Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
08. 03.
2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
окръжен съд в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия:
Анелия Йорданова
при
секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 32 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от
КЗ.
Постъпила е искова молба от Е.И.Н., представляван от пълномощник адв. Богданов против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ да бъде осъден ответника да заплати сумата 1500 лв. месечно, считано от 13. 05. 2020 г. до 01. 02. 2023
г., представляваща обезщетение за
заплащане на възнаграждение на лични асистенти, ведно със законната лихва,
считано от 1-во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания;
сумата 1 661, 20 лв., представляваща обезщетение за разходи във връзка с
лечение и медицински консумативи за периода от 16. 08. 17 г. до 06. 04. 2020 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; сумата
10 800 лв. – обезщетение за загуба на доход за периода от 03. 04. 17 г. до
13. 05. 20 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба; сумата 300 лв. месечно – обезщетение от загуба на доход от датата на
исковата молба до 01. 02. 2023 г. ведно със законната лихва, считано от 1 –во
число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания. Претенциите на ищеца представляват обезщетение за нанесени имуществени
вреди, причинени от ПТП на 07.05. 2015 г.
Ищецът твърди, че на 07.05. 2015 г. на път I-2 Русе –Шумен в участъка на пътните отклонения за с. Гороцвет и с. Бели Лом,
В. И. – гражданин на РМолдова, при управление на л. а. „Санг Йонг Кайроп“ с
рег. № 810 Н 265 нарушил правилата за движение по пътищата и причинил телесни
увреждания на ищеца – водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №
РР 4356 ВА. Вината на водача В. И. за причиненото ПТП е призната със
споразумение по нохд № 775/ 2015 г. по описа на РС Разград. Във връзка с претърпените
неимуществени вреди е било образувано гр. д. № 15506/ 2016 г. по описа на СГС,
в.гр.д № 1875/ 2019 г. на САС и с решението на ищеца е присъдено обезщетение в
размер на 150 000 лв.
В резултат на ПТП на Е.И.Н. са причинени следните телесни увреждания: Съчетана механична травма с контузия на
главата, шията и гръдния кош; Тежка мозъчна контузия с вътремозъчни кръвоизливи
вдясно тилно, вляво слепоочно и в областта на мозъчния ствол; Счупване на
решетъчна стена на дясна очница; Счупване на дъгата на втори шиен прешлен
вдясно; Контузия на гръбначния мозък; Контузия на десния бял дроб; контузия на
корем; Пострестресионен захарен диабет. Непосредствено след произшествието била
откаран в МБАЛ Разград, на 13. 06. 15 г. бил хоспитализиран в МБАЛ
„Света Анна –Варна“, а на 06. 07. 15 г. бил изписан. След изписването на ищеца от болницата,
лечението му продължило в домашни условия при постелен режим. Бил изцяло
неподвижен и се обслужвал изцяло от близките му. С експертно решение на ТЕЛК № 0854 от 064/ 03.
04. 17 г. му е определена 100 % ТНР , а с Решение № 0521 от 032/ 19. 02. 2020 г. е определена
82% ТНР до 01. 02. 2023 г.
Твърди се,
че понастоящем ищецът също има нужда от помощ в ежедневието. Има умерено-тежка десностранна централна
хемипареза, оплаква се от световъртеж и замайване, придвижването му е силно
затруднено, трудно пази равновение. Постоянно изпитва силни болки и търпи
множество неудобства в бита. Прогнозата за възстановяване е негативна. Не може
да излиза от дома си сам, защото не може
да пази равновесие и му е необходим помощник, който да го придружава. Нуждае се
ежедневно от помощта на лични помощници – асистенти за придвижване, като тази
нужда ще съществува поне до датата на изтичане на решението на ТЕЛК. За
заплащане на възнаграждение за лични асистенти ще бъде необходима сума от 1500
лв. ежемесечно.
Ищецът
твърди, че търпи и други имуществени вреди, които представляват разходи за
лечението му в периода от 16. 08. 17 г. до 06. 04. 2020 г. За периода 18. 06.
15 г. до 18. 07. 17 г. е предявена претенция пред СРС, било образувано гр. д. №
59281/ 2017 г. и искът бил уважен изцяло. Размерът на търпените имуществени
вреди от ищеца за претендирания период е 1 661, 20 лв.
Към датата на ПТП ищецът работел по трудово правоотношение с ЕТ
„ИЛМАР-Р-ИЛКО И.“ с основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. Трудовото му правоотношение била прекратено
на 03. 04. 17 г. , поради невъзможност да изпълнява възложената му работа. След
установяване на ТНР ищецът търпи имуществени вреди, представляващи загубен
доход от трудово правоотношение в размер на разликата между трудовото
възнаграждение, което е получавал и обезщетението за инвалидност, поради общо
заболяване, което възлиза на 300 лв. месечно.
За периода от 03. 04. 17 г. до 13. 05. 20 г. разликата възлиза общо в
размер на 10 800 лв.
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.
София.
По същество оспорва исковете по
размер. Твърди, че исковете не са подкрепени с доказателства и са прекомерно
завишени по размер. Твърди се, че ищецът няма нужда от множество асистенти,
които да го обслужват непрестанно и претендираното обезщетение е силно
завишено. Търси обезщетение за предстоящи загуби във връзка с претендираната
разлика между трудовото възнаграждение, което е получавал и обезщетението за
инвалидност, като не става ясно дали има възможност здравословното му състояние
да се подобри преди изтичане на срока на решението на ТЕЛК през 2023 г. Не са налице доказателства за
направени разходи от пострадалия в претендирания размер 1661, 20 лв.
Твърди се, че за претендираното
обезщетение за периода 03. 04. 17 г. до 13. 05. 20 г. е налице настъпила погасителна давност и не
дължи тази сума. Прави възражение, че ищецът е предявил в друго производство, а
именно в предявения иск пред СГС, претенция за обезщетение и му е присъдено
такова в размер на 150 000 лв., предвид нуждата от чужда помощ.
Твърди се, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от ищеца, тъй като не е съобразил
поведението си с пътната обстановка, пътувал без правилно поставен предпазен
колан, което съпричиняване е основание за намаляване на застрахователното
обезщетение.
В допълнителна искова молба
ищецът поддържа изложените доводи в исковата молба. Въпросът за наличие на евентуален негов
принос в настъпване на ПТП, бил
разгледан в образуваните дела и водени
пред СГС и САС, в които е прието, че не е налице принос за съпричиняване.
Неоснователно е възражението за погасяване на иска по давност. Давностния срок
е 5 г-годишен за погасяване на претенцията, както и се позовава на спиране на
срока с оглед мерките при обявеното извънредно положение със Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13. 03. 2020 г. и за
преодоляване на последиците.
В допълнителен писмен отговор
ответникът поддържа възраженията си.
Съдът, като прецени твърденията и
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от приложения препис от Протокол от
01. 03. 2016 г. по нохд № 775/ 2016 г. по описа на РС Разград, с влязло в сила
споразумение В. И. е признат за виновен в това, че на 07. 05. 2015 г. по път I-2
/гр. Разград – гр. Шумен/ при км 85+700 м в участъка между пътните отклонение
за с. Гороцвет и с. Бели Лом, общ. Лозница, при управление на л. а. марка „Санг
Йонг Кайрон“ с ДК № 810Н 265 е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.
6, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал. 2,т. 1 от ППЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 1 и
т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, чл. 88, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,
измежду които и на Е.И.Н., на когото е причинил: Съчетана механична травма с контузия на главата, шията и гръдния кош; Тежка мозъчна
контузия с вътремозъчни кръвоизливи вдясно тилно, вляво слепоочно и в областта
на мозъчния ствол; Счупване на решетъчна стена на дясна очница; Счупване на
дъгата на втори шиен прешлен вдясно; Контузия на гръбначния мозък; Контузия на
десния бял дроб; Контузия на корем, която тежка съчетана травма е довела до
разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия.
Страните не спорят, че за
управлявания от В. И. лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“ с ДК № 810Н 265 към момента на настъпване на
ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника № 23115001008316, валидна от 07. 04. 2015 г. до 06. 04. 2016 г.
С
влязло в сила решение от 15. 01. 2019 г. по гр. д. № 15506/ 2016 г. по описа на
СГС ответникът ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД е осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените
неимуществени вреди от същото ПТП в размер на 150 000 лв.
Страните не спорят, че към
датата на ПТП ищецът работел по трудово правоотношение с ЕТ „ИЛМАР-Р-ИЛКО И.“ с
основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. Трудовото му правоотношение било прекратено на 03. 04.
17 г. , поради невъзможност да изпълнява възложената му работа.
С
експертно решение на ТЕЛК № 0854 от 064/ 03. 04. 17 г. му е определена 100 %
ТНР, а с Решение № 0521 ат 032/ 19. 02.
2020 г. е определена 82% ТНР до 01. 02. 2023 г.
По настоящото
дело е разпитана
като свидетел М. Д. Н. - съпруга на
ищеца. Св. Н. дава показания, че
здравословното състояние на съпруга й не е добро, здравето му не се е
възстановило. Имал много висока степен на световъртеж и при всяка извършвана от
него дейност трябва да има човек до него. Винаги му трябвал придружител.
Дясната му страна не била добре – дясната ръка и десния крак. Дясната му
ръка не се е възстановила в пълна степен
от увреждането и не може да си служи добре с нея. Не можел сам да се облича, а
също да се обслужва и в банята. От диабета му се влошило зрението. Не можел да
извършва никаква работа самостоятелно.
За него се грижели тя, майка й и синът им. През м. април 2020 г. придобила право на пенсия
и от 01. 01. 21 г. свидетелката се пенсионирала, за да се грижи за ищеца.
Заради пандемията от COVID –
19 предпочитала сама да се грижи за
ищеца, да не предоставя грижите на чужд човек, тъй като болестта му изисквала
повече пазене.
Според
заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза,
в резултат на претърпяното ПТП на 07.05. 2015 г.
ищецът е получил съчетани травматични увреждания на главата, гръбначния
стълб и гърдите. От прегледа при ортопед и медицинската документация е
установено, че е било налице счупване на дясната дъга на втори шиен прешлен
/без засягане на медуларния канал/, счупване на дясната орбита и травматична
увреда на главния мозък. Към момента на прегледа ищецът се е оплаквал от болка и ограничение
на движенията на дясното рамо. При прегледа
на 22. 10. 2020 г. е установено: Ограничени и болезнени движения на дясната
раменна става във фронталната равнина: 50-0-20, в сагиталната равнина: 40-0-50;
ротация:30-0-60. Негативна Рьо находка. Касае се за адхезивен капсулит на
дясната раменна става. Фрактурата на дъгата на втори шиен прешлен е консолидирала, като е
останал малък дефицит по отношение на движенията на главата фронтално. При
прегледа от невролог е установено: хоризонтален
едрофреквентен билатерален нистагъм. Патологични рефлекси – Бабински /+/
за десен крак. Десностранна спастична хемипареза. Дискоординационен синдром
/координационни феномени със силно затруднена реализация/. Изразен вертижен синдром. Походка – спастично
атактична, невъзможна самостоятелно, а само с помощта на придружител или
помощни средства. ВКФ - изразена дизартрия.
Според заключението на вещите лица, в резултат от тежките травми и
преживения стрес от произшествието, ищецът е получил втори тип захарен диабет. Всички представени и приети по делото фактури
и касови бонове, относно разходи за лечение са били наложителни и са относими
към процеса на лечение и възстановяване.
Предвид общото здравословно състояние на ищеца и изразения двигателен и
неврологичен дефицит към прегледа му на 22. 10. 20 г. има категорична нужда от
присъствие на асистент за извършване на
дейностите от ежедневния живот през цялото денонощие. Присъствието трябва да е постоянно и
непрекъснато през цялото денонощие. От
анализа на приложената медицинска
документация за състоянието на пострадалия непосредствено след произшествието и
в хода на възстановяването и лечение, както и от обективно установеното при
прегледа, вещите лица правят заключение, че преди 2023 г. и занапред не се
очаква нито дифинитивно, нито частично
възстановяване. Въпреки, че с
експертно решение на ТЕЛК № 0854 от 064/ 03. 04. 17 г. му е определена 100 %
ТНР , а с Решение № 0521 ат 032/ 19. 02.
2020 г. е определена 82% ТНР до 01. 02. 2023 г. , разликата в процента на
инвалидизиране е обусловена само от
промяна в методиката за определяне на този процент, но не и от здравословното
състояние на пострадалия, което в своята динамика не се развива положително. Целите
на лечението и рехабилитацията са свързани с поддържане поне на настоящото ниво
на здравен статус.
Назначената по делото ССЕ е установила, че след
претърпяното на 07.05. 2015 г. произшествие, ищецът е ползвал отпуск по болест
от 03. 04. 2017 г., когато е прекратено
трудовото му правоотношение с работодателя ЕТ „ИЛМАР-Р-ИЛКО И.“. За периода от 03.
07. 2017 г. до 13. 05. 2020 г. размера на нетното трудово
възнаграждение, което би получил ищеца е общо в размер на 15 832, 75 лв.,
изплатената сума от НОИ е в размер на 2 551, 32 лв. , а разликата е в
размер на 13 281, 43 лв. Въз основа на заключението на СМЕ и лично посещение
на ищеца, вещото лице дава заключение, че за предоставяне на услугата „ползване
на личен асистент“ са необходими две лица, от които първото с възнаграждение
при 8-часов работен ден в размер на 786, 24 лв., а второто при 6-часов работен
ден в размер на 589, 68 лв. Размерът на заплащането е определен въз основа на ПМС № 331/ 26. 11.
2020 г. по отношение на минималната работна заплата за страната за 20121 г. и
чл. 31, т. 1 от Закона за личната помощ, от където е изведено почасово заплащане в размер на 4,
68 лв. За извършване на физиотерапевтични процедури от кинезитерапевт е
необходима сумата в размер на 200 лв. месечно. Вещото лице е съобразило,
рехабилитационните процедури, които могат да бъдат заплатени от Здравната каса
и броя на процедурите, от които се нуждае ищеца за поддържане на здравословното
му състояние.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Безспорно
се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция
писмени и гласни доказателства, че на 07.05. 2015 г. на път I-2 Русе –Шумен в участъка на
пътните отклонения за с. Гороцвет и с. Бели Лом, Виталие Истратий – гражданин
на РМолдова, при управление на л. а. „Санг Йонг Кайроп“ с рег. № 810 Н 265
нарушил правилата за движение по пътищата и причинил телесни увреждания на
ищеца – водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № РР 4356 ВА.
Вината на водача В. И. за причиненото
ПТП е призната със споразумение по нохд № 775/ 2015 г. по описа на РС Разград. Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Посочените
актове на наказателния съд обвързват
гражданския съд, относно вината на дееца, както и относно
противоправността на деянието.
Страните
не спорят, че за
управлявания от В. И. лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“ с ДК № 810Н 265 към момента на настъпване на
ПТП е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника № 23115001008316, валидна от 07. 04. 2015 г. до 06. 04. 2016 г.
Обект
на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в
хипотезата на чл. 226 КЗ /отм./ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. Предмет на застраховката е деликтната отговорност на
застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно
причиняване на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
зависи от доказаните в исковото производство срещу него обстоятелства:
застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от застрахования
деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното
събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за
възникване на гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то
не са налице предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по
предявения срещу него пряк иск по. За да се приеме, че е налице
непозволено увреждане, обосноваващо деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са
причинени вреди в резултат от виновното и противоправното
поведение на управлявалия застрахованото МПС В. И..
С
влязлото в сила решение от 15. 01. 2019 г. по гр. д. № 15506/ 2016 г. по описа
на СГС е прието, че в резултат на ПТП на Е.И.Н. са причинени следните телесни
увреждания: Съчетана механична травма с контузия на главата, шията и гръдния
кош; Тежка мозъчна контузия с вътремозъчни кръвоизливи вдясно тилно, вляво
слепоочно и в областта на мозъчния ствол; Счупване на решетъчна стена на дясна
очница; Счупване на дъгата на втори шиен прешлен вдясно; Контузия на гръбначния
мозък; Контузия на десния бял дроб; контузия на корем; Пострестресионен захарен
диабет. Със същото съдебно решение е прието, че възражението на ответника за
съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат е неоснователно и
недоказано. Тези
установени с влязлото в сила решение на СГС общи
правопораждащи факти на спорното материално право, се ползват със сила
на пресъдено нещо и следва да се зачетат по иска, предмет на настоящото
производство.
Доказано
е наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца имуществени вреди и
претърпяното МПС.
СМЕ,
назначена по делото е дала заключение, че всички представени и приети по делото
фактури и касови бонове, относно извършени от ищеца разходи за лечение в размер
на 1661, 20 лв. са били наложителни и са относими към процеса на лечение и
възстановяване. На осн. чл. 226 от КЗ /отм./ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1661, 20 лв.,
представляваща имуществени вреди за направени от ищеца разходи за лечение и
медицински консумативи за периода от 16. 08. 17 г. до 06. 04. 2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
По отношение на претендираните
имуществени вреди за сумата 1500 лв. месечно, считано от 13. 05. 2020 г. до 01. 02.
2023 г., представляваща обезщетение за заплащане на възнаграждение на лични
асистенти,
предявеният иск е основателен. Св. Николова –
съпруга на ищеца дава показания, че при всяка извършвана
дейност трябва да има човек до него, тъй като страдал от световъртеж. Винаги му
трябвало придружител. Дясната ръка и десния крак не са се възстановили от
получената пареза. Дясната му ръка не се
е възстановила в пълна степен от увреждането и не може да си служи добре с нея.
Не може сам да се облича и изцяло да си обслужва тоалета От диабета му се
влошило зрението. Не можел да извършва никаква работа самостоятелно. Съдът дава
вяра на показанията на свидетелката, тъй като се подкрепят и от заключението на
СМЕ. Вещите лица по комплексната СМЕ са установили при прегледа на ищеца, че предвид изразения
двигателен и неврологичен дефицит, същият има категорична нужда от присъствие на асистент за извършване на дейностите от
ежедневния живот денонощно. Невъзможно е да се придвижва самостоятелно, а само
с помощта на придружител или помощни средства. От анализа на приложените
медицински документи и прегледа на ищеца, вещите лица дават заключение, че
занапред не се очаква нито дифинитивно, нито частично възстановяване. Целите на лечението и рехабилитацията са
свързани с поддържане поне на настоящото ниво на здравен статус. Ето защо, въз основа на тези
доказателства, съдът приема, че здравословното състояние на ищеца не му
позволява да съществува и да извършва
каквато и да е дейност без чужда помощ, поради което се нуждае денонощно от
чужди грижи, както и от рехабилитационни процедури за поддържане на здравния
статус. По отношение на размера, съдът приема заключението на ССЕ, което е
компетентно, обективно и пълно и не е оспорено от страните. Според
заключението, сумата, необходима за заплащане на две лица, които непрекъснато
трябва да присъстват при ищеца – едното лице при 8-часов работен ден, а второто
при 6-часов работен ден е в размер общо на 1375, 92 лв. месечно, а за
рехабилитационни процедури от кинезитерапевт е необходима сумата 200 лв.
месечно. По изложените съображения, искът до предявения размер от 1500 лв.
месечно е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Според чл. 51, ал. 1
от ЗЗД, обезщетението може да се заплаща и периодически в зависимост от
проявлението и характера на вредните последици. В случая обезщетението се дължи
периодично, считано от 13. 05. 2020 г. , когато е предявен иска
до 01. 02. 2023 г., предвид заключението на СМЕ, че здравния статус на ищеца е
необратим и до 01. 02. 23 г. - до датата, за която е претенцията на ищеца и
издаденото Решение на ТЕЛК № 0521 от
032/ 19. 02. 2020 г. , не се очаква
промяна.
Предявеният
иск за заплащане на сумата
10 800 лв. имуществени вреди – обезщетение за загуба на доход за периода
от 03. 04. 17 г. до 13. 05. 20 г. е основателен и доказан. На 03. 04. 2017 г. със Заповед № 010, считано от същата
дата е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца с работодателя му ЕТ „ИЛМАР-Р-ИЛКО И.“, поради
невъзможност да изпълнява възложената работа поради заболяване и решение на
ТЕЛК. Претендираната от ищеца загуба на
доход през процесния период е в причинна връзка
с получените увреждания при произшествието, тъй като последното е
станало причина за прекратяване на трудовото правоотношение на страните,
предвид невъзможността ищецът да изпълнява трудовата си функция. От
заключението на ССЕ, удостоверение изх. № **********-1/ 12. 11. 2020 г. на НОИ
се установява, че за периода от 03. 07. 2017 г. до 13. 05. 2020 г. размера на нетното трудово
възнаграждение, което би получавал ищеца е в размер общо на 15 832, 75
лв., изплатената сума от НОИ е в размер на 2 551, 32 лв. , а разликата е в
размер общо на 13 281, 43 лв. Предявеният иск за процесния период в размер
на 10 800 лв. е основателен и доказан. След датата на предявяване на иска
13. 05. 2020 г. до 01. 02. 2023 г. , когато е крайната дата на инвалидизиране
посочена с решението на ТЕЛК ищецът ще продължи да търпи имуществени вреди от
загубата на доход, поради което предявеният иск за разликата в размер на 300
лв. месечно е основателен и доказан, ведно със законната лихва, считано от 1
–во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания.
Неоснователно е направеното
възражение от ответника, че искът е недопустим, тъй като ищецът е предявил в
друго производство, а именно в предявения иск пред СГС, претенция за
обезщетение и му е присъдено такова в размер на 150 000 лв., предвид нуждата
от чужда помощ. В производството пред
СГС е претендирано обезщетение и е присъдено такова за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, включително и за тези неудобства, които се налага да се
търпят от нуждата от ползване на чужда помощ, докато в настоящото производство
на обезщетение подлежат имуществените вреди от ползваната чужда помощ –
заплащане на чуждите грижи. Неоснователно е и другото възражение за погасяване
на иска по давност. Вземането се погасява с изтичане на общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД.
Началото на давностния срок за имуществени вреди,
свързани с инвалидизиране на пострадало лице следва да се приеме, че настъпва
периодически /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/,
съобразно времето, посочено в експертните решения на ТЕЛК. Когато отрицателно
отражение върху трудоспособността се прояви по-късно, давността за вземанията
от непозволено увреждане се съобразява с новонастъпилия факт - П № 2/81 г. ПлВС.
Този принцип е в съотвествие с разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
тъй като едва от възникването на правото за обезщетяване увреденото лице може
да го упражни и да ангажира отговорността на деликвента. При положение, че
групата инвалидност не е дадена пожизнено, а за определен период, материалното
право възниква и съществува само в неговите рамки. В този смисъл Решение № 231
от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2012 г., III г. о., ГК.
Предявените
от ищеца искове са уважени изцяло,
поради което същият не дължи разноски на ответника. Ищецът не е направил
разноски в тази инстанция. Същият е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, такива са направени от бюджета на съда в размер на 1200 лв.
за СМЕ и за
ССЕ, които следва да бъдат заплатени от ответника на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. По сметка на Разградският окръжен
съд ответникът
следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 1920 лв.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, гр. София, ул. „С. С. № 7, ЕИК ******** на осн. чл. 226
от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от
КЗ да заплати на Е.И.Н.,
ЕГН ********** *** на осн. чл. 226 от КЗ /отм./ следните суми,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат
на ПТП на 07.05. 2015 г.: Сумата 1 661,
20 лева /хиляда шестстотин двадесет и един лв. , 20 ст./ , представляваща
обезщетение за заплащане на разходи за лечение и медицински консумативи за
периода от 16. 08. 2017 г. до 06. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 14. 05. 2020 г. ; Сумата 10 800 /десет
хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за загуба на доход за
периода от 03. 04. 2017 г. до 13. 05. 2020 г., ведно със законната
лихва от завеждане на иска 14. 05. 2020 г.; Сумата 1 500 /хиляда и петстотин/ лева месечно,
дължима на 1-во число всеки месец за периода от 13. 05. 2020 г. до 01. 02. 2023 г. , представляваща
обезщетение за заплащане на лични асистенти, ведно със законната лихва върху
дължимата сума от 1-во число на всеки месец, за който е дължимо плащането; Сумата
300 /триста/ лева месечно, представляваща обезщетение от загуба на доход от
датата на предявяване на иска 14. 05. 2020 г. до 01. 02. 2023 г. , дължима на 1-во
число всеки месец, ведно със законната лихва върху дължимата сума от 1-во число
на всеки месец, за който е дължимо плащането.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ******** да
заплати по
сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 1920 лева и 1200
лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ:
НР