№ 492
гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900526 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от М. И. Д., с ЕГН ****, с постоянен адрес в гр.
****, в качеството й на земеделски производител, чрез процесуалния си
представител адв. Д. М., против “ТУФЕКС“ ЕООД, с ЕИК *********, в която
се твърди, че между страните е възникнало правоотношение, свързано с
доставка на конопено семе за посев, съставляващо канабис Сатива Л, сорт от
каталога на ЕС, представляващи сертифицирани семена за посев FINOLA
LOT B33710202100001, label №1074103889254 и label №1074103889070.
Ответникът следвало да достави на ищеца два броя пакета по 100 гр., които
семена да бъдат използвани за посев за селскостопанската 2023 – та година. За
уговореното количество била уговорена цена 27 500 без ДДС, съответно
33 000 лева с вкл. ДДС, като плащането на цената следвало да стане в срок до
3 дни след издаване на проформа фактура. Доставката следвало да се
осъществи в срок до 14 дни след пълното плащане на уговорената цена на
продавача. Съобразно уговорката, ответникът издал Проформа фактура
№37/04.11.2022 г. на стойност 33 000 лв. По нея били направени плащания от
ищеца на 04.11.2022г – за сумата от 15 000 лв – аванс по посочената проформа
фактура, на 07.11.2022 г. -15 000 лв – аванс и на 07.11.2022 г. – доплащане по
същата проформа фактура. След пълното изплащане на сумата била издадена
Фактура №37/07.11.2022 г. на стойност 33 000 лв за продажба на договорените
семена. Въпреки това продавачът – ответник не доставил стоките. Липсващата
доставка се установявала от счетоводните записвания на молителя. Ищецът
твърди, че е провел неколкократни разговори с ответника, след което
1
адресирал уведомление до него чрез ЧСИ Петя Николова, с което го
уведомявал, че разваля договора по вина на последния поради неизпълнение
от негова страна за продължителен период от време, в резултат на което
изпълнението станало безпредметно. Уведомлението било връчено на
24.07.2023 г., а на ответника бил даден срок от 3 календарни дни за връщане на
сумата. Връщане на сумата не било осъществено. Поради това молят съда да
постанови решение, с което ответникът “ТУФЕКС“ ЕООД да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 33 000 лева с ДДС – дадена по повод развалено
облигационно правоотношение поради неизпълнение на задължение за
доставка на стоки, както и законна лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират сторените в
производството разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът “ТУФЕКС“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив,
ул. “Никола Карев“ 49, ет. 3, ап. 14, представляван от управителя си А. Б., чрез
процесуалния представител на страната адв. И. Д. И., депозира отговор на
исковата молба. В него той признава част от твърдените в исковата молба
обстоятелства, а именно, че ответното дружество е издател на проформа
фактура №37/04.11.2022 г. за сумата от 33 000 лв с ДДС, че по нея ищцата е
извършила плащане в пълен размер на датите, посочени в исковата молба, че
ответникът е издал фактура №36/07.11.2022 г. за посочената сума, че на
управителя на дружеството на 24.07.2023 г. е връчено уведомлението за
едностранно прекратяване на договора и покана за възстановяване на
платената сума, както и че процесната сума не е възстановена на ищцата.
Наред с това оспорва твърденията на Д., че не е извършил доставката и че в
резултат на това същата не е успяла да засее в технологичните срокове в 2023
г. насажденията, както и че дружеството - ответник дължи връщане на
процесната сума. В отговора се посочва още, че управителят на “ТУФЕКС“
ЕООД след запознанството му с ищцата, бил поканен в гр. Баня, където
огледал имота, направило му впечатление, че същият не бил обработван и бил
затревен. Предупредил ищцата, че почвата не отговаря на изискванията за
отглеждане на въпросната растителна култура и следвало да се извършат
допълнителни обработки, свързани с подобряване състава на почвата.
Страните се договорили устно, че ищцата ще организира извършване на
дейностите по подобряване на почвения състав на имота, а ответното
дружество, след заплащането на договорената цена, ще организира
закупуването на семената от лицензиран производител, доставка до България
и предаването им на Д., както и необходимите съпътстващи документи. Било
договорено също, че Д. ще заплати на ответника 12 000 лв с ДДС за
предоставяне на консултантски услуги във връзка с подготовката на имота за
засаждане на семената, в т.ч. и разсаждане и отглеждане на растенията.
Сумата се дължала към датата на засаждане на растенията – към края на месец
март 2023 г.
След извършено частично плащане “ТУФЕКС“ ЕООД направило заявка
2
към “ЛИЛ ГРИЙН“, дружество, регистрирано на територията на Р. Италия.
Извършило необходимото плащане. Твърди се по-нататък от страната, че през
ноември месец при проведена между тях среща, лично ищцата М. Д.
подписала Фактура №36/07.11.2022 г., както и приемо-предавателен протокол,
с който се предавали процесните пакети семена и съпътстващите ги
документи. Върху опаковките на доставените от ответника два пакета семена
бил записан контролен номер Е21-0021750, който представлявал код за
проследяване движението на опаковките между различните търговци. Този
номер бил записан и в Сертификат за кълняемост №Е21-0021750.
Нормативната уредба предвиждала задължения за лицата, притежаващи
лиценз за придобИ.е, държане и засаждане на семена от растенията
“Канабис“, вкл. и от вида на растението, в което съдържанието на активното
вещество “Тетрахидроканабинол“ е под 0.2%, в срок до 10 дни от датата на
засаждането на семена от растението писмено да уведомят контролния орган
за извършените действия, вкл. и местонахождението на поземления имот,
където е извършено засяването и произхода на посадъчния материал, с
посочване на контролните номера, изписани на опаковките. Претендират
направените от ответника в производството разноски.
В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата е депозирала
допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва твърденията на ответника
да е подписан протокол за приемане на стоките по фактура №36/07.11.2022 г.,
както и да е налице уговорка за оказване на консултантска услуга от ответника
в полза на ищеца, в т.ч. и уговорено заплащане на 12 000 лв. Не било оказвано
и съдействие по въпросите, изложени в отговора на исковата молба.
В законовия срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба
от “ТУФЕКС“ ЕООД, чрез адв. И. Д. И., с който се заявява, че поддържат
направените в отговора на исковата молба твърдения и възражения.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
С доклада на делото доказателствената тежест в процеса е разпределена
по следния начин: Всяка от страните дължи доказване на заявените от нея
позитивни факти. Ищецът следва да докаже наведените материалноправни
предпоставки за разваляне на договора, обосноваващи основанието на
претенцията му. В тежест на ответника е да установи направените от него
правоизключващи възражения за позитивни факти, в т.ч. наведеното
основание за задържане на процесната сума.
Изрично за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати
следните факти: че ответното дружество е издател на проформа фактура
№37/04.11.2022 г. за сумата от 33 000 лв с ДДС, че по нея ищцата е извършила
плащане в пълен размер на датите, посочени в исковата молба, че ответникът е
издал фактура №36/07.11.2022 г. за посочената сума, че на управителя на
дружеството на 24.07.2023 г. е връчено уведомление за едностранно
прекратяване на договора и покана за възстановяване на платената сума, както
3
и че процесната сума не е възстановена на ищцата.
Имайки предвид обстоятелствата, които се признават от страните, както
и че на доказване подлежат само положителните факти от значение за делото,
които изключват отрицателните, на ищеца не е разпределена самостоятелна
доказателствена тежест в процеса, доколкото извън безспорните факти,
единственият спорен такъв е твърдяната липса на доставка, който за него е
отрицателен, а ответникът, който твърди положителния факт за осъществена
доставка, следва да докаже, че е извършил такава на процесните 2 бр. пакети
семена във връзка с възникналото между страните правоотношение.
По принцип правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл.
87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от
виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна.
За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора,
което в случая не е необходимо да е в писмена форма, тъй като договорът е
устен, е необходимо да бъде доказано, че са били налице законовите
предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД с предоставяне от изправната страна по
договора на подходящ срок за изпълнение или чрез безусловно изявление за
разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи
отговорност, при безполезност на изпълнението или при уговорка за
изпълнение непременно в определено време.
В случая ищецът твърди, че договорът е безусловно развален преди
подаване на исковата молба поради продължителността на забавата, от която
стоката е станала безполезна за него, а ответникът отрича да е неизправна
страна по договора с твърдение, че стоката е доставена.
Следователно, спорът се концентирира около това изпълнил ли е
продавачът задължението си да предаде на купувача стоката, което е в
неговата доказателствена тежест, указана му от съда.
Няма спор, че процесната стока има следните индивидуализиращи
признаци: конопено семе за посев, съставляващо канабис Сатива Л, сорт от
каталога на ЕС, представляващи сертифицирани семена за посев FINOLA
LOT B33710202100001, label №1074103889254 и label №1074103889070,
видни и от издадената от ответника фактура на л. 11 от делото, както и че тези
семена е следвало да бъдат използвани за посев за селскостопанската 2023 – та
година.
Няма спор също, че в случая – за конкретния вид стока, са приложими
разпоредбите на Закона за посевния и посадъчен материал и НАРЕДБА № 1
от 12.03.2018 г. за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане
на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за
фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента
на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните
връхчета, за търговия и контрол /заглавие на наредбата към момента на
възникване на правоотношението/, изменено впоследствие, считано от
5.05.2023 г като НАРЕДБА № 1 от 12.03.2018 г. за условията и реда за
4
издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа
(канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за
посев, със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол,
определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, за търговия и
контрол.
От представените към отговора доказателства се установяват
твърденията на ответника, че е направил заявка към трето за спора лице -
“ЛИЛ ГРИЙН“, дружество, регистрирано на територията на Р. Италия, като
след плащане на цената е получил конопено семе за посев от договорения вид
с контролен номер Е21-0021750, представляващ код за проследяване
движението на опаковките между търговците, записан и в Сертификат за
кълняемост №Е21-0021750 /л. 51/, като твърди, че именно това е стоката,
предадена на ищеца.
Установява се с категоричност и това, че въз основа на специалния
нормативен режим ищцата е подала три справки за извършена сеитба на
растения от рода на конопа със съдържание под 0,3 тегловни процента на
тетрахидроканабинол, съответно на 10.06.2022г, 14.07.2023г и 26.07.2023г.
/писмо и справки на л. 209 и сл./. За втората справка – тази от 14.07.2023г, се
сочи в писмото на МЗХ, че при служебна справка било установено, че
ЕКАТТЕ на декларираното място на сеитба не отговаря на действителното,
поради което е необходимо земеделският стопанин да извърши корекция на
справката. Констатираното разминаване е разяснено на ищцата при телефонен
разговор на 24.07.2023г и на 26.07.2023г е подадена нова коригираща справка,
в която обаче ищцата коригирала и вида на семената. Така именно тази втора
справка била въведена в регистъра на лицата, получили разрешение за
отглеждане на растения от рода на конопа. И двете справки са представени
към писмото. В първата – тази на л. 214 от 14.07.2023г, ищцата е отразила, че
на закрити площи в размер на 1 276 дка в гр. Баня местност землища с.
Климент, парцел № 03109.14.38 е засяла количества семена коноп /канабис/ от
сорт FINOLA, произход Финландия с номер на сертификат за търговия внос от
трети страни - Е21-0021750, което именно е контролният код за проследяване
движението на опаковките между търговците, записан и в сертификата за
кълняемост, представени от ответника и удостоверяващи, че това е стоката,
която той е закупил и за която твърди, че е предадена на ищцата. Справката не
е оспорена като неавтентична – че подписът не е на лицето, което се сочи за
неин автор, т.е. на ищцата, и в нея под страх от наказателна отговорност по чл.
313 НК е декларирано, че сведенията и данните са верни. Впоследствие в
следващата справка освен верния ЕКАТТЕ според указанията на
длъжностното лице ищцата е посочила различна информация, че засятата
площ е в размер на 0,800 дка от парцел със същия номер, но в с. Бегунци,
където са засети количества семена 1 000 бр. от сорт Комполти, произход
България, което е останало количество от предходни години. Очевидно,
предвид представените доказателства това второ декларирано количество
касае доставени семена от поръчка, предшестваща процесната видно от
5
фактура от 29.04.2022г /л. 213/ и декларирани като засети в справка от
10.06.22г на л. 211. Никъде обаче в тази последваща справка – декларация,
нито в някакъв друг документ, се заявява, че е налице допусната грешка по
отношение на предходно декларираните данни, нито, че същата следва да се
счита са оттеглена или че поне не се поддържа. Не само че не се сочат
причини, поради които на практика се поддава напълно нова информация,
която няма нищо общо с указанията на длъжностното лице, но не се заявява
дори бланкетно, че предходните данни, подадени под страх от НК, не се
поддържат. Няма как също така тези данни и най – вече контролният код за
проследяване движението на опаковките между търговците да се знае от
ищцата и да се декларира, ако тя не е получила стоката и действително между
страните е бил преустановен контакт. По съществото си справката
представлява частен свидетелстващ документ, който обективира неизгодни за
автора си факти и поради това има материална доказателствена сила спрямо
него – че признатото е вярно. Нелогично е също, ако ищцата е разполагала с
остатъчно количество семена от предходна доставка, годни за посев за
селскостопанската 2023г, както е декларирала в последващата справка, да
прави нова поръчка няколко месеца по – късно или поне не се предоставиха
пред настоящия съд каквито и да било годни фактически твърдения в тази
връзка освен повдигнатата неотносимост на събраните доказателства по
инициатива на ответника. Следва да се посочи и това, че до унищожаването
на предходния посев по протокол от 11.11.2022г на л. 205 се е стигнало в
резултат на компрометираност на самия посев в началния етап на развитие на
растенията, за който не е била приложена добра агротехника, което пък на
свой ред съвпада с твърденията на ответника, че е било необходимо ищцата да
бъде консултирана във връзка с подобряване почвения състав и подготовка за
бъдещо засяване до достигане на съответната зрялост на посева за прибиране
с цел последваща обработка и преработка.
При това положение и с оглед на цялостната съвкупност на
доказателствения материал съдът приема тезата на ответника за достоверна и
доказана. Вярно е, че не се представя от негова страна приемо – предавателен
протокол или друг документ, от който да може да се направи пряк извод в
полза на правата му, т.е., че в известен смисъл ответникът не е положил
дължимата грижа на добрия търговец да защити правата и законните си
интереси, като се обезпечи документално. Но от положените доказателствени
усилия в хода на процеса и предвид спецификата на процесния продажбен
договор, който има за предмет особен вид стока, подчиняващ се на стриктен
нормативен режим, вкл. с предвидени уникални кодове за проследяване, както
и предвид обстоятелството, че ищцата в настоящия процес също не даде
някакво логично или каквото и да било обяснение от къде е узнала уникалния
код за проследяване на стоката, защо го е декларирала като получена и засята
стока – семена и по какви причини впоследствие е декларирала нещо съвсем
различно, съдът приема, че проведеното от ответната страна доказване е
пълно и главно по отношение на твърдения факт, че стоката е доставена.
6
Анализът на цялата верига от косвени доказателства води до категоричен
извод, че стоката е била предадена, а твърденията на ищцата в противен
смисъл най - вероятно почиват на друго развитие на отношенията, свързано с
пореден некачествен посев по определени причини, които не са предмет на
повдигнатия спор. Колкото до собствените счетоводни записвания на ищцата,
представени като писмени доказателства към исковата молба, от тях не могат
да се формират други изводи, тъй като се касае до частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за нея факти и като такива са
непротивопоставими на ответника и нямат собствена доказателствена сила.
Следователно не се установява с нужната за това категоричност да са
възникнали всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на
чл. 87 ЗЗД за надлежно упражняване на субективното преобразуващо право на
ищеца за разваляне на облигационната връзка и конкретно, да е налице
неизправност на продавача. Т.е. не се доказва да е отпаднало с обратна връзка
основанието за получаване на продажната цена по процесния договор, който
се установява да е изпълнен, респ. да е с неотпаднали понастоящем правни
последици.
Поради това съдът приема претенцията за неоснователна и я отхвърля.
При този изход на спора на ответника се дължат направените разноски в
производството, които се установяват в размер на 3 340 лв /за платен
адвокатски хонорар и разноски в обезпечителното производство/съобразно
списък на разноските на л. 67 и доказателствата за действително направен
разход в този размер.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Д., с ЕГН ****, с постоянен адрес гр.
**** в качеството й на земеделски производител, против “ТУФЕКС“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.
“Никола Карев“ 49, ет. 3, ап. 14, иск за заплащане на сумата от 33 000 лева с
ДДС – дадена по повод развалено облигационно правоотношение с предмет
доставка на конопено семе за посев, съставляващо канабис Сатива Л, сорт от
каталога на ЕС, представляващи сертифицирани семена за посев FINOLA
LOT B33710202100001, label №1074103889254 и label №1074103889070, за
което е издадена Фактура №36/07.11.2022 г. на стойност 33 000 лв за продажба
на договорените семена, поради неизпълнение на задължението на ответника
да достави на ищеца стоката, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. И. Д., с ЕГН ****, с постоянен адрес гр. **** в качеството
й на земеделски производител, да заплати на “ТУФЕКС“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. “Никола
Карев“ 49, ет. 3, ап. 14, сумата от 3 340 лв – разноски в производството.
7
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8