Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
02.02.2022г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание втори февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЙНА
СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
АННА НЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №15069/19г., намира следното:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.И.В. ЕГН ********** срещу
изпълнителни действия на ЧСИ И.М.-К.рег.№839, район на действие СГС, по изп.дело №20178390400826 – предприето принудително
изпълнение срещу движими вещи на 02.10.2019г. – изземването им от адрес
гр.София, ул.“******от владението на В.В. и предаването им за отговорно пазене на взискателя „Е.П.Б.“ ООД.
Жалбоподателят твърди, че изпълнението е
насочено към вещи, които са негова индивидуална собственост и за които
притежава доказателства за закупуването им. Твърди, че извършеното от съдебния изпълнител
действие е незаконосъобразно, тъй като към момента на опис и изземване на вещите
на адрес гр.София, ул.“******на две дати 21.05.2019г и на 02.10.2019г., те не са
се владели от длъжника „В к.т.“ ООД, а са се намирали във фактическа власт на В.И.В..
Вещите са били предадени на отговорно пазене на взискателя по изпълнителното
дело „Е.П.Б.“ ООД. Твърди, че е представил на ЧСИ К.доказателства, че иззетите
вещи са били закупени от него в качеството му на физическо лице, но тя не
възприела неговите възражения.
С жалбата моли съда да постанови решение, с
което да отмени незаконосъобразното принудително изпълнение срещу движимите вещи,
отнети от владението на В.В., тъй като към деня на
извършеното действие по изпълнение те не са собственост на длъжника по образуваното
изпълнително дело и не се владеят от него.
Взискателят по изпълнението „Е.П.Б.“ ООД ЕИК ******,
чрез адв.Н.М.в срока по чл.436 ал.3 ГПК е депозирал
подробни писмени възражения, с които взема становище за недопустимост, респ. за
неоснователност на жалбата и моли съда да остави същата без уважение.
Длъжникът по изпълнението „В К.Т.“ ООД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите В.И.В. и В.Н.В.не
взема становище по жалбата.
По делото са представени мотиви на ЧСИ К.по
чл.436 ал.3 изр. 2 ГПК, с които е заявено искане за оставяне на жалбата без
уважение.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е
подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Изпълнителното производство е образувано на
14.12.2017г. по молба на „Е.П.Б.“ ООД ЕИК ****** на основание Обезпечителна
заповед, издадена на 01.12.2017г. от Софийски районен съд по гр.д.№84256/2017г.
на СРС срещу „В К.Т.“ ООД със седалище и
адрес на управление *** с предмет налагане на обезпечителен запор върху
банковите сметки на длъжника. В последствие е било образувано изп.дело №20188390400796 въз основа на издаден изпълнителен
лист по решение от 30.10.2018г. по гр.д.№279/2018г. на СРС в полза на взискателя „Е.П.Б.“ ООД срещу „В К.Т.“ ООД. Двете
изпълнителни дела са били присъединени. Задължението на длъжника възлиза на
сумите 8194,84лв. – главница, ведно със законната лихва от 03.01.2018г. до
окончателното изплащане – 958,34лв., сумата от 184,18лв. – мораторна лихва, сумата от 1617,79лв. –
разноски по гр.дело, както и изпълнителни такси и разноски в полза на ЧСИ в
размер на 1272,85лв.
За събиране на вземанията е бил наложен запор
върху всички налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника „В К.Т.“
ООД.
На
27.02.2019г. е била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, с
която е бил уведомен, че по искане на взискателя на 14.03.2019г. е насрочен
опис на движими вещи, находящи се по седалище и адрес на управление ***. По
искане на взискателя опис е бил извършен на 21.05.2019г. и на 02.10.2019г., за
което са съставени протоколи за опис на движими вещи. Описаните вещи
представляват – картини, глинени и керамични съдове, сувенири, стари медни
съдове, дървени съдове и др. В протокола за опис съдебният изпълнител е
отбелязал, че описът е извършен на адреса на управление на длъжника в
присъствието на представител на взискателя, представител на длъжника „В К.Т.“
ООД – управителя В.В., който е осигурил достъп до
вещите. Направени са възражения от В.В., че вещите са
негова лична собственост като физическо лице.
Вещите са били предадени на взискателя за
отговорно пазене.
Жалбоподателят е възразил срещу изпълнителните
действия на ЧСИ К., като е представил писмени доказателства във връзка с
твърденията му, че е закупил движимите вещи в лично качество – издадена от
Еконт експрес справка с опис на издадените товарителници в периода 01.01.2008г. – 21.05.2019г., данни за продавача, данни за
купувача В.В., посочване на вида на закупените вещи,
касови бонове за извършено разплащане на продажната цена чрез наложен платеж,
два броя депозитни разписки за предадени движими вещи на отговорно пазене на В.В.. ЧСИ К.със съобщение от 01.10.2019г. е отказала да уважи
възраженията му, като е отказала да преустанови изпълнителните действия, като е
аргументирала отказа си, че не може да установи идентичност между представените
доказателства за закупени вещи и описаните от нея такива.
По
делото по искане на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно техническа
експертиза, извършена от експерта В.Т., която не е оспорена от страните и е
възприета от съда като пълна и компетентно изготвена. Експерта Т. е изготвила
заключението след подробна проверка на приложените по делото документи и оглед
на място. В заключението си вещото лице е описала оставените на отговорно
пазене при взискателя предмети като е направила и снимков материал. Подредила
ги е в няколко категории – предмети от бита, които не се произвеждат вече –
техника, излязла от употреба, книги, издавани след 09.09.1994г., вестници,
ръкописи и документи, фотографии – портрети и семейни снимки, сувенири,
предмети за домашна украса, грамофонни плочи, диспозитиви. Посочила е, че тези обекти не представляват
антикварни и художествени ценности и към тях има ограничен и специфичен
колекционерски интерес. Към етнографски предмети вещото лице е посочило, че се
числят старинни керамични изделия, използвани в бита и съхранени – медни
изделия, оръдия на труда и бита. Друга група предмети са бусинска
и троянска керамика, изработени в задругата на майсторите, дървени и метални
изделия, декоративни пана за украса. Някои порцеланови изделия са посочени като
антикварна ценност. Вещото лице е заключило, че картините като цяло не
притежават художествена стойност, защото са аматьорски изпълнени, с изключение
на девет такива. Според вещото лице сред предметите няма ценни и скъпи такива,
както и няма произведения на изкуството. Не могат да се използват като
инвестиции, защото нямат добра ликвидност. От разгледаните товарителници на
Еконт Експрес – 400 броя, се установява, че В.В. е
купувал предмети от частни лица с антикварен и колекционерски характер в големи
количества. Описани са предмети, съвпадащи като вид и род с предметите от
направения оглед – стомна, ваза, керамична ваза, сувенир, меден ибрик,
керамика, котли, документи, пепелник, катинар, кана, икона, морска карта,
керамична фигура, керамична кана, сатър, метален съд, гърне, картина,
материали, като тези предмети се повтарят многократно в товарителниците.
Закупувани са керамични изделия, картини, битови предмети в големи количества.
Вещото лице е направило извод, че В.В. притежава
интереси в областта на керамиката и старите предмети и е закупувал такива
многократно. В допълнителната експертиза, вещото лице е посочило, че от
представените й четири броя картини единствено творбите на И.Д., Д.А.и възрожденската щампа представляват произведения на
изкуството.
Пред въззивният съд са представени и приети
редица писмени доказателства. Представени са отчет за приходите и разходите на
„В К.Т.“ ООД за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., счетоводен баланс към
31.12.2016г., както и оповестяване на ГФО за 2016г., за това, че през 2016г.
дружеството не е осъществявало стопанска дейност, няма назначен персонал и
закупени ДМА. Установява се, че активите в счетоводните баланси на дружеството
са с нулева стойност.
По искане на жалбоподателя е допуснато
събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Б., А.П.и Л.Х..
Съдът цени показанията на свидетелите като
обективни, безпротиворечиви и отразяващи лични
възприятия. От тях се установява, че В. е имал изразен интерес в областта на
керамиката и старите предмети, който датирал от повече от двадесет години.
Събирал стари предмети, разменял с други любители, някои продавал, купувал и
съхранявал в помещението си на адрес ул.“******. В продължение на дълги години от
2004г. поддържали връзка и познавали артикулите, част от които били грънчарски
и медни предмети, сатъри, делви, керамични съдове, африкански крокодил,
изработен от дърво, графики, картини, отпечатъци, картина на Божията майка. От
показанията на всички свидетели се установява, че интереса на В.В. към тези стари вещи, част от които поръчвал и купувал от
други любители по Еконт, друга част взаимно си
разменяли, е негово хоби на колекционер. Свидетелят П.описва помещението на процесния адрес като „вехтушарник
с рафтове“, който е претъпкан със стари вещи, но няма характер на магазин за
извършване на търговска дейност. Ходели колекционери от време на време и си
разменяли различни предмети.
Съдът в решаващия състав, като съобрази
данните по изпълнително дело изп.дело, както и
доказателствата събрани в хода на производството по делото, намира следното:
Жалбоподателят е процесуално легитимиран да
подаде така изготвената от него жалба и допълнение към нея, тъй като е трето
лице на изпълнителното производство, съобразно нормата на чл.435 ал.4 от ГПК и е
надлежна страна, с правен интерес от обжалване на валиден и подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ И.К.по изп.д.№20178390400826.
Съгласно нормата на чл.435 ал.4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията
на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено срещу вещи, които в
деня на запора, възбраната или предаването ако се отнася за движими вещи, се
намират във владение на това лице.
Жалбоподателят В.В.
заявява собственически права по отношение на описаните от ЧСИ вещи, за което е
представил писмени доказателства с депозираната жалба пред съда.
За да засегне правата на третото лице,
съдебният изпълнител следва да е нарушил индивидуализацията на вещта и/или да е
извършил предаване на вещ, отнета от лице, различно от длъжника. Само тогава
това трето лице (владеещо при предаването) би могло да иска отмяна на
осъществените в нарушение на чл.521 ал.1 от ГПК действия.
Видно от представения по делото протокол за
опис на движими вещи от 02.10.2019 г., на адреса, на който е извършен описът –
гр. София, ул. „******, който е и адрес на управление на „В К.Т.“ ООД, е
намерен жалбоподателят В.В.. Установява се, че той е
собственик на помещението, за което е представил надлежни доказателства –
договор за продажба на недвижим имот от 28.09.1993г. Установява се, че адресът
на управление на „В К.Т.“ ООД ***. В.В. е един от
управителите на дружеството - длъжник. Освен това на същия адрес е регистрирано
още едно дружество с управител В.В. „Н.Б.“ ЕООД. В.В. е заявил в качеството си на физическо лице, че притежава
имота и намиращите се в него движими вещи са негова собственост, а не на
дружеството длъжник.
Съдът при направена служебна проверка в
Търговския регистър по партидата на длъжника „В К.Т.“ ООД установи, че
дружеството не е обявявало годишните си финансови отчети за 2017, 2018 и 2019
години, въпреки задължението за това, въведено в чл.38 от Закона за
счетоводството. Обстоятелството, че от представените като доказателство
счетоводни баланс и отчет за 2016г. не се установява имущество на
дружеството-длъжник не означава, че през следващите години то не е могло да
придобие такова имущество.
В случая обаче, натежава извода, че описаните
и иззети движими вещи от ЧСИ, са били придобити от жалбоподателя В. в период
значително предхождащ регистриране на дружеството, на което той е управител –
през 2016г. В тази насока свидетелските показания са безпротиворечиви,
че той повече от двадесет години е събирал и купувал вещи, поради интересите му
предимно в областта на керамиката. Експертизата е категорична, че описаните
вещи са с далечна давност на събиране и придобиване.
Установява се, че вещите са се намирали в
помещение, което жалбоподателят е придобил в собственост през 1993г., преди да
бъде регистрирана фирмата със адрес на управление адреса на В.В.. Не се установява вещите да са заприходени
в инвентара на дружеството и да са били предмет на дейност на същото.
По арг. от чл.465
от ГПК, преди да извърши опис на посочената от взискателя движима вещ,
съдебният изпълнител извършва преценка за нейната собственост. Тази преценка се
извършва чрез прилагането на презумпцията на чл. 69 от ЗС – в зависимост от
това кой упражнява владението върху нея. Когато се установи, че имотът, в който
се извършва описът на движими вещи, се ползва от длъжника и от трети лица,
съдебният изпълнител следва да отграничи имуществото
на длъжника от това на третите лица, съобразно вида на вещите и заявените пред
него права. Третите лица не следва да разполагат и представят писмени
доказателства за собствеността върху всяка отделна вещ. Те не носят
доказателствена тежест да установят правото си на собственост по отношение на
движимите вещи, върху които осъществяват владение, по силата на презумпцията на
чл. 69 от ЗС, както и по аргумент от чл.
435, ал. 4, изр. второ от ГПК.
Извършен е опис на адреса на управление на
дружеството-длъжник - „В К.Т.“ ООД, като описаните вещи са се намирали именно
на този адрес. Физическото лице В.В. е и управител на
дружеството-длъжник, според настоящия състав доказа, че въпросните вещи се
притежават/владеят от него като физическо лице, а не в качеството му на
представител на юридическото лице – длъжник.
В конкретния случай при извършване на описа
от страна на съдебния изпълнител не са предприети никакви действия по отделяне
на имуществото на длъжника „В К.Т.“ ООД от това на намереното в имота трето лице,
не се установява процесните движими вещи да са собственост
на дружеството - длъжник, поради което насочването на изпълнение срещу тях е
незаконосъобразно.
Ето защо, по аргумент за противното от чл.435 ал.4, изр. второ от ГПК жалбата е
основателна, като обжалваните действия на съдебния изпълнител следва да бъдат
отменени.
На
осн.чл.78 ал.1 ГПК с оглед изхода на делото взискателят следва да заплати сторените от жалбоподателя
разноски в това производство съгласно представения списък по чл.80 ГПК в размер
на 757лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№6685/08.10.2019г. на В.И.В.
– трето лице по изпълнително дело №№20178390400826 по описа на ЧСИ И.М.- К.рег.
№839 на КЧСИ, действията на съдебния изпълнител изразяващи се в извършване на
опис и предаване за пазене на вещите, описани в протокол от 02.10.2019г. като
незаконосъобразни действия.
ОСЪЖДА „Е.П.Б.“ ООД ЕИК****** със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.И.В. разноски в настоящото производство
в размер на 757лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.