РЕШЕНИЕ № 136
гр. Самоков, 31.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Параскева Г., сложи за
разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 204 по описа на съда за
„Профи кредит България” ЕООД, гр.
София ,чрез пълномощника си юрисконсулт Краси Ангелов е предявило срещу С.Г.П. ***,
иск за установяване съществуването на вземане срещу ответника в размер 5 473,48
лв., представляващо дължима и неизплатена от ответника сума по договор за
потребителски кредит № **********, сключен между страните по делото на 06.10.2016
г. Ищецът претендира и разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че по
силата на договор за потребителски кредит № ********** ,сключен между страните
по делото та 06.10.2016 год., ищецът се задължил да предостави на ответника
кредит в размер 2 300 лв.,а последният се задължил да погаси кредита в срок от
24 месеца с плащане на месечни погасителни вноски, всяка в размер 142.19 лв.,
дължима на 3-то число на месеца и включваща части от главницата и от
възнаградителна лихва, уговорена при годишен лихвен процент 41,17 %, като
годишният процент на разходите бил 49,89 %. Страните се съгласили също така ищецът
да предостави на ответника пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение в
общ размер 2 299.92 лв., платимо разсрочено на –размер на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги – 95.83 лева.Така общото задължение на
ответника по договора за кредит и по пакета от допълнителни услуги било
уговорено в размер 5 712.48 лв. при общ размер на месечната вноска 238.02 лв.
Сочи се ,че ответницата С.П. е
пожелала с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други нейни
задължения –към „Сити Кеш” ООД в размер на 5 502,20 лева и задължение към
„АЙ ТИ ЕФГРУП” АД ,в размер на 740,47 лева .
Поддържа се ,че ищецът е изпълнил
точно и в срок задълженията си по договора за потребителски кредит ,като на
06.10.2016 год. е превел парична сума в размер на 491.34 лева по посочена от
ответника /длъжника С.П. банкова сметка /*** № 12821473 с референция
270PMWP168000026 от 06.10.2016 год./Общият размер на отпуснатата сума по
кредита е 2 300.00 лева.
Ищецът сочи ,че на 14.12.2016
год. ответницата С.Г.П. е заявила писмена промяна на падежната дата на внасяне
на погасителните вноски,като новата падежна дата е на 26-то число на месеца.На
23.12.2016 год. между „Профи Кредит България” ЕООД и С.Г.П. е сключен Анекс№ 1
към ДПК № **********,с който страните са се договорили ,че считано от месец
01.2017 год. новата падежна дата по сключения договор за потребителски кредит е
26-то число на месеца.Останалите клаузи на договора остават непроменени.
Ответникът изпълнил задълженията
си по договора за потребителски кредит само частично – с плащане на една пълна месечна
вноска и една непълна месечна вноска по погасителен план, поради което по
силата на чл. 12, т. 3 от Общите условия на договора за потребителски кредит
настъпило автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила по този
начин на 21.03.2017 г., а до ответника било изпратено писмо-уведомление за
настъпването й на 22.03.2017 г. Общият размер на непогасените вземания на ищеца
срещу ответника бил 5 473.48 лв., която сума се претендира като главница.
За тази сума ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.дело № 1234/2017 год. по описа на РС – Самоков.Съдът уважил
заявлението с издаване на заповед за изпълнение, а с оглед прилагането на
заповедта като връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на
ищеца на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК да предяви иск за установяване
съществуването на вземането си.Ищецът спазил срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.Това
обуславя твърденията на ищеца за правният му интерес от предявяване на иска
като установителен.
В срока по чл. 131 от ГПК адв.Е.К.
назначена за особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е представила отговор на исковата молба, в който искът е оспорен изцяло и
е изразено становище за неговата неоснователност и са изложени подробни
съображения.Изтъква се в отговора ,че ответницата не е била уведомена за
настъпване на предсрочната му изискуемост.Изложени са възражения за нищожност
на договора за потребителски кредит от 06.10.2016 г. и споразумението за
допълнителни услуги към него поради противоречие със Закона за задълженията и
договорите, наличие на съществени противоречия между договора от 06.10.2016 г.
и искането за допълнителни услуги към него, противоречие с добрите нрави и със
Закона за защита на потребителите, както и поради неравноправност на клаузите
по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), водещи до
нищожност на сключения договор за кредит и за допълнителни услуги. Поддържа се
още,че не е доказано твърдението за изпълнение на задължението на ищеца за
предоставяне на договорената сума в размер на 2 300 лева.Не е предоставено
извлечение от сметка ,удостоверяващо извършени от ответницата плащания.Прави се
и възражение за прекомерност на договорения лихвен процент между страните в
нарушение на закона.
В писмена молба, постъпила на 28.10.2019
г., т. е. преди откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устните
състезания, юрк.Георги Сашев – пълномощник на ищеца е допълнил исковата молба
във връзка с възраженията в отговора на исковата молба,като е уточнил ,че по
искане на ответницата е рефинансирано и задължението й към „Изи Асет Мениджмънт”
АД в размер на 565,99 лева.Прилага към молба съответен платежен документ
,удостоверяващ плащането.Заявява, че поддържа иска, изразява становище за неговата
основателност и моли за уважаването му ведно със законната лихва за забава
върху претендираното вземане, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1234/2017 г. по описа на РС –
Самоков до окончателното му изплащане.
В с.з. особеният представител
адв.Е.К. не се явява.
Самоковският районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното :
По делото е представено искане за
отпускане на потребителски кредит № ********** от 01.10.2016 год.от С.Г.П. до
„Профи Кредит България” ЕООД.На същата дата е подадена молба от ответницата ,с
която желае нейни задължения към трети лица”Изи кредит”, Ай Ти Еф Груп”, „Креди
хелп”, „Макс кредит” ,”Сити Кеш” да бъдат погасени със сумата от отпуснатия
кредит.
На 06.10.2016
год. ищецът „Профи кредит България” ЕООД и ответницата С.Г.П. са сключили договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 3013016043,с който ищецът се
е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 2300 лева за срок от 24
месеца., а ответникът се е задължил да върне на ищеца сумата в размер на 3 412,56 лева, включваща
получена главница, на 24 равни месечни вноски ,всяка
в размерна 142.19 лева ,при уговорени годишен процент на
разходите 49.89% и годишен лихвен процент 41.17%.По силата на същия договор
ищецът се е задължил да представи на ответника допълнителни услуги по избран и
закупен пакет срещу възнаграждение в размер на 2 299.92 лева, платимо от ответника разсрочено –размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги – 95.83 лева.Така общото задължение на ответника по
договора за кредит и по пакета от допълнителни услуги е в размер 5 712.48
лв. при общ размер на месечната вноска 238.02 лв,като страните уговорили тя да бъде платима на 3-ия ден от всеки месец.
По делото е представен Анекс № 1 за
промяна на падежната дата към ДПК № **********,съгласно който считано от месец
01.2017 год. новата падежна дата по сключения договор за потребителски кредит е
26-то число на месеца.Останалите клаузи на договора остават непроменени.Анексът
от 23.12.2016 год. не е подписан от страните.
По делото са представени:Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
,подписан от ответницата С.Г.П. и допълнителна
преддоговорна информация ,представляваща приложение към стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,подписани от
ответницата на 06.10.2016 год.;Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги ,сключено между ищеца „Профи кредит България”
ЕООД и ответницата С.Г.П. на 06.10.2016
год.Предмет на споразумението е задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя по искане на последния и при изпълнение на посочените в
Общите условия изисквания ,една или всички от посочените услуги, изразяващи се
в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит ;възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски ;възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски ;възможност за смяна на датата на падежа; улеснена процедура по получаване на допълнителни
парични средства.
Съгласно раздел „Декларации” от договора ,
неразделна част от него са и представените с исковата молба Общи условия на
„Профи кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит.
По делото е представен погасителен план към
договора за потребителски кредит № **********
от 06.10.2016 год. и сключено споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, съгласно който погасяването на задължението
се извършва ежемесечно, на 24 равни месечни вноски ,с общ размер на месечна вноска 238.02 лева ,на 3-то
число от месеца.
С преводно
нареждане от 06.10.2016
год. ищецът е превел по банковата сметка на ответника С.Г.П. част от сумата по кредита
в размер на 491.34 лева.
С платежни нареждания от
06.10.2016 год. ищецът е превел задължения на ответницата към трети лица ,както
следва:по банковата сметка на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД сумата в размер на 740.74 лева
; по банковата сметка на „Сити Кеш” ООД сумата в размер на 502,20 лева и по
банковата сметка на „Изи Асет Мениджмънт” АД сумата в размер на 565.99 лева.Общият
размер на отпуснатата сума по кредита е 2300 лева.
Установява се от представеното извлечение
по сметка към гореобсъдения договор за потребителски кредит към 06.10.2016 год.,в
което са отразени и уговорените падежни дати на месечните погасителни вноски
,че до изготвянето на извлечението, ответницата е платила само една пълна месечна погасителна вноска по договора в размер на 238.02 лева на 08.11.2016
год.
С уведомително писмо до ответника от 22.03.2017 год. ищецът е
посочил ,че съгласно Общите условия към процесния договор ,сключен между тях,
считано от 21.03.2017
год. същият е едностранно прекратен, както и че поради нарушение на
задълженията на ответника по Общите условия ,задължението на последния съгласно
договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо и така дължимата
непогасена част от него е 5 508.45 лева,от които 5 473.48 лева
главница и 34.97 лева лихви за забава ,като липсват данни същото да е връчено.
При така установената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед
установените от приложеното ч. гр. д. № 1234/2017 г. на РС–Самоков
обстоятелства, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
приложена като връчена на длъжника - настоящ ответник при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на
заявителя-настоящ ищец е указана възможността да предяви установителен иск за
вземането по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този
срок е спазен.
По основателността на иска съдът
намира следното:
Безспорно се установи по делото
,че между „Профи кредит
България“ ЕООД и ответника С.Г.П. е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт” №
********** за сумата в общ размер 5 712.48 лева, представляваща задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги, при общ
размер на месечната вноска 238.02 лв, платима на 3-ия ден от всеки месец, за сок от 24 месеца, при 49.89
% ГПР и 41.17 % ГЛП.
Установи се по делото ,че с
преводно нареждане с номер на банкова референция 270PMWP162800026 ищецът е извършил банков превод
по сметка на ответника ,посочена в договора за потребителски кредит ,открита в
„Райфайзенбнк България” ЕАД на сумата 491.34 лв. в деня на сключване на
договора – 06.10.2016 г. с отбелязване на номера на договора **********.Установи
се ,че в деня на сключване на договора -06.10.2016 год. ищецът с преводно
нареждане с номер на банкова референция 270PMWP162800030 е извършил банков превод по
сметка на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД на сумата в размер на 740.47 лева ,с отбелязване
на номера на договора **********,с преводно нареждане с номер на банкова
референция 270PMWP162800028 е извършил банков превод по сметка на „Сити Кеш” ООД на сумата в размер
на 502,20 лева , с отбелязване на номера на договора ********** и с преводно
нареждане с номер на банкова референция 270PMWP162800035 е извършил банков превод по
сметка на, ”Изи Асет Мениджмънт” АД на сумата в размер на 565.99 лева ,с
отбелязване на номера на договора **********,към които небанкови финансови
институции ответницата С.П. има задължения.Така общият размер на отпуснатата
сума по кредита е 2 300 лева.
В исковата молба се твърди, че
ответникът е платил само една пълна месечна погасителна вноска и това се
потвърждава от представеното извлечение по сметка по договора към 27.02.2019 г.
(л. 45 от делото). Съвкупността от всички тези обстоятелства обосновава извод,
че ответницата е сключила процесния договор за потребителски кредит с ищеца и
че последният е изпълнил договорното си задължение да предостави на ответницата
уговорения кредит в размер 2300 лв. Погасяването на една пълна вноска по
кредита от ответника е съдебно признание на ищеца в исковата молба за неизгоден
за него факт, което е подкрепено от горепосоченото неоспорено извлечение по
сметка. Съдът приема за установено, че до подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1234/2017 г. на РС – Самоков ответникът
е погасил част в размер 238.02 лв. от задълженията си за плащане на погасителни
вноски по кредита.
Неоснователни са и доводите на
особения представител на ответника за нищожност на уговорката в договора
относно размера на възнаградителната лихва по кредита.
На първо място, не е спорно по
делото, че при този размер на годишния процент на възнаградителната лихва, а
именно 41,17 %, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49,89 %,
както е посочено в договора.С други думи, с тази клауза максимално допустимият
праг на ГПР съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) не е надвишен при действието на чл. единствен от
ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения (обн. ДВ, бр. 106/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и тя не
е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
На следващо място, договорната
клауза за възнаградителна лихва не накърнява добрите нрави, поради което не е
нищожна на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД.Ищецът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции и
Наредба № 26/2009 г. за финансовите институции, приета от УС на БНБ (обн. ДВ,
бр. 36/2009 г.).Това, което отличава дейността му от тази на банките е, че
отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими начини, т. е. финансира дейността си изцяло от
лихвите по предоставените заемни средства, поради което и размерите на тези
лихви са чувствително по-високи от лихвите по банкови кредити.Наред с това, в
кратък срок от подаване на заявлението на ответника за кредитиране ищецът му е
предоставил един напълно необезпечен кредит при не твърде кратък срок за пълно
погасяване.От това следва, че при сключване на договора за ищеца е съществувало
не само очакване за печалба от кредита, но и по-висок риск от загуба,на който е
напълно съответна и непротиворечаща на добрите нрави клаузата в договора,
определяща размера на договорната възнаградителна лихва.
Основателно е обаче възражението
на особения представител на ответника за неравноправност на уговорките между
страните относно условията за предоставяне на ответника на уговорения пакет от
допълнителни услуги и за заплащане на възнаграждение за тези услуги.
От цялостното съдържание на тези
уговорки, инкорпорирано в процесния договор за потребителски кредит и в
приложимите към него Общи условия на ищеца към договор за потребителски кредит
следва извод, че страните са уговорили възнаграждение за ищеца в размер на
2 299.92 лв. за услуга, изразяваща се в предоставяне на ответника на
възможности за:1/.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2/.Отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/.Намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4/. Промяна на датата на падеж и 5/.Улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства.
От доказателствата по делото
изобщо не се установяват конкретните параметри на уговорката за приоритетност
при разглеждане и изплащане на кредита, за да се прецени дали ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на ответника такава допълнителната услуга със
съдържанието й, посочено в чл. 15.1 от посочените Общите условия (ОУ). Наред с
това, далеч по-съществено е друго – съгласно чл. 15.2.3, чл. 15.3.4, чл. 15.4.1
и чл. 15.5.1 от ОУ възможностите за отлагане на погасителни вноски, за
намаляване на погасителни вноски, за промяна на датата на падежа на погасителни
вноски и за предоставяне на допълнителни парични средства се осъществяват при
определени предпоставки, но всякога въз основа на допълнително писмено споразумение
между страните.Казано иначе, ако въпреки наличието на визираните в ОУ
предпоставки не се стигне до допълнително писмено споразумение между страните
за реализиране на която и да е от тези т. нар. „услуги”, кредитополучателят ще
продължи да дължи включеното в погасителните вноски възнаграждение за нея в
уговорения размер, тъй като нищо различно не е предвидено в договора и в ОУ. По
този начин на ответника е наложено да изпълни своите задължения дори и ако
ищецът не изпълни своите, с което визираните уговорки, които очевидно не са
уговорени индивидуално (тъй като съществена част от тях е инкорпорирана в ОУ),
са неравноправни в хипотезата на чл. 143, ал.2, т. 14, вр. ал. 1 от ЗЗП.Тези
клаузи са уговорени във вреда на ответника–потребител, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по договора, налагайки на ответника заплащането на
възнаграждение равно на предоставения му кредит – за услуги, дори когато те не
му бъдат предоставени.
Ето защо, при дължимата преценка
на всички обстоятелства по чл. 145,ал.1 от ЗЗП съдът намира, че клаузите на
договора за потребителски кредит и на приложимите към него ОУ относно условията
за предоставяне на ответника на уговорения пакет от допълнителни услуги и за
заплащане на възнаграждение за тях, са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.
2, т. 14, вр. ал. 1 от ЗЗП (чл. 143, т.14 от ЗЗП в редакцията на тази
разпоредба към датата на сключване на договора и към датата на приключване на
устните състезания), поради което са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. На следващо място, уговорените допълнителни услуги са тясно свързани с
действия по усвояване и управление на кредита, поради което уговорката за
заплащане на възнаграждение за тях заобикаля установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за такива
действия, а това обосновава нищожност на клаузите относно предоставянето на
тези допълнителни услуги и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл.146,
ал.5 от ЗЗП договорът не е нищожен в неговата цялост, тъй като той може да се
прилага и без неравноправните клаузи, а и те касаят възнаграждение за услуги,
наречени от страните „допълнителни”, чието предоставяне не е задължително
условие за сключване на договора, което налага обоснованост на предположението
по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, че договорът би бил сключен и без нищожните му клаузи.
Поради нищожността на клаузите
относно условията за предоставяне на ответника на уговорения пакет от
допълнителни услуги и за заплащане на възнаграждение за тях, за ответника не е
валидно възникнало задължение за заплащане на такова възнаграждение в общ
размер 2299,92 лв., платимо на части от по 95,83 лв., включени в размера на
всяка погасителна вноска.
Относно твърдението на ищеца
за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита и съответно
възражението на особения представител на ответника че
не е налице обявена от ищеца предсрочна изискуемост на договора за кредит.
От представените по делото общи условия към
договора е видно, че съгласно т.12.3 е договорено при просрочване на месечна
вноска с повече от 30 календарни дни да настъпи автоматично прекратяване на
договора и обявяване на предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът
да изпраща покана или уведомление.
С оглед задължителните
указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции по
т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена
главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага
позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.
Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на
кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да
намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да са основание за различно третиране на предсрочната
изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови
институции/ и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Поради изложените съображения
съдът счита, че и при вземания по договор за кредит с кредитор финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост
при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично,а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника.Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна
клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право
и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. В този смисъл е и Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о.,
ТК,/, в което се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.
240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
В настоящия случай не се установява при
условията на пълно и главно доказване приложеното към исковата молба уведомление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до
ответника-кредитополучател ,доколкото липсват доказателства това уведомление да
е изпратено по пощата или по друг начин.
В Тълкувателно решение №
8/2017 от 02 април
В постановената след
02.04.2019 г. съдебна практика на ВКС се приема, че в случай, че не се установи
по делото по предявен иск по чл. 422 ГПК, че на длъжника е връчено уведомление
за предсрочна изискуемост, то предявените искове следва да се уважат до размера
на падежиралите вноски, въпреки че съгласно Тълкувателно решение № 8/2017 от
02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС разбиране, че решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото
е то в момента на приключване на съдебното дирене. (В този смисъл Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 1831/2017 г., II т. о., ТК/
Предвид гореизложеното съдът
счита, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.От
представения по делото погасителен план към договора ,се установява падежа на всички вноски по погасителния план, като падежът на последната
предвидена вноска е 03.11.2018г.В случая е настъпил
окончателния падеж на всички вноски по договора, от което следва извод за
дължимост на всички неизплатени суми.
Поради това валидно възникналите
задължения на ответника са за заплащане на погасителни вноски в размер по
142,19 лв. всяка, включваща части от главницата и от договорната
възнаградителна лихва съгласно погасителния план. Тъй като възнаградителната
лихва не представлява разноски и такси, лихва за забава, неустойка, обезщетение
по договора и ОУ, нито възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
при извършено частично плащане тя не се погасява преди главницата в
съответствие с чл. 6.4. буква „б” от ОУ. Цялостното съдържание на чл. 6.3 и чл.
6.5 от ОУ обосновава извод, че при забава на длъжника частичното плащане
погасява вноските в хронологичната последователност на падежите им като се
започне от погасителната вноска с най-рано настъпил падеж и едва ако то не е
достатъчно да покрие изцяло последната вноска, части от нея се погасяват в
последователността съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. По тези съображения с безспорното
плащане на сумата 238,02 лв. по договора ответникът е погасил изцяло
погасителната вноска с най-рано настъпил падеж – 03.12.2016 г. в размер 142.19
лв., както и е погасил част в размер 95,83 лв. от следващата погасителна вноска
в същия размер с падеж 03.01.2017 г.
Предявеният иск за установяване на главница в
размер на 5 473.48
лв. се явява частично основателен до размера от 3174.54 лв.-/сбор от дължимите неплатени
погасителни месечни вноски в размер на по 142,19 лева, за периода от 03.02.2017 год. до 03.11.2018 год. и 46,36 лева
остатък от втората погасителна вноска с падеж 03.01.2017 год.-вноските за главница по
договора за кредит с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното
дирене, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 14.09.2017 г. – датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1234/2017 г. по
описа на РС – Самоков, до окончателното й изплащане.За разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 5 473.48 лв.- главница искът следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
По разноските.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1, ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.Ищецът
е
направил
разноски в заповедното производство в общ размер на 185,17лв., от които по съразмерност
следва да му се присъди сумата от 107,39 лв. В исковото производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 558.76 лв., включващи сумата от 250 лв.- заплатен депозит за
особен представител, сумата от 108.76 лв.-държавна такса и сумата от 200 лв.-юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал.8 във вр. с чл. 25 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ, от които по съразмерност следва да му се присъди
сумата от 324.7 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуването на вземане на „Профи кредит
България” ЕООД-гр.София срещу С.Г.П. *** за сумата 3174.54 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 3013016043,сключен на 06.10.2016
г.,ведно със законната лихва от 14.09.2017 год./датата на подаване
на заявлението до окончателното й изплащане ,като отхвърля иска за разликата
над 3174.54 лева до пълния предявен размер от 5473.48 лева претендирана,
като непогасени части от главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение към договора за
потребителски кредит.
ОСЪЖДА С.Г. *** да заплати на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, сумата 107.39 лв. разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1234/2017 г. по описа на РС – Самоков и 324,7 лв.
разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: