МОТИВИ
към Присъда №178 от 17.07.2018г. по НОХД №3253/2018г. по описа на ПРС - ХVІІІ
н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Д.Б., ЕГН:**********,
за това, че на 06.11.2017г. в гр. Пловдив, е отнел чужда движима вещ – таблет с
марка „Alcatel Pixi 4(7”)” с ИМЕИ: 356213073322009 на стойност 141.58 лева, от
владението на Т.Й. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Б.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият Б. да бъде
признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде
наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, което с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие да бъде намалено с една трета. Счита,
че приложение следва да намери институтът на условното осъждане, като
наказанието бъде отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. Не
взема отношение относно направените по делото разноски.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. Ж.П., пледира за преквалификация на деянието по
чл.194, ал.3 от НК и приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимият
Б. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира,
че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства.
В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си. Същото заявява и при
дадената му последна дума.
Нито
подсъдимият, нито защитникът му вземат становище относно направените по делото
разноски.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият И.Д.Б.
е роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, б., български гражданин, основно
образование, безработен, разведен, неосъждан/реабилитиран/, ЕГН:**********.
Пострадалият Т.К.
***. На 06.11.2017г., в следобедните часове, свид. К. се прибирал пеш към дома
си, когато в близост до кръстовището на ул. „Околчица“ и бул. „Александър
Стамболийски“ го спрели три непознати за него лица – подсъдимият И.Б. и
неустановени по делото жена и дете. Жената помолила свид. К. да помогне на подс.
Б. да си намери работа. Свид. К. се съгласил и поканил подс. Б. в дома си, за
да разговарят и за да може свид. К. да проведе разговор с управителя на
фирмата, в която работел. Двамата влезли в жилището на свидетеля, което се
състояло от една стая, тераса и баня с тоалетна. В стаята бил оставен таблета
на свид. К. с марка „Alcatel Pixi 4(7”)” с ИМЕИ: 356213073322009, който бил
включен към зарядно устройство. Пострадалият провел телефонен разговор с
управителя на фирмата, в която работел, почерпил подс. Б. с ракия и отишъл до
терасата, тъй като трябвало да сготви. В това време, възползвайки се от
отсъствието на домакина си, подсъдимият взел цитирания по – горе таблет и напуснал
жилището. Когато свид. К. се върнал в помещението останал много изненадан, че подс.
Б. го няма. Потърсил го в тоалетната, но и там не го открил. Малко след това
установил липсата на таблета си и веднага подал сигнал до І РУ при ОДМВР гр.
Пловдив.
След като
напуснал дома на свид. К., подс. Б. поставил в отнетия от него таблет
сим-картата си с тел. №***, обслужвана от „БТК“ ЕАД.
На следващия
ден – 07.11.2017г., подсъдимият отишъл до заложна къща „Кеш 2013“ ЕООД,
находяща се в гр. Пловдив, бул. „Руски“ №12, където заложил таблета с марка
„Alcatel Pixi 4(7”)” с ИМЕИ:356213073322009 за срок от 30 дни срещу заем в
размер на 30 лева, за което бил съставен заложен билет с №64691. Тъй като подс.
Б. не върнал заема в рамките на уговорения 30-дневен срок, на 10.01.2018г. от
заложната къща продали вещта на неустановено по делото лице.
На 16.02.2018г.
*** - свид. Д.А., установил съпричастност на подсъдимия към извършената на
06.11.2017г. кражба от дома на свид. К.. Пред него подс. Б. направил пълни
самопризнания и посочил заложната къща, в която е заложил таблета с марка
„Alcatel Pixi 4(7”)” с ИМЕИ: 356213073322009, собственост на К..
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена стоково-оценъчна експертиза,
от заключението на която се установява, че стойността на инкриминираната вещ -
таблет с марка „Alcatel Pixi 4(7”)” с ИМЕИ:356213073322009, към 06.11.2017г. е била
141.58 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – от показанията на свидетелите Т.К., М.С.,
Д.А. и А.М., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени
към доказателствата по делото. Показанията на свидетелите са обективни,
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в
съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят
направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски
показания, не се наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в
настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на назначената
в хода на досъдебното производство стоково - оценъчна експертиза, надлежно
приобщена към доказателствената съвкупност, която според преценката на съда е
извършена компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на
основание чл.283 от НПК – копие на гаранционна карта /л.5 от дос.пр./, копие на
заповед за задържане на лице /л.17 от дос.пр./, справка за съдимост /л.29 – 30
от дос.пр./, характеристична справка /л.31 от дос.пр./, заложен билет /л.38 от
дос.пр./, справки от мобилни оператори /л.44 – 48 от дос.пр./, протокол за
доброволно предаване, ведно със заверено копие на заложен билет /л.51 – 52 от дос.пр./.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият И.Д.Б., ЕГН:********** е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 06.11.2017г. в гр. Пловдив е
отнел чужда движима вещ – таблет с марка „Alcatel Pixi 4(7”)” с ИМЕИ:
356213073322009 на стойност 141.58 лева, от владението на Т.Й. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Подсъдимият
е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно посегателство,
като е отнел чужда нему движима вещ – таблет с марка „Alcatel Pixi 4(7”)” с
ИМЕИ: 356213073322009, от владението на Т.Й. ***. Без негово съгласие е
прекъснал с действията си упражняваната от него до момента на посегателството
фактическа власт върху вещта и е установил свое владение върху нея.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени
и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, т.е. че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетата чужда
движима вещ намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и не
се отрича от него.
Причините
за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимия, слабите му волеви задръжки и
незачитане на установения в страната правен ред.
Не
се сподели виждането на защитата за маловажност на случая. Извършеното от
подсъдимия осъществява признаците на кражба по основния състав, а не по този на
чл.194, ал.3 от НК, тъй като не е с по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на деяния от този вид. Касае се дори до
престъпна дейност, която разкрива по – висока степен на обществена опасност,
независимо от сравнително ниската стойност на отнетата вещ. Подсъдимият макар и
неосъждан /реабилитиран/ е с лоша характеристика, обусловена от досега му със
съдебните органи в миналото. Извършвайки престъплението той се е възползвал от добрината
и доверчивостта на пострадалото лице да го покани в дома си, за да му съдейства
за намирането на работа, да го нагости и да го остави без надзор. Този начин на
осъществяване на престъплението определено завишава неговата обществената
опасност. Поради това и извършеното от подсъдимия Б. не може да се квалифицира
като маловажен случай.
Неоснователно
е и искането на защитата за приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй
като съдът не намира основания за това. За това, дали деянието, което, макар и
да осъществява формално признаците на предвидено в закона престъпление, не е
престъпно, следва да се изхожда от неговата малозначителност. Тя е в зависимост
от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно
незначителна. Следователно степента на обществената опасност на деянието и
обществената опасност на дееца за всеки конкретен случай определя неговата
малозначителност. В настоящия случай извършеното от подсъдимия не може да се
приеме за малозначително, тъй като е общественоопасно и неговата обществена
опасност не е явно незначителна. Както се каза по – горе се касае за престъпление
със завишена степен на обществената опасност, извършено от лице с лоши
характеристични данни.
За
престъплението по чл.194,
ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до осем
години. В конкретния
случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията
на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК. При
индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр.
чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
изразената критичност към стореното, оказаното съдействие от подсъдимия в досъдебното
производство, чистото му съдебно минало и трудните условия, в които живее. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени по – високата степен на
обществена опасност на извършеното, от лице с лоша характеристика. Като
анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият
съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се
намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва
да бъде в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността
на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.
Само за
пълнота трябва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи
наказание лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не
са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил
такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на
чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило
по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице
изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция
на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната
дата – 06.11.2017г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено
привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част
на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.
С оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, настоящият съдебен състав е на
становище, че така наложеното на подсъдимия наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това
и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде
ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание
чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК следва от така наложеното на подсъдимия И.Д.Б.
наказание в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде приспаднато времето,
през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на 16.02.2018г., като един ден
задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Д.Б. следва да заплати по сметка на ОДМВР -
Пловдив сумата от 85,68 лв. /осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/
лева, направени в хода на досъдебното производство разноски /за експертиза/.
По делото няма
приложени веществени доказателства.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ