№ 14852
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110108337 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по подадена искова молба вх. № 48163 от 14.02.2024 г. от
ищеца А. К. Й. с ЕГН ********** срещу ответника ЗАД “ОЗК - З-Е” АД с ЕИК ***, срещу
когото са предявени следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на З-ето КЗ) във връзка с чл. 45 във връзка с чл.
52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 от ЗЗД. С така предявените искове
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания на физическата телесна цялост и психични и социални
неудобства, предизвикани от непозволено увреждане от з-о лице по “Гражданска
отговорност”, ведно със законна лихва за забава от деня на предявяване на претенцията към
ответника, а именно 29.08.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се изтъкват фактите, на които ищецът основава претенцията си, а
именно че на 26.06.2023 г. е настъпило ПТП на кръстовището на ул. „Без име“ и бул.
„Царица Йоанна“, като ищецът се е намирал на пътническата седалка отпред в лек
автомобил марка “Нисан Алмера” с рег. № СВ7299ХК, който се е движел по посока на
движение и бива ударен странично от лек автомобил марка “Ауди А3” с рег. № СВ8539РВ,
който е правел ляв завой и е отнел предимство. В резултат на удара, автомобилът се е
отклонява и удря насрещно движещ се лек автомобил марка “Мерцедес” с рег. № СВ
2814НХ. Ищецът е приет в Спешно отделение при УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД, където
е лекуван. Твърди, че е претърпял физически наранявания, изразяващи се в контузия на
гръдния кош, рана в дясната част на челото, изкълчване на дясна колянна става, хематом и
прорезна рана на дясна подбедреница. Твърди още, че след посоченото ПТП изпитва страх
да се вози в автомобил.
Твърди, че към момента на причиняване на ПТП-то от водача на „Ауди А3“ е
съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на процесния
автомобил и ответника, изразяващо се в сключен договор за задължителна “Гражданска
застраховка на автомобилистите”. Посочва, че е предявил претенцията си пред
застрахователя, която е останала неуважена.
1
Претендира разноски по делото.
На 08.04.2024 г. е постъпил отговор на исковата молба с вх.№114747 от ответника, с
който ответника не оспорва наличността на валидно застрахователно правоотношение
между него и процесното „Ауди А3“, не оспорва настъпилото ПТП от 26.06.2023 г., както и
получената покана за изпълнение от страна ищеца на 29.08.2023 г.
Ответникът прави възражение, срещу претендирания размер на причинените
неимуществени вреди от страна ищеца. Твърди, че претърпените болки и страдния не
отговарят по характер и интензитет на претендирания размер на обезщетение. Навежда
доводи за наличие на съпричиняване от страна на ищеца, поради това че не е бил с
предпазен колан към момента на ПТП.
Претендира разноски по делото.
Съдът като съобрази становищата на страните, представените доказателства и закона,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Иск с правно основание чл. 432 КЗ вр. с чл. 45 вр. с. чл. 52 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД непозволеното увреждане е налице при
наличието на следния фактически състав: 1) деяние, което може да се изразява в действие
или бездействие; 2) противоправност на деянието; 3) вреди (имуществени или
неимуществени), които са настъпили за увреденото лице; 4) вина, която съгласно ал. 2 на чл.
45 ЗЗД се предполага до доказване на противното и 5) причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилите вреди за пострадалото лице.
За уважаването на иска по чл. 432 КЗ, освен наличието на непозволено увреждане, за
да е възникнало вземане от непозволеното увреждане към ответника, то е необходимо да се
докаже, че към момента на извършване на деянието деликвентът е з-о лице по валидно
застрахователно правоотношение с ответника.
По непозволено уреждане
От съвкупната оценка на събраните доказателства в хода на съдебното производство,
съдът заключва, че на 26.06.2023 г. около 8:10 часа, в гр. София, на пресечната точка на
улица “Без име” и бул. “Царица Йоанна” е настъпило пътно транспортно произшествие
(ПТП). Съгласно констативен протокол № К-364, съставен от дежурен полицай Иво Иванов
Биков, лек автомобил (л.а.) марка “Ауди А3”, с рег. № СВ8539РВ, управляван от лицето
Майкъл Огнянов Георгиев се е движел по ул. “Без име”, като достигайки до пресечната
точка с бул. “Царица Йоанна” е предприел маневра, с която е навлязъл на булеварда с
намерение да завие автомобила наляво. В този момента по посока на движението по
булеварда се движел л.а. марка “Нисан Алмера” с рег. № СВ7299ХК, на който е отнето
предимството и бива ударен от процесния автомобил “Ауди А3”. Следствие на удара,
автомобил “Нисан Алмера” се отклонява от посоката на движение и се ударя челно в идващ
в насрещното платно л.а. марка “Мерцедес” с рег. № СВ2814НХ.
При така очертаната фактическа обстановка, ищецът по делото се е намирал на
пътническото място отпред в л.а. “Нисан Алмера”. В резултат на удара отляво от “Ауди А3”,
пътникът е претърпял разместване на торса и движения в купето на автомобила, които са
довели до съответните нанесени удари и охлузвания. От констативния протокол става още
ясно, че посочените в резултат на ударите на тялото в купето на автомобила са причинили
контузии и наранявания, изразяващи се в контузия на гръден кош и нараняване на челото.
2
Съдът счита, че е налице деяние, изразяващо се в действие на водача на автомобил
“Ауди А3” - Майкъл Огнянов Георгиев, което е довело до настъпване на последващите
събития. Съдът счита, че за да е налице фактическия състав на чл. 45 ЗЗД следва да се
анализира противоправността на деянието. Противоправността на едно деяние произтича от
действие, което нарушава валидно правно предписание за действие или бездействие при
наличие на валидно задължение за действие. Съдът има служебно задължение да издири и
приложи релевантната правна норма, която бива нарушена и следствие на което деянието се
явява противоправно.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) “На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.” Съдът счита, че посочената разпоредба
отговоря на фактическата обстановката по делото и следва да направи субсумиране на
фактите под посочената разпоредба. Следователно съдът намира, че булевардът се явява път
с предимство и водачите, които желаят да навлязъл в пътя с предимство следва да пропусна
прииждащите автомобили по пътя с предимство. Съгласно горната фактическа обстановка.
Водачът на автомобил “Ауди А3” е достигнал до път с предимство, но не е спазил
предписанието на чл. 50 ЗДвП, при което е следвало да пропусне идващият по пътя с
предимство автомобил “Нисан Алмера”, от което е последвала веригата от действия - 1) удар
на двата автомобила; 2) удари на тялото на ищеца в купето на автомобила; 3) наранявания и
контузии; 4) втори удар на автомобила „Нисан Алмера“ в насрещно движещ се автомобил
„Мерцедес“; 5) нови наранявания и контузии..
С оглед изложеното съдът счита, че деянието на водача на л.а. “Ауди А3” е
противоправно и е следвало да пропусне идващият по пътя с предимство автомобил, което
той не е направил. Поради горното за ищеца са възникнали вреди от вида на
неимуществените, изразяващи се в претърпени болки, страдания на физическата телесна
цялост и психични и социални неудобства.
Неимуществени вреди са тези, при които увреждането е на неимуществени права,
блага или правнозащитими интереси. Неимуществените вреди се изразяват в психични
преживявания на пострадалия, които са плод на разума. Те не могат да бъдат обективно
възприети, защото не са и част от обективната действителност. Затова следва в хода на
производство да се докажат обективни факти и обстоятелства, от които е житейски и
логически безспорно, че пострадалият ще изпита негативни изживявания и усещания.
Неимуществените вреди винаги се изразяват в засягане на блага - субективни права, които
нямат имуществена оценка. В настоящото дело съда счита, че от деянието на водача на
„Ауди А3“, са нарушени неимуществените права на ищеца, а именно телесната
неприкосновеност и здраве. Телесната неприкосновеност е благо, което получава публично
правна защита. Телесната неприкосновеност е благо, което се гарантира на всеки индивид.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът счита за доказани следните
физически изменения в телесната неприкосновеност на ищеца, от който житейски е
обосновано да се възприемат болки и страдания.
Съгласно епикриза КП № 216, ищецът е постъпил в лечебното заведение в съзнание,
бил е контактен и ориентиран за време, място и обстановка. От проведените изследвания,
епикризата заключва, че към момента на постъпване, лицето е имало рана на челото в дясно,
изразяваща се в малки точковидни прорезни рани и оток. Двете гръдни половини са
участвали съразмерно в дихателния процес. Открито е обаче леко щадене на дясната гръдна
половина. От диагнозата е видно, че лицето е получило контузия в гръдния кош. Останало е
за лечение в Хирургичното отделение 4 дни. След изписването е постъпил за лечение в
ортопедия и травматология. От епикриза КП №219 става ясно, че лицето е постъпило с
изкълчване на дясна колянна става, от което придвижването е било затруднено, както и е
3
чувствал болки при движение. Открит е още хематом и прорезна рана на дясна
подбедреница и охлузвания. Съгласно приложената съдебно медицинска експертиза всички
наранявания в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Лицето е останало за лечение в отделение ортопедия и травматология 35 дни. От
всичко обобщено лицето е било 39 дни във временна неработоспособност.
Освен претърпените болките и страданията върху целостта на организма, от дадените
свидетелски показания от заседание, проведено на 9 юли 2024 г. от свидетеля КА Й., които
съда счита за достоверни и вътрешно непротиворечиви, се сочи още, че ищецът изпитва и
психически притеснения и страх да се вози отново в автомобил.
Така описаните по-горе вреди следва да са в причинна връзка с извършеното деяние
на дееца, а именно причиненият удар в резултат на отнемане на предимство. Причинната
връзка е съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Необходимо тя да бъде доказана в условията на пълно главно доказване а именно, че
деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата
закономерно да произтича от деянието (Решение по гр. д. № 3026 / 2008 г. на IV ГО, ВКС).
По така събраните доказателства по делото, настоящият съд счита, че виновното
противоправно деяние на водача на процесното МПС се намира в причинно-следствена
връзка с претърпените болки и страдания и психични и социални неудобства на ищеца. Така
отнетото предимство поставя началото на причинна верига от действия в обективната
действителност, която логически и житейски е годна да породи неимуществените вреди.
Първо, отнемането на предимство води до удар на двата автомобила “Ауди А3” и “Нисан
Алмера”. От този удар, ищецът, който се е возил на пътническото място в автомобил “Нисан
Алмера” е изместен надясно и се озовава в контакт с дясната врата. След удара с „Ауди АЗ“,
автомобилът, в който се намира ищеца се отклонява и се удря челно в насрещно идващ
автомобил “Мерцедес”. Следствие на втория удар тялото на ищеца се удря в предната част
на купето. От всички произведени удари на ищеца са причинени наранявания, изразяващи се
в контузия на гръдния кош, травма на главата с рана на челото в дясно; изкълчване на
колянна става; контузия с охлузване на дясна подбедреница, по съвкупност причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето.
Ответната страна навежда възражение за съпричиняване към настъпване на вредите
от страна ищеца. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Това означава, че ако не бе поведението на пострадалия, размера на
вредите нямаше да е такъв по количество. Ответната страна навежда аргумент, че ищецът
към момента на удара не е бил с предпазен колан. Поради липсата на предпазен колан
ищецът е претърпял по-значителни удари и наранявания. Ако би бил с колан, то нямаше да
претърпи тези вреди. От съдебно медицинската експертиза се установява, че наличието на
предпазен колан не е фактор за настъпването на доказаните вреди. Дори ищецът да е бил с
предпазен колан, то пак е щял да претърпи същите по размер и вид вреди.
Съдът счита за доказано, че причината за предизвиканите болки и страдания и
психически и социални неудобства на ищеца са в пряка и пълна причинна връзка с деянието
на водача на л.а. „Ауди А3“.
Вината на дееца - водача на процесния автомобил “Ауди А3” се предполага и следва
да бъде оборена от ответната страна. Не са направени възражения и не са представени
доказателства за липса на вина у водача на автомобила, от което съда приема, че
задължението, изразяващо се в това да се положи необходимата грижа не е спазено и вината
4
е налице.
В обобщение фактическият състав на непозволеното увреждане съдът счита за
доказан, от което между ищеца и водача на автомобил “Ауди А3” е възникнало
облигационно отношение - деликт, при което деликвентът е длъжен да обезщети
причинените вреди. Налице е виновно и противоправно деяние на водача на автомобил
„Ауди А3“, с което е отнето предимството на движещ се автомобил „Нисан Алмера“, поради
което в причинна връзка са възникнали вреди от вида на неимуществените, изразяващи се в
болки и страдания и психически и социални неудобства на ищеца. От това следва, че за
ищецът има възникнало субективно право на вземане – обезщетение съгласно чл. 45 ЗЗД.
Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени
вреди.
В Решение № 1 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о., се приема, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към различен момент в
зависимост от вида и характера на вредите и от това, как е предявен искът. Първият момент,
към който размерът на обезщетението може да бъде определен е моментът на извършване на
увреждащото въздействие, тъй като от него се отключват всички причинно-следствени
процеси. Уврежданията, които са в пряка причинна връзка с осъщественото деяние
възникват по-късно във времето, но деецът дължи обезщетение за всички вреди, които ще
настъпят. Ако той плати веднага съответно обезщетение, друго обезщетение от него може да
се претендира само при ексцес. Ако той плати обезщетението по-късно, дължи и
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Когато пострадалият предяви
иск за пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите), съдът взема предвид вече
настъпилите вреди и медицинската прогноза относно съществуващите страдания. Най-
късния момент, към който съдът може да определи обезщетението е моментът на
преодоляването на страданията или окончателното стабилизиране на състоянието на
пострадалия. Когато се претендира пълно обезщетение за всички вреди (в т. ч. бъдещите)
съдът определя размера на обезщетението към по-късен момент до приключването на
устните състезания. Когато определя обезщетението към по-късен момент, съдът неизбежно
отчита инфлацията, тъй като обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е
определено. Становището, че вредата се обезщетява към момента на нейното настъпване, е
погрешно и ощетява увреденото лице. То е в противоречие с принципа, че съдът отчита
всички факти, настъпили до приключване на съдебно дирене в съответната инстанция. Това
становище е в противоречие и с материалния закон, който предвижда пълно обезщетение на
претърпяната вреда.
Затова следва да се възприеме за правилно становището, което определя размера на
вредите към момента на приключване на съдебното дирени пред съответната инстанция,
съобразявайки всички нови обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението. В този
смисъл е последователното становище на правната доктрина: К., А. Облигационно право. С.
2013, стр. 464-469, Апостолов, И.Облигационно право. С. 1991, стр. 125- 126 и Кожухаров.
Облигационно право. Общо учение за облигационното правоотношение С.2002, 355-356.
Определяне на размера на обезщетението при неимуществени вреди
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда
по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да
5
отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са: 1) степента и характера на телесното увреждане; 2)
продължителност и интензитет на физическите болки, 3) Необходимост от лечение и/или
операция, и/или чужда помощ, продължителен период до пълно възстановяване на
пострадалия 4) начинът на извършването на увреждащото деяние причинило вредите; 5)
обстоятелствата, при които е извършено; 6) допълнителното влошаване състоянието на
здравето, както и причинени неудобства; 7) причинените морални страдания от
осакатявания, загрозявания и др. невъзстановими трайни увреждания (вж. т. II от ППВС
4/1968 г.).
Съобразно цялостната съвкупност на фактите по делото и така посочените критерии,
съдът приема следното за размера на обезщетението:
Ищецът е претърпял удар в торса, изразяващ се в контузия на гръдния кош.
Централно място от торса, където се осъществяват важни жизнени процеси. Причинена
травма на главата от удар, който е оставил и рана на челото. Удари, които са годни да
предизвикат силни болки и пост главоболия на ищеца. Разтягането на връзковия апарат на
дясна колянна става, освен че причинява болки води до неудобство от обездвижване на
лицето. При липсата на един, функциониращ по предназначение, крайник за лицето
възникват затруднения в ежедневните нужди при пазаруване, евентуално шофиране, работа
и други. В комбинация с оток и охлузване на дясна подбедреница, които несъмнено за съда
са годни да причиняват болки и страдания, водят и до продължителни неудобства в
ежедневния живота и необходимост от преуреждане на ежедневни навици и задоволяване на
потребности. Съгласно показанията на свидетеля, ищецът е получавал помощ при
посещения на прегледи и при нужда от пазаруване. Следва да се отчете и възрастта на
лицето, в която всяко разстройство на физическото здраве е годно да породи болки и
неудобства.
Лечението на десния крайник е продължил 34 дни, а заедно с лечението на гръдната
кош е отнело 39 дни, в които лицето е било във временна неработоспособност. Не е
посещавал работа и след изписване от лечебното заведение. Предписани са последващи
лечения във връзка с раздвижване на десен крак, както и ортопедични срещи.
Съдът като съобрази характера на претърпените физически и психически страдания и
неудобства, които включват болки и затруднения при придвижването, стрес и страх, както и
обичайната им продължителност, намира че исканият размер на обезщетението за
физическите болки и психическите страдания в случая е в размер на 5 000 лв. е справедлив
и следва да бъде уважен. В този смисъл Решение № 2289 от 18.04.2024 г. на СГС по в. гр.
д. № 2386/2023 г.
По застрахователното правоотношение
За насочването на иска към ответника - застраховател, е необходимо между
деликвента и застрахователя да съществува валидно застрахователно правоотношение, то
тогава съгласно чл. 432 КЗ, пострадалият може да търси обезщетението за причинените
вреди от застрахователя.
Лек автомобил „Ауди А3“ към момента на настъпване на непозволеното увреждане е
бил з- при ответника по полица BG/23/122003353795. От представените по делото
доказателства е видно, че ищецът е спазил изискванията на чл. 380 КЗ, като е предявил
претенцията си първо пред застрахователя.
Следователно от всичко изложено съдът счита за установено вземане в размер 5 000
6
лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от
непозволено увреждане, изразяващо се в ПТП на 26.06.2023 г., причинено от водача на
автомобил “Ауди А3”, между ищеца и ответника, с оглед че към момента на извършване на
ПТП-то автомобил „Ауди А3“ е било з-о от ответника и следователно той носи отговорност
за изплащане на обезщетението и искът следва да се уважи в цялост.
Съгласно чл. 497. (1) Застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
Съгласно константната практика решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и
решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о., както и в други актове
на ВКС е прието, че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението
за собствената си забава. Изложени са съображения, че при уважаване на иск за
обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху главницата се дължи без да има
отправена покана от датата на деликта, ако е поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В
хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за вредите, причинени от з-
ия деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от з-ия
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането. Изложени
са аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор следва както от
разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на
деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл.
498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ- отправянето на писмена застрахователна претенция
спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на тази претенция за
7
застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано,
от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от
друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал.
1 КЗ.
На 29.08.2023 г. застархователея е получил всички искания, но не се е
произнесъл, като считано от 01.12.2023г. е изпаднал в забава и дължи лихва за забава.
По разноските по делото
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и гореизложеното разноските по делото следва да се
платят на ищцовата страна.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45 във връзка с чл. 52 ЗЗД ЗАД
“ОЗК - З-Е” АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1138, р-н
възраждане, ул. „Света София“ 7, ет. 5, представлявано от А. П.Л. и Р.К.Д. да заплати на А.
К. Й. с ЕГН **********, сумата от 5 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от непозволено увреждане, ведно със законна лихва върху главницата за
периода 01.12.2023 г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК “ОЗК - З-Е” АД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1138, р-н възраждане, ул. „Света София“ 7, ет. 5, да заплати
на А. К. Й. с ЕГН ********** сумата от 150 лв., представляваща разноски по настоящото
дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1,т.2 ЗАдв, “ОЗК - З-Е” АД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1138, р-н възраждане, ул. „Света София“ 7, ет. 5,
да заплати на А. К. Й. с ЕГН ********** сумата от 750 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8