Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 269 18.07.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар Стефка Х.ва
и с участието на прокурор като разгледа
докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 520 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.
145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Б.Б. ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Ревизионен акт № Р-16001620007403-091-001/ 19.05.2021г., издаден от Н. Ж. К. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. С. Ц. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, и ревизионен акт за поправка на очевидна
фактическа грешка № П-16002421095506 от 04.06.2021година , издаден от Н. Ж. К.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. С. Ц. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, потвърдени с Решение № 411 от 28.07.2021г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив
при ЦУ на НАП, с който ревизионни актове на Д.Б.Б. е установена отговорност по
чл.19, ал.2 от ДОПК, за непогасени данъчни и осигурителни задължения на „Глобсер“ ЕООД в размер
43826,30 лева главница и лихви в размер на 27260,10 лева.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорените ревизионни актове, по съображения за тяхната
необоснованост; за издаването им в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Жалбоподателят поддържа, че в хода на
проведеното ревизионно производство са допуснати съществени нарушения, довели
до неправилна преценка на събраните в
хода на ревизията доказателства. В РА било извършено формално и противоречиво
обсъждане на възражението на Б. срещу ревизионния доклад .Административното
производство било проведено в нарушение на чл. 5 от ДОПК и чл. 37 от ДОПК Твърди, че нито е обосновано, нито е доказано от страна на
приходната администрация при условията на пълно главно доказване,
съществуването на факти и обстоятелства, които да сочат изпълнението на
кумулативно изискуемите се материалноправни
предпоставки и условия, с които законът в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК
свързва наличието на основание за реализиране отговорността на управителя на
дружеството за непогасените задължения на юридическото лице. Твърди, че
процесните суми са изразходвани за дейността на юридическото лице и са внасяне
в касата на ЮЛ . Издаденият PAПРА бил
незаконосъобразен oт
материалноправна страна. B него е отбелязано, че същият се издава на основание Тълкувателно решение
№ 5 oт 29.03.2021 г. на ВАС. Решението било издадено пo noвoд на противоречивата
съдебна практика на административните съдилища, относно прилагане на oтгoвopнocттa на третото задължено лице пo
чл. 19, an. 1 и an. 2, за
установените задължения зa лихви нa
глaвния длъжник По подробно изложени в жалбата
съображения е направено искане PA № Р-16001620007403-091-001/19.05.2021 г. и PAПРА № П —
16002421095506-003-001/04.06.2021 г., издадени от H. Ж. K., началник сектор и Е. С. Ц., главен инспектор пo приходите към TД нa HAП гр. Плoвдив ., потвърдени с Решение №
411 от 28.07.2021г. на Директора на Дирекция
ОДОП – Пловдив, да бъдат изцяло отменени, като незаконосъобразни.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по
делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. С подробно изложени съображения обосновава, че от
събраните в хода на ревизионното производство доказателства по несъмнен начин
се установява кумулативното наличие на материалноправните
предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на управителя
на дружеството за непогасените задължения на юридическото лице, до размера на
намаленото имущество.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002160007403-020-001/ 02.12.2020г., издадена
от Н. Ж. К. на длъжност Началник сектор /л. 211
по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено
извършването на ревизия на Д.Б.Б. ЕГН ********** ***, в качеството й на
управител на „Глобсер “ ЕООД , за установяване
отговорност по чл.19 от ДОПК на лицето за задължения на „ Глобсер“
ЕООД. Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: отговорност
за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г, отговорност за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода
от 01.01.2015г. до 31.05.2019г.,за отговорност за данък върху доходите на ФЛ за
периода от 01.10.2014 г. до 30.09.2016
г., отговорност за окончателен данък за местни и чуждестранни физически лица за
периода 01.10.2014 т. до 31.03.2017 г., отговорност за вноски за здравно
осигуряване за периода 01.12.2014 г. до 31.05.2019 година, отговорност за данък
върху дивиденти и ликвидационните дялове за местни и чуждестранни физически
лица за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. отговорност за Държавно обществено осигуряване / ДОО/за периода от 01.12.2014 година до
31.05.2015 година г., отговорност за универсален пенсионен фонд за
периода от 01.12.2014 г. до 31.05.2019 година. Извършването на ревизията е
възложено на Е. С. Ц. - главен инспектор
по приходите /ръководител на ревизията/ и на П. М. М.– главен инспектор по
приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР, което е станало на 07.12.2021г. /л. 214/...
,
В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства,
вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени
обяснения от ревизираното лице; извършени са справки в информационните масиви
на НАП и в информационни системи на други институции; присъединени са
доказателства от производството по проверка
с УИН: Р-16002419008639, извършена е
проверка в счетоводството на „ Глобсер „ ЕАД т.н. Извършените процесуални действия и
събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.
Въз основа на
извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР
ревизиращ екип – Е. С. Ц. - главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и П. М. М. - главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-16001620007403-092-001/ 22.03.2021г. представен на хартиен и оптичен носител. С Ревизионния доклад, в
резултат на извършените действия и направените констатации и изводи,
ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице Д.Б.Б., в качеството й на управител на „Глобсер“ ЕООД, да бъде установена отговорност по чл.19,
ал.2 от ДОПК за непогасените задължения на дружеството в общ размер на 43826,30лв,
отговорност за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г в размер на
5269,17 лева, отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения за периода от 01.01.2015г. до 31.05.2019г. в размер на
1201,79 лева, отговорност за данък върху доходите на ФЛ за периода от
01.10.2014 г. до 30.09.2016 г. в размер
на 315, лв , отговорност за окончателен данък за
местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2014 т. до 31.03.2017 г в
размер та 380,52 лв., отговорност за вноски за здравно осигуряване за периода
01.12.2014 г. до 31.05.2019 година в размер на 4543,97 лв
, отговорност за данък върху дивиденти и ликвидационните дялове за местни и
чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в
размер на 380,52 лв отговорност за Държавно обществено
осигуряване / ДОО/ за периода от
01.12.2014 година до 31.05.2015 година /г., в размер на 10099,80 лв. . Ревизионният доклад е издаден чрез ИС
„Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Е. С. Ц.
и П. М. М. като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представен на
електронен и хартиен носител . РД е връчен електронно на 23.05.2021 година.
По отношение на
вменените задължения е посочено, че същите произтичат от декларирани от самото
дружеството, но невнесени задължения по
справки-декларации по ЗДДС, годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и по декларации обр. № 6 за данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения, декларации по чл. 55,ал.1 от ЗКПО и чл.201 от ЗКПО.
Прието е , че нa 04.05.2011 г. в TP са вписани
като управители на „ГЛОБСЕР" EOOД П. П., гражданин на Италия. и Д.Б.Б.,
като представителството им е заедно и поотделно. Ha
29.05.2019 г. с Решение №277/29.05.2019 г. на Старозагорски окръжен съд е
вписано заличаване на Д.Б.Б. като управител на „ГЛОБСЕР" ЕООД.
Ha18.03.2020 г. като управител на „ГЛОБСЕР" EOOД е вписан С. Д. К.. Съгласно
служебна бележка № 1555/19.03.2021 на главен публичен изпълнител при Дирекция
„Събиране" при TД на HAП — Пловдив, офис Стара Загора „ГЛОБСЕР" EOOД
. има общо неплатени задължения в размер на 133670,79 лева към 19.03.2021
година. Дружеството няма имущество, включително авоари пo
банковите сu сметки, кoитo
да послужат зa обезпечение на публичните задължения на „ Глобсер
„ ЕООД и дългът е категоризиран като
несъбираем. Ревизиращият екип е
установил, че по открита на нейно име
лична банкова сметка *** „Първа Инвестиционна
банка" AД Д.Б.Б. е пoлyчилa суми от постъпления с наредител „CV SERVICE
S.R.L.", клиент нa „ГЛОБСЕР" ЕООД, както
следва: на 24.11.2015г. - 10 394.5б лв.. на 11.12.2015 г. -11 973.74 лв., на
01.02.2016 г. -15 592,00лв., на 10.05.2017 г. - 1 949,00 лв. и нa 29.09.2017 г. - 3 917,00 лв., т. е общо в размер от 43
826,30 лв. B отговор на връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения Д.Б.Б. декларирала, че: получените суми са от контрагенти на
дружеството, пo фактури, издадени на контрагенти на
дружеството и че сумите са отчетени в счетоводството на дружеството и са
използвани за плащане на трудови възнаграждения.
След преглед
на сметка 501 "Каса" на "Глобсер"
ЕООД ревизиращите установили, че сумите не са внесени в касата на дружеството,
вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази
причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Прието е,
че са налице предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК
за ангажиране отговорността на ревизираното физическо лице в хипотезата на
извършени от него "недобросъвестно извършени плащания в натура или пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалба", в границите на размера на извършените плащания, съответно до
размера на намалението на имуществото.
В срока по чл.117, ал.5
от ДОПК от ревизираното лице Д.Б. е подадено писмено възражение срещу ревизионния
доклад, с което се оспорват обективираните фактически констатации
и направените правни изводи. и са приложени доказателства.
Въз основа на съставения РД № Р-16001620007403/
22.03.2021г. и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК, от Е. С. Ц. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и П. М. М. на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001620007403-091-001/19.05.2021г., с който по отношение на Д.Б.Б., в качеството й на управител на „Глобсер“ ЕООД, е установена отговорност по чл. 19, ал.2 от ДОПК за задължения
на „Глобсер“ ЕООД, както следва: отговорност за
данък върху доходите на чуждестранни юридически лица за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г в размер на
5269,17 лева, отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на
тях правоотношения за периода от 01.01.2015г. до 31.05.2019г. в размер на
1201,79 лева, отговорност за данък върху доходите на ФЛ за периода от
01.10.2014 г. до 30.09.2016 г. в размер
на 315, лв , отговорност за окончателен данък за
местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2014 т. до 31.03.2017 г в
размер та 380,52 лв., отговорност за вноски за здравно осигуряване за периода
01.12.2014 г. до 31.05.2019 година в размер на 4543,97 лв
, отговорност за данък върху дивиденти и ликвидационните дялове за местни и
чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в
размер на 380,52 лв отговорност за Държавно обществено
осигуряване / ДОО/ за периода от
01.12.2014 година до 31.05.2015 година
в размер на 10099,80 лв . В ревизионния акт е разгледано, обсъдено и прието за неоснователно възражението на Д.Б.. Прието е за доказано, че в качеството си на
управител на „Глобсер“ ООД е получила суми от клиенти на дружеството по
личната си банкова сметка ***
SERVICE S.R.L. са усвоени и потребени за лични нейни нужди (със сумите са погасявани погасителни вноски
на кредитна карта, извършвани са плащания чрез ПОС устройства, теглени са
касово суми от сметката и чрез АТМ) и същите не са постъпили в патримониума на „ГЛОБСЕР" ЕООД, с което си действие
представляваното от нея дружество не е могло да погаси изискуемите му
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Не е кредитирана представена декларация-съгласие от П. П. от
2021 година, заверените от него документи . , тъй като същите не са заверени от
вписания към тази дата управител на „ Глобсер „ ЕООД С. Д. К..
. След преценка на извършените при ревизията
действия, на установените факти и обстоятелства и на направените фактически и
правни изводи, е прието, че са налице всички кумулативно изискуеми се предпоставки за ангажиране
отговорността на Д.Б. по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК, в качеството й на
управител на „Глобсер ЕООД, за
декларирани от дружеството и публични невнесени
задължения . Ревизионният акт е издаден
чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с квалифицирани
електронни подписи.
Ревизионен акт № Р-16001620007403-091-001/
19.05.2021г. е връчен на Д.Б. на 25.05.2021г.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, Д.Б. е обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с
подадена на 04.06.2021г. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба,
регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 10262/ 04.06.2021г.
В последствие е издаден РАПРА № П-16002421095506-003-001
от 04.06.2021 година, в която са
определени и задължения за лихви за забава
в общ размер от 27260,10 лева . Същият е бил връчен електронно на Б. на
14.06.2021 година. Срещу него отново е
подадена жалба с вх. № 11569/25.06.2021
година.
С решение № 411/ 28.07.2021г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на
основание чл.155, ал.2 от ДОПК, обжалвания РА № Р -16001620007403-091-001/19.05.2021г и РАПРА №П-16002421095506-003-001 от 04.06.2021
година . са потвърден изцяло. С
решението е потвърден като правилен и обоснован извода на ревизиращите органи,
че са налице материалноправните предпоставки по
чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране отговорността на управителя на „Глобсер“ ЕООД за непогасените публични задължения на дружеството за данъци и ЗОВ. Законосъобразни били приети и вменените прилежащи лихви с процесния РАПРА
№ П-16002421095506-003-001/04.06.2021 г. в размер на 27 260,10 лв., тъй като
задължението за лихви било винаги акцесорно, тo не
можело да съществува самостоятелно и било свързано с наличието на главница. Според
органа нормата на чл. 175, aл. 1 от ДOПK свързвала дължимостта на лихвите за забава с наличието на неплатено в
срок публично задължение, т. е. за да възникне такова задължение било необходимо
да има вземане. съгласно чл. 16, aл. 3 от ДОПК .Отговорността
на задълженото лице пo чл. 14, т. 3 от ДOПK обхващала
данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за
събирането им. B този смисъл било тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. на
ВАС, с което било постановено, че отговорността пo
чл. 19 от ДОПК на третото задължено включва установеното задължение за лихви на
главния длъжник. B случая било налице установена ОФГ, тя не била за определяне на ново и различно задължение, в сравнение с определеното пo поправения PA.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и
обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка
с компетентността на органа, възложил ревизията; оптичен носител, на който се
съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с
квалифициран електронен подпис. банкови извлечения от
личната сметка на жалбоподателя в "Първа инвестиционна банка" АД, ,
ведно с кореспондиращи фактури от клиента на "Глобсер"
ЕООД. CV SERVICE S.L. По тях е работило вещото лице по назначената от съда счетоводна
експертиза, за да даде отговор на поставените от жалбоподателя въпроси във
връзка със счетоводното отразяване на изтеглените парични средства от банковата
сметка на ревизираното лице през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2019 Според
експерта в счетоводството на „Глобсер"
EOOД е посочено как са отразени счетоводни операции, касаещи получените суми
в личната сметка на Д.Б.Б. и на кои дати. За извършените стопански операции е изготвен мемориален ордер, който
представлява документ, с който се описват счетоводни статии, за които няма
първичен документ. Получените суми от 1949,00 лв./на 10.05.2017г./ и 3917,00лв.
/нa 29.09.2017г./ не са намерили отражение в
счетоводството на. „Глобсер" ЕООД. ;Постъпилата
сума през 2015 и 2016 година е в размер на 37960,30 лева , като експертът е
установил, че няма данни за осчетоводена през 2017 година в сума в размер
на 5866 лева. Във връзка с допълнителните задачи на експертизата
е установено, че Ч. Г. има сключен договор № 31/20.`10.2014 година с договорено
месечно възнаграждение в размер на 13 348,17 лева В полза на Г. Г. са
извършени плащания в размер на 20302,10
лева за периода 15.12.2015 година до 15.02.2016 година, представляващи
неизплатени трудови възнаграждения за месец 10 и м. 11 2015 година.
Направен е анализ на извършените в полза
на Д.Б. плащания и са изброени всички
плащания, извършени от Б. за погасяване
на задължението на дружеството, на която тя е управител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорените ревизионни актове, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във
връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК,
намира за установено следното:
Оспорването на РА № Р -16001620007403-091-001/19.05.2021г и РАПРА
№ П-16002421095506-003-001 от 04.06.2021 година
изцяло потвърдени с Решение № 411/ 28.07.2021г. на Директора на
дирекция ОДОП Пловдив, като направено в
законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК жалбата е получена в ТД на
НАП на 05.08.2021 година, а решението е
получено на 30.07.2021 година/, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Ревизионното производство е образувано и
проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-2333/ 16.12.2019г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на
ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел
„Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в
офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.33/.
В случая Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002160007403-020-001/
02.12.2020г . е издадена от Н. Ж. К.
на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, като издателят на заповедта за възлагане на
ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед
№ РД-09-2333/ 16.12.2019г г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени
като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно ЗВР № Р-16002160007403-020-001/ 02.12.2020г . е издадена от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия, като съдържанието й отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедта с валиден КЕП на Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Н. К..
Възложената ревизия на Д.Б. е извършена от определените
със ЗВР органи по приходите – Е. Ц. на длъжност главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и П. М. - главен инспектор по приходите, които
длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за
ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на РД № Р-1600**********-092-001/ 22.03.2021г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119,
ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната ТД - чл.112, ал.2, т.1
от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане
на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
РА е издаден от Н. Ж. К. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията на Д.Б.Б. със ЗВР Р-16002160007403-020-001/
02.12.2020г .. и от Е. С. Ц. длъжност
главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със
ЗВР.
Както ЗВР така и РД №16001620007403-092-001/
22.03.2021г. . и РА № Р -16001620007403-091-001/19.05.2021г и РАПРА № Р- РА№П-16002421095506-003-001
от 04.06.2021 година ., са издадени чрез
ИС „Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи
са представени по делото и на електронен носител /приложения с
административната преписка CD-R/. От представените електронни документи се
установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед
на изложеното съдът приема, че ЗВР, , РД и РА са подписани от лицата, които са
посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспорените ревизионни актове са
издадени в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с
чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за тяхното
съдържание, като съставеният ревизионен доклад, е неразделна част от него.
Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, като РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК
и съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е
и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
По съответствието на оспорения ревизионни актове с материалния закон:
Както в ревизионния доклад,
представляващ неразделна част от оспорения РА № Р -16001620007403-091-001/19.05.2021г и РАПРА
№П-16002421095506-003-001 от 04.06.2021 година , потвърждаващото ревизионните
актове Решение
№ 411 от 28.07.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, е прието, че са изпълнение условията по чл.19, ал.2 от ДОПК, за възникване и
реализиране на отговорността на Д.Б.Б. в качеството и на
управител на „Глобсер “ ЕООД, за непогасените
задължения на дружеството за данък върху доходите
на чуждестранни юридически лица , за данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения , за данък върху доходите на ФЛ , за
окончателен данък за местни и чуждестранни физически лица, за вноски за здравно
осигуряване, за данък върху дивиденти и
ликвидационните дялове за местни и чуждестранни физически лица, за Държавно обществено осигуряване,
задължения за универсален пенсионен
фонд.
С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК
е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата,
управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени
лица по чл. 14, т.1 и
т.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК, който в
качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1
и 2
укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа
по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат
събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря
за несъбраното задължение. В ал.2 на чл.19 от ДОПК /в приложимата редакция/ е
предвидено, че управител, член на орган на управление, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1
и 2
носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1
и 2,
когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество,
включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните или 2. извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
Отговорността на физическото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна - възниква в случаите, когато се установи, че
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат
събрани от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, като тази отговорност
е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото /чл.19,
ал.4 и чл.20 от ДОПК/.
Въз основа на посочената по-горе нормативна уредба,
следва извода, че за да бъде реализирана отговорността по чл. 19, ал.2 от ДОПК,
е необходимо в условията на кумулативност да са
налице следните законово регламентирани материалноправни
предпоставки, а именно: 1. Субектът на отговорността да е физическо лице, имащо
качеството на управител, член на орган на управление, търговски представител
или търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения; 2. Лицето –
субект на отговорността, да е извършило плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или да е отчуждило имущество на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, респ. да е извършило действия, свързани с обременяване с тежести на
имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то
бъде осребрено в полза на третото лице; 3. Плащането, респ. отчуждаването
или обременяването, да е извършено недобросъвестно; 4. Вследствие на тези
действия имуществото на задълженото по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК юридическо лице
да е намаляло и 5. Като резултат на недобросъвестните действия на физическото
лице в съответното му качество, довели до намаляване на имуществото на
задълженото юридическо лице, да не са погасени задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски. Наличието на тези предпоставки изисква установяването от обективна страна на публични
задължения, които са изискуеми и не могат да бъдат платени и това да е в
резултат на някое от действията на лицата, посочени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а от субективна
страна извършените действия от тези лица да са недобросъвестни. Именно тогава
следва физическото лице да понесе отговорността за задълженията за данъци и ЗОВ
на юридическото лице, които в резултат на неговите действия не могат да бъдат
погасени, която отговорност се реализира по реда на чл. 108 и сл. във вр. с чл. 21, ал. 1 от ДОПК.
Изводът на
органите по приходите, че жалбоподателят е получавал по личната си банкова
сметка ***, собственост на "Глобсер" ЕООД,
които не са били връщани, се основава на констатацията, че съгласно представена
справка на сметка 501 тези суми не са внесени в касата на дружеството . В
същото време, в рамките на съдебното производство по делото счетоводната
експертизата се установи съхранявани
първични документи във вид на парични преводи за наем , парични преводи за
заплата на Ч. Г. , нареждане разписка от ПИБ за теглени от Б. суми. Не е ясно
например защо не е призната сумата за изплатени на Ч. Г. трудови възнаграждение. Видно от
представената от самия ответник справка за подадените уведомления по чл. 62,ал.
5 от КТ за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2017 година и от назначената
допълнителна експертиза Ч. Г. има
сключен договор № 31 от 20.10.2014 година , което е прекратен на 30.11.2015
година . Същият е представен и от дружеството при извършената му проверка през м. 11.2019 година. Същият е назначен на
длъжността машинен инженер с основно месечно възнаграждение в размер на
13348,47 лева. Във връзка с дадени обяснение на Д.Б. / стр. 347/ от делото, че
няма достъп до счетоводната документация на дружеството , проверяващият екип е
направил искане за представяне на документи до П. П. , представляващ Глобсер“ ЕООД до 18.03.2020 година . Същият е представил
трудов договор на с Ч. Г. , включително заповедите за командировка на Б.,
нареждане за валутен превод , справка по сметка 421 Персонал за периода 2013-2019 година . Това проверяващите
не са изискали съответната заверка на представените от П. П., тогавашен управител на дружеството
документи . Видно от справка са персонал
към 2015 година на Ч. Г. има неизплатени трудови възнаграждения в размер на
13261, 09 лева ,а към 2016 година е видно, че дружеството е изплатило процесната
сума. От задача две на .допълнителната задача на съдебно –счетоводната експертиза
се установи също как са погасявани
задълженията към Г. . Поради което не намира опора от доказателствата по делото
, че сумата от 20302,10 лева не е използвана за
изплащане на трудово възнаграждение на работник на „ Глобсер
„ЕООД тоест че е изразходвана за дейността на дружеството и че документите са
съставени ад хок с връзка с назначената експертиза
.Видно от теглене в брой/ представено от „ Глобсер“
през м.11.2019 година/ от банковата сметка на дружеството последната изтеглена
сума от Б. е на 30.06.2015 година. По делото липсват доказателства за какво е изразходвана сумите в размер
на 47265, 36 лева . От служебната
бележка се установява, все пак , че към 10.11.2015 година е наложен запор на банковите
сметки в дружеството в ПИБ и ТБ „ Уникредит
„ ЕАД , тоест след тази дата дружеството
не е можело да се разпорежда със сумите по банковите си сметки .Ревизиращият екип
не е установил каква е касовата наличност по счетоводни данни към 11.11.2015
година, тоест имало е налични средства в
каса за изплащане на задълженията на дружеството – наем , ток , вода , заплати.
Първият превод , получен от Б. по личната
й банкова сметка ***.11.2015 година. Именно
след тази дата тя е извършила плащания в полза на Г. . ,плащания в полза на
наемодателя по силата на сключения
договор за наем, отново представени от „ Глобсер „ ЕООД
през месец 11.2019 гозина. По отношение на изплатеното
възнаграждение на Б. през 2015 година и през 2016 година съдът намира, че е
доказано че сумите в размер на 13000 лева са
й .изплатени Видно от справка за
салдото по сметка персонал , представена от П. още през месец ноември 2019 година на
проверяващите , „Глобсер“ ЕООД дължи на Б. сума в
размер на 7000 лева за 2015година. От представения мемориален орден е видно ,
че тази сума е изплатена с основание „
заплати“. Това се установява и от извършения анализ на сметка 421 „ персонал“
за процесния период от експерта. Видно
от отговорите на експертизата на
24.11.2015 година са платени на Б. 6000 лева
и на 30.06.2016 година 7000 лева с основание заплати Б.. Поради това не
може да се сподели тезата на ответника , че експертизата е ползвала документи ,
съставени през 2023 година. Още по-малко е неясно защо проверяващите не са признали
разходи извършени от дружеството за наемане на адвокат на 30.06.2016 година и
защо например не е направена проверка от
адвокат К.Л.. Неправилно не са взети впредвид документите , представени от Б. с мотив , че
същите са заверени от П., който през 2021 година вече не е представляващ „Глобсер „ ЕООД. Ако проверяващият Б. екип през 2019 екип и
изискал документи от дружеството се е
съмнявал в тяхната автентичност, той е следвало да задължи още през 2019 година
представляващият дружеството да ги завери . Същите свидетелстват за изразходвани
в полза на дейността на дружеството . Тези документи в качеството на частни
писмени документи не бяха оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК,
във вр. с § 2 ДР на ДОПК
по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със
съответната доказателствена сила. Още повече както бе посочено по горе по- голямата част от
тях са били представени при извършената през месец ноември 2019 година проверка на „ Глобсер „ ЕООД. Ревизиращият екип не е извършил проверка на
наемодателя Х. А. , не е ясно защо не е
проверил извършени ли са преводи в полза на лицето Г., при наличието на банкови
документи, издадени от Райфазенбанк тоест не е
извършена проверка в банката дали процесните
валутни преводи са осъществени. Беше оспорено
заключението на вещото лице по приетите съдебно-счетоводни експертиза,.
След анализ на приложените по делото счетоводни регистри и първични счетоводни
документи, включително представените платежни документи експертът дава
категоричен отговор, че в периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. има внесени
суми в касата на "Глосер" ЕООД от
жалбоподателя Б. в общ размер на 37960, 390в., които са отразени като
постъпления по мемориални ордери. Следователно експертизата доказва, че
жалбоподателят е отчел изтеглените от банковата си сметка суми. Внасянето на
сумите в брой в касата на дружеството се доказва от мемориални ордери и съставените въз основа на
тях счетоводни записи, което означава, че е налице касова наличност през целия период на
управление на Б.. В същото време по делото няма никакви преки доказателства, че
касовите наличности или част от тях са изплатени или разпределени под каквато и
да е форма в полза на жалбоподателя или че е налице нарастване на нейното
имущество. Напротив, ревизиращите органи са установили, че през ревизирания
период лицето няма придобити активи, недвижими и движими имоти, техника и
парични средства в размер, съотносими към размера на
изтеглените суми . Установеното по делото внасяне на сумите в касата на
дружеството пряко опровергава твърдяното от органите по приходите за скрито разпределение на печалба, респ.
разпореждане с имущество в лична полза, което определя като недоказани
твърдените в РА недобросъвестни действия на жалбоподателя. От тук, недоказано е
и че тези действия са довели до невъзможност дружеството да погаси публичните
си задължения.
Липсват
доказателства и за това, че органите по приходите са предприели всичко
необходимо за събиране на вземанията си към основния длъжник. Както бе посочено
по-горе, нормата на чл. 19 ДОПК
изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение
на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на
публичните вземания. В тази връзка следва да се посочи, че генерираните и
необслужвани публични задължения на "Глобсер"
ЕООД също останаха недоказани. Налице е неподкрепена
със съответните документи констатация за образувано изпълнително дело № 2400И0112806/2015
г. Именно приходните органи следва да установят по безспорен начин, че са
предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от
основния длъжник – задълженото юридическо лице. В производство, в което
доказателствената тежест е за ревизиращите по силата на общата разпоредба на чл. 170, ал. 1 АПК,
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК,
проявената пасивност има за резултат недоказаност на елементите от фактическия
състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК,
а оттам и решаващ извод за незаконосъобразност на проверявания акт до размера
на 37960,30 лева. и се явява законосъобразен до
размера на 5866,00 лева, защото видно от заключението тази сума по
счетоводни записвания не е постъпила в касата на дружеството
По принцип неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
незаконосъобразно с оспорения ревизионен акт за поправка , в обхвата на
отговорността по чл.19 от ДОПК са включени и установените задължения за лихви
на главния длъжник т.е на „Глобсер“
ЕООД. Третото лице по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК е задължено лице по чл. 14, т. 3
от ДОПК, тъй като е лице, което отговаря за непогасените задължения
на юридически лица по чл. 14, т. 1
и 2.
Отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1
и 2 от ДОПК
включва и лихвите за забава на главния длъжник по силата на изрична разпоредба
на чл.16, ал.3 от ДОПК, регламентираща, че отговорността на третото задължено
лице по чл. 14, т. 3
от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски,
лихвите и разноските за събирането им. Ето защо и при прилагане на
разрешението, дадено с ТР № 5/ 29.03.2021г. по т.д №
7/ 2019г. на ОСС, I и II колегия на ВАС, обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на закона в обхвата на ангажираната отговорност по чл.19,
ал.2 от ДОПК на управителя на „Глобсер „ ЕООД, са
включени освен задълженията за данъци и ЗОВ, и установените задължения за лихви
на главния длъжник. А съобразно мотивите, съдържащи се в Решение на СЕС от 13
октомври 2022г. по дело С-1/21, член 273 от Директива 2006/112 и принципът на
пропорционалност трябва да се тълкуват, в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност, който обхваща и
лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането
на данъка върху добавената стойност в императивните срокове, установени с
разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно извършените
действия на посоченото за солидарно отговорно лице. Обаче в случая незаконосъобразно е начислено и акцесорното задължение за
лихви над размера от 3799,72 лева при установен публични задължения в размер от
5866 лева , за които управителя отговаря по силата на разпоредбата на
чл.19,ал.2 от ДОПК.
Предвид изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде
уважено с оглед уважената част на оспорването , като на основание чл.161, ал.1
от ДОПК, НАП София следва да бъде осъдена
да заплати на Д.Б. съдебно деловодни
разноски в размер на 4708,95 лева , а на ответника следва да се присъдят разноски съобразно с отхвърлената част на оспорването в размер на
1266,57 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция).
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Б.Б. ЕГН **********, с адрес ***, Ревизионен акт № Р-16001620007403-091-001/
19.05.2021г., издаден от Н. Ж. К. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и Е. С. Ц. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, поправен с
ревизионен акт за поправка на очевидна фактическа грешка № П-16002421095506 от
04.06.2021 година , издаден от Н. Ж. К. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и Е. С. Ц. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърдени с
Решение № 411 от 28.07.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП в частта , с която с ревизионните актове на Д.Б.Б. е установена
отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, за непогасени данъчни и осигурителни
задължения на „Глобсер“
ЕООД, в общ размер на 61420,68 лева, от
които главница 37960,30 лева и прилежащи лихви в размер на 23460, 38 лева, като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Б.Б. ЕГН **********, с адрес ***, в
частта й по оспорване на ревизионен акт № Р-16001620007403-091-001/ 19.05.2021г.,
издаден
от Н. Ж. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. С. Ц. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, поправен с ревизионен акт за поправка на очевидна
фактическа грешка № П-16002421095506 от 04.06.2021 година , издаден от Н. Ж. К.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. С. Ц. на длъжност главен инспектор по в частта
с която на Д.Б.Б. е установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, за непогасени
данъчни и осигурителни задължения на „Глобсер“ ЕООД, от
общ размер на 9665,72 лева от които главница 5866 лева и прилежащи лихви в
размер на 3799,72 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София , да заплати на Д.Б.Б. ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 4708,95 / четири
хиляди седемстотин и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ , представляваща
направените от жалбоподателя разноски, съразмерно с уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА Д.Б.Б. ЕГН **********, с адрес ***,да заплати на Национална агенция по приходите гр. София сумата от 1266,57лв / хиляда двеста шестдесет и шест
лева и петдесет и седем стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от жалбата.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: