М О Т И В И
НОХД № 501/ 2018 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия М.Х.Б. - роден на *** г. в гр. С., живущ ***, **,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
**** на автобус, ЕГН: **********, за това, че на 03.02.2017 г. в гр.
Пловдив, на кръстовището на бул. „Източен“ и бул. „Княгиня
Мария Луиза“, при управляване на моторно превозно
средство – автобус марка „Изузу“ с
рег. №: ****, е
нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/: чл. 5.(1) Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; (2) Водачът на пътно
превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства; чл. 20, ал.
1 - водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства /ППС/, които управляват; чл. 20, ал.
2 - водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 25, ал.1 (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните
превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди,
че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение; чл. 116 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун,
към слепо-глухите, които се движат
с червено-бял бастун и към престарелите хора; и
Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата: чл. 3 Участниците в движението са длъжни: 1. да спазват правилата
за движение; 2. да пазят живота и здравето на хората; чл.
77. ал.1 - Водач, който има
намерение да извърши маневра, е длъжен да се
убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши
останалите участници в движението и преди да започне маневрата
- да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане
сигнал; чл. 84
ал.1 - При завиване за навлизане
в друг път водачът на нерелсовото
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците,
пресичащи платното за движение на
другия път; чл. 193. Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към инвалидите,
в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, и към престарелите хора.
и по непредпазливост е причинил смъртта на И.Н.Н. ЕГН ********** - престъпление
по чл.343 ал.1 б. „в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Представителят на
прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По отношение
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия не възразява срещу
разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира за определяне
на наказание лишаване от свобода в минималния размер
предвиден в закона, по реда предвиден в чл.58а ал.4 вр. чл.54 от НК, като счита, че е
налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и в голяма степен съпричиняване от страна на пострадалия. Сочи наличие на
предпоставки за прилагане на чл.66 от НК като предлага
изпитателен
срок от три години. По отношение задължителната норма на
чл.343г от НК представителят на държавното обвинение пледира отнемане на
правото на подсъдимия да управлява МПС за срок от една
година, предвид липсата на
административни нарушения по ЗДвП и ППЗДвП. Пледира
връщане на вещественото доказателство – компактдиск със запис от камери да
остане по делото и след влизане на присъдата в сила, а заплащането на разноски
да бъде възложено на подсъдимия.
По делото са
конституирани, в качеството им на частни обвинители, наследниците на
пострадалия И.Н.Н. – В.И.Н. и Н.И.Н., в качеството на частни обвинители в процеса,
представлявани от повереника си адв. П.С.. Те
не се противопоставят на разглеждането на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК. Считат, че е доказана съставомерността на деянието,
а по отношение наказуемостта – предоставят на съда.
Подсъдимият признава вината си и съжалява за случилото се. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Лично и чрез
защитника си изразява съгласие съдържанието на съответните протоколи
и експертни заключения от досъдебното производство от разпити на
свидетели и вещи лица непосредствено да се ползват от съда при постановяване на присъдата.
Защитата претендира за приложение на чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно моли за приложение на чл.55 от НК и в тази връзка на
възможността по ал.3 на същия текст – да не се налага кумулативното наказание
по чл.343г от НК, като сочи, че основната професия на подзащитния
му е **** и лишаването от правоуправление би се отразило върху възможността му
да осигурява доходи за семейството си. Претендира се за минимално наказание и
минимален изпитателен срок.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
М.Х.Б. – роден на *** г. в гр. С., живущ
***, **, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно образование,
**** на автобус, ЕГН: **********.
Фактическата обстановка е следната:
Подсъдимият М.Б. към 03.02.2017г. бил правоспособен водач на МПС категория
АМ, В1, В, С1, С, О, ВЕ, С1Е, СЕ, Б1Е, ОЕ, Ткт – притежавал
свидетелство за управление на МПС с № ***, издадено от ОД на МВР Пловдив на
09.07.2013 г. До този момент бил наказван по административно наказателен ред за
нарушения по ЗДвП три пъти, с наказателни постановления издадени в периода
03.06.2007 г. - 25.011.2016 г., веднъж с фиш от 20.06.2013 г., като веднъж са
му налагани и принудителни административни мерки по Заповед от 03.06.2007 г. на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив. Работел като **** към фирма „Автотранс Чолаков 2000“ гр. Пловдив.
На 03.02.2017 г. около 14.30 часа, изпълнявайки редовен курс на градския
транспорт по линия № 6 М.Б. управлявал автобус марка „Исузу“
с рег. № ****, като се намирал с автобуса на кръстовището в гр. Пловдив на бул.
„Източен“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“. Посоката му на движение била в дясната
част на платното за движение в посока север към юг. Съобразно курса на
автобуса, след като подал своевременно ляв мигач подсъдимият предприел с
автобуса маневра завой наляво от бул. „Източен“, където се намирал през
кръстовището, навлизайки наляво към бул. „Княгиня Мария Луиза“ в източна
посока. В същото време, паралелно с тази маневра,
с бърз ход на движение пешеходецът И.Н.Н. се
придвижил от „острова“ между двете платна на бул. „Източен“ в северната му
част, който пресякъл успоредно с посоката на движение на автобуса, от север към
юг на пътното платно, като продължил движението си навлизайки в лентата за
движение на кръстовището, извън пешеходната пътека (поведение, което било
обичайно за него), в началото на пътното платно на бул. „Княгиня Мария Луиза“,
в който участък по същото време навлизал и автобуса, управляван от подсъдимия. Пешеходецът
се намирал в зоната на видимост на водача и същият бил в състояние да го
възприеме в момента, в който вече бил навлязъл в пътното платно на бул.
„Княгиня Мария Луиза“. В същото време, при движение със скорост 33 км/ч в 14.32
часа подсъдимият продължил да осъществява маневрата завой наляво, навлизайки в
лентата на бул. „Княгиня Мария Луиза“ без да реагира на движението на
пресичащия пешеходец Н. в посока от север на юг, от ляво на дясно пред
автобуса. Настъпил удар на автобуса с И.Н. в предната лява част на автобуса, при
което М.Б. задействал спирачната система, но въпреки това от удара Н. бил
отблъснат на изток, попаднал под предната част на автобуса и бил притиснат от
предната му лява гума, където останал и затиснат след спирането на автобуса. Тези
събития били наблюдавани от движещите се след автобуса свидетели М.Р.и Ш.С.,
които пътували в л.а. марка „Фолксваген Поло“ зад рейса. Двамата свидетели се
опитали да помогнат на пострадалия да излезе от мястото, където бил заклещен,
като дали знаци на подсъдимия да измести рейса и да извърши повдигане на същия
със съответната апаратура, с която МПС-то разполагало. Пострадалият се намирал
в шоково състояние със силно усукано тяло и въпреки опитите на свидетелите, те
не успели да го извадят от мястото където се намирал. На място дошли служители
на „Спешна помощ“ и на „Пожарна безопасност“, като последните чрез крик успели
да извадят пострадалия изпод него. Впоследствие същият бил откаран в УМБАЛ „Св.
Георги“ за оказване на спешна помощ, въпреки това на същата дата 03.02.2017 г.
в 16.45 часа в резултат на травмите от произшествието настъпила смъртта на
пострадалия И.Н..
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за
установена въз основа признанията на подсъдимия направени
при условията на чл.371 т.2 от НПК, показанията на свидетелите Ш.С., М.Р., Ч.П., Н.А., М.Б.,
В.Т., К.Т., В.Н. и Н.Н. – всички дадени пред
орган на досъдебното производство, прочетени по реда
на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения материал, от приложените по делото писмени
доказателства и писмени
доказателствени средства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протоколи
за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, справка за съдимост на подсъдимия, характеристична
справка, заключения на автотехническа експертиза от
в.л. С.М.– основно и допълнително, заключение на съдебно-медицинска експертиза
на труп, изготвено от в.л. М.Б., протокол за извършена съдебно-техническа екнпертиза в областта на видеозаписите, изготвена от в.л. Д.А.,
протокол за извършена химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол в кръв и урина в проби иззети от пострадалия, протокол за извършена химическа експертиза за
определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина в проби иззети от
подсъдимия, , ведно с талон и протокол за медицинско изследване, документи за
техническа изправност на автобуса, застраховки, СУМПС и контролен талон на
подсъдимия, удостоверение на
наследници, препис-извлечение
от акт за
смърт, справка от сектор Пътна
полиция, справка за проба за наркотични и упойващи вещества, справка за екипа
на ЗСМП посетил ПТП-то, приемо-предавателен протокол
за диск със записи от камерите на кръстовищеторазпечатка
с движението на автобуса на инкриминираната дата и данни за цикъла на
светофарните уредби на кръстовището – всичко това присъединено и ползвано от
съда при постановяване на присъдата при условията на чл.373 ал.3 от НПК. Всички
изброени доказателства еднопосочно и безпротиворечиво
обрисуват изложената по-горе фактическа обстановка. Показанията на свидетелите
очевидци на инцидента М.Р.и Ш.С. съответстват и се допълват от показанията на Ч.П.,
участник в движението,
М.Б. и Н.А. – съответно **** и лекар в ЦСМП, К.Т. –
кондуктор в автобуса, Н.Н. – син и наследник на
пострадалия, свидетелстващ, че поведението на баща му към инкриминирания момент
е било обичайно за него.
Според заключението на назначената по делото, в хода на досъдебното производство, автотехническа експертиза –
към момента на произшествието скоростта на движение
на автобуса „Исузу“ е била около
33 км/ч. Когато мястото на удара
е било извън дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) на
автобуса, пешеходеца И.Н. е
бил на платното
за движение,
и водачът
на автобуса
със скоростта, с която се е движел,
при своевременна реакция и задействане на спирачната система
е имал техническа възможност да избегне
удара и да предотврати произшествието.
Според експерта основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е че водачът
на автобуса не е реагирал своевременно,
чрез намаляване на скоростта си
и спиране, за да не настъпи
удар с пешеходеца И.Н.Н., който е бил на
платното за движение пред автобуса.
Според заключението на съдебно техническата експертиза от специалист в
областта на видеотехникатаот прегледа на запис от
камера заснела ситуацията на местопроизшествието пострадалият се е движил
непосредствено преди и по време на произшествието по пътното платно (видно от сн.1, 3 и 4 към заключението) значително извън каквито и да
е пешеходни маркировки.
Според заключението на
допълнителната автотехническа
експертиза пострадалият
пешеходец е бил видим за водача
на автобуса към момента, в който автобусът се е намирал преди мястото
на удара – на разстояние
по-голямо от дължината на пълния
спирачен път. Според експерта, лявата колонка на автобуса
не е била пречка за видимостта
на водача към пешеходеца –
имал е пряка линия на видимост
към пешеходеца през лявото стъкло.
Заключенията
на химическите експертизи по делото
са изключили употребата на алкохол
и наркотици от пострадалия и обвиняемия.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза по делото,
на пострадалия И.Н. са били причинени
множество и разнородни травматични увреждания на здравето, като
причина за смъртта му е била
остра дихателна и белодробна недостатъчност в резултат на добре
изразена мастна емболия в белите дробове. Всички от уврежданията на здравето на
Н. са причинени от удар или
притискане с или върху твърд тъп
предмет или неговото тангенциално действие, при ПТП – като пешеходец,
блъснат от автобус с последващо
падане върху пътната настилка и притискане от автобуса –
в пряка причинно-следствена връзка
с претърпяното от него на 03.02.2017г.
ПТП в гр. Пловдив.
Заключенията на СМЕ, ХЕ, САТЕ(основно и допълнително) и от съдебно
техническата експертиза от специалист в областта на видеотехниката са прочетени
по реда на чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения
материал. Съдът възприема заключенията им, като ги намира за подробни,
обосновани и изготвени от вещи лица с необходимия опит и специални знания в
областта, добросъвестно, безпристрастно и обективно изготвени – съобразно
обектите на изследване.
Съдът не установи процесуални нарушения
при спазването на условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на свидетелите и протоколирането им в
досъдебното производство, както по назначаването и изготвянето на експертните
заключения – прочетени, предявени и присъединени по реда на чл.283 от НПК като
доказателства в съдебното следствие. Съдът прецени, че
направеното
от подсъдимия самопризнание в хода на съкратеното съдебно следствие се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства безпротиворечиво и еднопосочно, поради което и прие, че не е необходимо да събира
други доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на изложеното,
съдът намира за безспорно установено
от фактическа и правна страна, че подсъдимият е осъществил вмененото
му от държавното обвинение престъпление.
От обективна страна коментираните по-горе доказателства
еднопосочно и безпротиворечиво установяват обективните елементи на
престъплението чл.343 ал.1
б.“В“ вр.чл.342 ал.1 пр.трето от НК и нарушенията на посочените текстове от ЗДвП и ППЗДвП.
От коментираната АТЕ се установява, че М.Б. при управляване на автобуса е
имал видимост към пресичащия И.Н. и е следвало спазвайки чл.5 ал.1 от ЗДвП да
се съобрази с линията му на движение, така, че да не създаде опасност за
неговия живот, за което е имал техническа възможност, което не е сторил,
въпреки, че съгласно ал.2 на чл.5 от ЗДвП е бил длъжен да прояви необходимата
бдителност и предпазливост към навлизащия на пътното платно пешеходец. От ВД и
свидетелските показания се установява, че не е спрял, за да пропусне и да не
удари пресичащия пешеходец – предвидимо препятствие, поради установената от
допълнителната САТЕ видимост към него, с което е нарушил чл. 20 ал. 1 и 2 от ЗДвП. Предприел е маневра завой наляво, нарушавайки чл.25 ал.1 и чл.116 от ЗДвП
и чл.3 ал.1 и 2, чл.77 ал.1 чл.84 ал.1 и чл.193 от ППЗДвП
без да се убеди, че няма да засегне участник в движението минаващ
преди и покрай него - пресичащия пешеходец Н., който е бил видимо възрастен,
въпреки завишените изисквания към този вид участници в движението.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост при
условията на престъпна небрежност – подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Налице е субективна съставомерност
на извършеното.
Съдът намери за неоснователна претенцията на защитата за
прилагане на чл.9 ал.2 от НК. Очевидно от пледоариите на
страните, по
делото няма спор, че инкриминираното деяние формално осъществява признаците на
престъпление чл.343 ал.1 б.“В“ вр.чл.342 ал.1
пр.трето от НК. Не може обаче да се приеме, че деянието е малозначително. Напротив то е с явна обществена опасност. Макар
и извършителят да е лице с добри характеристични данни, спрямо него като **** в
градския транспорт с ежедневни, присъщи на трудовите му ангажименти,
отговорности към превоза на хора, има завишени изисквания за безопасно управление на МПС, поради спецификата на
маршрута му – оживени обществени места, пресичащи траектории на пешеходни и
транспортни зони, с потенциална опасност за живота и здравето на трети лица.
Относно вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, могат да бъдат взети предвид чистото му съдебно минало, искреното съжаление
за това което е причинил, трудовата му и семейна ангажираност. Като обстоятелство смекчаващо в решителна
степен отговорността на подсъдимия съдът отчита грубото, а както се установи от
свидетелските показания на Н.Н. - син на пострадалия,
и обичайно нарушаване на ЗДвП от страна на пострадалия пешеходец в това му
качество.
Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство не
се установи. Административните му нарушенията по ЗДвП са със значителна
давност, а актуалните – несъпоставими, за да бъдат отчетени като отегчаващи
отговорността.
При тази съпоставка на критериите по чл.54 от НК, съдът намира, че са
налице предпоставки за прилагане на чл.55 от НК в хипотезата на изключителност
на смекчаващите отговорността обстоятелства, мотивирано от грубото нарушение на
правилата за движение от пострадалия пешеходец.
При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът
прилага императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието
по реда на чл.58а ал.4 от НК, като намери, че нормата на чл.55 от НК е по-благоприятна
за подсъдимия, и определи наказанието лишаване от свобода под минималния размер
предвиден в закона срок от две години, а именно – наложи наказание лишаване от
свобода за срок от една година, за изтърпяването на което съдът счете, че са
налице формалните предпоставки за прилагане на института на условното осъждане,
а и с оглед постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на
подсъдимия не е наложително наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно
реално и приложи института на условното осъждане, като постанови изтърпяването
на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година да бъде
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. По отношение кумулативно предвиденото в
закона наказание по чл.343г от НК, съдът прецени, че за постигане целите на
чл.36 от НК и най-вече възпиращия и превъзпитателен ефект върху подсъдимия, то
следва да бъде наложено за срок от шест месеца, по аргумент на чл.49 ал.2 пр.1
от НК и предвид добрите характеристични данни и обстоятелството, че основният
източник на семейни доходи на подсъдимия са от упражняваната от него професия ****
в градския транспорт.
Неоснователна е претенцията на защитата на основание
чл.55 ал.3 от НК кумулативното наказание да не се налага. Тази възможност е
изключена от разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК.
По отношение веществените доказателства, съдът прецени,
че цифровият носител от камери за видеонаблюдение на кръстовището
на бул. „Източен и бул.“Княгиня Мария Луиза“ следва да остане по делото след
влизане на присъдата в сила
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 1027,44 лв.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: