Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
27.12.2019 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
осми октомври |
|
Година
|
2019 |
||
В открито заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава
Стоянова |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
Съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
249 |
по описа за |
2019
|
година |
||||
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Д.Я.Г. *** е обжалвал
Наказателно постановление № 19-0300-000177/29.05.2019 г. на Началник Група
ОДМВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушение на чл.150 ЗДвП, му е наложено,
на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 300
лева. Възраженията са в смисъл, че изложената в административните актове
фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. В
тази връзка се твърди, че в момента на извършване на проверката МПС е управлявано
не от жалбоподателя, а от неговата съпруга Илияна Връбчева Илиева. Освен това, контролните
органи не са подали сигнал за спиране със стоп-палка, от който да е видно, че
водачът трябва да изпълни полицейско разпореждане за спиране. На тези основания
се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят
поддържа искането си за отмяна на постановлението.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
На 17.05.2019 г.
около 15.20 часа свидетелите Д.Д. и И.Н. *** се движели със служебен автомобил
по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Мездра, връщайки се от с. Долна Кремена.
На кръстовището с ул. „Роза“ свидетелят Д. направил ляв завой в посока към с.
Брусен и автомобилът продължил движението си по тази улица. В рамките на същото
кръстовище се намирал лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ВР5807СВ, движещ се
в посока от към с. Брусен. Двата автомобила се движели много бавно и това дало
възможност на полицейските служители да
видят водача на лекия автомобил. Това бил Д.Я.Г. ***. На свидетеля Д. служебно
му бил известен факта, че Г. не притежава СУМПС, но въпреки това управлява МПС.
Виждайки лицето на мястото на водача, свидетелят подал звуков и светлинен
сигнал за спиране от служебния автомобил и след като направил маневра в обратна
посока, полицейската кола продължила движението си след автомобила на Г..
Последният направил десен завой и от ул. „Роза“ продължил по ул. „св. Св. Кирил
и Методий“, като спрял срещу намиращия се там хранителен магазин. Маневрата забавила
полицейските служители, но въпреки това те имали непрекъсната видимост към
колата на Г.. Докато пътували към мястото, където автомобилът бил спрян,
свидетелите видели, че от мястото на водача слиза жалбоподателя, а съпругата му
– от мястото до него. След като спрял служебният автомобил, свидетелят Д. се
приближил до Г., представил се и поискал документите. От представената лична
карта станало ясно, че водачът действително е Д.Я.Г. ***. Тъй като същият не
представил СУМПС, полицейският служител извършил по служебен път проверка в АИС
на КАТ ПП, която показала, че лицето не притежава такова свидетелство. За
констатираното нарушение свидетелят Д. съставил на Г. АУАН за нарушение на
чл.150 ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.К.Д. и И.В.Н..
Освен гласни, по
делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като взе
предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба
от Д.Г., намира, че същата е основателна по следните съображения:
АУАН е съставен на
жалбоподателя за това, че на инкриминираните дата и час е управлявал МПС, без
да притежава валидно СУМПС, с което е нарушил чл.150 ЗДвП. Според цитираната
разпоредба всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен в
случаите, когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. От показанията на
разпитаните по делото свидетели Д. и Н. става ясно, че в момента на проверката
жалбоподателят не е представил СУМПС. Това е наложило по служебен път да бъде
установено дали същият притежава такъв документ. Проверката е показала, че по
отношение на Г. до момента не е издавано СУМПС, т.е. същият е неправоспособен -
факт, който се подкрепя и от писмените доказателства по делото, в частност
приложената в административно-наказателната преписка на л.8 справка за
нарушител/водач. Изхождайки от доказателствата по делото, съдът приема, че
действително на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал МПС като
неправоспособен водач. По тази причина този състав не кредитира възраженията на
Г. в жалбата относно непредставянето на СУМПС. Подобно е положението и с
доводите, изложени от него, касателно авторството на деянието. От показанията
на свидетелите Д. и Н. по безспорен начин се установява, че процесното МПС е
управлявано именно от жалбоподателя, а не от неговата съпруга. Това
обстоятелство е било възприето от полицейските служители още в момента, в който
служебният автомобил се е разминал в непосредствена близост с колата на
жалбоподателя на кръстовището на ул. „Роза“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“.
Фактите, изложени от тези свидетели, са непротиворечиви и при това положение
съдът не намира основание, поради което да не ги кредитира. Основателни са
обаче възраженията на жалбоподателя по отношение начина на извършване на
проверка от страна на полицейските служители. От показанията на двамата
свидетели Д. и Н. става ясно, че разминаването с колата на Г., Д. е подал
сигнал за спиране посредством включване на светлинната и звукова сигнализация
на автомобила. И двамата свидетели са категорични, че сигнал за спиране със
стоп-палка не е подаван на водача, както и че такъв сигнал не е подаван от
служебния автомобил по време на движението му. Имайки предвид съобщените от
полицейските служители данни по този въпрос, съдът намира, че същите не са
съобразили своите действия с изискванията на закона. Според чл.170 ал.3 ЗДвП
при спиране на ППС за проверка или оказване на съдействие, служителят от
органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина. Униформен полицай може да спира ППС и чрез подаване на сигнал само с
ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил, или мотоциклет. Имайки предвид съдържанието на въпросната разпоредба
и доказателствата, събрани по делото, съдът приема, че последните не съдържат
каквито и да са данни, от които да е видно, че двамата свидетели Д. и Н. са
подали своевременно ясни сигнали на водача Г. за това, че същият следва да спре
автомобила за извършване на проверка. Както беше споменато вече в настоящите
мотиви, контролните органи са се задоволили единствено с включване на
светлинната и звукова сигнализация на служебния автомобил. Тези действия обаче
не могат да бъдат приравнени на визираните по-горе, с които се подава сигнал за
спиране на водач на МПС с цел проверка. Включването на светлинен и звуков
сигнал има отношение към специалния режим на движение, който могат да ползват
МПС, изчерпателно изброени в чл.91 ал.3 ЗДвП. В ал.1 на същата разпоредба е
посочено, че МПС със специален режим на движение са автомобили и мотоциклети,
които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща
синя и/или червена светлина, и специален звуков сигнал, като по същество
въпросната звукова и светлинна сигнализация цели информиране на водачите на
останалите МПС, участници в движението, за това, че на пътното платно се движи
МПС със специален режим. Чрез използването на светлинна и звукова сигнализация
свидетелите Д. и Н. практически са
уведомили жалбоподателя, че след него се движи автомобил със специален режим на
движение, но от това не следва задължение за жалбоподателя да спре автомобила,
който е управлявал, за започване на проверка. Ето защо, съдът намира, че с тези
си действия двамата свидетели са опорочили последвалото
административно-наказателно производство, в резултат на което издаденото в
рамките на същото НП следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000177/29.05.2019
година на Началник Група ОДМВР гр. Враца РУ Мездра, с което за нарушение на
чл.150 ЗДвП, на Д.Я.Г. ***, е наложено, на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна
жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: