Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 15.07.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 34 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ж.В.Ж. ЕГН ********** срещу НП № 18 – 0851 – 001567 от 19.07.2018г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение: по чл. 5 ал. 3 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.; по чл. 100 ал. 1 т. 3 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. и по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно се поддържа искане за определяне на наказанията към законовия минимум, респективно за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 05.07.2018г. около 21.20 часа в гр. Д. по бул. „***” на паркинг за магазин „***”, управлява л.а. „***, след като е лишен от правоуправление с административен акт от 11.05.2018г. При извършена проверка в Сектор Пътна Полиция за употреба на упойващи вещества с DRAGEG DRUG TEST 5000, проба № 67 е отчела наличие на канабис /THC25/. Водачът не носи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила. Издаден талон за медицинско изследване № 0003065/05.07.2018г. Автомобилът е спрян от движение на 15.05.2018г. със Заповед № 18 – 0851 – 000395.

С посоченото е нарушил: разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 2 от ЗДвП, съобразно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение; разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, съобразно която водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке и разпоредбата на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, съобразно която за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява извършеното нарушение, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съвсем обосновано и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 177 ал. 1 т. 4 предложение първо от ЗДвП; по чл. 183 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и по чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 177 ал. 1 т. 4 предложение първо от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лева, водач, който не носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ако водачът е изпълнил задължението си по чл. 100 ал. 3 и поставеният от него стикер е валиден към датата на установяване на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно по съображения, че всяко едно от установените нарушения не представлява маловажен случай, поради това, че обществената му опасност не е по – ниска от тази на други нарушения от същия вид. В тази насока Решение № 191/03.05.2019г. по к.а.н.д. № 207/2019г. по описа на Административен съд – гр. Добрич.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящият случай, съдът намира, че така наложените предвидени от законодателя в нормата на чл. 177 ал. 1 т. 4 предложение първо от ЗДвП и чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП административни наказания: „глоба”, чийто размер е индивидуализиран в размер на максималния, предвиден от законодателя, при определяне на които именно административни наказания, съдът намира, че се явяват завишени, с оглед данните за личността на жалбоподателя, настоящият състав намира, че административните наказания следва да бъдат определени в размер на минималния, предвиден в закона, а именно глоба в размер на по 100 лв. Съдът намира, че определянето на административни наказания от посочения вид в размер на минималния, предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

          

 

ИЗМЕНЯ НП № 18 – 0851 – 001567 от 19.07.2018г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на Ж.В.Ж. ЕГН ********** за нарушение: по чл. 5 ал. 3 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.; по чл. 100 ал. 1 т. 3 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. и по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., като:

Намалява размера на наложеното административно наказание глоба по чл. 177 ал. 1 т. 4 предложение първо от ЗДвП на 100 лв.

Намалява размера на наложеното административното наказание глоба по чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на 100 лв.

Потвърждава Наказателното постановление в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                  

 

Председател:

/Мариана Момчева/