№ 828 / 27.7.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Монтана, 27.07.2018г.
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, трети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ гр. д. № 1683 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.424, ал.1 от ГПК от П.Н.П. срещу ,,П. Л.‘‘АД гр. София, с който се отправя искане до РС-Монтана да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата, дължима по ИД№20171630410019.
Към исковата молжа П. прилага договор за потребителски кредит xxxx , сключен между него(от негово име) и ,,Б. П. Б.. Твърди, че през 2007г. от квартирата някой е откраднал личната му карта, като намира, че няма доказателства, че той е подписал договора за кредит.
Тъй като изпълнителното дело за дължимата сума срещу ищеца е образувано въз основа на издадена от МРС на 07.08.2012г. Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на изпълнителен лист, твърди, че заповедта не му е връчена надлежно, респективно е бил лишен от възможност да възрази срещу нея. Излага, че от 2002г. до 25.12.2013г. е живеел в София. За издадената Заповед по чл. 410 от ГПК научил едва на 23.03.2017г., когато съдебен изпълнител му е връчил покана за доброволно изпълнение.
По гореизложеното, въз основа на закона и на данните по делото, съдът намира за установено следното:
Въз връзка със служебната проверка на съда за допустимост на иска, която се прави от съда по време на цялото производство, РС-Монтана намира, че така предявеният иск е недопустим.
Отрицателният установителен иск с правно основание чл. 424, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва вземането по исков ред, е специален по отношение на общият установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК. Този иск е извънредно средство за защита на длъжника и има за предмет влязла в сила заповед за изпълнение.
За искът по чл.424, ал.1 ГПК, са предвидени специални изисквания за неговата допустимост, за наличието на които съдът следи служебно. За да е допустим този иск, към исковата молба следва да се представят нови писмени доказателства или да се посочат новооткрити обстоятелства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в тоиз срок(т. е. при извинителни причини). На практика това са основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК.
В случая ищецът нито сочи новооткрити обстоятелства, нито представя нови писмени доказателства. Съдът намира, че договорът за кредит не е ново писмено доказателства, тъй като датира от 2007г. и въз основа на него и на последващи цедирания на вземането срещу ищеца, е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу П.П..
Вън от гореизложеното, наведените от ищеца твърдения за нередовност на връчването на заповедта за изпълнение се разглеждат с възражение от въззивния съд по реда на производството по чл. 423,ал.1 от ГПК, а не в производството по чл.424, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната поради недопустимост на иска, а производството по делото-прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, РС-Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 15081/11.07.2018г., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 424, ал.1 ГПК от П.Н.П. ЕГН xxxxxxxxxx против ,,П. Л.‘‘АД Е. 1., поради недопустимост.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1683/201 г. по описа на РС-Монтана.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Монтана в едноседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: