204 000.00 лева, а на Бургаски свободен
университет - в размер на 804 000.00 лева. Наред с горното поддържа, че нито „Б.“
ЕАД, нито Бургаски свободен университет имат вземане от „П.С.-Х“ ЕАД, тъй като видно от представените договори за цесия и
анекси към тях, „Б.“ ЕАД, респ. Бургаски свободен университет са прехвърлили на
„П.С.-Х“ ЕАД вземания под прекратително условие.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от договорите страните са приели, че „в случай, че
извършеното прихващане бъде обявено за недействително, с влязло в сила съдебно
решение, вземането, предмет на настоящия договор преминава обратно в патримониума на цедента с всички
произтичащи от това последици, а цесионерът се
задължава в срок до 3 дни от влизането в сила на решението за обявяване на
прихващането за недействително да уведоми длъжника за връщането на вземането в патримониума на цедента и в същия
срок да предаде на цедента всички документи, свързани
с вземането, които е получил в изпълнение на този договор. Твърди се, че в
закона няма забрана действието на договора за цесия или прекратяването му да
бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - отлагателно или прекратително условие или в зависимост от едно бъдещо
сигурно събитие - срок. Уредбата на договорите, сключени под условие, е по
нормата на чл.25 ЗЗД, като при прекратителното
условие, докато още не се е сбъднало, възникват права и задължения за страните
по договора, т.е. задължението възниква като напълно действително и изискуемо
на общо основание, а в полза на кредитора се поражда едно съвършено субективно
право. Поради това счита, че носителят на вземане под прекратително
условие може да иска изпълнението му както доброволно, така и принудително, но
с настъпване на условието обаче действието на сделката се прекратява, като
съгласно чл.25, ал.2 ЗЗД настъпването на условието има обратно действие, но тази
норма е диспозитивна и следователно страните може да
уговорят нещо друго, напр. действие за в бъдеще. В случая страните са уговорили
какво ще бъде действието на прекратителното условие -
с влизането в сила на Решение № 39/02.07.2019г. на ВКС по дело 1283/2018г., I
ТО, ВКС, с което са обявени за недействителни прихващанията,
извършени от „П.С.-Х“ ЕАД към КТБ /н./ вземанията на „Б.“ ЕАД, респ. на
Бургаски свободен университет са преминали отново в патримониума
на цедентите по договорите за цесия от 28.10.2014г.
(без значение от кой момент - обратно действие или действие занапред). От този
момент (02.07.2019г.) договорът цесия се счита за прекратен с произтичащите от
това последици - преминаване вземането към КТБ от Цесионера
(„П.С.-Х“ ЕАД) в патримониума на Цедента
(„Б.“ ЕАД, респ. Бургаски свободен университет). Възразилият кредитор
твърди, че Б.“ ЕАД и Бургаски свободен университет са направили
предявяване на своите вземания в производството по несъстоятелност на КТБ /н./,
като приемат, че договорите за цесия са развалени по право, като е безспорен
факт е и, че нито „Б.“ ЕАД, нито Бургаски свободен университет са оспорили
списъка по чл. 64, ал. 2 от ЗБН на вземания, приети от синдика на КТБ /н./ ЕАД,
вписан в Търговския регистър под № 20200507095426 по партидата на КТБ /н./ ЕАД,
т.е. двете дружества пропуснали сроковете да защитят правата си в
производството по несъстоятелност на КТБ /н./ ЕАД, като се домогват да
преодолеят този пропуск с настоящото предявяване.
Длъжникът
„ПСХ“ ЕАД /в несъстоятелност/ не изразява
становище по възражението.
Кредиторите с оспорено
вземане – „БСУ“ АД и Бургаски свободен университет оспорват възражението чрез
процесуалния си представител – адв. И.-Г.. Поддържат,
че срокът за предявяване е спазен, тъй като поискали след влизане в сила на
решението на ВКС да бъдат присъединени към несъстоятелността на „КТБ“ АД, но им
било отговорено в края на май, а официалният отказ на
банката бил с писмо от 07.08.2020г. и затова след това предявили вземанията.
Сочи, че съдържанието на договора е непротивопоставимо
на възразилия кредитор. Излага
подробни доводи в писмено становище.
Синдикът
П.Ц. е депозирал писмено становище от 28.10.2020г., в което сочи, че счита, че
възражението е неоснователно. Твърди, че съжденията на П. АД, щяха да са верни, ако с
влязлото в сила на Решение №39/02.07.2019 г. на ВКС по дело 1283/2018 г. I
т.о., ВКС, бяха обявени извършените между ПРОМИШЛЕНО СТРОИТЕЛСТВО | - ХОЛДИНГ’
ЕАД и „Б.’ ЕАД, респективно БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ за недействителни,
т.е. несъществуващи или неслучили се. Обаче в Решение №39/02.07.2019 г. на ВКС са
обявени за относително недействителни по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността
на „К.т.б. АД (в несъстоятелност) на извършените от „П.С.Х.“ АД 21 прихващания
със следните негови изявления до кредитната институция”’ и поради това не може
да се приложи чл.5, ал.3 от Договорите за цесия. Още повече, че вземанията, които „П.С.Х.’
ЕАД /н/ е придобило вследствие на отменените прихващания са служебно приети от
синдиците на КТБ АД /н/, като вземания на „П.С.-Х’ ЕАД /н/ от КТБ АД /н/.
Съдът, като взе предвид направените възражения, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
С решение на СГС, VІ-18 състав по т.д.№429/2018г. от 17.12.2018г., вписано в ТР е открито производство по несъстоятелност на длъжника „ПСХ“ ЕАД, като решението е обявено в Търговския регистър на 17.12.2018г., от която дата е започнал да тече срока за предявяване на вземания.
Не се спори и
се установява, че с решение на ВКС №39/02.07.2019 г. по т.д.1283/2018г., е отменено решение
№ 556 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 8.ІІІ.2018 г., постановено
по т. д. № 5582/2017 г., както и потвърденото с него първоинстанционно
решение № 1645/21.VІІІ.2017 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-11, по т.
д. № 2630/2016 г., като вместо това са обявени за относително недействителни по
отношение кредиторите на масата на несъстоятелността на „К.т.б. АД (в несъстоятелност)
на извършените от „П.С.Х.” АД-София, гара Яна, 21 /ДВАДЕСЕТ И ЕДНО/ ПРИХВАЩАНИЯ
със следните негови изявления до кредитната институция:
1./ С вх. № 8889/19.ІХ.2014 г.; 2./ С вх. № 8885/19.ІХ.2014 г.; 3./ С вх. №
10221/30.Х.2014 г.; 4./ С вх. № 8900/19.ІХ.2014 г.; 5./ С вх. № 10505/3.ХІ.2014
г.; 6./ С вх. № 8907/19.ІХ.2014 г.; 7./ С вх. № 8908/19.ІХ.2014 г.; 8./ С вх. №
8901/19.ІХ.2014 г.; 9./ С вх. № 8895/19.ІХ.2014 г.; 10./ С вх. №
8886/19.ІХ.2014 г.; 11./ С вх. № 8897/19.ІХ.2014 г.; 12./ С вх. №
8904/19.ІХ.2014 г.; 13./ С вх. № 8905/19.ІХ.2014 г.; 14./ С вх. №
8892/19.ІХ.2014 г.; 15./ С вх. № 8882/19.ІХ.2014 г.; 16./ С вх. №
8893/19.ІХ.2014 г.; 17./ С вх. № 9401/16.Х.2014 г.; 18./ С вх. №
10409/31.Х.2014 г.; 19./ С вх. № 10838/4.ХІ.2014 г.; 20./ С вх. №
10834/4.ХІ.2014 г.; 21./ С вх. № 10836/4.ХІ.2014 г., като извършени след
началната дата на неплатежоспособността на „К.т.б.” АД /в несъстоятелност/ - 20
юни 2014 г.Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „П.И.Б.“
АД като трето лице помагач. Видно от мотивите на акта, процесните
прихващания са били във връзка със сключените от „ПСХ“ ЕАД пет договора за
банков кредит с „КТБ“ АД, които са както следва: от 8.ХІІ.2011 г. за 14 000 000 евро, от който, съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към датата 29.Х.2014 г. задълженията на „П.С.Х.” ЕАД са били в
размер на 8 554539.48 евро; от 26.ХІ.2012 г. в размер на 180 000 лева, от
който, съгласно извлечението от счетоводните книги на банката, задълженията на
ответника по касация са възлизали на 22 748.49 лв.; от 17.І.2013 г. в размер на
4 500 000 лева, от който, съгласно извлечението то счетоводните книги на
банката, към датата 18.ІХ.2014г. задълженията на търговеца ответник са били в
размер на 2 413 390.35 лв.;от 24.VІ.2013 г. в размер на 1 500 000 лева, от
който, съгласно извлечението от счетоводните книги на банката, задълженията на
ответното търговско дружество към датата 29.Х.2014 г. са били в размер на 974
082.60 лева; и от 1.ІV.2014 г. в размер на 4 000 000
лева, от който, съгласно извлечението от счетоводните книги на банката,
задълженията на ответника към датата 29.Х.2014 г. са били в размер на 4 034
957.68 лв. ВКС е приел за установен факта на извършените цесии, както и
възникналите по повод на същите прехвърляния на вземания взаимоотношения между
страните по спора във връзка със заведените в периода 12.ІХ.2014 г. – 4.ХІ.2014
г. в канцеларията на банката настоящ касатор
изявления за прихващане, като предвид разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.), постановяваща, че „член
59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20 юни 2014 г., т.е. считано от окончателно определената
начална дата на неплатежоспособността на „КТБ” АД (в Н.), е прието, че всяко
едно от процесните 21 прихващания следва по време
този единствено меродавен за преценката за относителна недействителност на
същите момент.
Безспорно е,
че по предходен списък и с определение на съда по чл. 690 от ТЗ, са приети в
производството по несъстоятелност вземания на „КТБ“ АД под условие, както е
постановено, а именно: „под условие, че бъде
уважен някой от исковете по т.д.№2630/2016г., т.д.№1490/2017г., т.д.№1497/2017г.,
т.д.№1499/2017г. или т.д.№1693/2018г., всички по описа на СГС и до размера, в
който искът по някое от тези дела е уважен“. Вземанията са по процесните договори за кредит, за които са подадени
изявления за прихващане.
С две молби от 10.09.2020г. двамата кредитори – Бургаски свободен университет и „Б.“ ЕАД са предявили вземания срещу несъстоятелния длъжник, които са аргументирали с това, че по договор за цесия от 28.10.2014г. като цеденти били прехвърлили вземанията си на „П.С.Х.“ ЕАД към „КТБ“ АД по описаните договори за депозити, но с решение на ВКС процесните 21 прихващания били обявени за недействителни. Бургарски свободен университет е искал да бъде включен със вземане за 6 907 976,67 лв., а „Б.“ ЕАД – за сумата от 2 704 000 лв. И двамата са представили договори за цесия от 28.10.2014г., в чл.5, ал.1 от които е уговорено, че вземанията се прехвърлят на цесионера и стават негова собственост в деня на подписване на договора. В чл. 5, ал.3 е уговорено, че в случая, че прихващането бъде обявено за недействително с влязло в сила решение, вземането преминава обратно в патримонуима на цедента, като цесионерът се задължава в срок до 3 дни от влизане в сила на решението да уведоми длъжника и да предаде документите на цедента.
Съдът намира, че възражението е в срок, допустимо е и следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно практиката на съдилищата, обективирана в решение № 291 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 2193/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение и мн.др. се приема, че по силата на разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД при цесия прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, като по отношение на договора за цесия са приложими и общите правила за договорите, вкл. това по чл. 25 от ЗЗД. сбъдването на прекратително условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД има обратно действие, което означава, че се възстановява състоянието отпреди сключване на договора, като всяка от страните е длъжна да върне на другата това, което е получила въз основа на сделката, а обратният транслативен ефект е обусловен от съществуване на вземането в патримониума на цесионера към момента на прекратяването, респективно следва да се имат предвид и настъпили преди прекратяването факти, които са с правопогасяващ ефект - плащане, прихващане или др. Налице е и практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 242 от 21.03.2019 г. по т.д. № 3097/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение /, съгласно което с договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане. Съглашението между цедента /стар кредитор/ и цесионера /нов кредитор/ е облигационно, води до преминаване на правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по правило това е моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането. Длъжникът не е страна по последния, но последиците на този договор го засягат, тъй като с него се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си. Длъжникът може и да не знае за изменението в субективния състав на облигационното си отношение с цедента. Отчитайки тези особености, законодателят обезпечава интересите на длъжника като предвижда изрично редица гаранции: чл. 99, ал. 3 ЗЗД - предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето; чл. 99, ал. 4 ЗЗД - прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД - длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него и възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. От момента на съобщаването от цедента за станалата цесия длъжникът е уведомен както за наличието на договор за прехвърляне на вземането, така и за личността на новия кредитор. Следователно длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението - на новия кредитор. Към договора за прехвърляне на вземане намират приложение всички общи правила за сключване, изменение или прекратяване, респ. разваляне на договора. Той може да има съдържание, определено в рамките на договорната свобода на осн. чл. 9 ЗЗД по волята на страните по него - цедент и цесионер. В него могат да бъдат посочени обстоятелства, при настъпването на които договорът да се счита за прекратен, респ. да са поети задължения, при неизпълнение на които изправната страна има право да развали договора за прехвърляне на вземания съобразно правилата на чл. 87 и сл. ЗЗД. Тъй като съществуващата нормативна уредба не регламентира изрично последиците спрямо прехвърленото вземане при прекратяване или разваляне на цесията, същите могат да се уговорят в договора между стария и новия кредитор, а при липса на такава клауза, приложение следва да намерят общите правила на облигационното право. При разваляне на договора за прехвърляне на вземане или при настъпване на предвидено в него прекратително условие, между цедента и цесионера с обратна сила на осн. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 25, ал. 2 ЗЗД отпада облигационната връзка, а прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Следователно отново се касае до промяна в титуляра на вземането, като с оглед принципа за относителното действие на договора, на основание чл. 21 ЗЗД и изложените по-горе съображения за защита интересите на длъжника при цесия, промяната в нея следва да му бъде съобщена, за да има действие спрямо него. До уведомяването на длъжника за развалянето, респ. прекратяването на договора за прехвърляне на вземането, надлежен кредитор за длъжника се явява цесионерът.
Извършеното преди развалянето на договора за цесия от цесионера прихващане на цедираното вземане със съществуващи негови задължения към "КТБ" АД /н/ е от значение за правата на цедента по отношение на цедираното вземане. При действителност на прихващането вземането се е погасило преди отпадането на облигационната връзка по договора за цесия, поради което същото не може да се върне в патримониума на цедента и за последния не съществува възможност да търси изпълнението му от длъжника, а се поражда вземане на цедента към цесионера за равностойността на вземането, с което последният неоснователно се е обогатил. Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН обаче, би означавало, че цедираното вземане не е погасено чрез прихващане и същото се е върнало в патримониума на цедента при развалянето на договора за цесия, в който смисъл изрично е произнасянето на ВКС с решение № 126/30.01.2020г. по т.д.№2785/2018г. на ВКС, Първо т.о.
Съдът намира, че в случая безспорно се установи, че с влязло в сила решение на ВКС процесните прихващания са обявени за недействителни. С оглед горното е настъпило уговореното прекратително условие по договора за цесия и с настъпването му като последица процесните вземания са се върнали в патримонуима на цедента. Ирелевантни са изтъкнатите от синдика доводи, че прихващането било обявено за недействително само спрямо кредиторите на несъстоятелността, а не по друга причина. Правният ефект е, че прихващане не е настъпило и именно поради това, както се твърди и от кредиторите с оспорени вземания те са получили обратно в патримонуима си цедираните вземания. Длъжник по тези вземания, обаче, е банката – „КТБ“ АД, а не цесионера – „П.С.Х.“ ЕАД. Дали и как кредиторите с оспорени вземания са защитили правата си в производството по несъстоятелност на банката е ирелевантно, тъй като с връщането в патримониума им на цедираните вземания те имат вземания, но не срещу своя съконтрахент по договора за цесия, а срещу длъжника. Биха имали вземане срещу цесионера, ако е уговореното някакво такова, например обезщетение под формата на неустойка или друго, което обаче, не е така в случая. Безспорно е, че в случая на цедентите не се дължи цената по цесионния договор, още повече, че с оглед уговореното по същия, не са настъпили всички предпоставки, а и съдът намира, че не цесионерът, в случая несъстоятелният длъжник по настоящото дело – „П.С.Х.“ ЕАД дължи цедираните вземания. Цедираните вземания се дължат от длъжника по тях, а дали на цесионера или на цедента, това не променя извода, че длъжник по тях е „КТБ“ АД, а не длъжника по настоящото дело. Предвид горното вземанията на двамата кредитори не е следвало да се приемат от синдика, тъй като техен длъжник не е „П.С.Х.“ ЕАД, а друго лице – „КТБ“ АД. Само за пълнота следва да се отбележи, че е основателен и довода, че не са предявени в срок. Дори и да се приеме, че срокът за предявяването им течал от прекратяване на договора за цесия и уведомяването за това на цедентите – „Б.“ ЕАД и „Бургарски свободен университет“, то безспорно е, че те са били уведомени за влизане в сила на решението на ВКС още в края на 2019г., когато както изрично сочи и техния процесуален представител са подали молби за присъединяване като кредитори в несъстоятелността на „КТБ“ АД. Дали законосъобразно или не им е отказано е ирелевантно, факт е, че те изрично признават, че още в края на 2019г. за знаели за обявяването на прихващанията за недействителни, т.е. за настъпване на уговореното прекратително условие по договора за цесия. Следователно дори и да имаха евентуални вземания, които да са възникнали с оглед горното, то е следвало да ги предявят своевременно след възникването им. Кога и на коя дата ги е уведомила „КТБ“ АД, че няма да им приеме вземането е ирелевантно, тъй като предмет на настоящото дело е несъстоятелност на друг длъжник.
С оглед горното съдът намира, че неправилно вземанията са приети и следва да бъдат изключени от списъка на приетите.
Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА промяна по възражение, подадено от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *******, на списъка на допълнителните приети предявени вземания, обявен в ТР под № 20201002080405 по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, като ИЗКЛЮЧВА от списъка вземанията на „Б.“ ЕАД, ЕИК *****и на Б. с. у., БУЛСТАТ *******, предявени пред синдика на 10.09.2020г. съответно с молби с вх.№91846 и вх.№ 91841.
ОДОБРЯВА списъка, обявен на 02.10.2020г. по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, ЕИК *******, с горепосочените корекции.
Да се
извърши обявяване в АВ, ТР на определението за одобряване на
списъка. Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: