РЕШЕНИЕ
№ 2882
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120107332 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявените от „Топлофикация-Бургас” ЕАД
против Р. К. Г. и А. Т. Г. искове за приемане за установено, че всеки от ответниците дължи
на ищеца по 179,62 лв. – главница, представляваща 1/3 от цената на ползвана топлинна
енергия през периода м. 02.2018 г. – м. 01.2021 г., по 11,40 лв. - мораторна лихва,
представляваща 1/3 от дължима мораторна лихва за периода 01.04.2018 г. - 12.03.2020 г.,
както и по 10,10 лв. - мораторна лихва, представляваща 1/3 от дължима мораторна лихва за
периода 09.04.2020 г. - 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми, които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1979/2021 г. по описа на БРС. В исковата молба се твърди, че между
ищеца и ответниците са възникнали облигационни отношения за продажба на топлинна
енергия в жилище, находящо се в гр. Б***, ж.к. ******, като ответниците са съсобственици
на имота заедно с Д. Т. Б. - по наследство от Т. А. Г., при равни квоти – по 1/3 ид.ч. и като
такива са потребители на предоставяните от ищеца енергийни услуги. Твърди се също така,
че за доставените от ищеца услуги през процесния период се дължи главница в общ размер
от 538,85 лв., както и мораторна лихва в общ размер от 64,50 лв., като тримата
съсобственици отговарят за по 1/3 част от тези задължения съгласно наследствените им
квоти, като дължимите от тях суми към момента не са платени. Заявено е, че ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължимите от тримата наследници
суми, като преписи от заповедта за изпълнение са били връчени на двамата ответници по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и с оглед на дадените от съда указания е предявен
настоящият иск. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
1
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, в
който се твърди, че искът е недопустим, поради нарушаване на процедурата по връчване на
заповедта, което възражение съдът е счел за неоснователно по изложени в определението по
чл. 140 от ГПК мотиви. На следващо място ответниците са оспорили иска по основание и
размер, като твърдят, че не дължат процесните суми, тъй като между тях (съответно техния
наследодател) и ищеца не е съществувало облигационно правоотношение, нито е доказано,
че процесните количества топлинна енергия и топла вода реално са били доставени в имота
им от ищеца. Твърдят, че имотът им не е топлоснабден, нито има измервателни уреди.
Заявено е и възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на
процесните вземания. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответниците да бъдат
присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание ответниците се
представляват от упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора и моли
искът да бъде отхвърлен. Ангажирани са доказателства.
По делото в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано
„БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД - гр. Б**, което не е изразило становище по съществото на спора,
не е ангажирало доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено ч.гр.д. № 1979/2021 г. по описа на БРС, с издадената по това
дело Заповед № 248/23.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
разпоредено длъжниците Р. К. Г., А. Т. Г. и Д. Т. Б. да заплатят разделно на кредитира
„Топлофикация-Бургас” ЕАД сумата от 538,85 лв. - главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода м. февруари 2018 г. - м. януари 2021 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. Б**, ж.к. ****, сумата от 34,20 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода 01.04.2018 г. - 12.03.2020 г., сумата от 30,30 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода 09.04.2020 г. - 18.03.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 19.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лв. - разноски по
делото. Препис от заповедта е бил връчен на Д. Б. на 16.06.2021 г. чрез работодателя й, като
същата не е подала възражение и против нея е издаден изпълнителен лист, съответно
нейните задължения не са предмет на настоящото дело.
По делото е приложено копие на Допълнителна заповед № 293/20.03.1989 г., от която
е видно, че процесният имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Б**, ж.к. **, е бил
предоставен на Т. А. Г. на осн. чл. 100 от ЗТСУ (отм.) като обезщетение за негов отчужден
имот.
Представено е и удостоверение за наследници, от което се установява, че Т. А. Г. е
починал на **** г., като негови наследници по закон са ответницата Р. Г., която е негова
преживяла ***, ответникът А. Г. - негов **, и Д. Б. - негова ***. При тази данни следва да се
приеме, че след смъртта на Т. Г. всеки от наследниците му е получил по 1/3 ид.ч. от
оставеното от него наследство. По делото липсват доказателства дали към момента на
придобиване на гореописания недвижим имот по реда на чл. 100 от ЗТСУ (отм.) Т. Г. и Р. Г.
са били в граждански брак, нито дали Т. Г. е заплатил някаква парична сума като разлика
между стойността на отчуждения имот и стойността на жилищния имот, който му е
отстъпен като обезщетение, поради което съдът намира за установено, че процесният имот е
бил еднолична собственост на Т. Г., а след неговата смърт правото на собственост е
преминало върху наследниците му при равни квоти – по 1/3 ид.ч., т.е. през процесния
2
период всеки от двамата ответници е притежавал по 1/3 ид.ч. от имота.
Видно от приложените към исковата молба Протокол от общо събрание на ЕС от
10.12.1999 г., Договор № ТАК 4/21.01.2000 г. и Анекс № 1 към него от 10.02.2000 г.,
Договор № ТДРТ-1/04.12.2002 г., Договор № ТДРТ-1/30.12.2005 г., Договор № Т-
1/15.01.2008 г., Анекс № 1/15.01.2011 г., Анекс № 2/15.01.2014 г. и Анекс № 3/16.01.2017 г.
към него, Договор № 14/02.04.2018 г., Анекс № 1/01.11.2018 г, Анекс № 2/02.04.2020 г.,
Анекс № 3/02.04.2020 г. и Анекс № 4/02.04.2021 г. към него, имотът на ответниците се
намира в топлоснабдена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД сграда - етажна
собственост, а дяловото разпределение на топлинната енергия е било извършвано от
„БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД.
По делото са представени отчетите на общите топломер и водомер в абонатната
станция за етажната собственост за процесния период, справка за консумираната
топлоенергия и приспаднати технологични загуби за абонатната станция на етажната
собственост за процесния период, както и справка за дължими от ответниците суми за
същия период.
Видно от изготвената по делото комплексна съдебно-техническа и икономическа
експертиза, процесните задължения са формирани от дължими суми за потребена топлинна
енергия за отопление от щранг-лира, за сградна инсталация и такса за отчет и дялово
разпределение, като дължимите от всеки от ответниците главници са в размер на 179,62 лв.,
които суми включват задължения за отопление от щранг-лира, за сградна инсталация и за
отчет и дялово разпределение, а лихвите за забавено плащане са в общ размер от 21,50 лв. за
всеки от ответниците. В експертизата също така е посочено, че абонатната станция, към
която е присъединен имотът на ответниците, през процесния период е работела на
отопление и БГВ, като същата е била действаща през целия период. Според вещите при
индивидуалното разпределение на топлинната енергия за всички абонати, присъединени към
абонатната станция, са били спазени действащите нормативни разпоредби, както и
утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия, като сумите за топлинна енергия за имота
на ответниците са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба. Посочено е
също така, че цената на топлинната енергия е била заложена правилно от топлинния
счетоводител, както и правилно е приложена методиката за дялово разпределение. Съгласно
експертизата, претендираните мораторни лихви също са изчислени правилно. Така
представеното заключение не е оспорено от страните, поради което съдът намира, че същото
следва да бъде кредитирано като обективно и безпристрастно дадено.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация-Бургас” ЕАД. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането на
периода, за който се отнасят, а ал. 3 предвижда, че купувачите имат право да предявяват
възражения за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая липсват доказателства ответниците да са подали
възражения пред ищцовото дружество за начислените им суми.
Като доказателства по делото са представени два протокола от проведени общи
събрания на собствениците на обекти в етажната собственост, в която се намира имотът на
ответниците – от 07.03.2017 г. и от 28.01.2021 г., на които са били приети решения
ответниците да бъдат освободени от заплащане на суми към „Топлофикация-Бургас” ЕАД.
Съдът намира, че тези решения не са породили правно действие, тъй като приемането на
такова решение е извън компетенциите на общото събрание на етажната собственост, още
повече, че задълженията за заплащане на суми към доставчика на топлинна енергия
произтичат от двустранен договор между него и съответния потребител, а не от решение на
общото събрание на ЕС или от разпоредби на ЗУЕС, поради което е недопустимо етажната
собственост, която не е страна по този договор, да се намесва в отношенията на страните по
3
него като освобождава една от страните по облигационното правоотношение от
задълженията й към другата страна. Ето защо съдът счита, че така приетите решение от ОС
на ЕС нямат за последица освобождаване на ответниците от заплащане на дължимите към
„Топлофикация-Бургас” ЕАД суми.
При така ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
основателен, тъй като по делото се доказа, че ответниците са собственици (по силата на
наследяване) на апартамент в сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена от
„Топлофикация-Бургас” ЕАД, поради което същите са потребители на предоставяните от
ищцовото дружество услуги, съответно са били купувачи на топлинна енергия по смисъла
на общите условия на ищцовото дружество и на осн. чл. 32 от ОУ е следвало да заплащат
доставената в имота им топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на съответния
отчетен период.
От изготвената по делото експертиза се доказа, че в имота на ответниците е била
доставена топлинна енергия за отопление от щранг-лира, както и са им били начислени
суми за сградна инсталация и за отчет и дялово разпределение, като процесните суми са
начислени от ищеца при спазване на приложимите нормативни разпоредби. Доказа се също
така от експертизата, че задълженията на ответниците са именно в претендираните по
делото размери. С оглед на това съдът намира за неоснователни направените в отговора на
ответниците възражения по основателността и размера на иска и счита за доказано, че те
дължат на ищцовото дружество процесните главници и мораторни лихви.
По направеното от ответниците възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност по отношение на процесните вземания, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като най-старото от процесните задължения по главницата е за м. февруари 2018 г. и на осн.
чл. 32, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация-Бургас“ ЕАД е следвало да бъде платено
в 30-дневен срок, т.е. в срок до 30.03.2018 г., поради което тригодишната погасителна
давност за това вземане е започнала да тече на 31.03.2018 г. и към 19.03.2021 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) същата не е изтекла, съответно погасителна
давност не е изтекла и по отношение на останалите задължения на ответниците, чиято
изискуемост е възникнала по-късно.
С оглед липсата на извършено от ответниците плащане на дължимите главници,
същите дължат и законна лихва върху тях, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 19.03.2021 г. до окончателното й изплащане. Ето защо съдът
намира, че предявеният установителен иск е основателен и доказан в пълния му размер и
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца по 1/3 от направените от ищеца разноски в
заповедното производство, които са в общ размер от 125 лв., т.е. по 41,67 лв., както и по ½
от направените от него разноски в настоящото производство, които са в общ размер от
783,33 лв., т.е. по 391,66 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. К. Г., **********, и А. Т. Г., ЕГН
**********, двамата от гр. Б**, ж.к. **, че всеки от тях дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
БУРГАС” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Б**, кв. **,
представлявано от Х. И. И., по 179,62 лв. (сто седемдесет и девет лв. и шестдесет и две ст.) –
4
главница, представляваща 1/3 от цената на доставена топлинна енергия през периода м.
февруари 2018 г. – м. януари 2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. Б***, ж.к. *****,
по 11,40 лв. (единадесет лв. и четиридесет ст.) - мораторна лихва, представляваща 1/3 от
общо дължимата мораторна лихва за периода 01.04.2018 г. - 12.03.2020 г., както и по 10,10
лв. - мораторна лихва, представляваща 1/3 от общо дължимата мораторна лихва за периода
09.04.2020 г. - 18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумите, които вземания са част от предмета на Заповед № 248/23.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1979/2021 г. по описа на РС-
Бургас.
ОСЪЖДА Р. К. Г., **********, от гр. Б***, ж.к. ******, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Б**, кв. **, представлявано от Х. И. И., сумата от 433,33 лв. (четиристотин тридесет и три
лв. и тридесет и три ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски в исковото
и в заповедното производство.
ОСЪЖДА А. Т. Г., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. ******, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б**,
кв. **, представлявано от Х. И. И., сумата от 433,33 лв. (четиристотин тридесет и три лв. и
тридесет и три ст.), представляваща част от направените от ищеца разноски в исковото и в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Б***, ул. ****, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5