Решение по дело №38/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Медикус Варна 2“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. *, ап. * срещу Решение № 1496/ 23.10.2023 г., постановено по АНД № 20233110203979 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № РД – И - 045/ 16.09.2022 г., издадено от Изпълнителен директор на ИАЛ, с което за нарушение по чл. 287, ал. 1, предложение второ, вр. с чл. 222, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ на „Медикус Варна 2“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. Твърди се неправилно приложение на нормата на чл. 287, ал. 1, предложение второ от ЗЛПХМ, което нарушава правото на защита на наказаното лице. Аргументира се приложимост на чл. 28 ЗАНН. Наложената имуществена санкция е несправедлива, тъй като надвишава многократно размера на изплатеното обезщетение. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, а вместо това - да се постанови ново, с което да се отмени издаденото НП. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, касаторът , чрез процесуален представител, поддържа изцяло жалбата на наведените основания. Излага, че заповедта въз основа на коята е извършена проверката не е връчена на представител на дружеството, което обстоятелство накърнява правото му на защита, респ. съставлява допълнително основание за отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на ИАЛ, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Намира въззивното решение за правилно и обосновано, като отправя искане за неговото потвърждаване. Претендира и присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба от „"Медикус Варна - 2" ЕООД срещу Наказателно постановление /НП/ № РД – И - 045/ 16.09.2022 г., издадено от Изпълнителен директор на ИАЛ, с което за нарушение по чл. 287, ал. 1, предложение второ, вр. с чл. 222, ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ на „Медикус Варна 2“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.

За да постанови обжалваното решение, приета е от въззивния съд следната фактическа обстановка: административното производство е започнало по инициатива на административния орган – изпълнителен директор на ИАЛ – София, с издаване на Заповед №ЗКС-0121/19.08.2022 г., с която е наредена извършване на проверка на аптека стопанисвана от "Медикус Варна - 2" ЕООД, с разрешение за търговия на дребно №АП-1837/ 15.08.2019 г. и адрес на аптеката [населено място], к. к. "Златни пясъци", хотел "******"; в изпълнение на заповедта, от служители на ИАЛ, съвместно с органи на МВР, е извършена проверка на аптеката на 23.08.2022 г., за която е съставен констативен протокол; проверката е извършена в присъствие на управителя на дружеството жалбоподател, който сам извършва продажби на лекарствени продукти; в рамките на проверката е установено, че в разрешението за търговия на дребно, като ръководител на аптеката е вписана магистър фармациевт Е. К. Д.; от страна на управителя А. е обяснено на проверяващите, че г- жа Д. не е на работа, тъй като е болна; след извършена справка в информационния масив на МВР е установено, че г- жа Д. е починала на 27.12.2020 г.

Въз основа на горните констатации от изпълнителния директор на ИАЛ – София е прието, че аптеката работи без ръководител, считано от 27.12.2020 г., до момента на проверката, поради което на основание чл. 287, ал. 5 вр. ал. 1, предложение 2, вр. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 272, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗЛПХМ издава обжалваното НП.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидените за това срокове. Правилно е прието от административнонаказващият орган, че се касае за извършено административно нарушение и правилно е определен размерът на имуществената санкция. Мотивирано са отхвърлени всички възражения, направени с жалбата.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП, в това число и по отношение на компетентността на органите, издал АУАН и НП, са достатъчно изчерпателни и задълбочени като се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган – арг. от чл. 295, ал. 2 ЗЛПХМ.

Безспорно установено по делото е, че към датата на проверката, в аптеката не е работил назначен по договор магистър фармацевт, още по малко магистър фармацевта който е вписан в разрешението за извършване на продажби на дребно. Не се спори също, че към момента на проверката аптеката е работила и са извършвани продажби на лекарствени продукти. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя.

Съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец по българското законодателство или по законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт. В конкретния случай, в разрешението за продажба е вписано, че ръководител на аптеката е магистър фармацевт Е. К. Д.. По силата на закона, след нейната смърт на 27.12.2020 г., трудовия и договор с "Медикус Варна – 2" ЕООД се счита прекратен Съгласно чл. 231, ал. 1 от ЗЛПХМ При промяна на вписаните в регистъра по чл. 230, ал. 1, т. 2 - 5 обстоятелства /в това число и името и ЕГН на ръководителя на аптеката/ лицето, получило разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти, подава заявление по реда на чл. 228, ал. 1, към което прилага и свързаните с промяната документи. Макар и в закона да не е посочен срок за това действие, настоящия състав приема, че от датата смъртта на г- жа Д. – 27.12.2020 г. до деня на проверката 23.08.2022 г. е изминал достатъчен срок (повече от година и половина), в рамките на който собственика на аптеката е разполагал с възможността да подаде подобно заявление. Нещо повече, до извършване на това действие би следвало аптеката да не работи, тъй като съгласно чл. 233 от ЗЛПХМ ръководителя на аптеката отговаря за дейностите посочени в чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. Касае се за ежедневни задължения, които очевидно не са осъществявани по надлежния ред.

На следващо място, настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателя, че допуснатото нарушение представлява маловажен случай и не следва да бъде издавана процесната заповед. На първо място издадената заповед има характера на принудителна административна мярка и по отношение на нея не би могла да се приложи правната фигура на малозначителност на деянието. От друга страна съдът приема, че нарушението е извършвано повече от 18 месеца и по никакъв начин не би могло да се приеме, че същото е явно малозначително. В тази насока е и представеното от страна на административния орган Решение № 1496/23.10.2023 г. постановено по АНД № 3979/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № РД-И-045/16.09.2022 г. издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, с което дружеството е санкционирано за същото нарушение.

Не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно чл. 93, т. 9 НК, приложим по препращане от чл. 11 ЗАНН, то да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. По делото не е установена по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение. Липсата на вредни последици, както и фактът, че нарушението е първо по ред, не биха могли да бъдат основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Извършеното нарушение категорията на т. нар. "формални нарушения" ("нарушения на просто извършване"), при които вредните последици (обществената опасност) произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние – в случая от самия факт на извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти, в нарушение на издаденото разрешение. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, също не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28 ЗАНН правен институт.

Наложеното с НП административно наказание в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 291, ал. 1 ЗЛПХМ, е определено в съответствие с изискванията на чл. 27 ЗАНН, като същото отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и ще допринесе в максимална степен за реализиране на целите по чл. 12 ЗАНН.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъдят извършените за водене на производството разноски в размер на 80,00 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1496/ 23.10.2023 г., постановено по АНД № 20233110203979 по описа на Варненски районен съд за 2023 г.

ОСЪЖДА „Медикус Варна 2“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. *, ап. * да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата – [населено място] сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсулстско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.