ПРОТОКОЛ
№ 12
гр. Смолян, 10.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *А.
Сложи за разглеждане докладваното от * Административно наказателно дело
№ 20245440200515 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят М. Г. С., редовно призована, се явява лично и с адв.
**, редовно упълномощена.
За ответника началник *, редовно призован, се явява юриск. **
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Свидетелите В. Г., М. Ц., Е. А., редовно призовани, налице.
Адв. *: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.
Юриск. *: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
****
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НК. Същите обещаха да говорят истината и бяха изведени от залата.
Адв. *: Да се открие съдебното следствие.
Юриск. * Считам, че няма пречка да бъде открито съдебното
1
следствие.
Съдът намира, че няма пречка да се открие съдебното следствие и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът ДОКЛАДВА делото.
Делото е образувано по постъпила жалба от М. Г. С., срещу НП №24-
1862-*/08.10.2024 г., издадено от началник сектор *, В ЧАСТТА по т. 1, с което
за нарушение и на осн.чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателката е
наложено наказание глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец.
Адв. *: Поддържам така депозираната жалба в частта по т.1. Считам
издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно.
Да се пристъпи към разпит на явилите се свидетели. Ние сме оспорили изцяло
наказателното постановление, а само в частта по т.1, където е наложено
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ и „Глоба“ за нарушението,
че доверителката ми не е спряла при подаден сигнал за спиране от контролен
орган. Във връзка с възражението доверителката ми счита, че не е възприела
сигнал по чл. 103 от ЗДвП. Ако беше възприела такъв сигнал, е щяла да се
подчини на такова указание. В жалбата и в обясненията си в РУ-Смоля
доверителката ми е обяснила, че е възприела знак да намали скоростта, което
разпореждане е изпълнено, но не е възприела сигнал подаден сигнал за
спиране. Считам, че няма пречка да се разпитат явилите се свидетели.
Юриск. *: Оспорвам жалбата. Считам същата за неоснователна.
Подробни съображения ще развия в хода по същество. Да се пристъпи към
разпит на явилите се свидетели.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите, както следва:
Свидетелят Г.: Съставил съм акт на г-жа М. С.. На 16.09.2024 г., първия
учебен ден, около 09.40 ч. сутринта, съгласно предварително изготвен план-
график и в изпълнение на полицейска операция, бях разпределен да
осигурявам обществения ред и безопасността на движение в районна на
училище „*в гр. Смолян във връзка с първия учебен ден и тържествата по
повод същия. На същия ден се намирах на ул. *, на ъгъла с ул. *и около 09.30
2
ч. тържеството в двора на училището приключи. Официалните гости
започнаха да си тръгват, започна голямо движение по улицата. Стоях на
пешеходната пътека, където основно пресичат хората, и около 09.40 ч. тъкмо
една от свидетелките - г-жа М. Ц., си тръгваше и застана до мен, за да пресече
на пешеходната пътека, а другата свидетелка- Ел. А., беше довела внучето си,
което е първокласник в училището, и също беше до мен, когато забелязах по
улицата да се движи автомобил, който се движеше с по-висока от позволената
скорост. Автомобилът беше брандиран със „*“, беше марка „*“. С оглед на
това, че имаше движение по улицата и беше възможно да се създаде рискова
ситуация, реагирах веднага. Слязох на пътя и подадох сигнал водачът на
автомобила да намали скоростта. Водачът реагира, усетих, че автомобилът
намали скоростта, като водачът натисна спирачката, но след това я отпусна.
Подадох сигнал с ръка нагоре-надолу в момента, в който автомобилът дойде
на около 10 метра пред мен. През цялото време правих сигнал на водача на
автомобила да намали скоростта. Когато автомобилът дойде пред мен,
забелязах, че водачът говори по мобилен телефон. Тогава вдигнах високо
дясната си ръка и с лявата ръка посочих да спре до мен. Водачът на
автомобила не спря, продължи движението си по улицата, като стигна края на
улицата и зави зад блоковете. В този момент г-жа М. Ц. каза: „Каква беше тази
госпожа? Щеше да ни отнесе.“. Това беше нейния коментар, а другата
свидетелка каза: „На всичко отгоре говореше и по телефона.“. Г-жа М. Ц.,
понеже видя, че дадох сигнал на водача да спре, изчака малко и ме попита:
„Тази г-жа ще се върне ли? Необходимо ли е да оставам на място, за да си
свършите работата?“. Казах й, че не е необходимо да остава на място и да
продължи да работи. След това отидох да потърся автомобила. Намерих го на
около 400 метра зад блоковете на ул. * №*. В този район беше паркиран
автомобилът. Когато отидох до колата, водачът го нямаше в автомобила.
Обадих се на дежурния в РУ-Смолян и му съобщих номера на автомобила, за
да направя справка чрез ОДЧ и да установя собственика и водача. В този
момент чух, че някой ме вика и видях г-жа С., която стоеше отстрани. Тя ме
извика и ме попита дали нея търся. Казах й, че нея търся. Поисках й
документите на автомобила и нейните документи. Установих самоличността
й, обясних й какво е нарушила и й казах, че ще бъде поканена в *, за да бъде
взето отношение по случая. Изпратих покана на г-жа М. С. за явяване в *. Тя
се яви и там съставих акт в присъствието на свидетелите ***. Те са свидетели
3
при съставянето на акта. Акт е съставен за следните нарушения: За това, че г-
жа С. не спря на подадения от мен сигнал за спиране и за това, че говореше по
мобилния си телефон, докато управляваше автомобила. Имаше още
нарушения. Тя беше и без обезопасителен колан, но това нарушение нямаше
как да го докажа и затова не съм го вписал в акта, тъй като, ако с мен беше
колега, обучен да работи по ЗДвП, той ще знае къде да погледне, а
свидетелите-очевидци не са го видели това нарушение, затова то не е вписано
в акта. За мен това е причината г-жа С. да не спре до мен, защото, ако беше
спряла до мен, щях да констатирам и това нарушение, защото свидетелите-
очевидци щяха да забележат. Нямам спомен дали г-жа С. написа възражения,
но подписа акта. Когато снемах самоличността, г-жа С. каза, че няма да ми
даде адреса, тъй като имаме от къде да си го намерим. Попитах я и за номера
на мобилния телефон. Тогава тя ме попита за какво е необходим номерът на
телефона й. По време на съставянето на актовете нямаше някакви проблеми от
страна на г-жа С.. Даде ми три имена и ЕГН, адресът не си го каза. Даде ми
шофьорската си книжка, където адресът не е вписан. Намерих адреса след
направена справка в крайна сметка. Възприех автомобила, който
приближаваше от дясната ми страна, възприех го от около 30-40 метра.
Улицата е права и има видимост. Видях автомобила отдалече, който
приближаваше бързо. Имаше паркирани автомобили на отсрещната страна на
улица, отдясно, защото там паркират от едната страна на улицата, а там,
където се намирах аз, нямаше паркирани автомобили. Паркиралите коли бяха
отдясно на движение на нейното платно. Ул. Бор е улицата, която върви през
„*“. Аз бях на ъгъла до пешеходната пътека. Там е кръстовище към паркинга.
Магазин „*“ е на отсрещния ъгъл. Около 09.30 ч. беше свършило тържеството
и имаше оживление на хора. Коли не съм видял да тръгват, но имаше
пресичащи деца и поради тази причина реагирах на момента, защото като
цяло поведението на водача беше рисково. Ако г-жа Ц. беше стъпила на
пешеходната пътека, се съмнявам г-жа С. да можеше да спре. Г-жа С.
разпознах като водач на автомобила. Видях я и, когато управляваше МПС-то,
и след това. Г-жа С. осъзнава какво е направила. Когато говорих с г-жа Ц. и
тръгнах да търся автомобила, минаха около 5 минути, докато стигна до
автомобила. Когато съставях акта, г-жа С. каза, че не е разбрала, но ако беше
така щеше да заключи автомобила си и да си тръгне, а тя стоеше и чакаше да
види какво ще се случи в ситуацията. Не познавам г-жа С.. Разпознах я, когато
4
караше. Тя мина на половин метър от мен.
След разпита свидетелят напусна залата.
Свидетелката Ц.: На 16.09.2024 г. по задължение трябваше да бъда на
откриване на първи учебен ден в *. Приключи тържествената част, децата ги
прибраха и си тръгнах, защото имах служебни ангажименти. Колата ми беше
на паркинга на изгорялото училище. Бях на пешеходната пътека. Трябваше да
пресека улицата, за да отида до колата си. Огледах се и като стрела мина кола,
която беше брандирана. Не видях кой е вътре в колата и какво пише на нея.
Изплаших се. Това е нещото, което мога да кажа по случая. Полицаят беше
близо до мен. Той махна на водача с ръка. Видях, че водачът на автомобила
беше жена. Попитах го какво става. Полицаят тръгна след нея, но как да я
хване. Водачът караше много бързо. Дори аз не я познах г-жа С., а с нея сме
работили. Били сме колеги в общината. Изобщо не разбрах, че е тя. Тя
премина бързо, полицаят махна с ръка. Той вдигна едната си ръка. Тя
профуча, аз не я видях, че е тя. Исках да пресека улицата под *. Мисля, че е
ул. *. Намирах се на кръстовището на магазин „*“. Бях на пешеходната пътека,
за да отида на паркинга. Имах идеята да спазвам правилата и затова бях на
пешеходната пътека. Докато аз бях там, покрай мен нямаше никой. Другата
свидетелка не съм я възприела. Казвам, че в този момент се изплаших. Тя така
профуча. Не знам как някой може да види, че полицаят даваше сигнал. Всичко
се разви бързо. Беше като светкавица. Погледнах отляво и отдясно и докато
погледнах да тръгна, автомобилът мина и замина, дори не го видях. Ако бях на
пешеходната пътека, не знам какво щеше да се случи. След като подмина тя,
полицаят си стъпи на платното. Аз се уплаших. Полицаят слезе на платното и
взе да й маха. Попитах го какво става. Той си махаше, но и да си маха, и да не
си маха кой ще го види.
След разпита свидетелката напусна залата.
Свидетелката А.: На 16.09.2024 г., първият учебен ден, имах внучка
първокласник и бяхме на празника на *. Излезнахме отвън да чакаме снахата.
Чакахме до оградата. Полицаят с другата свидетелка бяха на около 10 метра
от мен. Те бяха до пешеходната пътека, а аз бях на 10 метра от тях в посока
към училището. Дамата с колата я видях как идва бързо, караше с телефон в
ръка. Видях полицаят как махаше и жестикулираше, даваше й знаци да намали
или да спре, не знам. Бяха много жестове-махане с ръка. Полицаят отиде
5
някъде нататък. Тя не спря. Тя бързо караше, беше заета с телефона. Тя все
едно леко кимна. Тя не прие това за сериозно. Това са моите впечатления. Тя
не уважи полицая като орган въобще и не спря. Мина бързо и си отмина, без
да спре. Нямала съм за цел да гледам повече, но полицаят отиде да я търси и
се върна след време, като му изкоментирах, че това беше много нагло
изпълнение. Дамата е минала преди това и тя ме е чула, когато съм я
изкоментирала. Колата беше бяла, фирмена кола, но какво пишеше на нея, не
знам. Водачът беше жена. Не мога да разпозная госпожата в залата, която ми
сочите като водача. Нямала съм за цел да се забъркам в това. По това време не
помня да е имало огромно оживление, но щъкаха хора наляво- надясно.
Автомобилът се движеше от полицията към детската градина „*“. Не знам как
се казва улицата. За мен е супер излишно това, което се случва. Човек трябва
да си изтърпи наказанието. За мен е неудобство. Когато полицаят й махаше,
според мен, тя не намали. Въобще не съм забелязала да намали. Само имаше
жест като кимване. Имаше движение по улицата. Забелязах другата
свидетелка г-жа Ц.. Видях, че тя говореше с полицая. Имаше движение на
хора, но не съвсем до полицая, но не съм сигурна. Освен сигналите, които
подаваше с ръка полицаят, той беше и леко наведен, като махаше с дясната
ръка. Полицаят беше със синята униформа. Възмутих се, защото аз, като видя
полицай, ще намаля и ще махна телефона. Според мен водачът на МПС-то със
сигурност го е забелязал. Полицаят беше наведен, като с ръка в обсега на
пътното платно правеше жестове.
След разпита свидетелката напусна залата.
Адв. *: Да се приобщят към доказателствата по делото материалите по
административнонаказателната преписка. Доверителката ми иска да даде
обяснения в хода по същество или сега, когато прецените.
Юриск. *: Не възразявам да се приобщят към доказателствата по
делото материалите по административнонаказателната преписка.
Съдът счита, че следва да приобщи към доказателствата по делото
материалите по административнонаказателна преписка и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото следните
писмени материали: ***
Адв. *: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за
6
изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи съдебното следствие и
да се даде ход по същество.
Юриск. *: Нямам други доказателствени искания. Считам делото за
изяснено от фактическа страна. Моля да се приключи съдебното следствие и
да се даде ход по същество.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. *: От името на жалбоподателката Ви моля да се произнесете с
решение, с което да отмените наказателното постановление в обжалваната му
част. Целта на г-жа М. С. не е да избяга от отговорност и да предотврати
изтърпяването на наказание, в случай че е допуснала такова, но същата
твърди, че не е допуснала нарушението. Тя не е възприела разпореждането на
длъжностното лице, което да е представлявало „спиране“, с оглед извършване
на проверка. Съгласно чл. 6 от ЗАНН „Административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“,но в днешния
случай липсващ елемент от състава е вината. Не е налице умисъл, небрежност
и непредпазливост от доверителката ми, тъй като същата не е възприела, че се
подава сигнал по чл. 103 от ЗДвП и е следвало да спре. Идентични са и
обясненията, дадени от доверителката ми в *. Обяснила е, че има респект към
* и е насяно, че ако я спират за проверка, следва да се подчини. Това се
подкрепя от събраните и установените обстоятелства в хода на съдебното
следствие. Не е спорно, че доверителката ми е видяла, че г-н Г. прави знаци с
движение на ръка за намаляване на скоростта, като заявява, че с това
разпореждане се е съобразила. Това е видяла, но не е възприела, че се настоява
да се спре. Ако се следват обясненията на г-н Г., би следвало да възприемем за
верни твърденията на М. С. по следните причини: Денят оживен, налице са
движение на хора и паркирани автомобили, доверителката ми е приближавала
от дясната страна на г-н Г., като преценката за движението й е субективна. Той
обяснява, че е посочил с лява ръка мястото, където М. С. е трябвало да спре,
7
но по причина, че лявата ръка не е била в обсега на зрението й, тя не е видяла
сигнала. Доверителката ми е нямала видимост към ръката на полицая. Дали е
подал сигнал, или не, доверителката ми не го е възприела. Тази констатация и
твърдение на административнонаказващия орган се опровергава от
показанията на свидетелката г-жа Ц., която казва, че М. С. е минала толкова
бързо, че е нямало как да възприеме, че й се подава сигнал за спиране.
Потвърждава се и от показанията на другия разпитан днес свидетел. Да, имало
е знак за намаляване на скоростта. Нещо, което е изпълнила, но разпореждане
за спиране по смисъла на чл. 103 ЗДвП, възприето от доверителката ми- няма,
затова без основание е приложена санкцията, която обжалваме. Моля да я
отмените издаденото наказателно постановление, като не претендираме
разноски. Желаем да не се налага наказание за нарушение, което
доверителката ми не е извършила виновно. Моля в този смисъл да бъде
Вашият съдебен акт.
Жалбоподателката С.: Искам да се извиня на съда и на всички
присъстващи за това, че ангажирам времето Ви. За мен това е нелепа
ситуация. Никога като личност не бих си позволила по никакъв начин при
никакви обстоятелства да не изпълня разпореждане на орган на властта.
Изключително уважение изпитвам към закона. Познавам голяма част от
служителите и не бих си позволила умишлено да направя това. В конкретния
случай не се чувствам виновна за това, че не съм изпълнила това
разпореждане, тъй като аз в случая не съм видяла такова разпореждане. Г-н Г.
подаде сигнал за намаляване на скоростта. Намалих и го подминах. От там
нататък, ако е правил други жестове, не съм видяла. Отидох, паркирах
автомобила, като смятах, че няма повод, поради който да се налага да се
връщам. Спрях си. Живея в блок „*“, намиращ се в непосредствена близост до
ул. *, а офисът, в който работя, се намира на *. Бързах, за да се върна в офиса.
Паркирах, взех документи и личен багаж и тръгнах по улицата. Видях г-н Г. да
върви по тротоара, приближавайки ме и оглеждайки се около колата. Тогава го
попитах дали търси мен. Той каза, че мен търси и ми поиска документите на
колата. Върнах се до колата, дадох му документите, оказах съдействие на
полицая, дадох телефонния си номер, но не му дадох адреса си, защото
прецених, че може да се снабди с него. На въпроса ми защо му е необходим
телефонният ми номер, той ми обясни, че трябва да вземе отношение.
Попитах го защо ми каза, че ще ме викне в полицията. Той ми отговори, че ще
8
ме викне в полицията, за да вземе отношение за това, че не съм спряла на
негова команда да спра. Казах му, че не съм видяла такава команда. Още
веднъж се извинявам, изпитвам респект към служителите на властта. Работя
като офис мениджър на „Бързи кредити“ и ми е необходима шофьорската
книжка, защото работя на територията на цялата област.
Юриск. *: Представям писмено становище, като моля да отхвърлите
жалбата като неоснователна и да потвърдите издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Считам, че нарушението е
доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна. Подробни
съображения съм развил в писмени бележки, които моля да вземете предвид
при постановяване на съдебния акт. Претендирам разноски по делото.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание. Заседанието е закрито в
10.45 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
9