РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. ХАСКОВО, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
в присъствието на прокурора Н. С. Тр.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600115 по описа за 2022
година
С Присъда № 1/18.01.2022г., постановена по н.о.х.д.№ 613/2021г. РС
Димитровград признал подсъдимия С. М. М. за виновен в това, че на 18.09.2021 г. в гр. Д.
управлявал МПС (л.а.„Мерцедес“ с ДК№ *********, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно – 2. 72 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ с инв. № 0055, след като е бил осъден с влязло в сила на
02.03.2018 г. споразумение № 42/02.03.2018 г. по НОХД № 100/2018г. на PC - Свиленград за
деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
54 вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 343г от НК му наложил наказания: лишаване от свобода за срок от
8(осем) месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (две) години, считано от 18.09.2021 г.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените в ДП разноски в
размер на 100. 30 лева, като съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство - оптичен
диск.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подс. М., който я обжалва в
законовия срок с доводи за явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че
1
районният съд не отчел в достатъчна степен значението на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което защитникът иска ОС да измени присъдата, като намали размера
на наложените наказания.
Недоволен от присъдата е останал и прокурор от ТО Димитровград, при РП
Хасково, който също твърди явна несправедливост на наложените наказания, но в аспект -
неоправданото им занижаване от РС. В подкрепа на доводите си прокурорът сочи
изключително високата концентрация на алкохол в кръвта, предприетото движение от УСМ
Д. към гр. Х. и множеството предходни нарушения по ЗДвП за които подсъдимият е
санкциониран. Иска увеличаване размера на наложените наказания лишаване от свобода и
глоба.
Прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково не поддържа протеста и намира
жалбата на защитника – неоснователна. Изразява становище за законосъобразност на
съдебния акт, доколкото с така индивидуализираните по вид, размер и начин на изтърпяване
наказания ще се постигнат целите на наказанието. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и пледира присъдата в
обжалваната част да бъде изменена, като въззивната инстанция намали размера на
наказанията.
Подс. М. поддържа становището на своя защитник. Иска наказанията му да
бъдат намалени.
В законоустановения срок не са постъпили искания за доказателства и не са
допуснати в разпоредително заседание и не са събирани в съдебно заседание пред
въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, констатира следното:
На съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият М. се е
признал за виновен по предявеното му обвинение, като със съгласието на защитника си е
заявил, че не желае да се събират доказателства за установяване на фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт. РС – Димитровград е приел, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл.
371, т. 2 от НПК, тъй като то се подкрепя от останалите събрани доказателства - показанията
на разпитаните свидетели, справки и бюлетини за съдимост, характеристика и декларация.
Въз основа на доказателства по делото, районният съд, а и настоящия състав на въззивната
инстанция счита за установено, че на 18.09.2021 г. в гр. Д. управлявал МПС (л.а.„Мерцедес“
с ДКН **********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 2.
72 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с инв.
№ 0055. Видно от справка за съдимост изх. № 849/23.09.2021г. изд. от РС – Димитровград е,
че Т. е осъждан за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК с влязло в сила
02.03.2018г., Определение № 42 от същата дата на СвРС по н.о.х.д.№ 100/2018г. За
2
предходното осъждане по н.о.х.д.№ 1199/2007г. на РС Хасково е реабилитиран.
Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия при управлението на МПС е установена
от техническо средство и възлиза на 2.72 на хиляда. При тези доказателства
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подс. М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за което му е било предявено
обвинение. По делото не е налице спор досежно авторството на деянието, вината на
подсъдимия, съставомерността и правната квалификация на деянието му. Спорът е за
размера на наказанията. Защитата твърди – явна несправедливост, поради завишаване
размера на наказанията, а прокурорът от РП – обратното, че наказанията лишаване от
свобода и глоба са занижени. Районният съд е отчел високата концентрация на алкохол като
отегчаващо отговорността обстоятелство, а наред с това е отдал подобаващо значение и на
смекчаващите такива, като е определил законосъобразно наказанията лишаване от свобода и
глоба, съобразно чл. 54 от НК. В съответствие с последната разпоредба и след като е
констатирал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към изброените може да
се добави и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, РС не е допуснал
надценяване на тази група, нито пък е подценил значението на отегчаващите отговорността
обстоятелства и обосновано е определил размера на двете кумулативно предвидени
наказания в техния минимум. С оглед развитието на съдебния процес по реда на чл. 371, т. 2
НПК и в съответствие с чл. 58а, ал. 1 от НК е намален размера на наказанието лишаване от
свобода с 1/3, а предвид невъзможността за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, РС е
постановил наказанието лишаване от свобода за срок от 8 месеца да се изтърпи ефективно,
при първоначален общ режим. Уместно е посочил, че подсъдимият е управлявал МПС само
в двора на бившето УСМ в Д., а внушението поддържано от прокурора и във въззивния
протест за управление на товарен автомобил от подсъдимия, след употреба на алкохол
преди това е отхвърлил като необосновано. Правилно съдът е приспаднал времето през
което подс. М. е бил лишен фактически и юридически от упражняването на правото да
управлява МПС по административен ред, считано от 18.09.2021г.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1818.01.2022г. на РС Димитровград,
постановена по н.о.х.д.№ 613/2021г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4