РЕШЕНИЕ
№ 2759
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100500773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.04.2021 г. по гр.дело № 61440/19 г., СРС, ГО, 170 с-в е
осъдил ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ****** ******* да заплати на ЗД Е.“, АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, по предявен иск е
правно основание чл. 411 КЗ сумата от 5509,63 лв. главница, представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение по щета № **********/08.05.2018
г., с включени ликвидационни разноски и разноски за заместващ
автомобил, по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
00500100243770/27.03.2018 г. във връзка с настъпило на 07.05.2018 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 24.10.2019г. до окончателното плащане, като отхвърлил
иска за сумата над 5509,63 лева до пълния предявен размер от 6103,62 лева
като неоснователен. Осъдил е ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. ****** ******* да заплати на ЗД Е.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
1
„*******, по предявен иск е правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
661,15 лева лихва за забава върху главницата, считано от 18.08.2018 г. до
деня, предхождащ датата на завеждане на исковата молба - 23.10.2018 г., като
отхвърлил иска за сумата над 661,15 лева до пълния предявен размер от
734,12 лева като неоснователен. Осъдил е ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****** ******* да заплати
на ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 739,86 лв. -
деловодни разноски. Осъдил е ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „******* да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******
*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 93,28 лв. деловодни
разноски.
С решение от 10.08.2021 г. по гр.д. № 61440/19 г., СРС, II ГО, 170
състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.
247, ал. 1 ГПК на решение № 20100353 от 20.04.2021 г. по гр. дело
№61440/2019 г. по описа на CPC, II ГО, 170 с-в, като в диспозитива на
посочения съдебен акт периодът, за който се отнася присъдената лихва за
забава в размер на 661,15 лева следва вместо от 18.08.2018 год. до 23.10.2018
год., да се чете от 18.08.2018 год. до деня, предхождащ датата на завеждане на
исковата молба - 23.10.2019 г.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД „А.Б.“ АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******
*******, представлявано от изпълнителните директори А.А. и О.П., чрез
пълномощника по делото адвокат А. Б. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“******* в частта, в която е осъден да възстанови разходите, необходими
за използването на заместващ автомобил в размер на 563,29 лв., както и в
частта на присъдената мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за разликата над 593,61
лв. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява настъпилото
ПТП, както и вината на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност.“ Съдът обаче неправилно е приел, че ответникът
следва да възстанови и сторените разходи за заместващ автомобил в размер
на 563,29 лв. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.429 от КЗ застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност" покрива отговорността на
2
застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от настъпилото застрахователно
събитие, вкл. и за пропуснати ползи. След настъпилото произшествие
увреденият автомобил марка „Форд" се е придвижвал на собствен ход и не е
използвана Пътна помощ, видно от Декларация на К.Я., респективно в случая
не се касае за разходи за репатриране на увредения автомобил до сервиз,
където да бъде извършен оглед и да бъдат установени вредите.
Обстоятелството, че собственикът на автомобила е пожелал да получи
заместващ автомобил, който да използва докато увреденият се ремонтира, е
неотносимо към настоящия спор, като разходите за неговото наемане не биха
могли да се възложат в тежест на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност", доколкото не представляват пряк и непосредствен резултат от
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Освен това, ЗК Е." АД, в
качеството му на застраховател по застраховка „Каско" за увредения
автомобил е изплатило застрахователно обезщетение за наемането на
заместващ автомобил без да има правно основание за това. Видно от
представената по делото застрахователна полица и Общите Условия към нея,
застрахователят изплаща обезщетение за възстановяване на причинените
вреди, както и разумно направените, необходими и целесъобразни разходи,
изчерпателно изброени в чл.3 от ОУ, в които не са включени разходи за
заместващ автомобил. Обстоятелството, че ЗК Е." АД е поело ангажимент и е
заплатило обезщетение за вреди, които дори не са уговорени в
застрахователния договор, не може да бъде поставено в тежест на ответника.
По отношение предявения иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД:
Предвид неоснователността на претенцията за разходи за заместващ
автомобил и с оглед заключението на изготвената и приета по делото
съдебно-автотехиическа експертиза, ответникът дължи застрахователно
обезщетение в размер на 4 946,34 лева. В тази връзка претенцията за
мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД за период от 18.08.2018г. до 23.10.2019г.
следва да бъде определен в размер на 593,61 лева, като за разликата до
уважения от първоинстанционния съд размер от 661,15 лева същият е
неоснователен.
Предвид гореизложеното моли съда да отмени процесното решение в
обжалваната част да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен
3
предявения от страна на ЗК Е." АД иск с правно основание чл. 411 от КЗ по
отношение на претендиралите разходи за заместващ автомобил в размер на
563,29 лева. Да бъде от хвърлен предявения иск от ЗК Е." АД с правно
основание чл.86 ЗЗД за разликата над 593,61 лв. като неоснователен и
недоказан. С оглед изхода на спора, моли съда да се произнесе досежно
разноските в първоинстанционното производство, като в настоящето такова
да бъдат присъдени направените разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемото дружество ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“*******, представлявано от
изпълнителните директори Р.Б. и Е.И., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт К.А. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, поради което поради
което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл.411 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД от ЗД“Е.“ АД, ЕИК ******* срещу ЗАД „А.Б.“ АД за сумата
от 6103,62 лв., представляваща изплатено от ищеца по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение за щети по МПС „Форд Б макс“ с
per. № ******* причинени при ПТП на 07.05.2018 г. на път 1-5, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
24.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 734,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от
18.08.2018 г., датата, на която изтича предвидения в чл. 412, ал. 3 КЗ 30-
дневен срок за доброволно възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение/ до датата на завеждане на исковата молба.
4
Ищецът ЗД“Е.“ АД твърди, че на 07.05.2018 г. в района на път 1-5, е
реализирано ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Шевролет Каптива“ с
per. № ******* при което са причинени материални щети по МПС „Форд Б
макс“ с per. № *******. За увреденото МПС е била сключена имуществена
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
00500100243770/27.03.2018 г. при ищцовото застрахователно дружество,
валидна към датата на настъпване на ПТП, по която е била образувана щета
№ **********/08.05.2018 г. по повод настъпилото застрахователно събитие.
След извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било
определено застрахователно обезщетение в размер от 6088,62 лв., което е
заплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводни нареждания от
20.06.2018 г. и 25.06.2018г. За МПС с per. № ******* е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица № BG/01/117001574427 при ответника, с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП. Ищецът е предявил регресната
си претенция в общ размер от 6103,62 лв. с включени 15,00 лв. обичайни
разноски. Поканил ответника, който не платил дължимата сума, поради което
на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за
сумата от 6103,62 лева. Претендира и лихва за забава върху главницата в
размер на 734,12 лева, за периода от 18.08.2018 г. до 23.10.2019 г.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, в който и оспорил исковете по основание и размер.
От правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с чл.411 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на
правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП
автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
5
договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието
вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички
предпоставки на цитираните норми.
За отговор на спорния въпрос относно действителния размер на
вредите, съдът взе предвид следното:
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задълъжение съгласно
чл.405, ал.1 КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество /чл.400, ал.1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал.2 КЗ//.
В случая, спорният въпрос по делото е дали в застрахователното
обезщетение се включват и разходите за заместващ автомобил, платени от
ищеца, докато увреденият автомобил е бил ремонтиран, респ. подлежат ли на
възстановяване от ответника.
Видно от представената по делото застрахователна полица по
застраховка „Каско“ и ОУ към нея, застрахователят изплаща обезщетение за
възстановяване на причинените вреди, както и разумно направените,
необходими и целесъобразни разходи, изчерпателно изброени в чл.3 от ОУ.
Ищецът твърди, че в Общите му условия има клауза "Е", от която се
установява, че покритите разходи по посочената клауза включват наемната
6
цена за периода на възстановяване на автомобила, но не повече от 30 дни,
като в зависимост от застрахователната сума на увредения автомобил
застрахованият има право да ползва заместващ автомобил. Към приложените
ОУ няма клауза Е, но за съществуването на такава може да се направи извод
от приетото по делото възлагателно писмо за предоставяне на заместващ
автомобил за срок до 30 календарни дни, като срокът започва да тече от
датата на приемане на автомобила с приемо-предавателен протокол за
ремонт в доверен сервиз за отстраняване на щета. Приемането и предаването
на заместващия автомобил се извършва между застрахования и
представители на автомобилен дилър за съответната марка автомобили и на
дружеството наемодател, предлагащо услугите „реинт-а-кар“, чрез подписан
приемо-предавателен протокол. Настоящата въззивна инстанция приема, че
става въпрос за услуга предоставяне на заместващ автомобил и то само,
когато отремонтирането на същия е в оторизиран сервиз. Цената на тази
услуга не се включва в размера на обезщетението. Въззивната жалба е явява
основателна.
От констатациите на САТЕ се установява, че настъпилите щети са в
размер на 4 995,90 лв., т.е. стойността на обезщетението по средни пазарни
цени е 4 995,90 лв., а стойността на наема на автомобила, т.е направените
разходи за заместващ автомобил е 563,28 лв. без ДДС. Съдът е приел, че
сумата е в размер на претендираната от 498,73 лв. и я включил в заплатеното
обезщетение, заедно с 15 лв. ликвидационни разноски, като общата сума
възлиза на 5509,63 лв. При тези данни, претенцията е за сумата от 498,73 лв.
за ползване на заместващ автомобил, а не посочената от вещото лице сума от
563,28 лв. без ДДС, която се цитира във въззивната жалба.
Както бе посочено по-горе, спорният въпрос по делото е дали в
застрахователното обезщетение се включват и разходите за заместващ
автомобил, платени от ищеца, докато увреденият автомобил е бил
ремонтиран, респ. подлежат ли на възстановяване от ответника.
Доколкото в производството не е установено, че посочената и заплатена
от ищеца сума от 498,73 лв. отразява реалната възстановителна стойност по
см. на чл.400, ал.2 КЗ, като СГС приема, че същата представлява цена на
предоставена услуга заместващ автомобил и то при определени условия и
докато се извършва ремонт на увредения автомобил, съдът намира че
7
претенцията за тази сума е неоснователна. Фактическият състав на
суброгационният иск по чл.411 КЗ включва валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно
събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента,
плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилиснтите", по силата на който
ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на
увреждащия автомобил.
СГС приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
платените суми за ремонт на увредения автомобил от 4 995,90 лв. и
обичайните разходи за определяне на щетата от 15 лв., или общо 5010,90 лв.,
но не и за разходите за ползване на заместващ автомобил.
Относно искът по чл.86 ЗЗД.
След като главницата е в размер на 5010,90 лв., то лихвата за забава,
считано от 18.08.2018 г. до 23.10.2019 г. съгласно чл.412, ал.3 КЗ възлиза на
сумата от 601,31 лв.
На основание чл.271, изр. 1, пр.III ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която съдът е определил главница над
сумата от 5010,90 лв. до присъдената сума от 5509,63 лв. и лихва по чл.86
ЗЗД за сумата над 601,31 лв. до присъдената сума от 661,15 лв., като искът
бъде отхвърлен за посочените суми.
Променя се и размера на присъдените разноски.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 694,14 лв., които и
съобразно уважената част от иска-0,91 възлизат на 631,67 лв. Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в полза
на ищеца над сумата от 631,67 лв. до присъдената такава от 739,86 лв.
Ответникът е направил разноски в общ размер от 956,27 лв., които и
съобразно отхвърлената част от иска възлизат на 86,06 лв. Решението следва
да бъде отменено за сумата над 86,96 лв. до присъдената такава от 93,28 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено, а в
необжалваната, същото е влязло в сила.
8
За въззивната инстанция въззивникът/ответник е направил разноски в
общ размер от 325 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение, които и съобразно отхвърлената част от иска възлизат на
29,25 лв.
Въззиваемата страна/ищец е направила разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., които и съобразно уважената част от иска
възлизат на 91 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.04.2021 г. по гр.дело № 61440/19г. на СРС,
ГО, 170 с-в в частта, в която СРС, ГО, 170 с-в е осъдил ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****** *******
да заплати на ЗД Е.“, АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „*******, по предявен иск е правно основание чл. 411 КЗ
сумата над 5010,90 лв. до присъдената 5 509,53 лв. главница,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета №
**********/08.05.2018 г., с включени ликвидационни разноски, в която не се
включват разноски за заместващ автомобил от 498,73 лв., по застраховка
„Каско на МПС“ по застрахователна полица № 00500100243770/27.03.2018 г.
във връзка с настъпило на 07.05.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.10.2019г. , в
частта, в която е осъдил ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. ****** ******* да заплати на ЗД Е.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, по
предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 601,31 лв. до
присъдената 661,15 лева лихва за забава върху главницата, считано от
18.08.2018 г. до деня, предхождащ датата на завеждане на исковата молба -
23.10.2019 г., както и в частта, в която е осъдил ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****** ******* да
заплати на ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата над 631,67 лв.
до присъдената такава от 739,86 лв. и в частта, в която е осъдил ЗД Е.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******
9
да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ****** *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от над 86,96 лв. до присъдената такава от 93,28 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е.“, АД, ЕИК ******* срещу ЗАД
„А.Б.“ АД, ЕИК ******* за осъждане на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****** ******* да заплати
на ЗД Е.“, АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „******* за сумата над 5010,90 лв. до присъдената 5 509,53 лв.
главница, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета
№ **********/08.05.2018 г., с включени ликвидационни разноски, в която не
се включват разноски за заместващ автомобил от 498,73 лв., по
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
00500100243770/27.03.2018 г. във връзка с настъпило на 07.05.2018 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 24.10.2019г., по предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата над 601,31 лв. до присъдената 661,15 лева лихва за забава
върху главницата, считано от 18.08.2018 г. до деня, предхождащ датата на
завеждане на исковата молба - 23.10.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******, представлявано от изпълнителните
директори Р.Б. и Е.И., чрез пълномощника по делото юрисконсулт К.А. да
заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ****** *******, представлявано от изпълнителните
директори А.А. и О.П., чрез пълномощника по делото адвокат А. Б. от САК,
със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* направените разноски за
въззивната инстанция в общ размер от 29,25 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ****** *******, представлявано от
изпълнителните директори А.А. и О.П., чрез пълномощника по делото
адвокат А. Б. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* да заплати
на ЗД“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“*******, представлявано от изпълнителните директори Р.Б. и Е.И., чрез
10
пълномощника по делото юрисконсулт К.А. на правените разноски за
настоящата инстанция в размер на 91 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Особено мнение:
Не съм съгласна с мотивите на мнозинството и с крайния извод за
неоснователност на предявения иск в частта, с която се претендира сумата,
заплатена от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ за ползвания от
увреденото лице заместващ автомобил.
На първо място, не считам, че от тълкуването на разпоредбите по чл. 386, във
вр. с чл. 400 КЗ следва извод, че заплатената от застрахователя сума за наем
на заместващ автомобил не се включва в застрахователната стойност на
застрахованото имущество.
Нормите на чл. 400, ал. 1 и чл. 400, ал. 2 КЗ касаят правилата за определяне на
застрахователната стойност на застрахованото имущество – действителна и
възстановителна такава. Функцията на застрахователната стойност е да
определи максималния размер на паричното задължение на застрахователя,
видно от чл. 386, ал. 1 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Съгласно ал. 2
от същата разпоредба при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. В този смисъл уговарянето на по-голяма или по-
малка застрахователна сума от действителната застрахователна стойност,
съответно възстановителната застрахователна стойност на застрахованото
имущество, имат отношение към наличието съответно на надзастраховане и
подзастраховане.
В случая невъзможността на увреденото лице да ползва увредения вследствие
на пътно-транспортното произшествие лек автомобил представлява
пропусната полза – същата се изразявала в нарушаване правото на ползване
на вещта. Правото на ползване на вещта винаги има стойност в пари, с която
стойност не се е увеличило имуществото на кредитора при деликт.
В същия смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – в решение №
57 от 7.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС, I т. о., се приема, че
пропуснати ползи от невъзможността да бъде ползван увреденият лек
автомобил вследствие на ПТП не се дължат, освен ако друго не е изрично
уговорено в застрахователния договор. Ето защо следва да се приеме, че
невъзможността увреденият лек автомобил да бъде ползван по
предназначение представлява пропусната полза за увреденото лице,
стойността на която е съизмерима със средния пазарен наем на вещта за
11
периода, в който същата не е могла да бъде ползвана по предназначение от
него.
Застрахователната услуга, имаща за предмет предоставяне на заместващ
автомобил, несъмнено има за последица обезщетяването на увреденото лице
за невъзможността да ползва собствения си лек автомобил. В конкретния
случай тази невъзможност е пряка и непосредствена последица от настъпване
на процесното пътно-транспортно произшествие. Изхождайки от посочената
практика на Върховния касационен съд, вредите, причинени от тази
невъзможност, се квалифицират като пропуснати ползи по смисъла на чл.
405, ал. 2 КЗ. Доколкото в застрахователния договор е изрично уговорено при
какви условия застрахователят предоставя на увреденото лице заместващ
автомобил и доколкото възможността такъв да бъде ползван има за пряка
последица обезщетяването на пропуснатите ползи от невъзможността да бъде
ползван увредения автомобил, не може да се приеме, че претендираната в
случая цена за наем на заместващия автомобил не се включва в размера на
обезщетението – напротив, правното основание за включване на тази сума в
застрахователното обезщетение е чл. 405, ал. 2 КЗ, като по отношение на
лимита на отговорността важат общите правила по чл. 400, ал. 1 и 2 КЗ, във
вр. с чл. 386, ал. 1 и 2 КЗ.
Доколкото съгласно чл. 406 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови
претърпените от него вреди и в натура, при съответно прилагане на чл. 108,
ал. 7 КЗ, следва да се приеме, че в случая е допустимо на увреденото лице да
бъде предоставен заместващ автомобил чрез възлагане на външен
изпълнител, вместо да му бъде изплатено парично обезщетение за
обезщетяване на вредите от невъзможността да ползва увредения лек
автомобил.
Относно възражението на ответника, че сумата, изплатена за ползвания от
увреденото лице заместващ автомобил не се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност“, следва да се отбележи, че съгласно чл. 493, ал. 1
КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1. неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.
вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно
направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5.
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Както беше отбелязано обаче, за да бъдат претендирани от застрахователя по
застраховка „Каско на МПС“ в производството по чл. 411 КЗ, необходимо е в
застрахователния договор за застраховка „Каско“ да бъде изрично уговорено
обезщетяването на този вид вреди. В процесния случай съгласно „Клауза Е+“,
представляваща добавък № 1 към застрахователната полица, изрично е
уговорено обезщетяването на вредите вследствие невъзможността увредения
12
лек автомобил да бъде ползван при настъпване на застрахователно събитие,
при наличие на условията, съдържащи се във въпросната клауза.
Следователно по аргумент от чл. 405, ал. 2 КЗ търпените от застрахованото
лице вреди, представляващи пропуснати ползи поради невъзможността
увреденият автомобил да бъде ползван по предназначение, в случая подлежат
на обезщетяване от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, който от
своя страна встъпва в правата на увреденото лице до размера на изплатеното
обезщетение (в случая това обезщетение се равнява на наема на
предоставения от външния изпълнител заместващ автомобил) срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.
По изложените съображения считам, че решението на първоинстанционния
съд като правилно следваше да бъде потвърдено в частта, с която е присъдена
сумата, заплатена от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ за
ползвания от увреденото лице заместващ автомобил.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13