№ 325
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600775 по описа за 2021 година
Производството пред Софийския апелативен съд е инициирано по
повод искане, постъпило на 01.06.2021г. в СРС, подадено от адв.Р.Г.,
защитник на осъдения по нохд №20808/2017г. по описа на СРС В. А. К.. В
искането се твърди, че при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции
е нарушен материалният закон и са допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че двете инстанции са изложили различни
съображения, за да не приложат разпоредбата на чл.292, ал.1, т.1 от НК и да
не освободят от наказателна отговорност осъдения, което представлява
нарушение на материалния закон. Нарушението на процесуалните правила се
състои в това, че липсва пълно, обективно и всестранно обсъждане на всички
доказателства по делото, не е обсъдено психическото състояние на К. при
депозиране на свидетелските показания, игнорирани са показанията на
свидетеля К. Д., в насока, че К. е бил притеснен, не е обсъдено
обстоятелството, че К. и Д. са били задържани от полицията в тъмната част на
денонощието, което е попречило той да види какво държи в ръцете си Д..
Предвид изложеното се иска отмяна на присъдата на СРС по нохд
№20808/2017г. и решението по внохд №2863/2020г., като се постанови
осъденият К. да бъде оправдан по обвинението по чл.290, ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и му е наложено наказание
1
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, отложено по реда на чл.66, ал.1 от
НК за изпитателен срок от 3 години.
Предвид съдържането на искането и след съобразяване на материалите
по делото, Софийският апелативен съд прие, че е налице влязъл в сила
съдебен акт, срещу който е подадено искане за възобновяване от осъдения,
имащ право да сезира съда за произнасяне по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
От влизане на присъдата в сила на 15.12.2020 година, до внасянето на
искането в СРС на 04.06.2021 година, не е изтекъл шестмесечният срок по
чл.421, ал.3 от НПК. Компетентен да разгледа искането е Софийският
апелативен съд, тъй като актът по чл. 419 от НПК е постановен от районен
съд, намиращ се в апелативния район на САС и е не е бил проверен по
касационен ред.
В съдебно заседание защитникът на К. поддържа искането, като
доразвива съображенията, изложени в него, в насока, че съдилищата не са
приложили разпоредбата на чл.292 от НК, въпреки че са били налични
основанията за това, тъй като подсъдимият се е страхувал от приложение на
наказателна отговорност против него за приготовление на извършване на
престъпление и няма значение, че е свидетелствал по различен начин едва в
съдебната фаза. Няма нужда деецът да съзнава точната правна квалификация
на евентуалното престъпление, достатъчно е, че той го е извършил и може да
бъде подведен под отговорност, ако каже истината пред съответния орган.
Представителят на САП изразява становище, че искането е
неоснователно, тъй като липсват предпоставките, предвидени в закона, за
възобновяване на наказателното производство.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си по настоящото производство, намери
следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
легитимирана за това страна, в установения от закона срок и има за предмет
акт по чл. 419, ал. 1 от НПК.
За да се произнесе по същество, настоящият състав взе в предвид
следното:
С присъда от 15.05.20219г., постановена по нохд №20808/2017г. по
описа на СРС, В. А. К. е бил признат за виновен в извършване на
2
престъпление по чл.290, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК затова, че в периода
от 12.02.2014г. до 14.10.2015г., при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, осъществяващи поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
пред съд – СГС, НО, 8-ми състав, по нохд №5611/2014г. и пред друг
надлежен орган на власт – разследващ полицай по ДП №409/2014г. по описа
на 05-то РУ-СДВР, като свидетел, устно и непосредствено, е потвърдил
неистина – на 12.02.2014г. за времето от 18.35 до 19.00 часа пред
разследващия полицай като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина
– че не си е уговарял среща с Я. Д., за да закупи от него наркотици, както и че
не е видял какви вещи са били открити у Д., а на 14.10.2015г. пред съда устно
съзнателно потвърдил неистина – че се е срещнал с Я. Д. като търговски
представител на чешка бира, както и че е подписал протоколи за разпит на
свидетел от 11.02.2014г. и от 12.02.2014г. под натиск, без да се запознае със
съдържанието на същите. Мотивите на първоинстанционния съд да приеме,
че е извършено престъплението, са свързани с приетото наличие на всички
обективни признаци от състава по чл.290, ал.1 от НК, установено е, че
свидетелят е бил разпитан два пъти по ДП, изложил е възприетите от него
непосредствено обстоятелства от значение за делото, след което, при третия
разпит по ДП, а по-късно и пред съда, е изложил неистински факти,
съзнавайки, че те не отговарят на обективната действителност, като целта му
е била именно да изложи неверните факти, за да помогне на Я. Д. във връзка с
воденото против него наказателно производство за държане на наркотични
вещества с цел разпространение. По делото е било прието, че в двата си
разпита от ДП преди инкриминирания, К. е изложил добросъвестно
възприятията си, след което е променил показанията си, за да помогне на Д..
Възраженията на защитата, че са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата по чл.292 от НК и К. следва да бъде оправдан, са били оставени
без уважение, тъй като наказателното производство вече не е било в
началната си фаза, когато показанията са били променени, въпросите към К.
са били насочени към установяване на престъпление, извършено от Д., не от
него, така че според първоинстанционния съд действията на осъдения са били
изцяло в интерес на Д., а не за да се предпази К. от обвинение. По тези
мотиви е била постановена осъдителната присъда, с която е било прието, че
К. е извършил престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, отложено за
изпитателен срок от 3 години. С решение №260252/15.12.2020г., постановено
по внохд №2863/2020г. на СГС, присъдата е била потвърдена изцяло, като в
мотивите си второинстанционният съд е посочил, че присъдата е била
постановена при изяснена фактическа обстановка, категорично установена от
доказателствата по делото. В съответствие с изводите на първоинстанционния
съд, въззивният състав е приел, че К. бил разпитан на 11.02.2014г. и на
3
12.02.2014г., преди разпитите са били разяснени правата му по чл.119,
чл.121, ал.1 и чл.122, ал.2 от НПК, той подробно разказал за срещата си с Д.,
причината за нея и посочил, че е видял Д. да предава доброволно наркотични
вещества на полицейските служители. След привличането на Д. в качеството
на обвиняем, К. е бил разпитан отново и в присъствието на обвиняемия и
защитника му заявил, че не си е уговарял среща с него, за да купува
наркотици и че не видял какво е открито при полицейската проверка. На
15.10.2015г. пред съда, разглеждащ делото по обвинението на Д. за държане
на наркотични вещества с цел разпространение, К. заявил, че се е срещал с
него като търговски представител и отрекъл целта на срещата да е била
закупуване на наркотични вещества, а относно първите два разпита заявил, че
били под натиск и не се е запознал със съдържанието на протоколите.
Предвид съгласието с изводите на първата инстанция, /освен с извода, че се
касае за продължавано престъпление/, присъдата е била потвърдена, като
относно приложението на разпоредбата на чл.292 от НК въззивният съд е
посочил, че претенцията на защитата за оправдаване е неоснователна, тъй
като в случая липсва каквото и да било престъпление, в извършването на
което би се самообвинил К. със свидетелските си показания. При
пристигането на полицейските служители до автомобила на Д. той седял в
него, макар срещата да била за закупуване на марихуана, не са били
предприети действия, чрез които да е започнало да се осъществява
престъпление по чл.354а от НК, нито са били предавани пари на Д.. Затова
липсва основание да се приеме, че деецът би се самообвинил пред
компетентните органи, ако каже истината. Предвид тези съображения е
прието, че поведението на К. не е целяло да го предпази от самообвинение,
още повече, че в първите си два разпита той е пресъздал обективно фактите, а
лъжесвидетелстването е извършено с цел да помогне на Д. по обвинението
против него.
С оглед гореизложеното, искането на осъдения К., основано на
твърдения, че е нарушен материалният закон, като по отношение на него не е
приложена разпоредбата на чл.292 от НК, както и при съществено нарушение
на процесуалните правила, защото не са изследвани обективно, всестранно и
пълно обстоятелствата по делото, е неоснователно. Същите възражения са
направени пред двете редовни съдебни инстанции, те са обсъдени подробно и
са получили обоснован и законосъобразен отговор. Според настоящия състав
възражението за нарушение на материалния закон, който не е приложен
правилно, след като подсъдимият е бил признат за виновен, е неоснователно,
защото доказателствата по делото обосновават правните изводи на
предходните съдебни състави, че осъденият не е лъжесвидетелствал, за да
избегне самообвинение, а с цел да помогне на осъдения за държане на
наркотици с цел разпространение Д.. В момента на задържането на Д. К. се е
намирал с него в автомобила му и не може да се приеме, че е извършвал
приготовление към извършване на престъпление по чл.354а от НК, нито опит
към такова престъпление. Наркотичните вещества са се намирали в ръката на
4
Д. и зад неговата седалка, не е била извършена и размяна на пари. Това е
безспорно доказано по наказателното производство, поведението на К. е било
изяснено всестранно и пълно от гласните и писмените доказателства,
включително и чрез графологическа експертиза. Първоначалните му
показания, обективирани в два разпита по ДП, кореспондират напълно с
показанията на разпитаните полицейски служители, извършили задържането,
които са били подробно обсъдени поотделно и след съпоставка както
помежду им, така и с останалите доказателства по делото. Не отговаря на
обективно установеното и че двата съдебни състава са приели, че причината
да не се приложи разпоредбата на чл.292 от НК е различна, след като
въззивната инстанция в мотивите си по-скоро е доразвила доводите на
първата инстанция относно невъзможността да се приложи тази разпоредба и
защото няма данни осъденият да е бил заподозрян в извършването на
престъпление към момента на разпита му като свидетел.
Доводите за нарушение на разпоредбата на чл.14 от НПК също са
неоснователни, тъй като вътрешното убеждение на двете съдебни инстанции
е било формирано след изискуемия анализ на доказателствата. Твърденията,
че не са съобразени показанията на свидетеля Д. относно психическото
състояние на К. към момента на провеждане на разпита му не отговарят на
обективно установеното по делото, напротив, тези показания са съобразени,
те сочат, че осъденият е изглеждал притеснен към момента на проверката, но
не кореспондират с твърденията, че е бил под натиск при провеждане на
разпитите и не е запознат със съдържанието на протоколите, които съгласно
експертизата е подписал лично. Не отговаря на обективно установеното и че
двата съдебни състава са приели, че причината да не се приложи
разпоредбата на чл.292 от НК е различна, след като въззивната инстанция в
мотивите си по-скоро е доразвила доводите на първата инстанция относно
невъзможността да се приложи тази разпоредба и защото няма данни
осъденият да е бил заподозрян в извършването на престъпление към момента
на разпита му като свидетел. Какво беше посочено по-горе, доказателствата
са били обсъдени с необходимото внимание от двете инстанции и правилно е
било прието, че подкрепят обвинението.
В заключение, не са налице предпоставките за възобновяване на
наказателното производство против осъдения К., тъй като по делото не са
допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Предвид изложените съображения САС намира, че направеното искане
за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, САС, НО, 5-ти състав
РЕШИ:
5
Оставя без уважение искането на осъдения В. А. К. за възобновяване на
производството по внохд №2863/2020г. по описа на СГС и отмяна на
постановеното по него решение №260252 от 15.12.2020г., с което е била
потвърдена присъда от 15.05.2019г., постановена по нохд №20808/2017г. по
описа на СРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6