№ 115
гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Д.а В.а
при участието на секретаря Петя Кр. Б.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Д.а В.а Гражданско дело
№ 20235200100710 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:37 часа се явиха:
Ищецът Ц. Г. се явява лично и с адв. Г. Б. Х. редовно упълномощен да
го представлява.
Ответника А. Й. Д. не се явява ред.пр. За него се явява адв. М. З.
упълномощена от преди и адв. К. упълномощен от днес.
Явява се вещото лице д-р П. М. и в.л. К. В. Г.- П..
Адв. Х.: – Да се даде ход на делото.
Адв. З.: – Да се даде ход на делото.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Ищецът се позовава на
деликт извършен от ответника на 24.05.2021г., като за вината,
противоправното поведение и причинната връзка с вредите, като твърди, че е
имало постигнато споразумение на наказателния съд. Излага подробни
обстоятелства за това какви наранявания са нанесени от ответника, и в какво
се изразяват неимуществените вреди, за които претендира обезщетение от
30 000 лева с частичен иск, като твърди че за причинените болки и страдания
1
следвало се дължи обезщетение с по-висок размер.
Ответникът е подал отговор в законния срок, в което заявява че искът е
допустим, но оспорва неговата основателност.
Възраженията се свеждат до две основни групи:
Първата касае от фактическа страна обстоятелствата, при които е
възникнал конфликта между страните и се е стигнало до нараняването на
ищеца, а втората отново е свързани с поведение на пострадалия ответник,
което според твърденията в отговора следва да се отчете, като допринесло за
причинените вредите. Прави се възражение за съпричиняване.
Адв. К.: - Оспорваме иска не в този смисъл изцяло. Оспорваме искът по
размер, като твърдим, че е изключително завишен и неоснователен в пълния
му размер, както и правя възражение за съпричиняване от гледна точка на
поведението на пострадалия.
След уточнението направено от пълномощника на ответника съдът
счита, че в доклада следва да се включат две възражения, за съпричиняване,
което се основава на обстоятелства, че ответникът е имал провокативно
поведение, предизвикал е конфликта и по този начин е допринесъл за своето
увреждани и второто възражение за неоснователност на иска в пълния му
размер.
Съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните в
определението за насрочване на делото.
Разпределил е доказателствената тежест.
В тази част определението следва да се приобщи към днес направения
доклад по делото.
Адв. Х.: - Нямам възражения по доклада. Поддържам исковата молба.
Уточнявам, че е допусната техническа грешка в началото на исковата молба
на „24.05.2021г. около 23 часа“ да се чете че на „23.05.2021 г. около 23 часа“.
Адв. З.: - Нямам възражения по доклада. Да се допусне корекцията.
Адв. К.: - Нямам възражение по доклада. Оспорваме иска по размер. На
този етап нямам доказателствени искания. Да се допусне корекцията.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДОПУСКА изменение на обстоятелствената част на ИМ, като на първи
ред от изложението на обстоятелствата датата се чете „23.05. 2021г. около
23ч.“ вместо „24.05.2021г. около 23 часа“.
Съдът ДОКЛАДВА:
По делото на 16.02.2024 г. е депозирана СМЕ изготвена от вещото лице
д-р П. М..
На 19.02.2024г. е депозирана съдебно психологична експертиза
изготвена от вещото лице К. П..
Адв. Х.: - Да се изслуша експертите.
Адв. З.: - Да се изслушат.
Адв. К.: - Да се изслушат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на СМЕ изготвена от вещото лице д-р
П. М..
Сне се самоличността на същия, както следва:
Д-р П. М. М.: - 65 г. български гражданин, женен, с висше образование,
неосъждан, без родство със страните по делото. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК. Представил съм заключение, което поддържам.
В.л П. М.: - Поддържам представеното писмено заключение, което
съдържа отговор на въпросите, поставени към заключението. Нормално е
при влошаване на времето ищецът да изпитва болки при хранене в описания
срок три, три и половина месеца. В моята практика на подобни случай съм
установявал, пациенти, при които е възможно да изпитва болки за по-дълъг
период на възстановяване. Това зависи от характера на счупване и от
характера на оздравителния процес. Характера на счупването определя в
голяма степен от лечебната практика, а определя и в значително голяма
степен продължителността на лечебния процес. Както всяко счупване, така и
счупване на долната челюст може да има забавено срастване или липса на
срастване, така, че всеки случай е ценен индивидуално. Заключението
отговаря на въпросите на конкретния случай. Мога да заявя, че в конкретния
случай лечебния и възстановителен период трае толкова време, колкото съм
3
отразил в заключението. Съобразил съм се с данните от медицинската
документация и прегледа на ищеца. Гингивостоматитис акута е възпаление.
Както е описано в експертизата лечението приключва между челюстна
фиксация с шиниране на горна и долна челюст и поставяне на еластична тяга
за период от един месец. Поддържането на устна хигиена в този период е
изключително трудно. След поставянето на тази фиксация поддържането на
устна хигиена е много трудно. Храненото е възможно само със сламка и течни
храни. Възпалението, което съм описал на венците и устната кухина, не е
неочаквано, защото не може да се поддържа устна хигиена.
Адв. Х.: - Да се приеме.
Адв. З.: - Да се приеме.
Адв. К.: - Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА СМЕ изготвена от вещото лице д-р П. М..
На вещото лице д-р П. М. М. да се изплати възнаграждение съгласно
справка декларация в размер на 300 лв., което да се изплати от бюджета на
съда.
ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебно психологичната експертиза
изготвена от вещото лице К. В. Г.- П..
Сне се самоличността на същата както следва:
К. В. Г. – 37г. българска гражданка, неосъждана, с висше образование,
без родство със страните по делото. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК. Представила съм заключение, което
поддържам.
Адв. З.: - В обстоятелствената част на експертиза ищецът е заявил, че
учи криминалистика. Дали би могло да му повлияе сегашното психологично
състояние върху ученето?
В.л.П.: - По никакъв начин сегашното психическо състояние на ищеца
не би повлияло на ученето му.
Адв. Х.: - Да се приеме.
Адв. З.: - Да се приеме.
4
Адв. К.: - Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА съдебно психологичната експертиза изготвена от вещото
лице К. В. Г.- П..
На вещото лице К. В. Г.- П. да се изплати възнаграждение съгласно
справка декларация в размер на 384 лв., които да се изплати от бюджета на
съда.
Адв. Х.: - Водим и моля да се разпитат допуснатите ни свидетели.
Адв. З.: - Ние също водим допуснатите ни до разпит свидетели.
Адв. К.: - Моля да се допуснат свидетелите до разпит.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание като свидетели по
делото К. Т. Г., М. И. Б. и Б. И. Б..
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.
Сне се самоличността на същите, както следва:
Сви.К. Т. Г. : - 50г. български гражданин, неосъждан, женен, баща на
ищеца. Желая да бъда свидетел по делото. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината.
Свид.К. Г.: - През 2021 година на 23 май за първи път сутринта около 4
– 4.30 часа бях събуден от баткото Т. Г., леко му пръст, вече не е сред нас и
Ц.. Първата среща с тях като видях Ц. беше доста неприятна. Беше с разбита
уста, увиснала челюст, кръвосъсиреци. Бях изключително озадачен каква е
причината това да се е случило. Питах баткото, питах него, не беше в
състояние да отговори. Разбрах, че е станало сбиване. Баткото не е бил там,
той ме събуди. Ц. не говореше добре, той ми обясни до колкото беше
възможно, какво се е случило. Не говореше добре. Той вече беше разказал на
батко си и доколкото беше в състояние да говори затруднено и батко му ми
каза, че до сутринта са били на центъра. Баткото си тръгнал, Ц. останал с
приятели. Бил е в колата с две момченца А. и шофьорчето Г. мисля, че се
казваше. В един момент са си гледали телефона. Ц. е попитал А., с кого си
5
пише. А. явно се е подразнил от любопитството, казал му, че това не е негова
работа даже го изгонил и му казал да си тръгне, че няма работа тук. Ц. слязъл
от автомобила и по необясними причини слязъл и А.. А. по необясними
причини му нанесъл удар с юмрук по лицето. Попитах дали са се карали,
защото познавах А. знам, че не е агресивен. Обяснил е на батко си, че може
би е използвал някакви упойващи вещества, за да направи такова нещо.
Отидохме в Бърза помощ, прегледаха го и казаха, че не е за тях, насочиха ни в
гр.Пловдив - Лицевочелюстна хирургия. Там казаха, че се налага да бъде
направена операция. Имаше доста съсиреци в устата, мисля, че си изми
лицето само. Нямам спомен дали съм направил дезинфекция или дали съм
давал обезболяващи. Болеше го, превиваше се и по външния вид си личеше,
че имаше силна болка. При прегледа в гр.Пазарджик също каза, че доста го
боли. По пътя за Пловдив избягвах да го разпитвам, за да не му влоша
състоянието. Разбрахме, че е счупена челюстта. След като го изписаха в
продължение на месец не можеше да се храни абсолютно по никакъв начин
освен със сламка и сокове. Имаше шевове, не можеше да говори, пишеше
само по телефона. Десет килограма и повече беше свалил, затвори се, не
говореше, страдаше, болките бяха често. Ползвахме тогава доста
обезболяващи. Въобще не беше добре. След един месец се наложи да отиде на
проверка и се установи, че поради продължителното неговорене и нехранене
се получило някакво възпаление на венците и започна доста да го боли и се
наложи преждевременно да свалят закрепващото устройство и доста време
близо 6 месеца след това се хранеше само с течни храни. На училище
предупредихме учителите, че не може да ходи, да бъде изпитван като
другите, защото не можеше да говори добре. Затвори се в къщи, не излизаше,
постоянно си стоеше в къщи. Сега споделя, че на моменти го заболява,
особено когато е по-студено времето. Повече от 7-8 месеца месо го беше
страх да консумира. Сега като яде по-твърди неща казва, че чувства болка.
Определено мога да кажа, че това го промени доста и като младеж, затвори
се в себе си, не искаше да излиза, да общува с приятелчета. Преди беше доста
по-динамичен, излизаше с приятелчета. След училище в къщи, телефончето.
Той беше на 17 години. Опитвам се по някакъв начин да му създадем
развлечения. Най-малко 7-8 месеца не искаше да излиза. Когато се случи
инцидента Ц. тогава беше във втори курс, на 17 години беше. Същата година
завърши класът, в който е беше. Следващата година също беше ученик, не
6
помня точно класовете, но да, завърши си годината. След като стана
инцидентът следващата година също беше ученик. Помолихме учителите при
самото изпитване ако е възможно да се провежда писмено с тестове, за да не
се налага да говори и с малко затруднение, но успя да си завърши годината.
Следващата година си започна нормално като ученик. Преди инцидента
приятелчета му, с които общуваше се събираха в къщи, ходеха на стадиона,
излизаха на центъра, в парка, бяха по-големи една, две години от него. Имаха
автомобили понякога вечер излизаха да се повозят в селото или града.След
като се случи това нещо изпитваше някакъв страх. Особено първите месеци
имаше доста така натрупан страх, че едва ли не А. може да прояви пак същата
агресия. А. продължава да излиза с тази компания и предполагам, че Ц. е
изпитвал страх от срещи с А. и поради факта, че са в една компания
избягваше да излиза и с останалите момчета.
Със съгласието на страните свидетеля беше освободен от съдебната
зала.
Свид. М. И. Б. - 22г., български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по
чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината.
Свид.М. Б.: Познавам ищеца и ответника. През 2021 година май месец
бях на инцидента, който се случи между ищеца и ответника. Седяхме и си
правихме мохабет. Бяхме аз, Б., Н. - ответника и Г. В.. Ищецът също беше. Ц.
не беше от самото начало с нас останалите, дойде в по-късен час, не си
спомням кога. Познаваме се всички, не е необичайно той да се присъедини
към нас. Бяхме спрели две коли и си правихме мохабет, в двете коли имаше
хора, бяхме седнали. Аз и Б. бяхме в едната кола, Н. и Г. бяха в другата на
отворени прозорци и си правехме мобахет. Ц. дойде и се качи в колата при Г.
и Н.. Почнахме да си правим мохабет и Ц. се закачаше, нормални наши
мохабети с Г.. Въпреки това Г. му каза, че ще го изгони от колата. Към Г.
първо бяха закачките. Г. се подразни и го предупреди, че ще го изгони от
колата. След това Ц. се качи в нашата кола почнахме да си правим мохабет.
Започна да се закача с А., отправяше някакви обидни думи от рода на „тъпак“
„копеле“. Не бяха само обидните обръщения, всичко, което говореше на А.
беше дразнещо. Не мога да си спомня конкретни работи. То беше много
7
отдавна. Не знам колко време беше това. След това А. му каза или да си
ходи, или да спре да му говори по този начин. Той не промени поведението
си. А. го предупреди няколко пъти. Ц. слезна и А. също, мисля че всички
слезнахме от двете коли да изпушим по една цигара. Всички от двете коли
слязохме, за да изпушим по една цигара. Ц. бутна А., А. го удари един
шамар. За мен не беше приятелско бутането. Не беше силно, но го бутна. А.
му удари шамар. Малко странно ми стана и всички се спогледахме. Ц. не е
паднал на земята след този шамар. Не е губил съзнание. Не си тръгна, остана
при нас още 20-30 минути. Помоли Б. да го закара понеже аз бях с Б. в една
кола го закарахме до тях. Като цяло нищо не говореше. Всичко си беше както
трябва. Нямаше кръв по лицето му. През тези 20-30 минути си говорехме, Ц.
участваше в разговора. Оставихме го пред тях, той слезе от колата и си
тръгна и това беше. Някъде след месец разбрах от хора от селото, че Ц. не бил
как трябва, ходел в болницата, бил с шини. Разпитван съм в полицията и
абсолютно същото нещо съм написал и там. Разбрах като цяло за
наказателното дело от А.. Разбрах, че А. се е признал за виновен за
счупването на долната челюст на Ц.. Даже не зная как се е случило това нещо
със счупването. В близки приятелски отношения сме с А., от малки сме
приятели. Ц. пак се познаваме от деца с него. Преди не се е случвало Ц. да
дразни някой от компанията. Не се е случвало преди да се държи по този
начин, не мога да си обясня поведението му, но го определям като
неадекватен в онзи момент. Не е заядлив, не е конфликтен по принцип.
Инцидентно беше. Когато слязохме от колата ситуацията се разви на около
два метра от мен. Не си спомням, с коя ръка А. удари шамар на Ц.. След този
шамар 20-30 минути остана с нас Ц.. След шамара Ц. остана, но вече не се
държеше по този начин. Говорихме си и помоли да го закараме у тях. Мисля,
че нищо не си казаха Ц. и А. тези 20-30 минути след шамара. Нямаше реакция
от страна на Ц., не е казала, че го е заболяло, не е изохкал, не се е държал за
удареното място, не съм видял такава реакция от него. Не беше силен
шамарът. Друго съприкосновение освен шамара нямаше между А. и Ц.. След
този шамар А. остана при нас. А. се качи при Г. в неговата кола. Останахме
четиримата. Ц. се качи в нашата кола и ни помоли да го закараме до тях и ние
го закарахме. В колата Ц. докато го карахме не коментира нищо за шамара.
Нямаше кръв, говореше си нормално. След този случай съм виждал Ц., не сме
си говорили. Аз лично не съм общувал с него. Дори мисля, че имаше и
8
снимки, че си ходи на дискотека, може да е било месец, два след инцидента.
Ц. не зная каква друга компания има освен нас, но съм виждал снимки в
социалните мрежи, от които личеше, че е ходил на дискотека още първите
един, два месеца след инцидента. Учудих се, че е подал жалба. Не съм
говорил с него. Не зная от нашите общи познати някой да е говорил с него.
До мен не е стигнала информация защо той е подал жалба срещу А.. След
този инцидент нашата компания сме само на Здравей и Здрасти с Ц.. Нямам
желание да общувам с него. Просто нямам желание да общувам с него. Не
зная как да Ви го обясня, един вид е като дете. Аз не мисля, че А. тогава му
счупи челюстта.
Със съгласието на страните свидетеля беше освободен от съдебната
зала.
Свид. Б. И. Б.: - 22г. български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по
чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината.
Свид.Б.: Познавам Ц. и А.. В нормални приятелски отношения съм с
двамата. Въпросната вечер бяхме на центъра във Величково, аз, Г., М. и А..
След това Ц. дойде от някъде, не си спомням от къде и как дойде. Ц. дойде от
някъде и влезе в колата на Г. заедно с Н.. Аз бях в другата кола със свалени
прозорци и си говорехме. Чувахме и виждахме всичко и те чуваха нас. Ц.
започна да говори, че в колата било много мръсно, че колата била мърляшка.
Колата беше на Г., като цяло обиждаше А., не мога да отговоря в какво точно,
но обиждаше А.. В началото започнаха някакви шеги между тях, след това
започна да става по-сериозно и не само с А., но и с Г.. Казваше, че А. е
„Пришълец“, това е прякор. Н. си има такъв прякор „Пришълеца“, но се
обижда от него. Всеки знае от приятелския кръг, че А. не обича така да го
наричат на прякор. От самото начало на вечерта го наричаше така, беше през
цялото време това поведение, включително, че го наричаше „Пришълец“. А.
се ядосваше. Първо Г. го предупреди да спре, защото и той се обиди за
колата. След това А. го предупреди няколко пъти да спре да го нарича така.
Два-три пъти го предупреди може и повече да спре да го обижда. След това Г.
го изгони, каза му да спре или да се махне, след това той дойде при нас. От
нашата кола продължи да обижда само А. като го наричаше „Пришълец“,
9
нещастник и други такива, които не мога да си спомня. През цялото време, в
което сме били заедно продължи това, може да е било повече от два часа.
През цялото това време поведението му към А. беше по този начин. Не се е
извинил. Друг разговор с А. не е водил на друга тема, през цялото време се
държеше враждебно. А. го предупреди няколко пъти да спре. А. беше в
колата на Г., а Ц. беше в моята кола на задната седалка. След това Ц. излезна
сам между двете коли и се беше облегнал на двете коли. Ние първо отидохме
на бензиностанцията във Величково с моята кола и след около 5-10 минути се
върнахме и той беше с нас. Ц. излезна между двете коли отпред. Пак имаше
някакви обиди не мога да си ги спомня какви, пак към А.. Предимно към А.,
към никой друг. А. пак го предупреди да спре, излезна от колата, нещо се
сбутаха и тогава А. го удари. Удари го в зоната на лицето, дали беше юмрук
или шамар не мога да си спомня. Аз и М. останахме в моята кола, Г. си беше в
неговата кола. Ц. и А. бяха вънка. Ц. по принцип друг път не е бил заядлив,
може да се е случвало, но не мога да си спомня. Не е начин на поведение това
за Ц.. За предишен конфликт с А. преди тази вечер не знам. А. не съм го
виждал да е агресивен и да избухва лесно. От прозореца видях удара. Ц. не
падна, стоеше си. А. го удари, Цецката си остана прав. Не помня да е падал
или да се е хващал за лицето, просто си остана. Не помня дали е реагирал и
той с удар. След това Н. влезна в колата. Ц. остана вънка 10-15 минути. Ние
си говорехме, а Ц. изглеждаше ядосан, спря да говори, не се е заяждал, нито
участваше в нормалния разговор. След около 10-15 може би 20 минути дойде
в моята кола и помоли да го закарам у тях. В колата вече говореше, че се е
ядосал на А., че щял да му бутне къщата, как може такова нещо да направи да
го удари. Видимо на пръв поглед на мен Ц. ми изглеждаше, че му няма нищо.
Не се е оплаквал от болка, единствено беше ядосан заради самия удар и се
заканваше. На пръв поглед нито съм видял, нито съм чул да фъфли. След това
го закарахме и това беше. Чул съм след това, че има наказателно дело срещу
А.. Викаха ме в полицията и ме разпитваха по този случай. Не си спомням
кога разбрах, че има счупване Ц.. Не си спомням дали когато ме разпитваха
съм разбрал, че има счупена челюст. Може би след време А. ми е споделил,
че има споразумение. Не сме коментирали с А. защо се е признал за виновен.
Просто разбрах, че е осъден, не сме коментирали подробности за това
наказателно дело. Враждата между А. и Ц. е от този инцидент. Ц. съм чувал,
че излиза след този инцидент. Аз вече лично с Ц. не съм излизал след този
10
инцидент. Виждал съм го, но не сме се уговаряли да излизаме след
инцидента. Лично мен нищо не ме е накарало да страня от Ц., аз не страня,
може би той страни. Вече не се събираме както преди. Познавам А. от малък
и сме в нормални отношения. С Ц. също се познаваме от малки, приятели сме.
Постоянно сме заедно, живея в селото, както и А.. Не съм виждал А. да
проявява агресия преди по този начин. Сбутаха се А. и Ц.. Не мога да кажа
кой пръв бутна другия. Просто видях, че преди самия удар по лицето имаше
някакво сбутване. Кой започна пръв, не мога да кажа. След удара А. си влезе в
колата. Сбутването беше преди удара. След удара А. си влезе в колата, а Ц.
остана отвън. Не го е ударил многократно, нямаше даже никакви приказки.
Не съм забелязал кръв по Ц.. Не мисля, че някой от компанията има близки
отношения с Ц. след инцидента, но се поздравяваме, не сме в някакви
враждебни отношения. Преди инцидента всички бяхме близки приятели. На
близка възраст сме и сме от едно село, познаваме се и излизаме заедно.
Адв К.:- Водим двама свидетели, въпреки че са ни допуснати трима. За
Г. знаем, че пътува днес и оттегляме искането за допускането му до разпит в
днешното съдебно заседание.
Адв.Х.: - Не възразявам за заличаване на третия свидетел допуснат по
искане на ответната страна и не поддържам нашето искане за прилагане на
цялото наказателното производство.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението за допускане на трети свидетел по искане на
ответната страна за установяване на обстоятелствата на които се основава
възражението за съпричиняване.
Адв. Х.: - Нямам искания. Да се приключи делото.
Адв. З.: - Да се приключи делото. Нямам искания.
Адв. К.: - Да се приключи делото. Нямам искания.
Съдът прие, че делото е изяснено от фактическа страна за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Х.: - Моля да уважите предявените искове в предявения
11
размер.Претендирам разноски, като представям списък на разноски. Моля за
срок за писмени бележки, като моля адвокатски хонорар да бъде присъден в
моя полза на основание чл.38 ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата
Адв.К.: - Аз също прилагам списък за разноски. Моля да не уважавате
иска така, както е предявен имам предвид в този умопомрачителен размер.
Считам, че от събраните в кориците на делото доказателства се установи, че
самото увреждане, болките и страданията, които е претърпял пострадалия са в
рамките на нормалното, нетипичното за този случай, че не са били в особено
продължителен период от време. Установи се също така в днешното съдебно
заседание, че определено сме изправени пред един случай където е налице
съпричиняване, тоест поведението на пострадалия е предизвикало действията
на ответната страна. В такъв смисъл аз ще Ви моля да отхвърлите иска в
предявения макар и частично размер, като ще моля да ми предоставите
съответно срок за писмени бележки, които да са по-подробни.
Адв. З.: - Присъединявам се към становището на колегата К., ще в
изложа подробни съображения в писмено становище.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА едноседмичен срок от днес на пълномощника на ищцовата страна
за писмени бележки и двуседмичен на пълномощниците на ответника.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.47
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12