Решение по дело №1111/2018 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 321                                          03.09.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на  тридесет и първи август две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 1111 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Община Хасково срещу Наказателно постановление № НЯСС - 334 от 25.07.2018 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, на жалбоподателя са наложени административни санкции, както следва: имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите и имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, при липса на материална компетентност на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и при несъобразяване с целите на административното наказание, предвид факта, че процесната проверка била предприета и извършена, като вместо да даде предписания, контрлиращият орган пристъпил направо към налагане на санкции. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, Община Хасково, редовно призовани, не изпращат упълномощен по делото представител.

            Административнонаказващият орган – Заместник – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез упълномощен представител, жалбата се оспорва и се заявяват съображения в насока нейната неоснователност, доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в съда, срещу подлежащ на обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 14.03.2018 г., била извършена, от свидетелите М.М.К., на длъжност „инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН и Д.Г.К., инспектор в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН, планова проверка на язовир в Поземлен имот № 51682.000.014 в землището на с. Николово, община Хасково, собственост на Община Хасково, съгласно Акт за публична общинска собственост № 1233/10.09.2001 г. в присъствие на представител на собственика на язовира, след като такъв бил осигурен от Община Хасково в лицето на кмета на с. Николово, обл. Хасково. В хода на проверката, след обхождане от контролните органи, било констатирано, че язовирната стена била земнонасипна по тип, като по преливника имало поставена метална мрежа, същият бил обрасъл с водна растителност – папур и храстовидна растителност на входа, което нарушавало пропускателната му способност. Освен това, не можело да се провери състоянието на изправността на основания изпускател, тъй като достъпът бил невъзможен поради обрастване с гъста дървесна и храстовидна растителност, което довело до извод у контролните органи, че язовирната стена и съоръженията към нея не се поддържат в техническа изправност. Установено било също така, че язовирната стена, както и съоръженията към нея не били оборудвани с елементи на контролно – измервателна система /КИС/. Нямало изградени задължително необходимите елементи от КИС, съгласно изискванията на чл. 174, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата безопасност на язовирните стени и съоръженията към тях, а именно: геодезическа мрежа за следене поведението на язовирната стена; нивомерно устройство за измерване на водното ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена, нямало и нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите. За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол № 07-05-84/14.03.2018 г. и след като контролните органи достигнали до извод за нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, Кметът на Община Хасково бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН.

          В резултат, на 14.05.2018 г. е съставен от свид. М.М.К., Акт за установяване на административно нарушение № 07 – 103 от същата дата срещу Община Хасково, в присъствие на представител на Община Хасково, след като такъв бил като изпратен в лицето на Янко Радев Петев, който пописал акта, без да впише обяснения и/или възражения в съответната предвидена за това графа, а на същата дата – 14.05.2018 г. чрез това лице бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според отразеното в приложената по АНП  разписка.

          Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение  не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 и позовавайки се на Заповед № А – 5/28.02.2018 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесните имуществени санкции за деяние, установено и извършено по отношение на язовир в Поземлен имот № 51682.000.014 в землището на с. Николаево, община Хасково, собственост на Община Хасково, съгласно Акт за публична общинска собственост № 1233/10.09.2001 г.  .

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.М.К. и Д.Г.К. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които е достигнала в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти. 

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:  

          Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, на хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. Според чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, в редакцията относима към датата на деянието, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, на хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2, а по силата на чл. 174, ал. 4 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 262 от 5.10.2016 г., обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.,  за задължително необходими, като налични, се считат следните елементи на КИС: 1. геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена; 2. нивомерно устройство за измерване на водно ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; 3. изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена; 4. нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите. Според чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 в размер от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица. Наказуемостта на деянието не е отпаднала и с оглед действащата към датата на произнасянето на съда редакция на текста на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, обн. ДВ

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон Община Хасково, след като при надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, е бил изпратен упълномощен представител. Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице, е осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени със закон, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място, като конкретно са посочени кои изисквания на закона в широк смисъл на понятието не са удовлетворени от собственика на процесния язовир в лицето на Община Хасково и това е довело до неизпълнение на задължението за осигуряване на техническата изправност на язовирната стена, а дадената правна квалификация е релативна на въведените фактически твърдения.

          На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, след като служебно известна на съда е издадената заповед за оправомощаване на Заместник – председателя на ДАМТН, спазена са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита. В тази връзка, необходимо е да се има предвид, че действително в санкционния акт е записано, че процесният язовир е не в землището на с. Николово, общ. Хасково, а в с. Николаево, община Хасково, като населено място с такова наименование на територията на същата община не съществува. В случая обаче и в съставения АУАН, и в НП ясно и недвусмислено е цитиран идентификатор на поземления имот, в който попада процесният язовир, съответно определена и посочена е територията на съответната община, поради което съществува възможност за ясно идентифициране на обекта на проверката и локализиране на мястото на нарушението, като допуснатата неточност при изписване на наименованието на населеното място, в чието землище се намира язовирът не накърнява правото на защита, което е определящият признак, въз основа на който процесуалното нарушение може да се квалифицира като съществено. На следващо място, разпоредбата на  чл. 141, ал.1, т. 2 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съответствала на фактическото описание на вмененото на Община Хасково нарушение след измененията ДВ бр. 55 от 2018 г. не може да бъде споделена, тъй като тези изменения не засягат язовирните стени и не променят извода за наказуемост на деянието по конкретния случай, а внесеното изменение в т. 2 на чл. 141, ал. 1 от ЗВ на израза „тяхната дейност“ с израза „тяхното състояние“ не променя смисъла на дейността по мониторинг, а именно за осигуряване информация за оценка на сигурността на язовирните стени и на съоръженията към тях в експлоатация и възможност своевременно да се идентифицират потенциалните опасности. Следователно не би могло да се приеме, че в случая е налице несъответствие на въведеното словесно описание на нарушението с приложената санкционна, респ. посочената за нарушена норма, нито че е налице хипотеза по чл. 3, ал. 2 ЗАНН.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Преценката по делото се дължи в насока дали въз основа на тях може да се направи извод за допуснато нарушение, като отговорът на този въпрос е положителен.

          Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр.  чл. 141, ал.1, т.1 от Закона за водите се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължението от страна на Община Хасково, като собственик на язовирна стена, да осигури техническата изправност, съобразно изискванията, като релевантни са тези, визирани в наредбата по ал. 2 на цитираната разпоредба от Закона за водите. Те включват включват поддържане на язовирната стена по смисъла на чл. 3, т. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 262 от 5.10.2016 г., обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г. и е от изключително важно значение тя, както и съоръженията към нея да бъде технически изправни, за да може да бъде всяко едно от тях използвано по предназначението си, включително за задържане на постъпили значителни водни маси, респ. при необходимост от аварийно изпускане на вода с цел предотвратяване на наводнения или разрушаване на стената. В конкретния случай е установено неизпълнение на тези технически изисквания, а техническата неизправност е установена от контролните органи от ДАМТН при извършена на 14.03.2018 г. проверка на язовирната стена и съоръженията към нея, което от своя страна води до извод, че законосъобразно е прието неизпълнение на задължението за осигуряване на тяхната техническа изправност към тази дата. По този начин е нарушена разпоредбата на  чл. 141, ал.1, т.1 от Закона за водите. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – Община Хасково не съществува съмнение и спор между страните. В този смисъл констатациите на свидетелите по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни, които на практика не са оспорени от жалбоподателя, във връзка с неизпълнение за поддържане на техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир в Поземлен имот № 51682.000.014, в землището на с. Николово, общ. Хасково, респ. съоръженията към нея, което от своя страна очертава обективната и субективна страна на административното нарушение, визирано в нормата на  чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ.

          С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал.1, т.38, вр. чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено, без значение от конкретния брой констатирани неизправности, тъй като те водят до общия извод за неизправност на язовирната стена и преливника, тоест съоръжение към нея, явяващо се едно деяние – нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ и едно основание за ангажиране на отговорността. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на неподдържана в добро техническо и експлоатационно състояние язовирна стена и преливника. Доколкото обаче такива не са намерили проявление в обективната действителност и при липса на твърдения за предходни нарушения, като процесното което, макар и не единствено, е първо, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, с определяне на имуществената санкция от АНО съобразно минималния законов размер, не е налице основание за ревизиране на този аспект от дейността му при реализиране на отговорността

          Изпълнителното деяние на нарушението пункт 2 от НП, квалифицирано по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141, ал.1, т.2 от Закона за водите се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължението от страна на Община Хасково, като собственик на язовирна стена и съоръженията към тях, да осигури използването на измервателна и контролна система за мониторинг, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 на цитираната разпоредба от Закона за водите, доколкото не са изградени задължителните и необходими елементи на КИС, предвидени от нормата на чл. 174, ал. 4 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – Община Хасково не съществува съмнение и спор между страните. В този смисъл констатациите на свидетелите по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни, които на практика не са оспорени от жалбоподателя, във връзка с неизпълнение за поддържане на техническа изправност на язовирната стена на проверка на язовир в Поземлен имот № 51682.000.014, в землището на с. Николово, общ. Хасково, собственост на Община Хасково, което от своя страна очертава обективната и субективна страна на административното нарушение, визирано в нормата на  чл. 141, ал.1, т.2 от ЗВ.

          С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал.1, т.38, вр. чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение се осъществява, чрез  неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено и по своя характер е продължено, което налага да се изостави извода за формалния му характер, доколкото се изразява в трайно несъответствие с изискванията на закона, продължаващо и към момента на извършване на проверката, поради което доводите в жалбата за неправилно определяне на датата на извършване на деянието не съответстват на възприетото виждане в практиката по този въпрос. Наред с това, имуществената санкция е определена от АНО в минималния законов размер и в този смисъл не подлежи на ревизиране и този аспект от дейността му при реализиране на отговорността, след като законосъобразно е направена и предшестващата преценка, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложеното налага обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, да бъда потвърдено и в тази част.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № НЯСС - 334 от 25.07.2018 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                        Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.