РЕШЕНИЕ
№ 2374
гр. Бургас, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120100733 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. М. М. против Д. А. Д., с която са
предявени следните претенции: за прекратяване на сключен между страните договор за
изпълнение от 02.03.2023 г. поради неизпълнение от ответника и да бъде осъден последният
да заплати на ищеца сумата от 4600 лева, платена по договора, ведно с лихва забава в размер
на 548,87 лева за периода 02.03.2023 г. до 05.02.2024 г. и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
С определение № 3755/24.06.2024 г. съдът е назначил особен представител на
ответника, който депозира отговор на исковата молба. С определение № ***/13.08.2024 г.
съдът е прекратил производството по делото в частта, досежно предявения от М. М. М.
против Д. А. Д. иск за прекратяване на сключен между страните договор за изпълнение от
02.03.2023 г. поради неизпълнение от ответника, като процесуално недопустим.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца поддържат исковете и
молят съда да ги уважи. Молят за присъждане на разноски в размер на платената държавна
такса.
В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2023 г. между М. М. М., в качеството на възложител, и Д. А. Д., в качеството
на изпълнител, е сключен договор за изпълнение с нотариална заверка на подписите на
страните (за краткост Договора), по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят
приема да извърши строително-монтажни работи (за краткост СМР) на обект гр. С. ****.
Възлагането на СМР се извършва въз основа на предварително одобрени от възложителя
цени на изпълнителя. Цените на договорените за изпълнение СМР са подробно описани в
Оферта № 1, която е неразделна част от Договора. Офертата съдържа описание на СМР
1
(сайдинг система с вата 5 см. и метална конструкция – цвят зелен) на обща стойност от 9100
лева. Според Договора тази цена се плаща авансово в размер на 3500 лева, след подписване
на Договора. Страните не са уговорили кога да стане плащането на остатъка от дължимата
сума, но волята им следва да се тълкува в смисъл, че това следва да стане при изпълнение на
СМР. Цялостното изпълнение на Договора се определя на 35 работни дни.
На 10.03.2023 г. ищецът превежда по „Изипей“ на ответника сумата от 1100 лева,
като за основание на плащането е посочен „договор“. От показанията на свидетеля А. В. И.
се установява, че в деня на подписване на Договора ищецът е предал на ответника сумата от
3500 лева. СМР не са изпълнени нито в указания в Договора срок, нито в по-късен момент
до приключване на устните състезания по делото.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетеля И. (частично). Според
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК свидетелски показания са недопустими за
погасяване на установени с писмен акт парични задължения. В случая задължението на
ищеца да извърши авансово плащане по Договора в размер на 3500 лева е уговорено в
писмено съглашение. Забраната обаче не е абсолютна, защото свидетелските показания се
допускат със съгласие на страните – чл.165, ал.2 от ГПК. Особеният представител на
ответника не се противопостави на разпита на свидетеля И., проведен в съдебно заседание
на 15.10.2024 г. Ето защо съдът кредитира заявеното от свидетеля в тази му част. От
показанията на свидетеля И. не се установи ищецът да е развалил надлежно Договора преди
подаване на исковата молба, респективно да е поканил ответника да му върне платеното по
Договора – госпожа И. няма лични впечатления за тези обстоятелства, а пресъздава думи на
ищеца.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Правната квалификация на главния осъдителен иск е по чл.88, ал.1, вр. чл.55, ал.1,
предл. последно от ЗЗД, защото развалянето на Договора, каквото ищецът твърди, че е
настъпило, има обратно действие (чл.88, ал.1 от ЗЗД) и даденото по него подлежи на
връщане на отпаднало основание (чл.55, ал.1, предл. последно от ЗЗД). Акцесорният иск е с
правна квалификация по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По главния иск:
Безспорно се установи, че между страните е сключен действителен договор за
изпълнение на СМР. Установи се също така, че ответникът не е изпълнил възложените му
СМР нито в указания в Договора срок, нито в по-късен момент, включително и до
приключването на устните състезания по делото. Установи се, че ищецът е изправна страна
по Договора, защото е превел сума в размер по-голям от авансовата такава.
При наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника – в този смисъл Решение №
*** от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № **/2010 г., II т. о. Когато ищецът е направил искане за
разваляне на Договора поради неизпълнение с исковата молба, волята за разваляне на
възникналото между страните договорно правоотношение е точно и ясно изразена. Без
значение е обстоятелството, че ответникът е представляван в производството от особен
представител. Връчване на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици, включително и относно материалното правоотношение – в този
смисъл е Решение № **от 27.10.2020 г. на ВКС по т. дело № **/2019 г., І т.о.
Следователно, когато длъжникът по един двустранен договор (какъвто е процесният)
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря (в тежест на ответника е
да изпълни СМР, като той не твърди и не доказва основателни причини за неизпълнението),
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Разпоредбата
на чл. 87, ал. 2 ЗЗД предвижда хипотези за разваляне на договора от кредитора, без искане за
2
изпълнение в подходящ срок. Развалянето на договора с исковата молба може да се
реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на
обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок – аргумент от Решение №
**от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № ***/2013 г., III г. о. Доколкото СМР следва да бъдат
изпълнени за срок от 35 работни дни, т.е. около месец и половина, то периодът от
получаване на книжата по делото (01.07.2024 г.) до приключване на устните състезания
(15.10.2024 г.) е обективно подходящ за ответника да предложи изпълнение и да престира
дължимото по Договора, но не е сторил това, поради което изявлението за разваляне е
породило целените правни последици.
При тези обстоятелства страната, която е доказала, че е изправна по отношение
изпълнението на задълженията си (ищецът), може да иска връщане на даденото по
Договора.
По въпроса каква сума е дадена от ищеца по Договора:
Установи се от показанията на свидетеля И., че ищецът е платил на ответника по
Договора авансово сума в размер на 3500 лева. По делото са налице писмени доказателства,
че ищецът е платил и втора сума от 1100 лева. В основанието за плащане е посочено именно
„по договор“. Ответникът не доказа, че макар сумата от 1100 лева да е получена, тя се отнася
не до Договора, а до друго правоотношение между страните. След като липсва такова друго
правоотношение, то следва, че сумата от 1100 лева е платена по Договора.
Развалянето на договора, каквото се установи, че е настъпило, има обратно действие
(чл.88, ал.1 от ЗЗД) и даденото по него подлежи на връщане на отпаднало основание (чл.55,
ал.1, предл. последно от ЗЗД). Ето защо главният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в размера, в който е претендиран.
По отношения на акцесорния иск:
В Решение № 47/31.03.2011 г. по т.д. № 706/01 г. II т.о. е разгледан спор за връщане на
даденото по развален договор, като изявлението за разваляне е направено с исковата молба,
каквато е и процесната хипотеза. В това решение върховните съдии посочват, че при
положение, че няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумата,
явяваща се след развалянето на договора с исковата молба като дадена на отпаднало
основание, то по отношение на задължението за връщане длъжникът изпада в забава след
връчване на покана от кредитора, откогато се дължи и лихва – обезщетение върху нея,
съгласно чл. 86 ЗЗД. Ето защо няма основание за присъждане на лихва – обезщетение за
забава за периода преди развалянето на договора. Задължението за връщане на сумата е
възникнало след разваляне на договора с подаване на исковата молба, а лихва се дължи от
изпадане на длъжника в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното акцесорният иск следва да бъде отхвърлен. Законна лихва
следва да се присъди от получаване на препис от исковата молба от особения представител
на ответника или в случая от 01.07.2024 г., защото от този момент до ответника достига
изявлението на ищеца за разваляне на Договора.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
направил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Ищецът не е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание,
проведено на 15.10.2024 г., той конкретизира искането, като поиска да му бъдат присъдени
разноски в размер на дължимата държавна такса. Тъй като акцесорният иск е отхвърлен, то
държавната такса за него следва да остане в тежест на ищеца. На него следва да се присъди
сумата от 184 лева, представляваща държавна такса за уважения главен иск.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ****, да заплати на М. М. М.,
ЕГН – **********, с адрес гр. С. ****, сумата от 4600 (четири хиляди и шестстотин) лева,
платена от М. и получена от Д. по развален договор за изпълнение от 02.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на М. М. М., ЕГН – **********, с адрес гр. С. ****,
против Д. А. Д., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ****, за сумата от 548,87 лева (петстотин
четиридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава за
връщането на платената от М. сума от 4600 лева по развален договор за изпълнение от
02.03.2023 г. за периода от 02.03.2023 г. до 05.02.2024 г., както и претенцията за присъждане
на законна лихва върху същата сума от 4600 лева за периода от 06.02.2024 г. до 30.06.2024 г.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ****, да заплати на М. М. М.,
ЕГН – **********, с адрес гр. С. ****, сумата от 184 (сто осемдесет и четири) лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4