Решение по дело №8469/2013 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

 

     гр. София, 16.05.2017г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

   СЪДИЯ:  МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 8469 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД и чл. 288 от ТЗ.

Ищецът ЕТ „В.Ж.“ поддържа, че през 2008г. бил подписан договор за строителство между него като изпълнител и с възложител – „А.Х.“ АД – клон Дупница, с който било договорено строителството на обект в община Сапарева баня, а именно: част(подобект) от обект „" - ***от км 0+000.00 до км 3+600-рехабилитация, по който възложител е община Сапарева баня и Път хижа „*** изпълнител Консорциум „Рила строй”- гр.Стара Загора       , като „А.Х.” АД клон Дупница е изпълнител на участък от този обект, а именно: Премостване 2x14м и комбинирана конструкция гредостена-35м, с местонахождение участък км 1+393 - 1+493 на общински път х. „***^“ с Паничище. Сочи, че стойността на СМР по предварителна сметка възлизали на 66 252,36 лв. с ДДС. Сочи, че на 05.08.2008г. му бил преведен аванс в размер на 18 000 лв. с ДДС. Твърди, че през септември 2008г. бил изготвен акт № 1 за установяване завършването и заплащането на видове СМР на стойност 37195,58 лв. с ДДС, след което била издадена фактура и му била преведена сумата от 26 771,05 лв. Сочи, че били изготвени и акт № 2 за СМР на стойност 29056,78 лв. и акт № 3 за СМР на стойност 10407,65 лв., но възложителят не подписал тези два протоколи и отказвал да заплати изпълнените СМР. Сочи, че бил отправил покани до клона в Дупница на 07.04.2009г., до дружеството в София на 18.05.2009г., като на 09.03.2010г. отправил и нотариална покана чрез нотариус Ася Радкова, но въпреки това не получил плащане. Твърди,че била издадена фактура на 30.11.2008г. към него за сумата от 6979,44 лв., която следва да се прихване. Предвид горното претендира присъждането на възнаграждение за изпълнени СМР в общ размер на 24 909,52 лв., която сума остава дължима след приспадане на аванса, платените вече суми и горепосочената фактура, както и сумата от 7698,84лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.09.2010г. до 11.09.2013г., като последствие с допълнителната искова молба от 25.02.2014г. е оттеглил искането за прихващане със сумата  по фактура № 8586/30.11.2008г. и е заявил отказ от иска за лихва, по която претенция производството е прекратено с протоколно определение от 24.09.2015г., което е влязло в сила. С допълнителната искова молба ищецът е заявил увеличение на иска за главница, което е допуснато от съда с протоколно определение от 24.09.2015г., като претендира сумата от общо 31 888,96 лв., които формулира по следния начин: изпълнение от ответника на задължението по договора и стойностната сметка в общ размер на 66 252,36 лв. плюс 10 407,65 лв. – допълнителни дейности, без платения аванс в размер на 18 000 лв. и платената частично сума от 26 771,05 лв. В хода на съдебното производство поддържа исковата си претенция чрез процесуалния си представител – адв. О. и по подробно изложените в писмени бележки съображения.

Ответникът „А.Х.“ АД оспорва изцяло предявените искове по съображения, изложени подробно в писмения отговор от 30.10.2013г. и допълнителния отговор от 16.04.2014г. Твърди, че ищецът основава претенциите си на нищожен и недействителен договор, тъй като по представения договор възложител е клон Дупница и договорът е подписан от А.П., а клоновете на търговците нямат самостоятелна правосубектност и следователно ищецът е договорял с неперсонифициран субект. Твърди, че ответното дружество не е възлагало СМР на ищеца. Твърдяните СМР по акт №2 и № 3 твърди и че не са изпълнени от ищеца, той не ги е приемал. Сочи, че по твърдения от ищеца „заменителен протокол“ и работите по  два акта не били възлагани нито от дружеството, нито от клона. За дейностите по акт № 3 твърди, че не са и предвидени в стойностната сметка към договора. Възразява и че плащане се дължи след приемане на изпълнени СМР с протокол и фактуриране, а такива доказателства не са представени. С допълнителния отговор ответникът сочи, че според него изявлението за прихващане от ищеца не може да бъде оттеглено, но при условията на евентуалност той прави изявление за прихващане със сумата от 6 979,44 лв., дължима от ищеца на „А.Х.“ АД по фактура № 8586/30.11.2008г.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

            С исковата молба е представен договор без дата, от 2008г., сключен между ищеца като изпълнител и „А.Х.“ АД, ***, клон Дупница като възложител, който е двустранно подписан, като за възложител подпис е положил А.Д.П.. Съгласно чл. 1 от договора на изпълнителя е възложено строителството на обект: Премостване 2x14м и комбинирана конструкция гредостена-35м, с местонахождение участък км 1+393 - 1+493 на общински път х. „***^“- с Паничище, като уговореният по чл. 3 срок за изпълнение е 40 календарни дни от датата на превеждане на аванса. В чл. 4 е уговорено, че стойността на отделните СМР ще се формират на база посочените единични цени в Приложение №1, като разплащането на видовете СМР ще се извършва по действително изпълнени количества с двустранно подписани количествени сметки и протокол обр.19 по банков път след фактуриране. Уговорено е, че се превежда 30% от стойността на СМР аванс в размер на 18 000 лв. с ДДС. С исковата молба е представена фактурата за аванса №86 от 05.08.2008г., както и извлечение от сметка на ищеца в „У.Б.“ АД, от която е видно, че на 07.08.2008г. е получен междубанков превод на аванса. Представена е фактура №91/17.10.2008г., по която ищецът като изпълнител е фактурирал на възложителя СМР съгласно акт 1 за процесния обект в размер на 30 996,32 лв. с приспадане на аванс в размер на 9248,90 лв. или стойността по фактурата е 21 697,42 лв. без ДДС или сумата от 26 036,90 лв. с включен ДДС.

Представено е извлечение от сметка, видно от което е получен междубанков превод на 06.08.2008г. по фактура № 87/05.08.2008г. от Автомагистрали Хемус, клон Дупница в размер на сумата от 26 771,05 лв.

            На стр.15 с исковата молба е представен протокол за заменени видове работи към протокол обр.19, който е неподписан, нито от една от страните и е за СМР на стойност 10 102,80 лв. Представен е акт № 2 за установяване и изплащане на СМР, извършени към 23.11.2008г., който също е изцяло неподписан, нито от изпълнител, нито от възложител, по който стойността на СМР е 29 056,78 лв., приспада се аванс 6841,32 лв. и е дължима сума в размер на 22 215,46 лв. Представен е и неподписан протокол № 3, обр.19, също за извършени СМР към 23.11.2008г. на стойност 10407,65 лв.

            С исковата молба са представени протокол обр. 19 за заготовка на армиров. стомана съгласно справка и монтаж, видно от който фирма „А.и А.“ ООД е извършил горното по възлагане на ищеца за процесния обект, като стойността на СМР по този протокол е 9 533,45 лв., фактурирана е по фактура № 245/23.10.2008г. На същия изпълнител за заготвено арматурно желязо са издадени и представените фактури №195/11.08.2008г. и № 205/25.08.2008г. съответно първата за сумата от 4 999,99 лв., платена от ищеца с представеното преводно нареждане от 11.08.2008г. и втората за 3 999,99 лв., за плащането на която е представено преводно нареждане от 28.08.2008г.

            Представени са писма от ищеца- покани за плащане до клона в Дупница от 07.04.2009г., с известие за доставяне от 10.04.2009г., както и до дружеството в София от 18.05.2009г., получена на същата дата съгласно разписката за доставяне на Български пощи,  както и връчена  09.03.2010г. нотариална покана чрез нотариус Ася Радкова, с които ищецът е искал уреждане на отношенията във връзка с процесния договор.

            На стр. 84 от делото е представен договор № 80/28.07.2008г., сключен от една страна от Община Сапарева баня като възложител, а от друга от „А.Х.“ АД, ***, клон Дупница, като изпълнител, с който същите гореописаните СМР са възложени на клона на ответника с уговорена стойност 78 000 лв., срок за изпълнение 40 дни от датата на превод на аванса и уговорен такъв в размер на 28 000 лв. с ДДС. За аванса, платим по банков път е издадена  фактура № 6205/05.08.2008г., а по фактура № 6940/25.09.208г. Община Сапарева баня се е задължила да заплати сумата от 37 476,15 лв. за изпълнени СМР по протокол обр. 19/25.09.2008г., също приложен. С фактура № 9275/18.03.2009г. община Сапарева баня е фактурирала на ответника изпълнени СМР по акт №2 за същия обект на стойност 28 124,63 лв. с ДДС, като е представен въпросния акт и е за установяване на СМР за периода 16.09.2008г.-18.11.2008г.

            Представена е фактура № 8586/30.11.2008г., който е двустранно подписана и съгласно който ищецът дължи на „А.Х.“ АД за извършени услуги съгласно договор и приложена справка за обект х.***-с.***сумата от 6 979,44 лв. с включен ДДС.

            По делото е изслушан като свидетел г-н П.И., който е посочил, че работи като проектант в лична фирма и е бил проектант на процесния обект – Премостие път хижа *** – с. Паничище. Сочи, че имал договор за обща консултантска дейност с „Автомагистрали“. Сочи, че му било възложено, не писмено, но устно от директора на клона на „Автомагистрали“ в Дупница, да подписва акт 19. Сочи, че е бил всеки ден на обекта и е подписвал и за бетона, който идва, бележките и акт обр.19. Свидетелят сочи, че той е подписал фактури № 195/11.08.2008г. и фактура № 205, както и протоколи обр. 19, които му се представят, както и акт №2 също бил подписал за изпълнител.

            По делото е изслушано заключение основно и допълнително заключение на комплексна съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица Г.М. и Т.Д., чиито заключения се кредитират от съда като дадени обективно и безпристрастно. От заключенията се установява, че за извършване на СМР на обекта, между Община „Сапарева баня”(възложител) и „А.Х.” АД (изпълнител) е сключен договор с дата 28.07.2008 г., като макар да не е датиран, вероятно преди или на 01.08.2008 г. за същия обект е подписан договор за извършване на СМР между „А.Х.” АД, клон Дупница (възложител) и ЕТ „В.Ж.” (изпълнител). На „А.Х.” АД са изплатени актуваните СМР от възложителя- Община „Сапарева баня”, като актовете, съставени между страните по делото и между ответника „А.Х.” АД *** основната си част са еднакви по отношение на видове СМР и количества, като е налице стойностно различие само за бетоновите работи в посочените позиции. Вещите лица сочат, че съпоставяйки КСС по двата договора, различия във видове СМР, количества и стойности, извън стойността на бетоновите работи, не се констатират. Експертите са посочили, че акт обр. 19 №1/25.09.2008 г. , подписан между община „Сапарева баня” и „А.Х.” АД, клон Дупница установява извършени СМР на процесния обект на стойност 37 476,15 лв., а акт №1 за период 01.08.2008 г. – 16.09.2008 г., сключен между „А.Х. „АД, клон Дупница и ЕТ „В.Ж.- Н.” е за извършени СМР за процесния обект, в размер на 26 036,91 лв., като при съпоставка на двата акта, не установяват разлики в СМР, по позиции и количества. Разликата е само в стойността на бетоновите работи- позиции 18-23 включително. Акт №2 за период 16.09.2008 г.-18.11.2008 г., подписан между Община „Сапарева баня” и „А.Х.” АД, клон Дупница, установява извършени СМР на процесния обект на стойност 28 124,63 лв., а акт №2 към 23.11.2008 г., който е между „А.Х.” АД, клон Дупница и ЕТ „В.Ж.-Н.”(л.17 т.д.110/,13 г.), е извършени СМР за процесния обект, на стойност 22 215,46 лв., като позициите по двата акта по видове и количества СМР съвпадат, а разликата е само в стойността на бетоновите работи по позиции 18-23 включително. Експертите сочат, обаче, че Акт за заменени видове работи и акт №3 , по позиции и видове СМР не кореспондира с акт №2, подписан между Община „Сапарева баня” и „А.Х.” АД. Експертизата е извършила проверка на счетоводната документация на „А.Х.” АД в офиса на дружеството, като установява документи за осчетоводени разходи за основната дейност за периода от 01.08.2008г. до 31.12.2008г. общо в размер на 541 224,88 лв., в които влизат и разходите извършени за процесния обект в размер на 30 996,32 лв. Тази сума съответства на стойността на извършените СМР на обекта по акт №1/08 г., подписан между страните по делото, и за нея е издадена фактура № 91/08 г. Експертите са извършили и проверка на счетоводната документация на ЕТ „В.Ж.”***, като са им предоставени документи, установяващи осчетоводени разходи за процесния обект в размер на 64 347,64 лв., в т.ч.: доставчици- 25 512,87 лв.; командировки- 5 780,00 лв., работни заплати-  3 182,49 лв.,осигуровки- 671,53 лв., амортизации- 3 299,30 лв., външни услуги- 4 393,11 лв., материали-19 421,60 лв., гориво-2 086,74 лв. Извършените СМР на обекта, съгласно приложените към делото актове и протокол за заменени видове СМР, са на обща стойност 68 285,04 лв., в т.ч. : акт №1- 30 996,32 лв., протокол-замяна -10 102,80 лв., акт №2-18 512,88 лв., акт №3- 8 673,04 лв., или общо 68 285,04 лв., или 81 942,05 лв. с включен ДДС. Експертите сочат, че в счетоводството на ЕТ „В.Ж.- Н.” има осчетоводени вземания от „А.Х.” АД в размер на 44 036, 90 лв.( 26 036,90 лв.- изплатен акт и 18 000 лв.- аванс по договор, която сума напълно съответства на осчетоводените задължения в счетоводството на „А.Х.” АД, клон Дупница към ЕТ „В.Ж.”. Същата сума се води заплатена, като от нея реално заплатени са 38 000 лв., а именно: на 07.08.2008 г.- 18 000 лв. – аванс и на 17.10.08г.- 20 000 лв., като разликата от 6 036,90 лв. е прихваната с протокол за взаимно прихващане на задължения, подписан между ЕТ „В.Ж.-Н.” и „А.Х.” АД. *** на „А.Х.” АД за завършения процесен обект е 93 600,78 лв., в т.ч.: фактура №06205/05.08.2008 г.-  28 000 лв., платени на същата дата, фактура №6940/25.09.08 г. на стойност 37 476,15 лв., платени на 29.09.2008 г., фактура №09274/18.03.2009 г. -  28 124,63 лв., платени на същата дата. В основното заключение вещите лица сочат, че при условие, че към издадените фактури на обща стойност 44 036,90 лв. се прибавят и актовете, неподписани от ответника, за които няма издадени фактури от ЕТ ”В.Ж.” на „А.Х.” АД  и съответно са неосчетоводени при двете страни, то общата стойност на извършените СМР на процесния обект би била в размер на 88 783,37 лв. с включен ДДС, в т.ч.: по фактури             44 036,90 лв.; протокол замяна - 12 123,36 лв., акт №2 - 22 215,46 лв., акт №3 -            10 407,65 лв., като общата сума следва да се намали със сумата 6 841,32 лв. с включен ДДС (неприспаднат аванс от 5 701,10 лв.). Остава дължима сума в размер на 81 942,05 лв. (88 783,37 лв. – 6 841,32 лв.). Разликата между така изчислената дължима сума за извършените работи от ЕТ „В.Ж.” и изплатените суми в размер на 37 905,15 лв. с включен ДДС (81 942,05 лв. – 44 036,90 лв.). Размерът на мораторната лихва върху сумата от 37 905,15 лв. за периода от 11.09.2010г. до 11.09.2013г. е 11 715,40 лв. В допълнителното заключение вещите лица сочат, че видовете СМР по Акт N2 съответстват на СМР, които ищецът е бил длъжен да изпълни съгласно договора. Видовете СМР, описани в Акт N3, не съответстват на СМР, описани в договора, т.е. това са СМР извън предвидените по договора. От описаните СМР по договора не са изпълнени позиции 24, 27 и 28, които са на обща стойност 10 647, 80 лв., като конкретните СМР са отразени в таблицата на стр. 2 и 3 от заключението. Вещите лица са посочили, че по приложени актове обр. 19-2 бр.(л.89 и л.92 от делото), съставени между община Сапарева баня (Възложител) и „А.Х.“ АД (Изпълнител), касаещи извършени СМР на процесния обект, са за напълно идентични по количества СМР с актове №1 и №2, съставени между ищеца и ответника ЕТ ”В.Ж. - Н.” и „А.Х.“ АД. В допълнителното заключение вещите лица сочат, че са налице следните данни за подизпълнители, а именно на 01.08.2008 г. между СД „К.- М.Т.и Сие“ като Изпълнител и „А.Х.“ АД като Възложител е сключен договор за услуга с Багер САТ 428Е на строителния обект на дружеството, а именно наем до 31.12.2008 г. За извършената услуга с багера на процесния обект – път ***– х. *** – мостова част, СД „К.- М.Т.и С-ие“ издава на „А.Х.“ АД данъчна фактура N 0209/20.11.2008 г. на стойност 2 100,00 лв. или 2 520 лв. с включен ДДС. Получената услуга е осчетоводена по счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги, като е изцяло определена за процесния обект и участва в изпълнението на позиции 3, 4, 9, 11 и 27 от таблицата. За извършените СМР „СИМА“ ООД издава на „А.Х.“ АД следните данъчни фактури: N 0462/29.08.2008 г. за извършени СМР съгл. протокол обр.19/29.08.2008 г.  (бетон, бетоновоз, транспорт) на стойност - 12 025,00 лв. или 14 430,00 лв. с включен ДДС, като получената услуга е осчетоводена по счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги, в размер на 12 025,00 лв., като за процесния обект е определена сума от 9 156,00 лв.. Втората фактура с N 0561/21.11.2008 г. е за извършени СМР съгл. протокол обр.19/21.11.2008 г. - обект Орлови скали  (бетон, бетоновоз, автокран, транспорт) на стойност – 24 032,72 лв. или сумата от 28 839,26 лв. с ДДС. Получената услуга е осчетоводена по счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги, в размер на 24 032,72 лв., която изцяло е определена за процесния обект. Общо определената сума за процесния обект по двете фактури е в размер на 33 188,72 лв. (9 156,00 лв. + 24 032,72 лв. = 33 188,72 лв., като тази услуга участва в изпълнението на позиции 11, 15, 16, 21, 22, 23 и 26 от таблицата. Експертите сочат, че и на 19.03.2008г. между ДП „Фонд Затворно дело“ като изпълнител „А.Х.“ АД като възложител е сключен договор N20 за предоставяне на възложителя лишени от свобода лица за обща строителна работа на обекта на дружеството, като извършената услуга ДП„Фонд Затворно дело“ е издала на „А.Х.“ АД следните данъчни фактури: под № 2-0809/31.08.2008 г. за услуга съгласно договор и охрана работен обект на стойност 5 095,98 лв. без ДДС или 6 115,18 лв. с включен ДДС. Получената услуга е осчетоводена по счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги, в размер на 5 095,98 лв., като за процесния обект е определена сума от 2 547,99 лв.; фактура N 2-0846/30.09.2008 г., която е на същата стойност и със същото основание като горепосочената и също е осчетоводена по счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги, в размер на 5 095,98 лв., като за процесния обект е определена сума от 2 547,99 лв. Третата фактура с № 2-0928/31.10.2008 г. също за услуга по договор и охрана работен обект е на стойност -  7 942,63 лв. без ДДС или 9 531,15 лв. с включен ДДС, като е осчетоводена по счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги, в размер на 7 942,63 лв., като за процесния обект е определена сума от 2 803,32 лв. По фактура с N 2-0938/28.11.2008 г.  за услуга съгласно договор и охрана работен обект на стойност -  5 831,97 лв. или  6 998,36 лв. с включен ДДС, която е осчетоводена по счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги, за процесния обект е определена сума от 2 058,42 лв. Съгласно експертното заключение общо определената сума за процесния обект по четирите фактури е в размер на 9 957,72 лв. (2 547,99 лв. + 2 547,99 +2 803,32 лв. + 2 058,42 лв.= 9 957,72лв.), като тази услуга участва в изпълнението на позиции 1, 3, 4, 5, 9, 11, 15, 16, 24 и 27 от таблицата. Вещите лица са установили и че на 01.08.2008 г. между „А.Х.“ АД като възложител и „С.“ ООД като изпълнител е сключен Договор N3 за доставка и монтаж на еластична предпазна ограда тип С.-**на обект Паничище, като с Анекс N1 страните установяват, че доставката и монтажа на комбинирана предпазна ограда с тръба ф50 мостова е на обща стойност 9 440,42 лв. без ДДС. За извършената услуга „С.“ ООД е издал на „А.Х.“ АД данъчна фактура N 1-021/12.11.2008 г. за изпълнени СМР съгл. Сертификат N4  и Договор N3 (01.08.08 г. – Анекс N1), обект ***на стойност  - 14 587,97 лв. без ДДС или 17 505,56 лв. с включен ДДС, като получената услуга е осчетоводена по счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги, в размер на 14 587,97 лв., като за процесния обект е определена сума от 9 440,42 лв. и тази услуга участва в изпълнението на позиция 28 от таблицата. В допълнителното заключение се сочи също така, че фактура N091/17.10.2008 г., издадена от ЕТ ”В.Ж. - Н.” е осчетоводена по счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги, в размер на 30 996,32 лв., която изцяло е определена за процесния обект, а в края на годината осчетоводените разходи за външни услуги са отнесени от счетоводна сметка 601 – Разходи за външни услуги по счетоводна сметка 610 – Разходи за основната дейност. Общият размер на осчетоводените разходи за основна дейност, определени като разход за процесния обект, е 85 683,18 лв. (2 100,00 лв. + 33 188,72 лв. + 9 957,72лв +  9 440,42 лв. + 30 996,32 лв. = 85 683,18 лв.) Изпълнените СМР, отразени в Акт N2 и Акт N3, и участието на подизпълнители по съответните позиции, вещите лица са отразили в следната таблица:

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че договорът е недействителен, тъй като е сключен между ищеца и клон на ответното дружество. Клонът е структурно териториално подразделение, което се намира извън седалището на търговеца, не е юридическо лице и е част от имуществото на търговеца. Същевременно е относително самостоятелен, което произтича от географското му разположение, подлежи на самостоятелно вписване, води самостоятелни книги. Има самостоятелна индивидуализаця, като към фирменото наименование на търговеца се добавя клон и евентуално името на местонахождението. Клонът може да има свой самостоятелен предмет на дейност и има самостоятелно управление, като при вписването му се назначава управител и/или прокурист на клона. Действително клонът не е самостоятелен правен субект и по сделките, сключени със самия клон правата и задълженията възникват за търговеца. Следователно следва да се счита, че процесният договор е сключен между ищеца като изпълнител и ответника като възложител, като последният е бил представляван от директора на клона си в Дупница, но предвид горните съображения за липсата на правосубектност и това, че следва сделката да се счита сключена със самия търговец, то е налице действие без представителна власт, тъй като директорът на клона не представлява самия търговец. Безспорно е, обаче, че сделката е търговска и страни по нея са търговци. Съобразно разпоредбата на чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се счита, че търговецът потвърждава действията, ако не им се противопостави веднага след узнаването, т.е. мълчанието е въведено като форма на съгласие. В случая сделката е с висяща недействителност, която отпада с узнаването й от търговеца и непротивопоставянето му срещу нея. В чл. 301 от ТЗ законодателят обвързва незабавното противопоставяне на търговеца с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: изрично уведомяване от самия мним пълномощник или от трети лица, отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството, вписване в публичен регистър, уведомление чрез средствата за комуникация или за масово осведомяване  и др. При доказване на узнаването търговецът, позоваващ се на недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже своето противопоставяне на последната веднага след това узнаване. В случая ищецът установи, че с писмо до ответното дружество, доставено на адреса по седалището му в София на 18.05.2009г., получено съгласно разписката за доставяне на Български пощи,  както и връчената на  09.03.2010г. нотариална покана чрез нотариус Ася Радкова, с които ищецът е искал уреждане на отношенията във връзка с процесния договор, ответникът най-късно към тези дати е бил уведомен за сключения договор. Следователно още към май месец 2009г. и към септември 2010г. ответникът е узнал за сключения договор и няма данни и твърдения да се е противопоставил на същия. Оспорването в хода на настоящото производство е несвоевременно, още повече, че са налице данни, че е налице потвърждаване с конклудентни действия на сключения договор, тъй като макар да не е представен по делото, е взет предвид и представен пред вещите лица при извършената от тях проверка цитирания в заключението протокол за взаимно прихващане на задължения, подписан между ЕТ „В.Ж.-Н.” и „А.Х.” АД, с който е прихванато задължението от 6 036,90 лв. След като с нарочен протокол още при плащането на сумата по безспорния акт № 1, ответникът не е оспорил сключването на процесния договор без представителна власт, то последващото оспорване на валидността му е неоснователно. Следователно не само, че не е налице своевременно противопоставяне при узнаването за сключения от директора на клона договор, но е извършено и потвърждаване на действията без представителна власт от ответното дружество чрез плащане частично на възнаграждение по договора и сключване на протокол за прихващане със задълженията по същия. С оглед горното възраженията на ответника, че договорът е сключен с директора на клона и не може да породи целените правни последици са неоснователни.

            За да е основателен предявения иск, който въпреки направените от ищеца уточнения на исковата молба, е за изплащане на възнаграждение за изпълнени СМР, които се твърди, че са възложени на ищеца по сключения договор и допълнителни такива, следва безспорно да се установи извършването им и то от страна на ищцовото дружество при възлагане. Не се спори, че страните са подписали акт 1, с който са установили част от изпълнените СМР, които съгласно заключението на вещите лица съответстват на уговорените по договора и са на стойност 30 996,32лв. без ДДС или 37 195,58 лв. с ДДС, като при съпоставка на двата акта, този между ищеца и Автомагистрали Хемус, и сключения между ответника и община Сапарева баня, експертите не установяват разлики в СМР по позиции и количества. Не се спори, че по този акт са платени на ищеца на 17.10.08г. сумата от 20 000 лв., като разликата от 6 036,90 лв. е прихваната по подписан протокол, цитиран от вещите лица. Следователно на ищеца е платен аванс в размер на 18 000 лв. и е платена сумата по акт обр.19 № 1, като следва да се съобрази, че по представения акт 1 за процесния обект са констатирани СМР в размер на 30 996,32 лв., но е извършено приспадане на аванс 30% в размер на 9248,90 лв. или стойността по фактурата № 91/17.10.2008г. е 21 697,42 лв. без ДДС или сумата от 26 036,90 лв. с включен ДДС. Спорен е въпросът изпълнил ли е именно ищеца останалите възложени работи по договора, тъй като останалите актове и заменителния протокол не са подписани, като не само от страна на възложител, но последния не са подписани и от ищеца. Акт №2 за период 16.09.2008 г.-18.11.2008 г., подписан между Община „Сапарева баня” и „А.Х.” АД, клон Дупница, установява извършени СМР на процесния обект на стойност 28 124,63 лв., а акт №2 към 23.11.2008 г., който е между „А.Х.” АД, клон Дупница и ЕТ „В.Ж.-Н.”, неподписан от нито една от страните, е за извършени СМР за процесния обект, на стойност 22 215,46 лв., като позициите по двата акта по видове и количества СМР съвпадат, а разликата е само в стойността на бетоновите работи по позиции 18-23 включително. Съдът намира, че макар да не е бил оформен и подписан акт № 2 между ищеца и възложителя по процесния договор, от доказателствата по делото може да се направи безспорен извод, че тези СМР са изпълнени на процесния обект, а от представените с исковата молба доказателства – трудови договори, командировъчни заповеди, документи за закупуване на стоки, които са предоставени и на вещото лице, може да се направи извод, че същите са изпълнени от ищеца. В чл.264, ал.1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, т.е. приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя / в този смисъл решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., II т.о, ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В случай, че възложителят откаже необосновано да приеме извършената съобразно договора и предадена работа, е налице неизпълнение на договора от негова страна. В този случай работата се счита приета, рискът преминава върху възложителя и за него възниква задължение да заплати уговореното възнаграждение. Предвид горното съдът намира, че след като същите СМР, които са включен в акт № 2 от ищеца, ответникът е актувал със завишени стойности на своя възложител – Община Сапарева баня, то той безспорно се е възползвал от изпълненото и независимо от неподписване на акта е приел изпълнението с тези последващи действия. Действително ответникът е представил на вещите лица, но не и по делото данни, че е отчитал разходи и към други съконтрахенти за част от позициите по процесните СМР, но по делото не се спори, че видовете работи по т. 24, 27 и 28, включени в актовете към възложителя Община Сапарева баня безспорно не са изпълнени от ищеца, като както уточнява вещото лице при изслушването си в съдебно заседание има данни, че един от доставчиците  е изпълнил монтажната комбинирана предпазна ограда-парапет, а за СМР по позиция №28, има счетоводен запис, установяващ че това СМР е извършено от „С.“ ООД. Горното е отчетено именно със завишената стойност на СМР, които са отчетени към възложителя на ответното дружество – община Сепарева баня, но не води до извода, че процесните СМР по акт № 2 не са изпълнени от ищеца. Доколкото са налице доказателства, че ищецът многократно е търсил своя съконтрахент за сключването на изискваните актове и протоколи, но не е получил съдействие от своя кредитор, а с оглед ангажираните доказателства са налице данни, че е изпълнил СМР по втория акт № 2, то съдът намира, че има данни за изпълнени СМР и по втория акт на стойност 22 215,46 лв. Макар да е бил канен възложителят е отказал да подпише съответния писмен акт – протокол за приемане и по този начин да удостовери предаването, респ. приемането на работата, без да изложи изрични възражения за неправилност на изпълнението, то отказът му не може да поражда в негова полза изгодни правни последици. В този случай е налице необосновано неприемане на работата и макар да няма формално приемане на изработеното, съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД работата се счита за приета без възражения и за възложителя възниква задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати уговореното възнаграждение. Безспорно се установи по делото, че СМР по акт №1 и акт №2 са уговорени по договора и са налице доказателства, че са изпълнени от ищеца, а именно същият е представил договори със свои съконтрахенти, трудови договори и командировъчни заповеди и пр. Предвид горното съдът намира, че за СМР по протокол обр.19 №1, който не се спори, че е подписан, но и за СМР по протокол обр.-19 №2, който е неподписан, но е за уговорени СМР, които впоследствие ответникът като изпълнител е отчел към своя възложител – Община Сапарева баня, се следва дължимото възнаграждение.

Съдът намира, че не може да се приеме, че не е дължимо и не се следва на ищеца сумите по акт № 3, които не се установи да са предмет на договорно възлагане от страна на ответника. Видовете СМР, описани в Акт N 3, не съответстват на СМР, описани в договора, т.е. това са СМР извън предвидените по договора. След като не установи с надлежни доказателства, че за тези допълнителни СМР е сключен договор, по силата на който да му е възложено изпълнението им срещу възнаграждение, те не могат да се присъдят като дължими по настоящата искова претенция, която е предявена и поддържана като договорна такава. Дали с изпълнението на невъзложени допълнителни СМР във връзка с процесния обект е настъпило неоснователно имуществено разместване и обогатяване на едната страна за сметка на другата не е предмет на настоящото производство, тъй като иск за неоснователно обогатяване не е предявен и не може да бъде разглеждан. Договорът за изработка е неформален и няма пречка да се установи, че е сключен такъв устно и тези СМР са били възложени на ищеца допълнително, но такива доказателства той по делото не е ангажирал, включително и чрез разпита на допуснатия му свидетел, който не установява това. Следователно по акт № 3 и по т.нар. заменителен протокол не се следва възнаграждение, тъй като това не са СМР, които да са възложени по сключения договор, не се установи възлагането им с друг неформален договор от ответника и дори и да са изпълнени от ищеца, което също не се установи безспорно по делото, не може да бъде присъдено възнаграждение по настоящия иск, основаващ се на договора за СМР, какъвто не се установи да е сключван за процесните.

По размера на дължимото възнаграждение за изпълнените по договора СМР, съдът намира следното: Общо по акт № 1 и по акт № 2 са актувани СМР на стойност в размер на 30 996,32 лв. и 22 215,46 лв., която сума е общо 53 181,78 лв. и надхвърля договорената по КСС към договора стойност на СМР в размер на 55 210 лв. В тези СМР има и такива, които е безспорно установено, че не са извършени от ищеца, а именно тези по т. 24,27 и 28  по акт № 2, което се установява както от заключението на експертизата, така и от изявленията на ищеца, който в протокола от 21.02.2017г. при изслушване на вещите лица изрично сочи, че мантинелата не е изпълнена от него, но иска замяна за стойността й, тъй като бил изпълнил други работи по т.нар. заменителен протокол, който е представил с исковата молба. Тези СМР са на обща стойност  10 102 лв., а за същите ищецът твърди, че е изпълнил други СМР, които са на същата стойност и за които е представил с исковата молба протокол без дата за заменени видове СМР – стр. 15-16 към исковата молба. Този протокол не е подписан от нито една от страните и СМР по този протокол не съответстват на възложените по договора. Следователно за тези СМР, които твърди, че са били заменени, ищецът също не е установил надлежното им възлагане, тъй като не е установено постигане на съгласие за това, независимо дали в писмена или друга форма. Предвид горното за тази част от СМР по акт № 2, които безспорно не са изпълнени и за СМР по заменителния протокол на ищеца не се следва възнаграждение и следва да бъде приспадната стойността им. Предвид горното на ищеца се следват възнаграждение за стойността на СМР по акт № 1 на стойност в размер на 30 996,32 лв. и по акт № 2 за разликата между 22 215,46 лв. и 10102 лв., или сумата от 12 113,46 лв., т.е. общата стойност на СМР е сборът от горните две суми /30 996,32+12 113,46/ или сумата от 43 109,78 лв.,  На ищеца са платени общо 44 036, 90 лв. по двете издадени фактури, които са за аванс и за акт №1, а именно сумата от 26 036,90 лв.- изплатен акт, по който е отразено и частично прихващане от 6 036,90лв., и 18 000 лв.- аванс по договор като е налице. Следователно са налице доказателства за изпълнени СМР, които са възложени по договора в размер на 43 109,78 лв., която стойност е без ДДС, а с ДДС в размер на 8621,96 лв., стойността възлиза общо на сумата от 51 731,74 лв., като е налице плащане на 44 036,90 лв. Следователно е налице вземане на ищеца в размер на разликата между двете суми, която се получава /51 731,74 – 44 036,90/ или се дължи сумата от 7694, 84лв. Предвид горното съдът намира, че искът се явява основателен за сумата от 7964,84 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен съгласно допуснатото увеличение на иска размер от 31 888,96 лв. като неоснователен и недоказан по размер.

По отношение на сумата от 6979,44 лв., която е стойност по фактура, издадена от ответника на ищеца и с която по исковата молба първоначално е посочено в мотивите, че се иска прихващане, то следва да се има предвид, че не е настъпило и не се касае за материалноправно прихващане, тъй като такова е допустимо само при безспорност на активното вземане, а вземането на ищеца е спорно до влизане в сила на съдебния акт. Следователно това е съдебно възражение за прихващане, което обаче ищецът е оттеглил и не може да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на ответника, че оттеглянето било недопустимо, защото вече било извършено прихващане. Напротив, такъв ефект не е постигнат поради горните съображения и възражението е валидно оттеглено, поради което не следва да се обсъжда от съда. Ответникът е имал процесуална възможност на свой ред да заяви възражение за прихващане, но не го е сторил в хода на производството, поради което горепосочената сума няма да се обсъжда в съдебния акт.

Претенцията за лихва е оттеглена и производството по нея е прекратено с влязло в сила определение, поради което не следва да се разглежда.

По исканията на страните за разноски, съдът намира, че такива се следват и на двете страни съобразно изхода на спора. По списъка на ответника разноските, които са включени са сумата от 400 лв., която съставлява изплатен депозит за вещи лица, а разноските на ответника възлизат на сумата от общо 4 303,51 лв., като включват заплатена държавна такса / първоначално и по увеличението/ в размер на 1583,51 лв., депозити за вещи лица в общ размер на 1500 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1220 лв., за изплащането на което е представена разписка на стр. 154 от делото. Предвид изхода на спора на ищеца се следват разноски съобразно уважения размер на иска / приблизително 25%/ или сумата от 1075,88 лв. На ответника се следват разноски съобразно изхода на спора в размер на 300 лв. Предвид горното съдът намира, че разноски следва да бъдат присъдени само на ищеца в размер на разликата на горните две суми след компенсация, а именно 775,88 лв. /1075,88-300/.

 

 

Воден от горното съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „А.Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Д.Ж.в качеството си на ЕТ „В.Ж.– Н.“, ЕИК *******, със седалище и адрес ***, и със съдебен адрес *** – адв. М.О., сумата от 7964,84 лв. / седем хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, която представлява неизплатено възнаграждение за изпълнени СМР по договор без дата, от 2008г., сключен между ищеца като изпълнител и „А.Х.“ АД, ***, клон Дупница като възложител, за строителството на обект: Премостване 2x14м и комбинирана конструкция гредостена-35м, с местонахождение участък км 1+393 - 1+493 на общински път х. „***^“- с Паничище, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 12.09.2013г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 31 888,96 лв. като неоснователен и недоказан по размер.

ОСЪЖДА „А.Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Д.Ж.в качеството си на ЕТ „В.Ж.– Н.“, ЕИК *******, със седалище и адрес ***, и със съдебен адрес *** – адв. М.О., сумата от 775,88 лв. / седемстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ - съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.

 

                                                                      СЪДИЯ: