№ 24313
гр. София, 12.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20191110169338 по описа за 2019 година
Пр.зводството по гр.д. № 69338/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав е
било образувано въз основа на подадена жалбоподателя Б. искова молба срещу Т. п. на Н., .,
с твърдения, че с удостоверение с изх. № 1023-21-1760 #1 по описа на Н. му е зачетен
осигурителен стаж за периода преди 31.12.1999 г. в размер на 5 години, един месец и четири
дни вместо реалната продължителност, която се установявала с документите в пенсионното
му досие и била с двадесет и пет години, шест месец и двадесет и осем дни по-голяма от
установеното от Н.. Подал е документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, по което Н. щял да се пр.знесе въз основа на неправилното удостоверение с изх. №
1023-21-1760 #1. Ето защо измежду исканията му към СРС е да се установи реалната
продължителност на трудовия му стаж до 31.12.1999 г. по оригиналните документи,
намиращи се в трудовото му досие.
С разпореждане от 09.07.2020 г. първ.нстанционният съд е оставил исковата молба без
движение и е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба като посочи
дали предявява иск по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР или оспорва удостоверението за зачетен
осигурителен стаж с изх. № № 1023-21-1760 #1.
В изпълнение на указанията на съда, ищец е подал молба от 05.10.2020 г. Посочил е, че
стажът следва да се определи по реда на чл. 9 КСО въз основа на документите по трудовото
му досие.
С Определение № 20227958/17.10.2020г. първ.нстанционния съд е приел, че молбата е
подадена след указания срок, поради което нередовностите на исковата молба не са
отстранени и на основание чл. 129, ал.3 ГПК е прекратил пр.зводството по делото.
С Определение № 265548/22.04.2021г, постановено по в.ч.гр.д. № 4083/2021г. по описа
на СГС, въззивният съд е отменил определението за прекратяване на делото, като е приел, че
разпореждането на съда от 09.07.2020г. с указанията за изправяне на нередовностите не е
връчено на ищеца.
С определение №20166089/31.07.2021 г. първ.нстанционният съд е приел, че с
уточнителната молба ищецът е конкретизирал, че иска съдът да се пр.знесе с решение, с
което да прогласи, че административния орган не е удостоверил вярно продължителността
на осигурителния стаж по чл. 9, ал.1 НПОС в издаденото Удостоверение за зачетен
осигурителен стаж с изх. № 1023-21-1760#1, поради което искът следвало да се квалифицира
като такъв по чл. 9 НПОС, от което следвало, че спорът е административен и подлежи на
разглеждане от административен съд. С оглед на това е прекратил пр.зводството пред себе
си и го е изпратил по компетентност на АССГ.
1
С определение от 19.05.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 11940 по описа на СГС за
2021 г., въззивният съд е отменил обжалваното определение като е приел, че
първ.нстанционният съд неправилно е квалифицирал исковете по чл. 9, ал. 1 НПОС, с която
разпоредба не е предвидена съдебна защита на нарушени права, с оглед на което не било
ясно как при неправилна правна квалификация съдът е извършил преценка, че спорът е
административен, а не гражданскоправен. Според въззивния съд от твърденията на ищеца
можело да се направи извод, че се предявява иск за установяване на стаж по съдебен ред по
реда на ЗУТОССР. Следвало е съдът да изясни обстоятелствата и да извърши преценка кой е
приложимият ред за установяване на осигурителен стаж по съдебен ред и дали е допустим
такъв иск. С оглед на това е върнал делото на първ.нстанционния съд за продължаване на
съдопр.зводствените действия съгласно изложеното в мотивите.
С молба от 30.01.2023 г. ищецът Б. е направил изменение на подадения от него иск.
Заявил, че с разпореждане от 09.02.2022 г. на длъжностно лице на ТП на Н. му е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като му е признат осигурителен стаж в размер на 39
години, 6 месеца и 7 дни. Не му бил признат осигурителния стаж за положения труд в СК Б.,
за което било издадено удостоверение № 1026/15.03.1983 г. Ето защо ищецът моли съда да
установи, че осигурителният му стаж е с 3 години, 4 месеца и 23 дни по-голям от
осигурителния стаж, посочен в разпореждането за отпускане на пенсия.
С оглед изменението на иска, съдът е дал възможност на ответника да изрази
становище по изменения иск.
С определение от 04.04.2023 г. първ.нстанционният съд отново е прекратил
пр.зводството по делото, тъй като е приел, че се обжалва разпореждането от 09.02.2022 г. за
отпускане на пенсия, което се обжалвало по административен ред. Същото било обжалвано
от ищеца Б. и пред административния съд. Съдът също така е приел, че към исковата молба
не е представено удостоверението по чл. 5 ЗУТОССР, че ведомостите за заплати и други
книжа, к.то по принцип се съхраняват от работодателя са загубени или унищожени, което
представлявало абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.
Посоченото определение е обжалвано от ищеца Б., като с Определение
№7599/21.06.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 6536/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Б
състав въззивният съд е отменил атакувания акт. Приел е, че аргументите на съда за
недопустимост на пр.зводството пред гражданския съд, тъй като се обжалвало разпореждане
на административен орган не може да се разглежда като такова, в този случай гражданският
съд следвало да изпрати делото на административния.
Въззивният съд също така е констатирал нередовност на исковата молба свързана с
изясняване на надлежните ответници по иска, доколкото чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР предвижда
искът да бъде предявен срещу Н. и работодателя, поради което следвало
първ.нстанционният съд да п.ска от ищеца да уточни дали този субект е престанал да
съществува или продължава да осъществява дейност. Според въззивния съд, съдът също
така не е дал указания за представяне на някое от удостоверенията, визирани в чл. 5, ал. 1 и
ал. 2 ЗУТОССР. Предвид констатираните нередовности на исковата молба и липсата на
указания от страна на първ.нстанционния съд към ищеца да отстрани посочените
нередовноси преди да прекрати пр.зводството, въззивният съд е отменил обжалваното
определение и е върнал делото на районния съд за продължаване на съдопр.зводствените
действия.
С определение от 05.09.2023 г. първоначалният съдия-докладчик се е отвел от
по[1]нататъшно разглеждане на делото. Делото е преразпределено на 71 състав на Софийски
районен съд.
С Разпореждане № 111407/11.09.2023 г., постановено по гр.д. №69338/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, 71 състав съдията-докладчик е оставил без движение исковата
молба, подадена от жалбоподателя Б., като е дал указания за отстраняване на констатираните
нередовности, съобразно мотивите на Определение № 7599/21.06.2023 г. Указанията са
насочени към разглеждане на претенция за установяване на стаж по реда на ЗУТОССР, а
2
именно да изясни срещу кого предявява иска като посочи дали работодателят „Б.“ – София е
прекратил дейността си или не, както и да представи удостоверение от работодателя, че
докумнетите са изгубени или унищожени, респ. от Н., че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж.
В изпълнение на същите Й. З. Б. в молба от 27.09.2023г. е посочил, че искането му към
съда неправилно се разбира като иск по ЗУТОССР, а всъщност е насочено към установяване
на факт с правно значение, а именно че осигурителният му стаж е с 3 години, 4 месеца и 23
дни по-голям от осигурителния стаж, посочен в Разпореждане № ********** от 09.02.2022г.
Поддържа, че с Решение № 2153-21-238/23.06.2022г. директорът на ТП-Н. . неправилно не е
кредитирал осигурителния му стаж, визиран в Удостоверение № 1026/15.03.1983г. по описа
на СК Б. София, отбелязвайки, че същото е издадено в нарушение на чл. 40 НПОС и е
неистина. Моли съда да установи, че осигурителният му стаж, посочен в Удостоверение №
1026/15.03.1983г., неправилно не е зачетен при изчисляването на размера на стажа от
длъжностното лице.
С оглед посоченото от Й. З. Б. в изпълнение на разпореждането на съда, може да се
направи извод, че не е предявена претенция по ЗУТОССР. Следва да се отбележи, че Й. З. Б.
не изпълнява дадените указания, а конкретизира претенцията си, насочвайки я не към
установяване на стаж по реда на този закон, а към установяване наличието на стаж, за който
има издаден документ /Удостоверение № 1026/15.03.1983г. по описа на СК Б. София/, но
който стаж не е зачетен от ТП-Н. .. Следва да се отбележи, че самият Й. З. Б. сочи, че не
иска установяване на стаж по горепосочения закон, а отделно от това в жалбата до СГС
срещу разпореждането заявява, че не е възможно да изпълни указанията на съда, касаещи
приложението на ЗУТОССР.
Предвид изложеното, съдът не е сезиран с иск по ЗУТОССР, а с искане да се установи
стаж, визиран в Удостоверение № 1026/15.03.1983г. по описа на СК Б. София, независимо че
ищецът квалифицира искането си като такова за установяване на факт с правно значение.
Следва да се посочи, че правната квалификация на предявените искове е дейност на съда, а
искането за установяване съществуването на факт с правно значение е допустимо само в
случаите предвидени в закон, какъвто е ЗУТОССР. Разглеждането на искане за
установяване, че осигурителният стаж на лицето е с 3 години, 4 месеца и 23 дни по- голям от
осигурителния му стаж, съобразен от длъжностното лице при отпускане на пенсията му
(каквото е последното му искане в молба от 27.09.2023 г.) е недопустимо пред гражданския
съд по следните съображения:
Видно от приложеното по делото Решение № 2153-210238 от 23.06.2022г. на директора
на ТП-Н. . /л. 88-90/, Й. З. Б. е подавал множество жалби срещу издадени от длъжностното
лице по пенсионно осигуряване разпореждания, касаещи отпускането на пенсия. От
изложеното от самия Й. З. Б. е видно, че процесното Удостоверение № 1026/15.03.1983г.,
стажът по който не е признат, е било представено пред ТП на Н.. Това се потвърждава и от
приложената от страна на ответника жалба вх. № 1012-21-1929/2 от 28.11.2019г. /л. 29-31/.
От това следва, че процесното удостоверение от СК Б. София е било предмет на
разглеждане от ТП на Н., но последният не го е зачел като документ, удостоверяващ стаж,
което е в рамките на неговата компетентност и което обстоятелство подлежи на оспорване
по административен ред по чл. 117 КСО-процедура, от която Й. З. Б. се е възползвал
многократно, както бе вече посочено. След като е установено от административния орган, че
Удостоверение № 1026/15.03.1983г. не е документ, удостоверяващ стаж, пр.зводство пред
гражданския съд за установяване на това обстоятелство е недопустимо. Гражданският съд
не е компетентен да осъществява контрол върху дейността на пенсионния орган, предвид
което пр.зводството следва да бъде прекратено. Доколкото пенсионният орган вече е взел
отношение към процесното Удостоверение № 1026/15.03.1983г. по описа на СК Б. София и
административната процедура е изпълнена, в т.ч. и с обжалване пред административния съд,
не следва делото да бъде препращано. Същият извод следва и ако се приеме, че по същество
Й. З. Б. оспорва Разпореждане № ********** от 09.02.2022г.-последното е административен
акт, за който вече е изпълнена процедурата по обжалване по реда на чл. 117 КСО, като е
3
постановено Решение № 2153-21-238/23.06.2022г. на директора на ТП-Н. ..
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №2031560/29.11.2019г. на Й. З. Б. против ТД на Н. София –
град като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА пр.зводството по гр. д. №69338/2019 по описа на СРС, 71 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4