Определение по дело №1052/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 2221/25.07.2013 г., подадена от К. М. И., от гр. С. Б., ул. “В” № 14, с ЕГН *, чрез процесуален представител адв. Б З, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 428/2013 г. по описа на ЧСИ Г Ц, рег. № 702, с район на действие при ОС гр. Благоевград. С жалбата се атакуват действия на ЧСИ, изразяващи се в наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя при трето задължено лице ТЕЦ Бобов дол, постановен по горепосоченото изп. дело. Жалбоподателят твърди, че “. Б. Е. се снабдил при нищожна запис на заповед с изпълнителен лист въз основа на подадено заявление с вх. № 9825/11.11.2009 г. до РС гр. Д. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и образувано ч. гр. д. № 2240/2009 г. по описа на РС гр. Д.. Сочи, че с издадения изпълнителен лист от 16.11.2009 г. за сумата от 427, 42 лв., представляваща главница по ч. гр. д. № 2240/2009 г. “. БЕ., в качеството си на взискател образувал изп. д. № 428/2013 г. по описа на ЧСИ Г Ц, рег. № 702, с район на действие при ОС гр. Благоевград. Счита, че наложения запор върху трудовото му възнаграждение за незаконосъобразен и неоснователен, като му били нарушени конституционните права на основание чл.6, ал.2 КРБ, а именно неполучаване на трудовото възнаграждение на 30.05.2013 г. от работодателя поради наложен запор за м. април 2013 г. в размер на 145 лв., при общо трудово възнаграждение в размер на 353 лв. Твърди, че получил поканата за доброволно изпълнение на 11.05.2013 г. по куриерска пратка. Счита, че с наложения запор на трудовото му възнаграждение била нарушена разпоредбата на чл.446 ГПК, както и че взискателят по изп. дело не бил привел в изпълнение издадения изпълнителен лист по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в продължение на три години, не бил поискал извършването на изпълнителни действия, като твърди, че давността по закон била двугодишна. Иска се да бъде отменен наложения запор на трудовото възнаграждение при трето задължено лице ТЕЦ Бобов дол с. Г. С., обл. К..

Взискателят по изпълнителното дело “. Б Е., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г е депозирал писмени възражения по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които се излага становище за неоснователност на жалбата.

Мотиви по обжалваното действие по реда на чл.436, ал.3 ГПК е изложил ЧСИ Г Ц, като сочи, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и приложеното копие от материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на “. Б. Е. против К. М. И. въз основа на изпълнителен лист, издаден на взискателя въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 13.11.2009 г. на РС Д., с която е разпоредено К. М. И. да заплати на “. Б. Е. сумата в размер на 427,42 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в съда – 11.11.2009 г. до изплащане на вземането и съдебни разноски в общ размер на 125 лв.

Видно от покана за доброволно изпълнение изх. № 4233/14.03.2013 г., връчена на К. М. И. на 11.05.2013 г. с куриерска пратка, длъжникът е поканен да внесе дължимите суми по изп. дело.

Видно от представеното запорно съобщение изх. № 6957/30.04.2013 г. и разписка за връчването му на 13.05.2013 г. на ТЕЦ Бобов дол Е., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя. Няма данни кога е уведомен за наложения запор на трудово възнаграждение, като видно от банково извлечение на 29.05.2013 г. третото лице е превело сума по сметка на ЧСИ.

Видно от справка данни за осигурените лица – актуално състояние, приложена по изпълнителното дело, осигурителния доход на И. по информационната система за м. 01.2013 г. е в размер на 550 лв.

С определение № 3208/05.08.2013 г., постановено по настоящото дело, съдът е изискал от работодателя на длъжника И. данни за трудовото възнаграждение и направени удръжки за м.04.2013 г. Със заявление изх. № РД-01-2039/08.08.2013 г. на зам. изпълнителния директор на ТЕЦ Бобов дол е представена исканата информация. От приложените документи - копие от извлечение от разчетно-платежна ведомост за м.04.2013 г. и писмо се установява, че брутното трудово възнаграждение на И. за м.04.2013 г. е в размер на 594,81 лв., съответно след приспадане на задължителните осигурителнни вноски и дължимите данъци - 473,83 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В чл.435 ГПК законодателят е предвидил изрично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои страни. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

В случая жалбоподателят с процесната жалба оспорва наложения запор върху трудовото възнаграждение и претендира отмяната му, като е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.446 ГПК.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима, тъй като макар жалбоподателят да не е употребил изрично израза несеквестируем доход в жалбата си, от съдържанието и изложението на същата е видно, че счита, че с наложения запор се нарушава несеквестируемостта, доколокото твърди, че получава възнаграждение в размер на 353 лв. и са му удържани 145 лв. Предвид горното, може да се приеме, че с настоящата жалба се атакуват именно действия по насочване на изпълнението върху доход, който се счита от жалбоподателят, че е несеквестируем. По делото няма данни кога жалбоподателят е уведомен за наложения запор, а само кога запорното съобщение е получено от третото задължено лице, но предвид данните по делото, че работодателят е внесъл по сметка на ЧСИ сума на 29.05.2013 г., може да се приеме, че това е датата на узнаване на действието, поради което жалбата е в срок.

При преценка на жалбата по основателност, съдът съобразявайки разпоредбата на чл.446 ГПК, намира, че няма пречка върху дохода, получаван от жалбоподателя като трудово възнаграждение да бъде наложен запор в посочения размер, който е съобразен с несеквестируемия минимум. Съгласно разпоредбата на чл.446, т.2 ГПК, ако длъжникът получава от 300 до 600 лв. месечно може да се удържа една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които той издържа. Съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.446 ГПК месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая, видно от представените данни от работодателя, след приспадане на дължимите данъци върху трудовото възнаграждение и задължителните осигурителни вноски, възнаграждението на жалбоподателя е в размер на 473,83 лв., и тъй като няма данни за деца, които да издържа, не може да бъде удържана повече от 1/3 от същия. Запорът е наложен върху сумата от 145 лв., което е под 1/3 от получавания от него доход, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл.446 ГПК.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на К. М. И., от гр. С. Б., ул. “В” № 14, чрез процесуален представител адв.З, срещу действията на ЧСИ Г Ц, рег. № 702, с район на действие при ОС гр. Благоевград по изпълнително дело № 428/2013 г., изразяващи се в наложен запор върху трудовото възнаграждение.

Решението е окончателно, съгласно чл.437, ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: