Р Е Ш Е Н И Е № 102
гр. С., 05.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
С. районен съд, трети състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
при участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№
485 по описа на С. районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е
образувано по жалбата на М.М.Ч. - Х. с ЕГН - **********,
с която е обжалвано наказателно постановление № 376 /
06.08.2018г. издадено от В. В. Г. - Кмет на Община С.. С наказателното постановление на жалбоподателя
за извършени от него нарушения е наложено административно наказание по чл.195 във вр. с чл. 232, ал. 5, т. 1 от
Закона за устройство на територията глоба в размер 1000 лв. /хиляда лева/.
В жалбата се
излагат доводи, че НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателя не е
собственик на тази сграда.
В съдебно
заседание жалбоподателя лично и с процесуалния си представител поддържа жалбата
си на сочените основания.
Ответника по
жалбата заявява становище за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление.
С. районен съд,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори от
страните и се установява от доказателствата, че жалбоподателят е наследник на М.
Н. Ч.. Установи се от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателката е адресат на Заповед
№ ЛC-01-1101/15.11.2011г. на Кмета на Община С., издадена на основание чл. 195,
ал. 4 от Закона за устройство на територията. Със Заповедта се налага
извършване на ремонтни и възстановителни дейности за поправяне на едноетажна
жилищна сграда в имот № 94, който заедно с имот № 95 образува УПИ I, кв. 7 по
плана на с. А., общ. С.. На жалбоподателката е
изпратено писмо с изх. № 9400-1150/01.08.2017г., с което е даден срок за
доброволно изпълнение на влязла в сила Заповед № ЛC-01-1101/15.11.2011г. на
Кмета на Община С., издадена на основание чл. 195, ал. 4 от Закона за
устройство на територията, както и Констативен протокол от 05.10.2011г.,
съставен от Комисия, назначена със Заповед № ЛC-01-969/09.09.2011г.
на Кмета на Община С.. Жалбоподателката не е
изпълнила доброволно в предоставения срок предписанието на контролния орган.
Установява се,
че Заповед № ЛC-01-1101/15.11.2011г. на Кмета на Община С. е обжалвана пред Административен
съд С.-област по адм.д. № 1108/2011 г. Съдът с влязло
в сила решение е отхвърлил жалбата, като жалбоподателката
е участвала в производството като заинтересована страна. Заповедта е преминала
съдебен контрол и е влязла в сила.
Установи се, че свид. Д. е констатирала, че в определения с писмо с изх. №
9400-1150/01.08.2017г. срок за доброволно изпълнение жалбоподателата
не е предприела действия по изпълнение
на заповедта. Изпратена е покана с изх. № 9400-1150/21.12.2017г. за съставяне
на Акт за установяване на административно нарушение. В посочения срок
жалбоподателя не се е явил за съставяне на АУАН, същият е съставен в негово
отсъствие и е по-късно връчен. Въз основа на така съставения акт е издадено и
обжалваното наказателно постановление. С наказателното постановление на
жалбоподателя за извършени от него нарушения е наложено административно
наказание по чл.195 във вр. с чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на
територията глоба в размер 1000 лв. /хиляда лева/.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подадената
жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу
наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.
Въз основа на
служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно
постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:
В хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН.
Актът и наказателното постановление са издадени от органи с материална и
териториална компетентност. В акта не са допуснати процесуални нарушения,
водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи
правото на защита на административно-наказания. Не е налице е вътрешна
противоречивост в акта или в наказателното постановление, описаното съставлява
административно нарушение по посочените административно наказателни разпоредби.
Описанието на нарушението и в акта и в атакуваното НП е пълно изчерпателно и
ясно, посочена е релевантната нарушена административна разпоредба.
По същество се
доказа от събраните по делото доказателства, че именно жалбоподателят не е изпълнил
писмено нареждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата
компетентност или на лицето, упражняващо строителен надзор, да спре, да
премахне, да възстанови или да поправи строежи или части от строежи.
Нареждането е издадено с цитираната Заповед № ЛC-01-1101/15.11.2011г. на Кмета
на Община С., същата заповед е преминала инстанционен
съдебен контрол и е влязла в сила за жалбоподателката.
Неизпълнението на заповедта в допълнително предоставения срок осъществява от
обективна страна нарушението на визираната санкционна разпоредба.
Описанието на нарушението и в акта и в
атакуваното НП е пълно изчерпателно и ясно, посочена е релевантната нарушена
административна разпоредба. Ето защо съдът намира, че от обективна страна се
доказа несъмнено осъществяване на всички елементи от фактическия състав на
нарушенията.
Деянията са извършени
от жалбоподателя. Деянията са извършени виновно при форма на вината – непредпазливост,
тъй като не е съзнавал общественоопасния характер, но е могъл и е бил длъжен. Наказващият
орган е индивидуализирал правилно по вид и размер наложените наказания в
минималния размер.
Не е налице
хипотезата на чл. 28 ЗАНН. При разглеждане на въпроса дали е формално
извършеното нарушение, дали същото е малозначително,
каква е неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите,
собствеността, установения с Конституцията правов ред или други интереси,
защитени от правото, съдът намира ,че в конкретния случай по делото са налице
данни жалбоподателя да е осъществил нарушение което е формално и не се изисква
настъпването на вредоносен резултат и деянието не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други подобни деяния. Поради горното
нарушението не съставлява малозначително деяние. Не
са налице сочените в жалбата нарушения.
Ето защо съдът
следва да потвърди наказателното постановление.
Мотивиран от
изложеното С.. районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 376 / 06.08.2018г.
издадено от В. В. Г. - Кмет на Община С..
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен
срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд С. - Област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :