О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
град Добрич, 16.11.2020 година
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав в закрито съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА
ВЕЛИКОВА
разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 1302 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес
на управление на дейността: гр. София, п.к. 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев” №
52-54, ЕИК *********, с която против С.Й.Д. с ЕГН **********,***, са предявени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване вземанията на ищеца, за
които е издадена заповед № 1271 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 19.09.2016г. по ч.гр.д.№ 2604/2016г. по описа
на Районен съд – Добрич, за следните суми:
- 1452,65 лева – главница, дължима
сума по Договор за потребителски кредит №**********/14.11.2014 г., сключен
между кредитора и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо/ –
16.09.2016г. до окончателното ѝ изплащане;
- 267,30 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.03.2016г. до 16.05.2016г.
- 45,66 лева - обезщетение за
забава, начислено върху главницата за периода от 15.03.2016г. до 02.09.2016г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата е представила писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете. Противопоставила е и възражение за местна неподсъдност на делото,
обосновано с това, че към датата на предявяване на исковете постоянният адрес
на ответницата е в град Попово.
При подготовката на делото в
закрито заседание съдът следва първо да обсъди и разреши въпроса относно
подсъдността на делото.
Ответницата е физическо лице, на
което, според твърденията в исковата молба, по силата на сключен договор е предоставен
банков кредит, непредназначен за извършване на търговска или професионална
дейност. Тя има качеството на потребител на финансова услуга по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С последното изменение на чл. 119, ал. 3 от ГПК
приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната
подсъдност, е разширено и в него са включени и потребителски искове по чл. 113
от ГПК. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в
сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по
чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника
най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда
до приключване на първото по делото заседание. Граматическото и систематическото
тълкуване на правилото на чл. 119, ал. 3 от ГПК, налага извода, че за разлика
от предходната правна уредба, за изброените в нормата хипотези местната
подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със
служебното правомощие на съда, дори при липса на възражение, да вземе отношение
за наличието й. По силата на цитираната императивна правна норма отпада
специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежда
задължителна подсъдност по спорове, повдигнати от или срещу потребители.
Съгласно чл. 113 от ГПК /изм. ДВ бр.
65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,
а при липса на такъв - по постоянния. Като процесуална норма, тази разпоредба
намира приложение и за настоящия случай, доколкото е приета в хода на
висящността на делото, възникнала с подаването на заявлението на дата
16.09.2016г. /така чл. 422, ал. 1 от ГПК/. Или, местната подсъдност на делото
се определя според настоящия, а не според постоянния, адрес на ответницата и за
спазването й съдът следи служебно.
От извършената на дата
17.09.2016г. по ч.гр.д.№ 2604/2016г. справка в НБД /л. 16 от заповедното
производство/ се установява, че към датата на подаване на заявлението
постоянният и настоящият адрес на длъжника са били в град Добрич, ул. „Росица“
№ 2. Служебната справка, направена по повод възражението на ответницата след
образуване на исковото производство, показва, че от 29.11.2019г. е регистрирана
промяна – постоянният и настоящият й адрес вече е в град Попово, ул. „България“
№ 104А. Поставя се въпросът настоящият адрес на ответника по иск по чл. 422 от ГПК към кой момент е определящ за местната подсъдност на делото – този към
датата на подаване на заявлението или този към датата на подаване на исковата
молба, когато е налице извършена промяна на адреса.
По въпроса промяната в постоянния
адрес на ответника - длъжник, настъпила след датата на подаване в местно
компетентния заповеден съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и преди предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК,
съставлява ли по смисъла на чл. 120 от ГПК промяна във фактическите
обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и основание ли е за препращане на
делото по възражение по чл. 119, ал. 3 от ГПК, е налице произнасяне по чл. 274,
ал. 3 от ГПК с определение № 71 от 08.02.2018г. по ч.т.д. № 224 по описа за 2018г. на ВКС, ТК, І т.о. Посочено е, че в мотивите към т. 9 на
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че с разпоредбата на чл. 422, ал. 1
от ГПК /искът за установяване на вземането се смята за предявен от датата на
подаване на заявлението/ е създадено изключение от общото правило, че искът се
счита предявен от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл. 125 от ГПК,
което законодателно решение е в интерес на кредитора, тъй като свързва
настъпването на последиците от предявяването на иска с момент, предхождащ
упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните
последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната
давност, спиране течение на давността. Процесуално правните последици от
предявяването на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, настъпват с
подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, от което следва и че възражението по чл.
414, ал. 1 от ГПК се явява депозирано по време на висящността на процеса – т.
11а от мотивите на същото тълкувателно решение. По отношение на иска по чл. 422
от ГПК са приложими процесуалните правила за общия исков процес /така определение
от 29.05.2017г. по ч. т. д. № 828/2017 на ВКС, II т. о./, т.е. на общо
основание следва да бъдат приложени както разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, така и разпоредбата на чл. 120 от ГПК. Безспорно е в съдебната практика,
че промяната на адреса на ответника след подаване на исковата молба е промяна
на фактическо обстоятелство, обуславящо местната подсъдност и не е основание за
препращане на делото, тъй като подсъдността е стабилизирана от момента на
предявяването на иска. Това означава, че ако е налице промяна в адреса на
длъжника след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред местно компетентния районен съд и преди датата на депозирането
на исковата молба срещу него по чл. 422 от ГПК, тя е настъпила по време на
висящността на процеса и по смисъла на чл. 120 от ГПК съставлява изменение
единствено във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност,
поради което не е основание за препращане на делото, с предмет установителния
иск, по възражение на ответника или служебно по чл. 119, ал. 3 от ГПК.
Разрешението обаче е дадено преди
извършената с изменението на ГПК, обн. ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 7.08.2018г.,
доп., бр. 100 от 2019г., законодателна промяна, която предвижда задължителна
местна подсъдност на потребителските спорове според настоящия адрес на
потребителя и задължението на съда и служебно да следи за спазването й, поради
което и не отчита възприетата от законодателя нова насока за въвеждане на
особена защита на интересите на потребителите. Това налага ново тълкуване, относимо
към действието на разпоредбата на чл. 120 от ГПК, в т.ч. и в хипотезите на
служебното произнасяне относно подсъдността.
Законодателното решение в чл.
422, ал. 1 от ГПК е изключение от общото правило, че искът се счита предявен от
постъпване исковата молба в съда съгласно чл. 125 от ГПК и е в интерес на
кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяването на
иска с момент, предхождащ подаването на исковата молба. Материалноправни
последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната
давнос спиране течение на давността. Процесуално правните последици от
предявяването на иска чл. 422 настъпват с подаването на исковата молба, но от
момента на подаване на заявлението издаване на заповед за изпълнение.
Същевременно по отношение на иска по чл. 422 от ГПК са приложими процесуалните
правила за общия исков процес /т. е. на общо основание следва бъдат приложени
както разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, така и разпоредбата на чл. 120 от ГПК/.
Правилото е, че промяната в адресната регистрация на ответника, настъпила по време
на висящността на процеса, съставлява изменение единствено във фактическите
обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, поради което не е основание за
препращане на делото, с предмет установителния иск, но това правило следва да
се тълкува във връзка с разпоредбите на чл. 113 от ГПК /Изм. – ДВ, бр. 65 от
2018г., в сила от 7.08.2018г., доп., бр. 100 от 2019г./ и чл. 119, ал. 3 от ГПК
/Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 7.08.2018г./. Налице е вече специфична
защита с оглед предмета на спора и качеството "потребител" на
ответника, въведена със ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 100/20.12.2019г.), която цели осигуряване
на по-лесен достъп до съд на потребителите - затова исковете срещу потребител
се предявяват по неговия настоя адрес, затова и съдът следи служебно за съблюдаването
на местната подсъдност. Правото на по - лесен достъп до съд на потребителя,
чието обезпечаване се цели, не би било осигурено, ако се приеме общото
разбиране за релевантния момент, към който следва да се извърши преценката за
местната подсъдност – подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Това е така, защото от този момент до предявяване на иска по чл.
422 от ГПК понякога изминава дълъг период от време, както е и в настоящия
случай – четири години. Налице е специална разпоредба, чието приложение
дерогира общата такава и затова следва да се приеме, че последиците по чл. 422,
ал. 1 от ГПК не обхващат и момента, към който се извършва преценката за местната
подсъдност по чл. 113 от ГПК. Тази подсъдност следва да бъде преценявана към
датата на образуване на делото, съгласно чл. 113, изр. 2 от ГПК. Това е прието
и в определение номер 574 от 08.09.2020г. по въззивно частно гражданско дело №
20201700500490 по описа за 2020 година на Окръжен съд – Перник.
По изложените съображения, и
предвид това, че настоящият адрес на ответницата към датата на подаване на
исковата молба е в град Попово, компетентен да разгледа гражданско правния спор
е Районен съд – Попово.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 1302/2020г. пред себе си и
ИЗПРАЩА гр. дело № 1302/2020г. на
надлежния по правилата на местната подсъдност Районен съд – Попово.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
Към съобщението да се приложи копие от определението,
на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След изтичане на срока за обжалване, или при
постъпване на частна жалба, делото да се докладва за следващи разпореждания.
СЪДИЯ: