Р Е
Ш Е Н
И Е
№348
гр. Горна Оряховица, 14.01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, девети състав, в
публично заседание тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ПОПОВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Попов АНД № 442 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.И. *** против
Наказателно постановление /НП/ № 20-0268-000549 от 30.04.2020 година на
Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ -Г.Оряховица - К.К., с което НП за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му било наложено наказание “глоба” в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Със същото наказателно постановление И.
е санкциониран и по реда на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП с глоба от 100лева, като в
съдебно заседание от 29.07.2020г. жалбоподателят заявява, че не поддържа
жалбата си против постановлението в тази му част /л.33/.
Жалбоподателят
моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се
явява и се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата в частта
относно нарушението по чл.104б т.2 от
ЗДвП, за което на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП му било наложено наказание
“глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
Ответникът по
жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител и не заема становище по жалбата.
Съдът след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 21.04.2020г.
около 19,22ч. бил получен сигнал до дежурния в РУ, подаден от свидетеля С.Н. /СЗ
30.09.20г.-л-43/, който непосредствено възприел автомобил, управляван от
жалбоподателя как занася по плътното за движение. Свидетелят К.К. управлявал автомобила, в
който се возели със св.Ст.Н.. Срещу него в неговата пътна лента на сух път се
озовал и автомобила на И., поради което св.К. предприел спиране вдясно.
Свидетелят Н. наблюдавал от пасажерската седалка как задницата на другия
автомобил занася и „играе” с криволичене от скоростта при излизане от
бензиностанция „Йоана”, като е категоричен, че това движение на автомобила на И.
било резултат от „дрифтене”. За известно време задната част на автомобила се
намирала ту в едната, ту в другата пътна лента/”обхващаше и двете ленти на
пътя”/ , възприел и въртене на задните гуми. Полицейски служител А. /СЗ 30.09.20г./, изпратен
по този повод относно проява с управляван автомобил и неговото занасяне при
управление, изгледал записите от видеонаблюдението на бензиностанцията и
забелязал как автомобилът се движи демонстративно на пътното платно при
излизане от обекта/л.42/- „Вместо да се движи както трябва в лентата си, подава
газ и занася автомобила, задницата му криволичи…..виждаше се как задницата се
завърта наляво надясно”. Полицейски екип
открил водача в дома му. Полицаите
установили водача и снели неговата
самоличност. Св.А. съставил в присъствието на св. Ст.Н. АУАН № 551/22.04.2020г.
по отношение на жалбоподателя /бланков
номер 239826-л.5 от делото/, а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление/л.4/.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице, което има право на жалба.
По същество
обаче е неоснователна.
При съставяне
на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния закон.
От
показанията на актосъставителя се установява съвсем ясно и недвусмислено, че
жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Възприятията
на св.Н. като свидетел – очевидец са еднозначни – същият е възприел лично и
непосредствено, че жалбоподателят е осъществил завъртане на задницата на
автомобила нееднократно. Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло
вниманието на Н., телефонирал на дежурния в РУ, което е съвсем естествена и
логична реакция и впоследствие е довело до извършване на проверка по отношение
на жалбоподателя, когото полицейският служител А. също е успял да възприеме чрез гледане на видеозапис,
установявайки демонстративното му управление. В тази насока са и показанията на
св.К.. Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване са
предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни
прояви. С оглед високата обществена опасност
на деянието законодателят е въвел нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в
началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни
случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са
конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става
посредством рязко подаване на газ, боравене със съединител, завъртане на
волана, дърпане на ръчна спирачка или по друг начин, и именно затова
показанията на лицата, възприели това поведение, независимо дали са категорични
относно конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, са
неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат. Всъщност с
поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по
начин, радикално различен от обичайния и
съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока. Това
деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе
извършена на място, което не е път, отворен
за обществено ползване. От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от
обективна страна, не остава никакво съмнение, че деянието по чл.175а ал.1 ал.1
пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл, най-малко
защото са налице повече от едно завъртане на задната част на автомобила и
занасяне по този начин. Не става дума за еднократно или случайно завъртане, което може да се
отдаде примерно на атмосферните
условия/нямало е дъжд или заледена настилка/. Според св.К. е било сухо.
Очевидно е, че дори и по някаква причина при извършване на маневра автомобилът
на жалбоподателя дори и да се бе поднесъл на една страна това е процес, който
би траял съвсем кратко и като време, и
като разстояние и очевидно не би привлякъл вниманието на лицето, телефонирало
на полицейските служители.
Продължителността на движението, изразяващо се в криволичене/въртене на
задната част на автомобила/ , не може да води до никакъв друг извод освен до
нарушение, осъществено при пряк умисъл, както бе посочено по-горе. В тази
насока не се кредитират показанията на возещия се до И. свидетел В.М./СЗ
29.07.2020г./, който посочва, че всичко при тяхното потегляне е било нормално.
Първо, подобно твърдение не кореспондира с нито едно от останалите
доказателства/показанията на свидетелите очевидци/ и второ- следва да се има
предвид, че И. иМ. са прекарали заедно описаните от него часове, в отношения на
близост са, поради което се проявява приятелска солидарност в опита да се
отрече описаната от останалите свидетели обстановка.
Съгласно § 6 от ДР/доп.разпоредби/ на ЗДВП, по смисъла на
този закон: точка 1: "Път" е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани
за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съгласно
дефиницията на закона, описаното място на осъществяване на нарушението е точно
такъв път и именно по него е осъществено от жалбоподателя изпълнителното
деяние. Предвид законовите дефиниции по чл.2 ал.1 вр. § 6 т.1 от ДР на ЗДвП и
липсата на означенията и законовите забрани по чл.2 ал.3 изр. 1 от ЗДвП, в случая това пространство е път- отворен за
обществено ползване, което означава, че на територията му са валидни всички
правила за движението, вкл. и забраната по чл.104б т.2 от с.з. Налична е точна индивидуализация на мястото на
осъществяване на нарушението,
С оглед
изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и правилно е
приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в
размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от
12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът й не
зависи от волята на АНО и съда.
Неоснователни
са оплакванията в жалбата за това, че не е отразен признак на нарушението,
както и че не е посочена формата на изпълнителното деяние. Изпълнени са точно
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Описани в обстоятелствената част на НП
са правнорелевантните факти и недвусмислено е отбелязано, че жалбоподателят е
бил водач и е управлявал процесния автомобил, като при завиване наляво е
осъществил форсиране на двигателя, занасял е автомобила вляво и дясно и по този
начин не е използвал пътя за обществено ползване, който е индивидуализиран,
съобразно неговото предназначение. Няма неясноти в описаните обстоятелства,
които да нарушават правото на жалбоподателя да разбере вмененото му
административнонаказателно обвинение.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН ,съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-0268-000549 от
30.04.2020 година на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ-Г.Оряховица -К.К., с което на С.И.И. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) и административно
наказание „лишаване от право за управление на МПС“ за срок от 12 месеца на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП,
като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: