Р
Е Ш Е Н И Е № 260245 / 9.10.2020г.
гр.
П., 09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3812 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Община П.,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 297,10 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. „“, бл. , вх. ,
ап. за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2017 г. г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 91,36 лева, представляваща законната лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 08.07.2013
г. до 24.07.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 2245/2020
г. по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК назначеният на ответника особен представител е депозирал писмен отговор,
с който оспорва като недоказано наличието на облигационна връзка между страните,
за което излага подробни съображения. Въвежда правопогасяващо възражение за
изтекла погасителна давност.
В съдебни заседание ищецът поддържа
иска.
Претендира разноски.
Ответникът признава, че е собственик на
топлоснабдения имот, доставката на топлинна енергия на посочената от ищеца
стойност, поради което между страните са обявени за безспорни тези
правнорелевантни обстоятелства. Поддържа единствено, че процесното вземане е
погасено по давност. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
По конкретното защитно възражение на
ответника, че вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена
тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в съответната
материалноправна разпоредба.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна
клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва
именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани
от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот е собствена на
ответника, че е присъединена към
топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната доставка
на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност. Спорно
между страните е единствено правния въпрос относно приложното поле на института
на погасителната давност.
В настоящия случай, вземането,
представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера
на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът
намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на тяхната изискуемост, и се
прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на
вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При съобразяване с горните правни изводи
и с конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.05.2020 г. – действие, водещо до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът
намира, че не цялата искова претенция е погасена по давност. Това е така защото
при съобразяване с данните за помесечно начислените суми, съдържащи се в
приетото по делото извлечение от сметка в графа първа от него - „месец/година“
кореспондира пряко с исковия период – 01.05.2013 г. до 30.04.2017
г., а графа пета „за периода“ се явява неотносима към исковия такъв, защото се
отклонява с над два месеца от отчетните периоди.
Както бе посочено чл. 34, ал. 1 от
общите условия определя изискуемостта на всяко месечно вземане (прогнозните
по чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) - деня,
следващ изтичането на тридесет дена след края на отчетния период. В този период
задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е длъжен да
изпълни (арг/ чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е
изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Изтичането на 30-дневния срок е относим
към изискуемостта и изпадането в забава на длъжника, като се санкционира с
начисляване на обезщетение за забава – чл. 34, ал. 6 ОУ.
При тези обективни данни и правни
изводи, настоящият състав приема, че процесните вземания за главница са
погасени по давност без последното такова в размер на 26,90 лева, тъй като е
станало изискуемо на 30.05.2017 г., а заявлението е подадено на 27.05.2020 г.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок и на основание чл.
119 ЗЗД същото е погасено по давност с изключение на лихвата върху непогасената
по давност главница, като този иск е основателен за сумата от 3,07 лева.
При тези правни изводи, предявените
искове се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени в таи им част и
отхвърлени в останалата.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 25,00 лева за
държавна такса, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 150.00 лева. Съдът определи размера на
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100,00 лева, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото. При този изход от спора, на ищецът се дължат разноски в размер на 9,64
лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат
пропорционално 5,79 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът също е претендирал разноски в
размер на 100,00 лева за процесуално представителство. По правилото на чл. 78,
ал. 3 ГПК такива следва да му бъдат присъдени в размер на 92,29 лева.
В светлината на гороизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу ОБЩИНА
П., за сумата в размер на 26,90
лева представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „“,
бл. , вх. , ап. за периода от 01.04.2017 г.
до 30.04.2017 г. г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 3,07 лева, представляваща законната лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 31.05.2017 г. до 24.07.2018 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2245/2020 г.
по описа на Районен съд П., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за разликата над 26,90 лева до пълния предявен размер от 297,10 лева (от
01.05.2013 г. до 31.03.2017 г. ) и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 3,07 лева до пълния предявен размер от 91,36 лева (08.07.2013
г. до 30.05.2017 г.), като неоснователни – погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ОБЩИНА П. да
заплати на „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК ********* сумата от 15,43 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото и
заповедното производства.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на ОБЩИНА П. сумата
от 92,29 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________