Решение по дело №1538/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1902
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20202120101538
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1902                                                  03.08.2020г.                                          гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                        XX - ти граждански състав

На шести юли                                                                   две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                  Председател: Иван Дечев

                                                                                                           

секретар: Ани Стоянова

като разгледа гражданско дело № 1538/2020г.

докладвано от съдията И. Дечев

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

               Производството по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.128 от КТ, чл.19 от ЗИНЗС, чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС и е образувано по повод исковата молба на Д.Д.З., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.М. и адв.Д.К., против ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство за периода 02.03.2017 г. – 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

               Ищецът твърди, че в периода 02.03.2017 г. – 02.03.2020 г. е полагал труд като ********** в затвор първа категория – Затвора в гр.Бургас, за която длъжност има определен със Заповед №453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора гр.Бургас режим на работа при 24 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден. Твърди още, че съгласно т.9 от заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за дежурния ****** ********** са налице задължения по подготовка за провеждане на инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което явяването на работното място става 30 минути преди встъпване в дежурство, а последното продължава 45 минути след приключването му. До 11.05.2019 г. това време от час и петнадесет минути подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на възнаграждението на ищеца, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019 г. на Гл.Директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед №Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението. Според ищеца отработеното от него време извън дежурството за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. е в размер на 200 лева и следва да му се заплати допълнително от ответника. Моли за уважаване на иска.

               В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното ГД «Изпълнение на наказанията» гр.София, в който без да се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е бил държавен служител при тях, като е полагал труд, исковете се оспорват като неоснователни на подробно изложени аргументи. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар «отработено време», за разлика от 60 минутната почивка при 12 часово дежурство и 90 минутната почивка при 24 часово дежурнство, която не представлява работно време и не следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед № 453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора-гр.Бургас, за ************* освен време за отдих до четири часа са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа, поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че същият установи ангажираност през установеното му време за почивка и не му е отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г., за служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира. Ангажира доказателства, претендира разноски.

               В съдебно заседание искът е увеличен до размер от 1300 лева възнаграждение за положен труд извън времето за дежурства за посочения период.

               Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:

               Правната квалификация на предявените искове е чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.1 ЗИНЗС във вр. с чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

               Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността ********** в Затвора Бургас. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.

               Приложени са заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

               Със заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за служителите в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.

               По делото е представена заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.

               Представена е заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.

               По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 299 смени, от които 117 броя 24-часови, 180 броя 12-часови смени (от които 107 дневни, 69 нощни и 4 дежурства в болница), 2 броя 8-часови дежурства, разпределени по години. По време на официален празник също са положени дежурства, сред които има 8 пъти приемане и 8 пъти сдаване. Вещото лице също така е установило, че за периода от 02.03.2017г. до 30.06.2019г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019 г. – 02.03.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часови смени и за 12-часови дневни смени и 15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови нощни смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 2423,87 лева за 342 часа и 15 минути положен извънреден труд.

               Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят В.Д. е посочил, че работи в Затвора на длъжност ********** и познава ищеца. Откакто е започнал работа в затвора, влиза там в 7.30 ч. Показва си служебната карта, оставя си личния телефон, преоблича се в униформените дрехи, разписва се в книгата за дежурствата. Командирът на отделение проверява служебните карти на служителите и дали носят белезници, както и здравословното им състояние. Инструктажът започва в 07.45 часа и продължава до 8.00 часа. След това всеки отива и си поема поста. При сдаване на смяната, около 20 минути отнема на постовите да си предадат задържаните лица. Инструктажът за 12-часовите и 24-часовите смени продължава еднакво дълго, около 15 минути. Инструктажът при започване на нощната смяна също е около 15 минути.

               Свидетелят Д.М. е посочил, че работи в затвора на длъжност ******** ****** „********-*********** *******”. Изложил е, че няма заповед или разпореждане, която налага ищецът да се явява в 7 ч. или в 7.15 ч. на работа. Регламентът за работното време е свързан със заповед за работното време. Съгласно заповедта за работното време ************ следва да се яви на работното си място в 7.45 ч. за провеждане на инструктаж. От м. юли 2019 г. началният час на инструктажа бил 7.50 ч.

               Средната продължителност на провежданите инструктажи за служителите на 24-часови и на 12-часови дневни смени, както и на 8-часови дневни смени продължава в рамките на 5 до 7 минути, останалите 3 минути са за полагане на подписи и за настаняване в залата за инструктаж. След приключване на смяната, приемането и сдаването й отнема не повече от 15 минути. След сдаване на дежурствата си служителите се явяват в залата за инструктаж, постовите надзиратели докладват за обстановката на поста, след което биват освобождавани, като отводът трае в рамките на 2-3 минути. Служителите на 8-часов работен режим се явяват на инструктаж в 07.50 часа, а в 8.00 часа приемат поста. На този вид смяна ************* застъпват, без да приемат от никой. В края на работния ден те не сдават на никой поста, само докладват устно на ******* **********, след което се освобождават. При 12-часовите дежурства и 24-часовите дежурства продължителността на инструктаж, смяна на постове и освобождаване е 30 минути.

               При така събраните доказателства съдът намира претенцията за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (същото е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.

               По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства по график, както и че регламентираното му работно време в процесния период е било от 8.00 ч. сутрин до 8.00 ч. сутрин на следващия ден при 24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20.00 ч. до 8.00 ч. и дневна – от 8.00 ч. до 20.00ч. – при 12-часово дежурство. Установява се, че инструктажът е започвал в 7.45 часа и продължава до 8.00 ч. За времетраенето на инструктажа има известен разнобой в показанията на свидетелите, като св.М. е заявил, че след юли 2019г. инструктажът вече е бил не 15, а само 10 минути и е започвал в 07.50 часа. От друга страна св.Д. е категоричен, че инструктажът трае 15 минути и започва в 07.45 часа. БРС счита, че следва да приеме 15-минутна продължителност на инструктажа. В цитираната по-горе заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено ежедневните инструктажи на наряда в затвора да започват 15 минути преди началото на работното време, т.е. ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди началния час на дежурството му, т.е. по-логично е инструктажът да е 15 минути. Съдът счита, че това е времето преди 8.00 ч., което следва да се признае за допълнително отработено, тъй като времето за подготовка и привеждане във вид, което се твърди, че започва в 7.30 часа, не е сред дейностите, с които страната изпълнява служебните си задължения, освен това не е изброено в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС. Преценявайки показанията на двамата свидетели и дейностите, които се извършват по време на инструктажа, и въпросите, които се обсъждат, съдът счита, че за изпълнение на същите не са необходими повече от 15 минути.

               След 8.00 ч. сдаващият надзирател също има задължения, които е необходимо да изпълни – сдаване на поста на постъпващия надзирател, изчукване на решетки, проверка на територията и предаване на информация и отвод, което се прави за средно 15 минути. В тази си част по-логични и подробни са показанията на св.М., който е заявил, че сдаването на смяната отнема не повече от 15 минути. Ето защо, като прецени гласните доказателства, съдът намери, че след края на дежурството в 8.00 ч. се установяват допълнителни 15 минути, които са необходими на ***********, за да изпълни служебните си задължения, и които са включени в отработеното време.

               Ето защо съдът намира, че са установени по делото общо 30 минути, включени в отработеното време извън регламентираното работно време – това се отнася за 24-часовите дежурства и за 12-часовите дневни смени. Както се установи от показанията на свидетелите, вечер се прави по-кратък отвод и по-кратък инструктаж, поради което за 12-часова нощна смяна, 8-часова смяна и дежурство в болница следва да се добавят 15 минути, както е предвидено и със заповед № 436/01.07.2019 г. В тази връзка съдът действително отчита, че според показанията на св.М. инструктажът на 8-часовата смяна е 10 минути, но после съответният надзирател, макар и да не сдава на никой поста, все пак докладва устно на главния надзирател, поради което общото време следва да се приеме, че е 15 минути и за тази смяна.

               Не се спори, установява се и от заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 24-часови смени и 12-часови дневни смени и за 12-часови нощни смени – по 15 минути, поради което за този период претенцията е неоснователна, тъй като е погасена чрез плащане. За периода 02.03.2017г. - 30.06.2019г. следва да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден труд от 30 минути на 24-часово дежурство, 30 минути за 12-часово дневно дежурство, 15 минути за 12-часово нощно дежурство, 8-часово дежурство и дежурство в болница.

               Съдът счита за нужно да отбележи, че изготвеното по делото заключение по икономическата експертиза не може да се ползва в цялост, а само частично, тъй като това заключение посочва какъв е размерът на нетното трудово възнаграждение за един час с увеличение от 50%, докато по настоящото дело е релевантен размерът на възнаграждението не за един час, а за 30 минути, съответно за 15 минути, в зависимост от вида на дежурството. Ето защо експертизата следва да се използва само дотолкова, доколкото показва броя на видовете дежурства, а размерите на възнагражденията ще се преизчислят от съда като се запази размера на възнаграждението за един час за база на изчисленията.

               Като взе предвид заключението на вещото лице на броя на положените през годините смени, както и размера на основното трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:

    За 2017 г. от 02.03.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил 27 смени по 24 часа, 34 дневни 12-часови дежурства и 27 нощни 12-часови дежурства, 2 дежурства в болница. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово дежурство, за 30 минути на дневно 12-часово дежурство и за 15 минути на нощно 12-часово дежурство и дежурство в болница е в размер на общо 227.64 лева. От тях 81.41 лева е за 24-часово дежурство, 102.51 лева е за дневно 12-часово дежурство, 40.70 лева е за нощно 12-часово дежурство, 3.02 лева е за дежурство в болница. Изчисленията са направени на базата на определеното по експертизата нетно възнаграждение за един час /колона 4/, като това възнаграждение е намалено наполовина, за да съответства на 30 минути, респ. намалено с четири пъти, за да съответства на 15 минути /например за март 2017г. възнаграждението за 1 час е 6.03 лева, като то се намалява на две и става 3.015 лева и това число се умножава по 4 (колкото са броя 24-смени за този месец) и така се получава 12.06 лева възнаграждение за март 2017г. По същия начин се изчислява възнаграждението за 12-часовите нощни смени, но там възнаграждението, дадено по експертизата, се намалява на 4, за да съответства на добавените 15 минути. С тези изчисления се получава, че възнаграждението за 2017г. е в размер на общо 227.64 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 5 пъти, за което за 2017 г. се дължат общо 2.52 лева, които следва да се прибавят към общата дължима сума. Този труд се изчислява като нетното трудово възнаграждение на час без увеличение /колона 3/ се разделя на две /защото това възнаграждение се прибавя към вече присъденото възнаграждение и следва да се сметне само увеличението/ и полученото число се умножава с числото 15 (колкото е приемането или сдаването – всяко от тях по 15 минути), като след това се дели на 60. Ето защо се дължи за 2017 г. сума в размер на общо 230.16 лева за общо 37 часа и 45 минути извънреден труд.

               За 2018 г. ищецът е положил 40 смени по 24 часа, 39 дневни 12-часови смени, 22 нощни 12-часови смени, 2 смени в болница. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово дежурство, изчислено по гореописаната методика, е в размер на общо 141.13 лева. Задължението за 30 минути на 12-часово дневно дежурство е в размер на 136.80 лева. Задължението за 15 минути за 12-часово нощно дежурство е 38.14 лева, а за 15 минути в болница е 3.71 лева. Общо се дължат 319.78 лева. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален празник 6 броя (приемане и сдаване), за което за 2018 г. се дължат общо 3.90 лева, които следва да се прибавят към общата дължима сума. Ето защо се дължи за 2018 г. сума в размер на общо 323.68 лева за общо 45 часа и 30 минути извънреден труд.

               За 2019 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил 18 дежурства по 24 часа, 12 дежурства по 12-часови дневни смени и 4 дежурства по 12-часови нощни смени. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово дежурство е 73.89 лева /изчислено по вече посочената методика/ и тази сума е изцяло неплатена. Задължението за 12-часови дневни смени е 49.26 лева, а това за 12-часови нощни смени е 8.21 лева, също неплатени. Общо се дължи възнаграждение от 131.36 лева. Следва да се отрази и положеното дежурство през празниците, като за него се дължат 2.06 лева. Общо за периода се дължи възнаграждение от 133.42 лева за 16 часа труд. За периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени дежурства по 24 часа и по 12 часа, но от заключението на вещото лице е видно, че те са платени по 30 минути, респ. по 15 минути и съответно повече заплащане не се дължи.

               За 2020 г. за периода до завеждане на делото също са положени дежурства по 24 часа и по 12 часа, но и те са заплатени за 30 минути, съответно за 15 минути. Следователно други възнаграждения не се дължат.

               С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от общо 687.26 лева за 99 часа и 15 минути извънреден труд, като се отхвърли иска за горницата над 687.26 лева до търсените 1300 лева.  

               При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 158.59 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото.

               Ищецът също следва да се осъди да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 47.15 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

               На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в размер на 50 лева държавна такса за производството и 100 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

                    Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на Д.Д.З., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 687.26 лева (шестстотин осемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки) главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 99 часа и 15 минути извън времето на дежурство за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 02.03.2020 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1300 лева.    

               ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на Д.Д.З., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 158.59 лева (сто петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) за направените по делото разноски.

               ОСЪЖДА Д.Д.З., ЕГН **********, съдебен адрес *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., сумата от 47.15 лева (четиридесет и седем лева и петнадесет стотинки) за направените по делото разноски.

               ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати по сметка на БРС сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 50 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение за вещо лице.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.