РЕШЕНИЕ
№ 20650
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110114137 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба за защита по ЗЗДН – за извършени насилнически актове на
11.03.2024 г., описани в молбата от 12.03.2024г. и допълнителна такава от 13.03.2024г.
Ответниците пледират за отхвърляне на молбата.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Молителката Г. С. Н. и ответникът П. Т. Н. са майка и дъщеря, а ответникът А. Е. К. е
съжителстващ на семейни начала с ответника П. Н..
Съдът приема, че ответниците са извършили спрямо молителката процесните актове
на домашно насилие, изразяващо се в психическо такова – опора за този извод е
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която кореспондира на показанията на св.
П. С. К., като същата е и очевидец на деянието. Свидетелката твърди, че е научила от
молителката, че не може да си влезе в жилището, защото не може да отключи, след което е
отишла на адреса й и е видяла, че вратата на жилището не се отключва по начина, по който
обичайно си отключва молителката. Оказало се, че ответниците, които живели заедно с
молителката, са заключили вратата с ключ, с който молителката не разполага и не й отварят.
Така молителката била възпретятствана да влезе в жилището си, където се намирали
лекарствата й и котката й. Ответниците оставили молителката късно вечерта без
предупреждение по причина, че искали тя да им плаща наем за жилището. Съдът кредитира
показанията на свидетеля досежно обстоятелството, че между молителката и ответниците
има влошени отношения и последните я притесняват. Съдът кредитира като доказателство
по делото представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН в частта на извършен акт на
1
домашно психическо насилие, опора за този извод е представената декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, която съдържа всички индивидуализиращи белези на насилническите актове и
следва да бъде изцяло кредитирана (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН).
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответниците, като извършители на
психическо насилие, мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на
пострадалото лице. Съдът не е обвързан от искането и трябва да наложи по своя преценка
една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН), като в случая счита, че не следва да
прилага други защитни мерки.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответниците се
осъждат да заплатят по сметка на СРС държавни такси по молбата за защита в размер на по
25 лева всеки.
При този изход на спора на молителката се следват разноски съобразно разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК, като е доказала направени такива в размер на 600 лева – заплатено
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Ответниците нямат право на
разноски с оглед изхода на делото.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу П. Т. Н., ЕГН
********** и А. Е. К., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.София, ул. Московска,№23,
ет.5, ап.16, като:
ЗАДЪЛЖАВА П. Т. Н., ЕГН ********** и А. Е. К., ЕГН **********, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение
на Г. С. Н., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. Т. Н., ЕГН ********** и А. Е. К., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган
е длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА П. Т. Н., ЕГН ********** и А. Е. К., ЕГН **********, да заплатят по
сметка на СРС държавни такси в размер на по 25.00 (двадесет и пет) лева всеки, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П. Т. Н., ЕГН ********** и А. Е. К., ЕГН **********, да заплатят на Г.
С. Н., ЕГН **********, сумата от 600.00 (шестстотин) лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Издадената заповед за незабавна защита №81 от 15.03.2024г. преустановява своето
действие на основание чл.19 ал.2 от ЗЗДН.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на
страните, като се укаже, че издадената Заповед за незабавна защита №147 от 16.05.2023г.
преустановява своето действие.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3