Решение по дело №1398/2018 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 януари 2019 г. (в сила от 12 март 2019 г.)
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20183420101398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

гр. С., 30.01.2019 година

 

РАЙОНЕН СЪД – С., в открито съдебно заседание на тридесети януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

 

  при участието на секретаря И. И.сложи за разглеждане ГР. ДЕЛО 1398 по описа на съда за 2018 год., докладвано от районния съдия

 

  На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ИЩЕЦ – „К.” ЕООД – редовно призовано за датата и часа на днешното съдебно заседание, не се явява. Вместо него се явява АДВ.И.А. ***, редовно упълномощен и допуснат от съда с пълномощно по делото от днес.

ОТВЕТНИК – „П. 2016” ЕООД – редовно призовано за датата и часа на днешното съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

 

Съдът докладва:

Постъпила е молба от ответника по делото с която заявява, че негов представител няма да се яви в днешното съдебно заседание, като моли делото да се разгледа в негово отсъствие.

 

АДВ.А. – Запознах се с молбата. Моля да се даде ход на делото.

 

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

АДВ.А. – Поддържам ИМ така, както е предявена. Нямам възражения по доклада.Моля да се приемат представените с нея писмени доказателства.

 

На осн. чл.146 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад съдържащ се в мотивите на определение №3195/21.12.2018 г. за насрочване на делото.

 

Съдът счита, че представените заедно с ИМ писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за нейното разглеждане, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага заверени фотокопия от следните документи като доказателство по делото, както следва: .

   

АДВ.А. – Други искания нямам и нови няма да соча. Тъй като ответникът е заявил, че признава претенцията, която сме заявили в посочения размер аз ще ви моля да се произнесете с решение в този смисъл, тъй като ГПК го позволява. Претендираме и заплащане на разноските, за което представям списък на същите.

 

Искането на ищеца за разрешаване на спора с решение по признание на иска е основателно, тъй като съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Предпоставките за прилагането на тази разпоредба са налице, поради което съдът пристъпи към произнасяне на следното

 

Р Е Ш Е Н И Е № 35

 

Постъпила е искова молба от “К.” ЕООД против “П. 2016” ЕOOД, в която ищецът твърди, че в началото на м. юни 2018 г. ответникът му възложил извършването на седем броя транспортни услуги с автомобилен транспорт от Румъния до България, като се задължил да му заплати възнаграждение за превоза в уговорения между страните размер в срок от 5 дни от извършване на услугата. Ищецът изпълнил задълженията си по сключените договори, но не получил плащане по тях, поради което моли съда да  осъди  ответното дружество да му заплати:

-сумата от 1200 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 25.06.2018 г.;

-сумата от 1560 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 28.06.2018 г.;

-сумата от 1440 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 04.07.2018 г.;

-сумата от 1200 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № 10000008027 от 05.07.2018 г.;

-сумата от 1560 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 05.07.2018 г.;

-сумата от 1560 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 11.07.2018 г.;

-сумата от 1080 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 165.07.2018 г.

Заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.10.2018 г., до окончателното й плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът “П. 2016” ЕOOД не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск, а впоследствие в нарочна молба признава основателността на исковата претенция

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 372 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.

Съгласно чл. 237, ал. 2 във вр. ал.1 ГПК когато ответникът признае иска по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че същото се основава на направеното признание. Ал. 3 на същата разпоредба съдържа забрана за постановяване на решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В настоящия случай съдът намира, че условията за постановяване на решение при признание на иска са налице, тъй като такова признание е направено, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, съответно страната би могла да се разпорежда с него. Поради тези причини предявения иск следва да се уважи, а на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 384 лв.  за държавна такса и 972 лв. за адвокатски хонорар. С оглед на казаното и на основание чл. 237 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „П. 2016” ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г. № ., представлявано от управителя П. С. К. да заплати на „К.“ ЕООД с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. С.С. № ., представлявано от управителя Д. Д. следните суми:

-сумата от 1200 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 25.06.2018 г.;

-сумата от 1560 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 28.06.2018 г.;

-сумата от 1440 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 04.07.2018 г.;

-сумата от 1200 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № 10000008027 от 05.07.2018 г.;

-сумата от 1560 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 05.07.2018 г.;

-сумата от 1560 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 11.07.2018 г.;

-сумата от 1080 лв., представляваща превозно възнаграждение (с включен ДДС) по договор за превоз, по който била издадена фактура № ********** от 165.07.2018 г.

   -законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.10.2018 г., до окончателното им плащане.

   -както и направените по делото разноски в размер на от 384 лв. (триста осемдесет и четири)лв. държавна такса и 972 лв. ( деветстотин седемдесет и два лв.)лв. за адвокатски хонорар.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок, считано от получаване на решението от страните.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание и предаден на 31.01.2019 година.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                      

                                                                                        /М.Петрова/      

 

                                                                       СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР:

                                                                                    /И. И./