Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 05.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5 804
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Ищецът – Е.Г.Г.
твърди, че на 21.11.2016г. в качеството й на пасажер на предна дясна седалка на
лек автомобил „Пежо“ с ДК № *******, управляван от В.Г.Г.,
претърпяла ПТП на път ВП - 81, 25-ти км. Твърди, че вина за настъпването на процесното ПТП има единствено и само водачът на описания
лек автомобил, който поради неспазване на правилата за движение загубва контрол
на управляваното МПС при извършване маневра завой на ляво, като автомобила е
напуснал пътното платно и е последвал директен челен удар с дърво. Посочва, че
вследствие на описаното ПТП е получила следните телесни увреждания:
- фрактура
на горния край на тибията - големия пищял,
- фрактура
на таза и
- разкъсване
на менискус в дясна коленна става.
Непосредствено
след процесното ПТП е претърпяла спешна оперативна
интервенция, при която е направена фиксация на
фрактурата на тибията чрез имплант
- 6 дупкова L-плака и зашиване на менискус
към латералната ставна капсула. През последвалия възстановителен период
посочва, че е изпитвала силни болки в областта както на травмирания долен
крайник, така и в областта на травмирания таз, поради което се е налагало да
приема болкоуспокоителни. В този период не е могла да
обслужва сама ежедневните си хигиенни грижи, като за нея са се грижели нейните
близки. На 10.04.2018г. ищцата е претърпяла нова оперативна интервенция за
изваждане на инплантите от предходната операция.
Обездвижването (имобилизацията) са довели до
значителна атрофия на травмирания долен крайник, което е нарушило нормалната му
функция. И до ден днешен, при заседяване на едно място повече от 30 мин и при
резки температурни промени усеща болка и дискомфорт
както в областта на травмирания крайник, така и в областта на кръста и
седалищните части. Заради претърпения стрес, психическата травма от понесените
силни болки, претърпяната хоспитализация и хирургическа интервенция, поддържа,
че е в депресивно състояние. Затворена вътре в себе си, страхува се да се
придвижва на открито, както и да се вози в МПС-та. Потисната е от факта, че е
трудно подвижна и не може да извършва редица дейности, които затрудняват
изкарването на прехраната й на нея и семейството й. Относно претърпените имуществени
вреди посочва, че е закупила фиксиращите импланти за
хирургическата интервенция общо в размер на 1990.00 лв. Твърди, че към датата
на процесното ПТП описания автомобил има валидно
сключена застраховка „гражданска отговорност" при ответника. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:
- 100 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 02.04.2018г. /датата на която е постановен
отказ от ответника/ до окончателното изплащане на сумата,
- 1 990 лева – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 02.04.2018г. /датата на която е постановен
отказ от ответника/ до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
депозирал списък на претендираните разноски съгласно
чл. 80 от ГПК /страница 188 от делото/. В същото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответника.
Ответникът – З. „Б.И.“ в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва наличието на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата
молба лек автомобил. Оспорва механизма на ПТП, както и представения от ищцата
Констативен протокол за ПТП в частта му „обстоятелства и причини за ПТП“.
Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Оспорва твърдението, че уврежданията
на ищцата се намират в причинна връзка с процесното
ПТП. Оспорва твърденията, че евентуално получените вследствие ПТП увреждания,
да са довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че същите се дължат на
неизпълнения на лекарски предписания, предходни заболявания и на
хронично-дегенеративни изменения, от които страда ищцата. Оспорва
оздравителният процес да е бил продължителен. Оспорва твърденията в исковата
молба за изживян стрес и душевни страдания. Счита, че същите са в резултат от
лабилна психика и предходна обремененост на ищцата.
Наведено е възражение за прекомерност на исковата претенция. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендира
разноски. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ответника е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 190 от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото на страница 22-23 е
представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №4748 от 21.11.2016г.,
съставен относно процесното ПТП, в което като
пострадало лице е вписана ищцата.
По
делото е представена епикриза ИЗ № 39335/2016 на
УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ /страница 46 от делото/. От нея се установява, че ищцата
е постъпила в лечебното заведение на 21.11.2016г., като на 23.07.2016г. й е
извършена операция, при която е поставена 6 дупкова L - плака. Изписан е на 27.11.2016г. с диагноза – счупване
на горния край на тибията /голям пищял/ - закрито-
дясно и счупване на ацетабулума – закрито дясно, като
са определени два контролни прегледа.
По
делото е представена и епикриза по ИЗ № 8491/2018г.
на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД“, клиника по ортопедия и травматология /страница 51-52
от делото/, от която се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение
на 10.04.2018г., поставена диагноза – последици от други счупвания на долен
крайник и на същата дата й е извършена операция. На 16.04.2018г. е изписана от
лечебното заведение. Издаден е болничен лист за периода 10.04.2018г. –
15.05.2018г.
По
делото на лист 54 е представена и приета фактура № ********** от 25.11.2016г.,
ведно с касов бон за заплатена сума в размер на 1 990 лева за къса L плака за проксимална латерална тибия
3.5 мм 9 отвора титаний кат. № LQPT01, издадена от УМБАЛСМ „Пирогов” на името на ищеца,
плащането е извършено в брой.
По
делото на страница 56-63 е представена и приета писмена кореспонденция между
страните, съгласно която на 12.12.2017г. ищцата е предявила искане за заплащане
на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, към което е
приложила описаната по-горе епикриза. На 15.03.2018г.
ищецът е представил: постановление за прекратяване на досъдебното производство,
констативния протокол за ПТП и данни за нейна банкова сметка. ***.04.2018г.
ответното дружество е изискало служебна бележка от ищеца, в която да е
посочено, че представеното наказателно постановление не е обжалвано, както и е
посочено, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, управлявал застрахованото при тях МПС няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска експертиза,
което съдът възприема като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: счупване на външния десен кондил на голямопищялната кост-закрито-дясна колянна
става и счупване на десен ацетабулум /главулечна ямка/ закрито- дясна
тазобедрена става. Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка
между телесните увреждания и процесното ПТП - вътреавтомобилна травма при пасажер заемащ предна дясна
седалка, при контактуване на тялото е детайли от интериора на купето. Възстановителния
период след първото оперативното лечение изисква постелен
режим 30 дни, с ползване на помощни средства и чужда помощ, без натоварване на
увредения крайник, след което 1.5- 2 месеца постепенно натоварване и
рехабилитация в следващите 5-6 месеца от момента на травмата, без тежък
физически труд. Посочва, че повторната хирургична интервенция е извършена за
отстраняване на фиксационния метал, с оглед увеличаване
обема на движение на увредения крайник, като е определена временна нетрудоспособност
36 дни. Поставена е имобилизация вследствие на
травмата на дясното коляно. Експертизата
сочи, че Е.Г. е имала последващи оплаквания, болки,
ограничена подвижност, мускулна хипотрофия в областта
на увредения крайник, преодолени чрез последваща
рехабилитация и физиолечение. При проведен преглед на
ищеца от вещото лице е установено, че към настоящия момент няма данни за
мускулна хипотрофия в областта на увредения крайник,
лек дефицит в движенията на дясно коляно и дясна тазобедрена става, болезненост
в крайната фаза на клякане по отношение на двете стави. Посочено е, че от епикризата от 16.04.18г. се установява гонартроза
/дегенеративни промени на ставния хрущял/ -2 ст на
дясна колянна става, което по преценка на лекуващите
лекари, може да бъде корегирано чрез артроскопска операция. Обездвижването на увредения крайник
може да доведе до редукция на мускулна маса, което се коригира с последваща усилена рехабилитация, физиотерапия,
балнеолечение. Същата е била нетрудоспособна след първата интервенция 5-6
месеца и още 36 дни вр. нетр
след втората. интервенция. Вещото лице заявява, че към настоящия момент ищцата
се оплаква от ограничена подвижност, болки - при натоварване, стоене
продължително права и промени във времето в областта на увредения крайник. Приета
е още, че описаните във фактура №**********/25.11.16г. фиксиращи елементи са
били целесъобразни и необходими за извършване на лечението. Експертизата
приема, че с оглед получените травми, механизма на ПТП, деформациите по купето,
както и че няма медицински данни ищцата да е получила коланна
травма, конкретния случай се касае за неправилно поставен предпазен колан/само
диагонална лента, която задържа торса, седалището се подхлъзва напред, или
неизправен такъв/по-голям диапазон за придвижване на тялото напред/. Посочено е
още, че пострадалата страда от съпътстващи заболявания, които с оглед на техния
характер не са повлияли на лечебния и възстановителен процес. Процесуалният
представител на ищеца е оспорил заключението на вещото лице в частта относно
извода, че ищецът е бил без поставен или с неправилно поставен предпазен колан.
По
делото е допусната и съдебно авто – техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. В заключението е описан механизма на
настъпване на процесното ПТП – на 21.11.2016 г. около
07:30 ч. със
скорост от 47,81 км/ч по път II- 81 (Ломско шосе) с посока от с. Искрец към гр.
Костинброд се движи лек автомобил марка „Пежо”, модел „306” с per. № *******, управляван от В.Й.Г.. На предно дясно място
пътува Е.Г.Г.. Пътната покритие е заледено. На
разстояние 420 м преди ориентира, считано по посока на огледа, има пътни знаци
А15 „Опасност от хлъзгане" и А40 „Внимание участък с концентрация на
пътнотранспортни произшествия“, видими и валидни за посоката на движение на
лекия автомобил „Пежо“. Лекият
автомобил изминава десния завой, но след навлизане в левия завой поради
движение със скорост от 47,81 км/ч, близка до критичната, губи странична
устойчивост и излиза по допирателна към платното за движение отдясно и се удря
в крайпътните храсти с предния си ляв ъгъл - в растящо край пътя дърво и се
установява на мястото. Скоростта на автомобила в мига на удара с дървото е 30
км/ч. Вещото лице посочва, че причина за настъпване на процесното
ПТП е движението на лекия автомобил със скорост близка до критичната. Експертизата
приема, че ако лекият автомобил се е движил със скорост от 40 км/ч, указана с
валидния за него пътен знак В26, ПТП не би настъпило. Релефът на местността е
благоприятствал образуването на заледени участъци върху пътното покритие. В
началото на завоя е имало голяма вероятност да се образуват заледени участъци.
В проведеното съдебно заседание вещото лице е посочило, че е прочело
заключението на съдебно – медицинската експертиза и съгласно с изложеното там.
Пред
настоящата съдебна инстанция по искане на ищцата е допуснат и разпитан свидетелят
Д.Й.П.. Свидетелят посочва, че възстановяването при ищцата било много
продължително и болезнено След болничното лечение била два месеца на легло,
след което започнала да се раздвижва, да става, но с оглед предстоящата след
една година операция за премахване на пироните, било много травмиращо за нея. Свидетелят
описва, че ищцата след ПТП се е променила, не е същият човек, непрекъснато ходи
по болници. Внукът й я придружава, защото тя сама не може да се движи, вече не
кара кола, защото изпитва страх. Има нужда от придружител, ако е в непозната
среда, трудно се ориентира. Работи, но й е много трудно, непрекъснато взима
медикаменти. Чисто физически не се е възстановила, може да върви, но не може да
говори добре, не може да координира движенията си добре. Свидетелят посочва, че
я посещавала през времето, когато била на легло. За нея се грижила основно
дъщеря й. Притеснявала се, че по същото време нейната майка се е нуждаела от
грижи и те двете са легнали на ръцете на дъщерята на ищцата. По така посоченото от свидетеля следва да
бъде отбелязано, че от втората представена по делото епикриза
се установява, че ищцата има и придружаващо заболяване „доброкачествено новообразувание на главния мозък и други части на
централната нервна система”. С оглед на този факт не може да бъде направен
категоричен извод, че поведението на ищцата – да посещава често болници е
свързано с травмите от претърпяното ПТП, тъй като свидетелят не е конкретизирал
в кои болници са направени и за какво. На същото основание следва да бъде
прието, че посоченото от свидетеля, че след ПТП ищцата „ не може да говори
добре, не може да координира движенията си добре” е също в резултат на травмите
от произшествието, доколкото с оглед на техния характер не могат да се проявят
такива последици. Относно претърпените неимуществени вреди, които описва
ищцата, ответникът е направил възражение, че същите се дължат на предходна
психическа обремененост на лицето. Съдът счита, че
това възражение на ответника е недоказано, тъй като от събраните поделото
доказателства не се установява.
По
искане на ответната страна е допуснат до разпит свидетелят В.Й.Г., управлявал
лекия автомобил, в който е пътувала ищцата. Свидетелят заявява, че с Е. работят
заедно, колеги са. Сутринта тръгнали за работа, като ищцата седяла на предна
дясна седалка в лекия автомобил, без поставен обезопасителен
колан. Движил се по главния път за Петрохан, излязъл от разклона на с. Искрец
да се включи в главния път в посока гр. София и при навлизане на ляв завой,
колата ги изхвърлила в дясно. Свидетелят заявява, че карал с около 80 км/ч, а
там имало ограничение на скоростта - 60 км/ч. Видимостта била добра. Ударили се
в храсти, имало и дървета.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по
отношение на процесния лек автомобил „Пежо”, модел „306”
с peг. № ******* е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е ответното застрахователно дружество – З. „Б.И.“ АД, в качеството му на
застраховател.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени
вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановена ли е
напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не
могат да бъдат преодолени,
6.
заплащане на претендираната сума на посоченото
основание – фиксиращи импланти за хирургическа
интервенция,
7.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
8.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол и заключението
на авто – техническата експертиза/ се установява
настъпването на първия факт: механизма на процесното
ПТП и причината, която е довела до него – високата скорост, с която е
управлявал процесния автомобил неговия водач, която
не е съобразена с конкретните пътни условия.
От
заключенията на съдебно – медицинската експертиза, се установява, настъпване на
описаните в исковата молба увреждания, както и причинно – следствената връзка
между процесното ПТП и тези травми. От същото, двете епикризи и разпита на свидетеля Д.П.се установява и
предприетите действия за възстановяване от ищеца: лечението на ищцата е било
оперативно по отношение на счупването на външния кондил
на дясната голямопищялна кост с корекция на
депресията на кондила /поставяне на спонгиоза/ и метална фиксация с
плака и винтове, имобилизация с г. шина. По отношение
на счупването на ацетабулутума – ДТС е проведено
консервативно лечение. Възстановителния период е преминал на три етапа: първият
– постелен с ползване на помощни средства – патерици
за около 2 месеца, вторият - без натоварване на крайника в рамките на 1,5 – 2
месеца, и последният етап - последваща рехабилитация, без тежко физическо натоварване
на ставата в рамките на около 5 – 6 месеца. След около година и половина
по-късно е проведена втора операция за премахване на поставените импланти, което е наложило нов период на временна
нетрудоспособност от 36 дни. Към настоящия момент не е налице пълно
възстановяване на ищцата – съществува лек дефицит при сгъване и в двете
засегнати стави на левия крайник, както и болезненост при крайната фаза на
клякане, проявяват се болки – при натоварване, промяна на времето и продължителен
престой права.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Относно направените доводи на
ответника, че на възстановителния период е повлияло неизпълнение на лекарски
предписания от страна на ищеца, както и предходни заболявания и дегенеративни
промени на възрастта, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
доказателства не се установяват тези факти.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което
означава съдът да съобрази всички установени факти по делото и съответната
икономическа обстановка в страната. В конкретния случай това са: вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване
на увреждането – 60г., продължителният лечебен и възстановителен период от
около 6 месеца след първата операция и 1, 5 месеца след втората операция,
интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от
личен и битов характер включително и тези, свързани със затрудненото
самообслужване в първия етап от възстановяването й, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното й състояние,
липсата на пълно възстановяване на ищцата, както и болковия
синдром при промяна на времето, продължителен престой права и натоварване в
тези области. Съдът като съобрази изложените обстоятелства и икономическата
обстановка в страната в периода на ПТП приема, че сумата от 60 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл.
51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано
в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан, като по този начин
е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът
намира, наведеното от страна на ответната страна възражение за съпричиняване за доказано. От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, оспорена от ищцовата
страна, се установи, че с оглед на получените травми и механизъм на ПТП, ищцата
е била с неправилно поставен обезопасителен колан. Това
се потвърждава и от изслушаният по делото свидетел В.Г., която заявява, че и двамата са били без
поставени обезопасителни колани.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение, като процентът на съпричиняване от
страна на ищеца, предвид допуснатото от него нарушение – не поставяне на
предпазен колан следва да се определени на 20%.
При отчитане на приетото съпричиняване от 20%
като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
намалено на 48 000 лв.
Относно
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени имуществени вреди
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един
и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо
този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – фактура №
********** от 25.11.2016г., ведно с касов бон на стойност 1 990 лева, се
установява, че ищцата е заплатила тази сума за фиксиращи елементи, които са
били необходими за лечението. От представената първа епикриза,
описана по-горе в мотивите на настоящото решение и заключението на съдебно –
медицинската експертиза, се установява причинно – следствената връзка между процесното ПТП, настъпилото по отношение на ищеца увреждане
и необходимостта от заплащане на посочените по-горе суми. С оглед на изложеното
съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен,
като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 990 лв. – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното
ПТП. С оглед приетия по делото процент на съпричиняване дължимото обезщетение за имуществени вреди е
в размер на 1 592 лева.
Относно претенцията за лихва
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
/тримесечен от предявяване на претенцията/ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. Съгласно тази норма срокът за произнасяне по предявената
претенция е 15 работни дни от представяне на изисканите документи от застрахователя.
В
конкретния случай от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищцата е предявила
писмена претенция за изплащане на причинените й вреди на 12.12.2017г., като е
допълнила същата с изисканите от ответника документи на 15.03.2018г. /стр. 62
от делото/ - констативен протокол за ПТП и претендира лихва за забава от 02.04.2018г.,
датата на която ответното дружество е постановило отказ.
Предвид
това съдът приема, че законната лихва върху двете определени обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея относно процесното ПТП следва да се присъди след изтичане на 15
работни дни от 15.03.2018г. или от 06.04.2018г., като се отхвърли претенцията
за периода 02.04.2018г. – 05.04.2018г.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса за настоящото производство на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК /стр. 97 от делото/. Предвид изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата 2 306,06 лв. от които 1 983.68 лева –
държавна такса и 322.38 лв. платени от бюджета на съда съдебно-деловодни
разноски за изготвяне на съдебно – медицинската експертиза /150 лв./ и съдебно авто-техническата експертиза / 513 лв./.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. П.К. – САК сумата от 2 017,
76 лева. съразмерно
на уважената част от исковете.
В
представения договор за правна помощ и съдействие №818601 от 07.11.2018г. е
вписано договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от ответника на
неговия процесуален представител сумата от 3 500 лв. /стр. 191 от делото/.
В представения списък на разноски от ответника се претендира сумата от 4 200
лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид отразеното в договора
за правна помощ счита, че направените разноски от ответника за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство са 3 500 лв., както и 300 лева –
депозит по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и 70 лв. – заплатен
депозит за свидетел. Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът констатира,
че размерът заявен от ответното дружество е по - малък от определения в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което приема, че
направеното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответника е неоснователно.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
бъдат осъден да заплати на ответника сумата 2 024, 23 лв., съставляваща
съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК - *******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.Г.Г., ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, офис 22 - чрез
адвокат П.К. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 48 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.11.2016г. на път ВП-81,25-ти
км. в посока гр. София по вина на
водачът на лек автомобил „Пежо 306“ с рег. №*******, ведно със законната лихва,
считано от 06.04.2018г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 48 000 лв. до предявения
размер от 100 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва върху
сумата за периода 02.04.2018г. до 05.04.2018г.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ЕИК - *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Е.Г.Г., ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, офис
22 - чрез адвокат П.К. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 1 592лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от описаното ПТП –
за фиксиращи елементи, заплатени с фактура №********** от 25.11.2016г. издадена
от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2018г.
до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1 592лв лв.
до предявения размер от 1 990 лв., както и искането за присъждане на законна
лихва върху сумата за периода 02.04.2018г. до 05.04.2018г.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК - *******със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да
заплати на П.Н.К. – адвокат от САК, с адрес: ***, офис 22 сумата от 2 017,
76 лева.
ОСЪЖДА Е.Г.Г., ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, офис 22 - чрез
адвокат П.К. да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК - *******със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 2 024, 23 лв.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК - *******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София,
бул. Витоша №2 сумата от 2 306, 06 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: