Р Е Ш
Е Н И Е
№ 232
гр. Пловдив, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание от трети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница
Тухчиева въззивно гражданско дело № 2780
по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК вр.
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 12107/29.10.2019
г. по описа на РС - Карлово от Прокурор Д. Ш. - Районен прокурор на Районна прокуратура - Карлово
против решение № 333 от 10.10.2019 г., постановено по гр. дело № 588 по описа за
2019 г. на РС - Карлово в частта му, с която на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В.Х.Б.
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в първоначална уплаха, стрес, емоционален срив, панически
страх, причинени вследствие на незаконно обвинение по образуваното досъдебно
производство № 230/2014 г. по описа на РУ на МВР Карлово за престъпление по
член 339, ал.1 от НК и „задържане под стража“ за срок от 72 часа, както и развилия
се вследствие на това наказателен процес – прекратен с постановление от
08.08.2014 г. на прокурор при РП - Карлово, ведно със законната лихва, считано
от 23.04.2016 г. до окончателното плащане.
С обжалвания съдебен акт Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на В.Х.Б. и сумата от 210 лв. - разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на решението в атакуваната му част, като представителят на
прокуратурата счита, че първоинстанционният съд е стигнал до необоснован извод
за размера на присъденото обезщетение, което пряко рефлектира върху
справедливостта на постановения акт. Предвид изложеното се иска решението да бъде
отменено в обжалваната част, като неправилно такова и да се постанови въззивно
решение по същество, с което да се отхвърли предявения против прокуратурата иск.
Алтернативно, в случай че искът бъде приет за основателен и доказан от настоящия
състав, моли се размерът на присъденото обезщетение да бъде намален, така че да
отговоря на установените критерии за справедливост при установената съдебна
практика в аналогични случаи.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор от насрещната страна.
Пловдивски окръжен съд, пети граждански
състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Правомощията на въззивния съд в
производството по обжалване на решенията са регламентирани в разпоредбата на
чл.269 ГПК, съгласно която втората инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничена от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Районен съд Карлово е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
За да възникне
притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени
му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на
незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е
повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от
него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда,
като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е
претърпял неимуществени вреди и 4) причинените неимуществени вреди да са
необходима, закономерна, естествена последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен
резултат, респ. по което лицето е
задържано под стража и причинения вредоносен резултат.
Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна,
като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице
при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Съгласно задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, разпоредбите на т. 1
и т. 2 на чл. 2,
ал. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ,
обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) уреждат два различни фактически състава на деликти,
за които държавата носи обезпечително-гаранционна отговорност, чрез своите
правозащитни органи, и конкретно – чрез Прокуратурата на Република България, а
именно - за вреди, причинени от: незаконно задържане под стража, включително и
като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно
основание (т. 1) и незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
наказателното производство бъде прекратено (т. 2). Фактическият състав на
деликта по т. 1 е осъществен самостоятелно, само когато задържането под стража
е било отменено поради липса на законно основание за налагането му. В тези
случаи на ищеца се дължи обезщетение за неимуществените вреди от задържането,
дори когато той е бил осъден по обвинението, по което е бил задържан. Когато
обаче наказателното производство срещу него е било прекратено поради това,
че деянието не е извършено от него, респ. когато е постановена оправдателна
присъда, изцяло предприето срещу него наказателно преследване е незаконно,
включително задържането му под стража, дори последното в хода на
наказателното производство да не е било отменено като незаконосъобразно
наложено. В тези случаи е осъществен фактическият състав на специалния деликт
по т. 2 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, като на ищеца се дължи едно глобално обезщетение
за всички неимуществени вреди, причинени му от предприетото срещу него
незаконно наказателно преследване, което включва и вредите от задържането.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е контролиращата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без за това да са наведени нарочни възражения от
страна на въззивника или въззиваемия.
В настоящия случай спор по фактите не се констатира, а
и от формираната по делото даказателствена съвкупност се установява, че на
07.04.2014 г. е започнато досъдебно
производство № 230/2014 г. по описа на
РУП Карлово срещу неизвестен извършител за това, че до 07.04.2014 г. в къща в град *********** е държал 62 броя боеприпаси
за огнестрелно оръжие – калибър 22, без да има за това надлежно разрешение –
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.
С постановление от 23.05.2014 г. ищецът В.Х.Б. – въззиваем в настоящото
производство, бил привлечен в качеството си на обвиняем за това, че е придобил
по какъвто и да е начин и държал до 07.04.2014 г. в къща в град *************
62 броя боеприпаси за огнестрелно оръжие калибър 22, без да има за това
надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
С постановление от
същата дата - 23.05.2014 г. на
прокурор при РП – Карлово било постановено на основание чл. 64, ал. 2 НПК Б. да
бъде задържан за срок от 72 часа за времето от 22:15 часа на 23.05.2014 г. до
22.15 часа на 26.05.2014 г.
С постановление от 24.05.2014г. на прокурор при Окръжна прокуратура –
Пловдив, постановлението за задържане за срок от 72 часа било потвърдено.
С постановление 26.05.2014 г. на
прокурор при РП Карлово било постановено Б. да бъде освободен в 19.00 ч. на
26.05.2014 г. от ареста на 04 РУ „Полиция“ град Пловдив, като със същия
прокурорски акт била взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер н 300,00 лева. Така определената гаранция била внесена на
31.05.2014 г. по сметка на ОД на МВР Пловдив.
На 08.08.2014 г. с постановление на прокурор при РП Карлово
наказателното производство по досъдебно производство № 230/2014 г. по описа на
РУ на МВР гр. Карлово било частично прекратено спрямо В.Б. на основание чл. 243
ал. 1, т. 2 вр. чл. 244, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2, вр. ал.3 НПК – поради
недоказаност на обвинението по отношение на него. Със същото постановление
наказателното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК с
оглед издирването на извършителя.
До идентични фактически констатации е достигнал и районният съд, като
спорът пред настоящата инстанция се е съсредоточил върху правната страна, а
именно - доказаността на претенцията на
ищеца, респективно до справедливостта на определения от първостепенния съд размер
на присъденото обезщетение.
Основният довод в жалбата, депозирана от представител на държавното
обвинение е, че наведените от ищеца твърдения за изживян емоционален срив,
уплаха и стрес, причинени вследствие незаконно обвинение по образуваното досъдебно производство и
задържането му на основание чл. 64, ал. 2 НПК за срок от 72 часа са останали недоказани. Акцентира се, че от
показанията на разпитаната в хода на първоинстанционното производство
свидетелка Д. Н. – сестра на ищеца ставало ясно единствено, че Б. се е изолирал
без да е ясно кога и защо. Сочи се, че съдът не е отчел връзката между
твърдяната изолация и преживян стрес с установените по делото и придобили
широка обществена гласност разрив на отношенията между ищеца и съпругата му,
последвалата раздяла и безследното изчезване на
последната.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на представителя на
държавното обвинение, че ищецът не е
доказал основанието на иска си. Както вече беше изяснено, фактическият състав
на отговорността на държавата за претърпени вреди, визиран в текста на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ включва следните
елементи: наличие на обвинение в извършване на престъпление срещу лицето,
прекратяване на наказателното производство на посочените основания за
несъставомерност на деянието или необоснованост на повдигнатото обвинение,
претърпени вреди, които да са в причинна връзка с незаконното обвинение.
В аспект на горното следва да се отбележи, че пострадалият
носи доказателствената тежест да установи засягането на конкретното благо –
чест, достойнство, добро име, и ако са налице останалите материалноправни
предпоставки, посочени по-горе, искът е доказан по своето основание. Не е в
тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в
душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, произтекли или свързани със
съответните ограничения физически страдания.
Свидетелката Н. – сестра на ищеца си спомня, че било
водено досъдебно производство през пролетта на 2014г. срещу брат ѝ за
притежание на патрони. Това производство приключило към края на лятото на
същата година. Брат ѝ бил търговец, неосъждан, имал много контакти с
колеги, приятели, роднини. След задържането същия бил толкова притеснен и
стресиран, че спрял да излиза дори и до магазина. Стоял си вкъщи, като преустановил
контактите си с приятели и колеги, общувал само с роднините си. Изпитвал притеснения от това какво ще се
случи, бил стресиран. Слушал какво правят в затвора с новопостъпилите затворници . Това негово състояние продължило
и след приключването на делото, може би до нова година, но не помни точно
колко. Свидетелката отрича емоционалното му състояние да е било свързано с раздялата
с бившата му съпруга.
На следващо място от събраните по делото писмени
доказателства, се установява по категоричен начин наличието на първите два
елемента от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди за
незаконно повдигнато обвинение. Ищецът е бил привлечен в качеството си на обвиняем за извършване на престъпление
по чл. 339 ал. 1 НК с постановление от 23.05.2014
г., като наказателното производство
е прекратено с постановление на
прокурора на 08.08.2014 г., влязло в
законна сила. На 23.05.2014 г.
ищецът е бил задържан за срок от 72 часа,
като е бил освободен на 26.05.2014 г. в 19,00 часа, т. е преди да изтече 72 – часовия период.
С оглед горното следва да се приеме, че ищецът е
търпял вреди по време на цялото наказателно производство, като е бил притеснен,
тревожен, стресиран, несигурен. Всички тези негативни изживявания са обичайни
за подобни случаи и не е нужно тяхното конкретно установяване. Съдът може да
присъди обезщетение за претърпените вреди в рамките на обичайното и без да са
налице доказателства освен посочените за установяване на основанието за
възникване на отговорността. Във всички случаи неоснователно воденото
наказателно производство срещу ищеца се свързва с отрицателно отклонение от
нормалния начин на живот на личността, доколкото се възприема, че същата
изживява притеснения и неудобство както в личен, така и в социален аспект.
Освен това в наказателноправната доктрина и константната практиката на
Европейския съд по правата на човека се възприема, че всякога образуваното
конкретно наказателно производство срещу лице, респ. извършването на
процесуално - следствени действия срещу него винаги се свързват с начало на
въздействие с методите и средствата на наказателната репресия, респ. с
ограничаване на лични права и свободи.
Отделно от това ищецът е претърпял и вреди вследствие на
задържането му в продължение на почти 69 часа .
При определяне на размера на
претърпените неимуществени вреди, се прилага общият критерий за
справедливостта, регламентиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно ППВС №
4/1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с конкретно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Обезщетяването на вредите, причинени от
незаконно повдигнато обвинение, разкрива някои особености, като в тази връзка
съдебната практика е установила, че относими обстоятелства по иска по чл.2,
ал.1 ЗОДОВ са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му
на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за
процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния
живот, разгласа и публичност. Освен това, при всички случаи на определяне на
обезщетение по справедливост по чл.52 ЗЗД следва да се отчита и стандартът на
живот в страната и средностатистическите показатели на доходи по време на
възникване на увреждането.
Горепосочените критерии са съобразени от
предходната съдебна инстанция, като същата е констатирала, че наказателното
производство срещу ищеца е продължило малко над два месеца, приключило е още в
досъдебната фаза. Производството е продължило в рамките на предвидените в
НПК процесуални срокове при отчитане
фактическата и правна сложност на спора. За престъплението, за което е
повдигнато обвинение – чл. 339, ал.1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години, т.е в
случая се касае за „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
По
отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение – „парична гаранция” в
размер на 300,00 лева, която се проявява
с ограничаване в сравнително минимален обем на правата на ищеца. По делото не
са установени вреди за ищеца над обичайните такива за водене на наказателен
процес. Няма твърдения и не са установени вреди, свързани с влошаване на
здравословното му състояние вследствие повдигнатото обвинение. Първостепенният
съд е отчел, че ищецът живее в град Карлово,
където е водено и наказателното производство спрямо него, същевременно
не е търпял ограничения във връзка с работата си, с изключение на времето през
което е бил задържан по реда на чл. 64 ал. 2 НПК. От друга страна, не са установени и факти, довели до негативно
отношение на обществото спрямо ищеца, който също, видно от приложената по ДП
справка за съдимост е и неосъждан.
Ето защо предвид гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от воденото наказателно производство срещу ищеца и задържането му по реда на
чл. 64, ал. 2 НПК в размер на 2000 лева от претендирани 10 000 лева се
явява адекватен и справедлив.
По изложените съображения въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
По делото не се заявени искания за
разноски поради което и съдът не се произнася по този въпрос.
Така
мотивиран, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 333 от 10.10.2019 г., постановено по гр.
дело 588 по описа за 2019 г. в частта му,
с която на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на В.Х.Б.
ЕГН **********,*** сумата от 2 000 (две
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в първоначална уплаха, стрес,
емоционален срив, панически страх, причинени вследствие на незаконно обвинение
по образуваното досъдебно производство № 230/2014 г. по описа на РУ на МВР
Карлово за престъпление по член 339, ал.1 от НК и „задържане под стража“ за
срок от 72 часа, както и развилия се вследствие на това наказателен процес –
прекратен с постановление от 08.08.2014 г. на прокурор при РП Карлово, ВЕДНО със законната лихва, считано от 23.04.2016
г. до окончателното плащане.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: