Р Е Ш Е Н И Е
№260127
гр. Перник, 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и деветнадесет
и първа година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05633
по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на З.М.Д. срещу Териториално поделение на Националния осигурителен институт – град Перник, с която се иска установи наличието на трудов стаж в „Солидус” ООД, на длъжност „**”, при пълен осемчасов работен ден, за следните периоди: от 06.07.1999 г. до 31.12.1999 г.; от 01.01.2001 г. до 29.04.2001 г.; от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., за месец юли 2003 г. и от 01.07.2008 г. до 30.12.2008 г.
В исковата молба се посочва, че З.М.Д. за процесните
периоди се е намиарла в трудови правоотношения с осигурителя „Солидус” ООД, като е заемала длъжността
„**”, при пълен осемчасов работен ден. Пояснява се, че осигурителят е с
прекратена дейност и предал на ТП НОИ гр. Перник с разплащателните ведмости и
трудовоправните документи.
Ответната страна счита за неоснователна исковата молба без да изразява конкретни доводи.
Пернишкият районен
съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед от 22.06.1995 г. на министъра на промишлеността, с която З.М.Д. е назначена на длъжността ** в „Солидус” ЕООД (с държавно участие).
Представен е договор от 22.06.1995 г. за възлагане управлението на „Солидус” ЕООД, в който са уговорени правата и задълженията на **я З.М.Д. и дружеството. В т. 20 от договора се съдържа клауза, според която **ят се осигурява за всички осигурителни случаи върху начисленото му възнаграждение по този договор за сметка на дружеството, като времето за което се осигурява се зачита за трудов стаж.
На 30.06.1995 г. е сключено допълнително споразумение към договора за управление, с който преуреждат някои клаузи или се създават се нови права и задължения за страните. Важно е да се отбележи, че в анекса липсва клауза за зачитане на трудовия стаж, но и няма клауза, която да отменя т. 20 от първоначално подписания договор на 22.06.1995 г.
На 09.12.1996 г. е подписано второ допълнително споразумение, което регламентира преурежда някои от договорените основания за прекратяване на договора.
Представено е решение от 04.02.1995 г. по ф. д. № 3467/1991 г. на Окръжен съд – Перник, с което е вписано в търговския регистър обстоятелството за назначаване на ищцата за ** на дружеството.
Приложено е решение от 31.12.2008 г. по т. д. № 111/2008
г. на Окръжен съд – Перник, от които става ясно, че „Солидус” ООД е обявено в
несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието и са прекратени
пълномощията на **я. Посочените обстоятелства са вписани в търговския регистър,
което се установява от приложената справка.
Представено е удостоверение № 5506-13-67-1/26.02.2019 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Перник, в което се удостоверява, че разплащателните ведомости и трудово правните документи на „Солидус” ООД са приети от ТП на НОИ гр. Перник, но липсват данни за З.М.Д. за периода от 22.06.1995 г. до 05.07.1999 г. Посоченият в удостоверението период не се отнася за исковите периоди, но в отговора на исковата молба представител на ТП НОИ – Перник не оспорва липсата на данни за ищцата за релевантния период.
По делото са разпитани свидетелите К.К. Г., С.Ц. Д. и М.И.М., които са представени трудови книжки, от които е видно, че са полагали труд в предприятието „Солидус” ООД за всички искови периоди Не са представени книжките им тяхната цялост, но съществува отразяване за общия период за трудов стаж в обсъжданото предприятие.
Свидетелите дават информация, че първоначално ищцата е работила като технолог и впоследстиве е станала директор на предприятието, което е продължило до затвярянето му. Свидетелите уточняват, че ищцата не е прекъсвала работата си като директор в „Солидус” ООД.
Дава се вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, логически свързани и непосредствено са възприемали фактите.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Под „установяване на трудов стаж“ по реда на ЗУТОССР се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и надлежно удостоверяване. В случай, че е налице отказ да бъде зачетен конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и същият да бъде удостоверен по съответния ред като такъв, е налице правен спор. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу териториалното осигурително поделение, когато работодателят е прекратил своята дейност.
Предпоставка за допустимост на предявен установителен иск по ЗУТОССР е наличие на издадено удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР за липсата на информация за ищеца за исковия период. Макар удостоверението да не се отнася за исковия период, то ответната страна не оспорва, че такава информациуя липсва, а и ищцовата страна може по всяко време да се снабди с такова за релевантния период.
По делото безспорно се установи, че за исковите периоди ищцата е заемала длъжността ** на „Солидус” ООД по договор за управление на дружество с държавно участие. Този факт не се променя от това, че договорът за управление е сключен за три години (до 22.06.1998 г.). Това е така, тъй като на 31.12.2008 г. е вписано в търговския регистър заличаването на З.Д. като ** на дружеството, поради което от посочената дата се смята за станало заличаването на **я – арг. чл. 10 ЗТР. Допълнително от показанията на свидетелите става ясно, че ищцата е работила като ** до прекратяване дейността на дружеството, което е станало на 31.12.2008 г.
Установи се, че ищцата е била ** на „Солидус”
ООД по сключен договор за управление. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал.
7 ТЗ
отношенията между дружеството и **я се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който се сключва в писмена форма. По въпроса относно правния
характер на договора за управление е налице постоянна практика на ВКС,
формирана с решение №88 от 22.06.2010г. по т. д. №911/2009г. на ВКС, ТК, I т.
о., решение №306 от 25.06.2012г. по гр. д. №1387/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение №204 от 28.07.2014г. по гр. д. №983/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и
решение №150 от 29.05.2015г. по гр. д. №5272/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №222/10.05.2019 по дело №2972/2017 на ВКС, ТК, I т.о., в които се
приема, че правоотношението, което възниква по договор за управление на
търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от
нормите на гражданското и търговското право. Този договор е мандатен - договор
за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните
по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството
на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.
Когато лицето работи по договор за управление, то не е в трудово правоотношение с определен работодател и разпоредбите на КТ не намират приложение, освен ако страните са уговорили прилагането на определени разпоредби на трудовото законодателство (в този смисъл Определение № 959 от 01.10.2010 г. по гр. д. № 522/2010 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение). В настоящия случай страните са уговорили приложението на определни разпоредби в КТ, отнасящи се трудовия стаж (и за други – пр, отпуск, командировки и др.), което е израз и на свободата на договарянето между страните. В т. 20 от договора се съдържа клауза, според която **ят се осигурява за всички осигурителни случаи върху начисленото му възнаграждение по този договор за сметка на дружеството, като времето за което се осигурява се зачита за трудов стаж. В подкрепа на това е и становището на процесуалния представител на ответната страна, че е зачитан за трудов стаж времето между исковите периоди. В този смисъл времето, през което ищцата е била ** следва да се зачита за трудов стаж.
В подкрепа на горното следва да се отбележи, че сключването и съдържанието на договора за управление е допълнително регламентирано (освен в ТЗ) в Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 1994 г. (относим за исковия период до 31.12.2002 г.) и в Правилника за реда упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС № 112 от 03.06.2003 г. (относим за исковия период от юни 2003 г. до 30.12.2008 г.)
В посочените правилници изрично се дава възможност да се уговорят правата и задълженията на страните по договора за управление и липсва забрана за уговоряне на такива, предвидени в КТ.
Допълнително следва да се отбележи, че съгласно чл. 31, ал. 2 от Правилника, приет с ПМС № 7 от 1994 г. упарвителят се ползват с всички права по Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила. Това постановление от 1989 г. регламентира заплащането на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение на работници и служители. В чл. 1, ал. 7 от Постановление № 57/1989 г. се зачита за трудов стаж времето през което се получава обезщетението. Действително постановлението регламентира заплащането на обезщетение по трудови правоотношения и то след тяхното прекратяване, но Правилникът, приет с ПМС № 7 от 1994 г. изрично препраща към него, т. е. няма пречка за **я правилата обезщетенията и това, че се зачита за трудов стаж времето, през което е получавано обезщетението. Щом се признава за трудов стаж времето след прекратяване на правоотношението, то по аргумент на по – силното основание няма пречка да се зачита за трудов стаж времето докато е трело правоотношението, което навежда до извод за приложение чл. 354, ал. 1, т. 8 КТ.
Горното води до извод за основателност на исковата претенция.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и дадените разяснения в тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълкувателно дел № 2/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски. Ищцовата страна е направила разноски в размер на 300 лева за заплащане на адвокатски хонорар, което се установява от представения договор за правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Териториално
поделение град Перник към Национален осигурителен институт, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50, представлявано от
директора Иво Пушев, че З.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, е работила
като ** в „Солидус” ООД, ЕИК ********* в несъстоятелност, за периодите от 06.07.1999 г. до
31.12.1999 г.; от 01.01.2001 г. до 29.04.2001 г.; от 01.01.2002 г. до
31.12.2002 г., за месец юли 2003 г. и от 01.07.2008 г. до 30.12.2008 г., което време се зачита за трудов стаж.
ОСЪЖДА Териториално поделение град Перник към
Национален осигурителен институт ДА ЗАПЛАТИ на
З.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***
размер на 300 лева - направени
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.