Р Е Ш Е Н И Е №
315
гр. Монтана, 25 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 20.06.2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 235 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 197
от ДОПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 144 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.Ц.А.,***, чрез адв.
И.Д.,*** против Решение № 104/09.05.2019 г. на Директор на ТД на НАП Велико
Търнов, с което жалбата му срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С190012-023-0001293/19.04.2019 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново, офис Монтана е оставена без уважение и същото е потвърдено като
законосъобразно. В с.з. адв. Д. възразява, както по относимостта на
представените писмени доказателства, така и спрямо тяхната ненадлежна заверка,
което опорочава доказателствената им стойност. Счита оспореното Решение за
нищожност, поради некомпетентност на органа, който го е издал. Твърди, че на
лицето не са връчвани искания и Заповед за възлагане на ревизията, налице е
отменен предходно издаден РА, поради което липсват доказателства, които да
обосновават постановяването на обезпечителните мерки на евентуално
предполагаеми бъдещи вземания. Моли присъждане на направените разноски и прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна
възнаграждение.
Ответната страна чрез гл. юрк Б*** Д*** оспорва
жалбата и моли Решението на ТД на НАП Велико Търново да бъде потвърдено, по
изложените в писмено становище съображения. Счита, че искането за налагане на
обезпечителни мерки не е ИАА, поради което същото не следва да се връчва на
ревизираното лице.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На
основание чл. 121, ал. 1 и чл. 124, ал. 4 от ДОПК, до Дирекция „Събиране“ ТД
Велико Търново, е отправено искане № Р- 04000419001124-039-001/18.04.2019 г. на
Орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, за предварително обезпечаване
на задължения по отношение на А.Ц.А., които ще бъдат установени в резултат на
ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000419001124-020-001/22.02.2019 г. и срок за извършване 15.07.2019 г.
В
искането е посочено, че ревизията е повторна въз основа на издадено Решение на
Дирекция ОДОП – Велико Търново и връчена на лицето на 15.04.2019 г. Връчването
на Заповедта се установява от надлежно подписаната от задълженото лице
разписка, последната приложена на л. 23 от делото. Посочено е също така, че в
хода на ревизионното производство е установено, че лицето е извършвало
търговска дейност през данъчната 2015-2016 г., като приходите от нея не са
отчетени съгласно данъчната нормативна уредба. Данъчнозадълженото лице А.А. е
извършвал облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и е следвало да
подаде заявление за регистрация по този закон до 15.07.2015 г. на основание чл.
96 от ЗДДС, което задължение не е изпълнено. Въз основа на така установените
обстоятелства, органът по приходите прави извод за наличие на данни за укрити
приходи/доходи, поради което счита, че налагането на предварителни
обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и
действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което събирането на
задълженията ще бъде невъзможно или значително затруднено.
По
делото са представени още доказателства от предходно извършена и приключила с
РА ревизия.
При горната фактическа обстановка, която не се
оспорва от страните по делото, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена срещу подлежащи на оспорване действия на органи по приходите от лице
с правен интерес от обжалване в законоустановения срок. От доказателствата по
делото се установява, че Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С190012-023-0001293/19.04.2019 г. на Публичен
изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана е връчено на 25.04.2019
г. Жалбата срещу Постановлението е подадена на 02.05.2019 г. /л. 60/ или срокът
за обжалване по административен ред е спазен. Спазен е и срокът за обжалване на
постановения ИАА по съдебен ред, същият връчен на 16.05.2019 г. /л. 13/, а
подадената срещу него жалба е подадена същият ден /л. 4/, поради което жалбата
е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Съгласно чл. 121, ал.1
и ал. 2 от ДОПК - В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Предварителните обезпечителни мерки
се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се
обжалват по реда на чл. 197.
Съгласно чл. 197, ал.1
от ДОПК - Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в
7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална
дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в
случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в
7-дневен срок, от получаването на жалбата.
Съгласно чл. 197, ал.
3 от ДОПК - Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5.
Съгласно чл.
3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 г. - „електронен документ" означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис.
Безспорно е, че
предварителните обезпечителни мерки /ПОМ/ са наложени при условията на чл. 121, ал. 1 от ДОПК. За да е допустимо налагането на
ПОМ, при условията на цитираната правна норма, законодателят изисква да са
налице следните предпоставки: от една страна ПОМ да целят предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, а от друга евентуалното
извършване на такива действия и сделки да води до невъзможност или значително
затруднение при събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски. Преценката за законосъобразност на ПНПОМ е в рамките на
предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
Освен условията за
налагане на ПОМ, същите императивни, законодателят е предвидил и такива
основания за тяхната отмяна - чл. 197, ал. 3 от ДОПК, а именно: представяне на
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа от длъжника; при липса изпълнително основание или когато не са
спазени изискванията за налагане на предварителните обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Предпоставките на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са
алтернативни и наличието на което и да е от тях е основание за отмяна на ПОМ,
обратно - липсата същевременно обуславя неоснователност на подадената срещу тях
жалба.
Видно от доказателствата
по делото, жалбоподателят-длъжник не се позовава и не представя предвидените в
закона обезпечения. Втората предпоставка е неприложима предвид предвидената
изрична особена хипотеза и възможността за налагане на ПОМ в хода ревизионното
производство.
По отношение на
третата предпоставка, видно от самото искане на органа по приходите, се
установява, че същото е мотивирано. Посочени са основанията за започналото
ревизионно производство, какво е установено в хода на това производство, респ.
какво е имущественото състояние на длъжника, както и какъв размер на публични
задължения се очаква да бъде установен с ревизионния акт. Въз основа на това
искане публичният изпълнител е извършил преценка на въпросните обстоятелства, и
като е взел предвид изложените в искането обстоятелства, е формирал обоснован
извод за наличие на предпоставките на чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
За да се приеме, че
изпълнението на публичното задължение ще бъде невъзможно е необходимо да се
установи, че ревизираното лице не разполага с достатъчно активи, които да
служат като средство за неговото събиране. Изпълнението може да бъде сериозно
затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника
да покриват размера на очакваните задължения, то видът на първите или правното
им положение е такова, че не позволява тяхната бърза и ефективна обращаемост и
реализуемост, т. е. същите не са ликвидни. При това положение и при липса на
доказателства обратни на законово предвидените, съдът намира за правилен
изводът на публичния изпълнител за наличие на предпоставките по чл. 121, ал. 1
от ДОПК за налагане на обезпечителните мерки, последните предприемани в защита
на широк публичен интерес. Доколко публичният изпълнител има право да налага
предварително обезпечение на очаквани публични задължения, е въпрос неотносим в
настоящото производство, след като за целта има изрична правна норма.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя оспори
представителството на гл. юрк Б*** Д*** , което съдът не уважи като
основателно, тъй като счита, че с представеното по делото пълномощно,
представителството е надлежно удостоверено. Заверката с оригинала на същото е
направена от самото лице пълномощник на страната, като е поставен и печат на
Агенцията, поради което съдът не установява ненадлежност на тази заверка, респ.
единствено последната да обуславя липса на представителна власт. Неоснователно
е възражението за ненадлежна заверка на част от представените доказателства,
поради обозначаването, че същите са сверени с електронния документ, като отново
е поставен печата на Агенцията. След като законодателството предвижда
доказателствена стойност на електронния документ, то и сверката от такъв
документ би била надлежна. Отделно от това, в случай че жалбоподателят е имал
съмнения в приложените копия е разполагал с процесуалната възможност, както да
оспори същите, така и да поиска представяне на съответните оригинали.
Настоящият състав
намира възражението за компетентност на органа, постановил оспореното решение,
поради подписване на Заповедта за командировка на Директора на ТД на НАП Велико
Търново от Главния секретар на НАП, който няма правомощията за това, за
неоснователно. Оправомощаването на органа, издал оспореното решение, произтича
от Заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 54/,
а не от Заповед за командировка на Директора на ТД на НАП. Предвид това
Заповедта за командировка е ирелевантна и не е предмет на настоящото
производство. Нейната цел е единствено да удостовери фактът на отсъствие на
Директора на ТД на НАП, а основанието за неговото отсъствие, респ. правото му
на такова остава извън предмета на това дело.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че
оспорваните действия по обезпечаване на доказателства са извършени в съответствие
с правилата на ДОПК.
При извършената служебна проверка, с оглед обхвата на нормата на
чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган, в изискваната от закона форма, без да се констатират
нарушения на процесуалните правила при налагане на
обезпечителната мярка и при правилно приложение на материалния закон.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното Решение № 104/09.05.2019
г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е потвърдено Постановление
изх. № С190012-023-0001293/19.04.2019 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново, офис Монтана за налагане на предварителни обезпечителни мерки
на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е в съответствие с материалния закон.
При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр.
3 от ДОПК на Териториална дирекция на НАП - гр. Велико Търново се дължи юрисконсултско
възнаграждение. Възмездяване на разноските в производствата е принцип, който
цели възстановяване разходите на ответната страна при неоснователно образувано
производство. По делото ответната страна ТД на НАП Велико Търново надлежно е
представлявана от гл. юрк Б*** Д*** . Настоящият състав приема, че исканият
размер от 500 лева е неправилно подведен под текста на чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. /Наредбата/
В случая става въпрос за особено/специално производство, което се
развива при условията на чл. 121, във връзка с чл. 195 и сл. от ДОПК,
обезпечително по своя характер, различно и несъответно по степен на сложност със
същинските данъчни, респ. други административни производства. Предмет на този
вид производства е законосъобразността на издадения акт и съответствието му с
материалния закон, а не самото обезпечение, като в Наредбата, законодателят не
е регламентирал изрично размерът на дължимото адвокатско възнаграждение. В
случаите на празноти в правната уредба правните норми се прилагат по аналогия и
с оглед наличието на подобни случаи, когато това е съответно на целта на закона
- чл. 46, ал. 2 от ЗНА и § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Два текста от Наредбата - чл. 7, ал. 1,
т. 5 и ал. 7, уреждат аналогични случаи на настоящия. Тъй като в производството
по обезпечаване по реда на чл. 195 и сл., във връзка с чл. 121 от ДОПК предмет
на контрол е съответствието на издадения акт с материалния закон, без установен
материален интерес, който да следва да бъде преценяван, то по-близката
аналогична норма е тази на ал. 1, т. 5, която предвижда минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 197, ал.4 от ДОПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.Ц.А.,***, чрез адв. И.Д.,*** против Решение № 104/09.05.2019 г. на
Директор на ТД на НАП Велико Търнов, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С190012-023-0001293/19.04.2019 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново, офис Монтана на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
ОСЪЖДА А.Ц.А.,***
да заплати на ТД на НАП - гр. Монтана сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 197, ар. 4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: