Решение по дело №702/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от М. К. Л., [ЕГН], чрез процесуален представител срещу отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/03.05.2023 г., обективиран в писмо рег. № МД-Т23010175ВН/24.11.2023 г. на орган по приходите Е. Д. - главен инспектор ОД, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва отказа да бъде обработена декларацията му и да бъде открита партида за придобития от него имот по давност. Твърди, че административният орган няма право на преценка относно собствеността на имота и е бил длъжен да обработи декларацията. Позовава се и на решение по адм. д. № 1188/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Моли за отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за обработване на декларацията й.

В съдебно жалбоподателя, редовно призован не се явява не се представлява.

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на жалбата. При условията на алтернативност пледира за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи, че с вх. № **********/03.05.2022 г. е подадена декларация по 14 ЗМДТ от М. К. Л.. Л. е посочила, че подава декларация за придобит имот в с. Звездица, община Варна, област Варна, местност Орехчето с идентификатор № 30497.502.98. Като начин на придобиване на имота е посочено: давностно владение.

С писмо рег. № МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г. на С. И. – Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, оспорващата е уведомена, че имотът е собственост на Министерство на земеделието. Предвид изложеното и на основание съществуващите към момента доказателства, декларацията по чл. 14 ЗМДТ депозирана от Л. е оставена без последица, респ. е постановен отказ от обработката й.

Срещу отказът обективиран в писмо рег. №МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г. е подадена жалба пред АдмС-Варна. Образувано е адм. д. № 1701/2022 г. по описа на съда.

С Протоколно определение от 28.09.2022 г. съдът е приел, че депозираната жалба е недопустима за разглеждане в производство, предвид обстоятелството, че производството се развива съобразно реда установен по ДОПК, предвиждащ задължителното оспорване, каквото в конкретния случай не е налице. По тези съображения съдия – докладчикът е оставил жалбата без разглеждане, производството по адм. д. № 1701/2022 г. по описа на АдмС-Варна е прекратено, а административната преписката на административния орган за произнасяне по жалбата.

С Решение № МД-РШ-052/09.02.2023 г. на С. И. – директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в качеството си на решаващ орган, е потвърден Отказ за обработка на декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/03.05.2022 г., обективиран с Писмо рег. № МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г.

С Решение № 1218/28.09.2023 г., по адм.д. № 1188/2023 г. по описа на Административен съд гр. Варна е била прогласена нищожността на отказа за обработка на декларацията с вх. № **********/03.05.2022 г., подадена от М. К. Л., [ЕГН], обективиран в писмо изх. № МД-Т22006850ВН/17.06.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, като постановен от некомпетентен орган. Преписката е върната на компетентният административен орган за ново произнасяне по подадената декларация.

След връщането на преписката в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, Е. Д. – гл. инспектор ОД е издала процесното писмо рег. № МД-Т23010175ВН/24.11.2023 г., с което е уведомила Л., че подадената от нея декларация по чл.14 от ЗМДТ ще бъде оставена без последствие, тъй като липсват законови основания за вписването й, като собственик на заявения имот.

Л. е обжалвала този отказ по административен ред пред Кмета на Община Варна с жалба вх. № МД-Т23010175ВН-001ВН/08.12.2024 г., който не се е произнесъл в срока посочен в чл.155, ал.1 от ДОПК.

На 11.01.2024 г., Л. е депозирала жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по жалбата й срещу отказът да бъде обработена декларацията й обективиран в писмо рег. № МД-Т23010175ВН/24.11.2023 г. издадено от Е. Д. – гл. инспектор ОД.

Макар и към момента на подаването на жалбата същата да е била преждевременна, тъй като не е бил изтекъл 60 дневния срок за произнасяне на Кмета на Общината, определен в чл.155, ал.1 от ДОПК, съдът намира жалбата за допустима. Това е така, защото решаващият орган не се е произнесъл нито, след подаване на жалбата, нито в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, нито до 01.04.2024 г., когато Л. е подала искане до Административен съд гр. Варна, по реда на чл.152, ал.4 от АПК, да бъде изискана жалбата й, ведно с преписката. Ето защо съдът приема, че е изправен пред отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/03.05.2023 г., обективиран в писмо рег. № МД-Т23010175ВН/24.11.2023 г. на орган по приходите Е. Д. - главен инспектор ОД, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК.

Въпреки, че съдът не адмирира подобно бездействие от страна на административните органи, оправомощени с определени властнически правомощия, намира конкретното мълчаливо потвърждение, респективно отказа да бъде обработена декларацията по чл.14 от ЗМДТ подадена от Л., за законосъобразни по следните съображения.

На първо място, съдът намира, че отказът е постановен от компетентен орган - главен инспектор ОД, съгласно Заповед №2888/15.07.2019 г. на кмета на Община Варна/л.58/.

Основанията и обстоятелствата при които възниква задължение за подаване на декларации по чл.14 от ЗМДТ са описани в посочения законов текст.

Последната редакция на чл.14 от ЗМДТ, която касае процесния казус е публикувана в ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. След изменението, алинея първа на чл.14 от ЗМДТ, която създаваше задължение за гражданите да декларират определени обстоятелства има съвсем нова редакция, която гласи: „За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.“

Тоест, задължение за подаване на декларация имат собствениците само на новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. В нито една от следващите осем алинеи на чл.14 от ЗМДТ не е вменено задължение на физически лица да подават декларация за придобиване на имот. Изключение прави ал.6, която касае придобиване на имоти по наследство, но настоящият казус не е такъв.

Съдът намира, че приложение не може да намери и разпоредбата на ал.9 на чл.14 от ЗМДТ, тъй като тя касае промяна на вече декларирани от лицата обстоятелства.

Случаите, в които се подава декларация по чл.14 са посочени и на първа страница на самата декларация /л.11 от преписката/ и там също липсва подобна възможност.

При тази законова редакция на чл.14 от ЗМДТ, съдът намира, че Л. няма задължение, респективно няма право да декларира с декларация по чл.14 от ЗМДТ, обстоятелството, че е придобила недвижим имот по давностно владение. Съответно, след като законодателя не е предвидил възможност за гражданите да подават подобни декларации, липсва и реципрочно задължение за администрацията да ги взема под внимание, да ги обработва, респективно да открива нова партида за имота на името на жалбоподателката.

В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл.99, ал.1 от ДОПК, която гласи, че „Декларацията и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.“

По аргумент за противното, след като декларацията не е подлежащ на подаване документ /липсва право и задължение за подаването й/, то правилно е оставена от органа по приходите без последствия, не е обработена и не е открита партида за имота на името на жалбоподателката по настоящото дело.

За прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че както жалбоподателката правилно е посочила в жалбата си, единствено нотариусът има право да удостовери придобиването на недвижими имот по давностно владение. Именно той е длъжен на основаниет чл.51, ал.2 от ЗМДТ да уведоми съответната община за нововъзникналото обстоятелство, а не лицето придобило правото на собственост.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, което с оглед изхода на спора, фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.161 от ДОПК, следва да бъде уважено, като бъде определено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 от ДОПК Варненският административен съд, ХХІV състав:

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. Л., [ЕГН], чрез процесуален представител срещу отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/03.05.2023 г., обективиран в писмо рег. № МД-Т23010175ВН/24.11.2023 г. на орган по приходите Е. Д. - главен инспектор ОД, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

ОСЪЖДА М. К. Л., [ЕГН] да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд по реда на АПК.