гр. Варна, 30.04.2015г.,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, ХХVІ-ти състав в публично заседание на
тридесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Районен съдия: Иванка Дрингова
при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
7611 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК
от Д.В.Б., ЕГН ********** и В.В.Б., ЕГН **********,*** срещу Т.П.Г., ЕГН **********
*** и З.П.Г., ЕГН ********** ***.
Ищците излагат в исковата молба, че са собственици на недвижим имот с
идентификатор **** по КК на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от
14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК в к.к."Ч." с площ от
566 кв.м. с трайно предназначение- урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване- за друг обществен обект- комплекс, при *****, идентичен с част от
имот с пл. № ** по плана на к.к. „Ч.” с площ от 550 кв.м. в местност „**"
в землището на гр. Варна. Твърдят, че описаният недвижим имот им е възстановен
по реда на чл.4 от ЗВСНОИ с решение № 596 от 28.09.1992г. на Кмета на Община
Варна и протокол №7/03.02.1995г. за въвод във владение на имоти в Община Варна.
Излагат, че по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ****
на Варненски нотариус, са придобили от техния дядо ** правото на собственост
върху лозе с площ от 1500 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, сп. „****”
при съседи: **. Излагат, че техния праводател е придобил собствеността върху
гореописания имот въз основа на влязло в сила съдебно решение постановено по
гр.д.№501/1967г., 5 — район по описа на ВРС, въз основа на което е съставен и ****
Производството по гр.д.№501/1968г. е било образувано от дядо им срещу баща им ****
Б., който е притежавал собствеността върху процесния имот въз основа на договор
за продажба, обективиран в НА №194, том III, дело №769 от 26.04.1957г., сключен
с ****, наследодател на ответниците. Ищците сочат, че със заповед № 1999 от 07.06.1975
г. на председателя на ИК на ГНС дареният им имот е очужден, на основание чл.95
от ЗТСУ. С решение № 593 от 28.09.1992г. на Кмета на Община Варна им е
възстановена собствеността върху част от имота, а именно 550 кв.м. от имот пл.№**,
находящ се в местност местност „**" в землището на гр. Варна, на основание
чл.4 от ЗВСНОИ. По повод извършване на процедура по попълване на кадастралната
основа на собствения им недвижим имот, ищците установили, че вече е извършено
такова попълване на кадастралната основа на имота им на името на ответници Т.П.Г.
и З.П.Г., в качеството им на наследници на ****, на основание Заповед № РП
259/2008г., издадена от Кмета на Община Варна по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищците са обжалвали Заповед № РП 259/2008г. на Кмета на Община Варна и по
силата на влязло в сила решение същата е отменена. Ищците започнали процедура
по промяна на КККР за ПИ с идентификатор ****, като внесли проект за промяна на
кадастралната карта, но получихме отказ, поради постъпило от ответниците
възражение. Ищците излагат, че от възстановяването на имота им с решение № 593
от 28.09.1992г. на Кмета на Община Варна и до подаване на исковата молба в съда
владеят непрекъснато и необезпокоявано процесния имот, както и редовно заплащат
дължимите местни данъци и такси.
Отправените искания са да се признае за установено по отношение на
ищците, че ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор **** по
кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от
14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК в к.к. „Ч.” с площ от 566 кв.м.
с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване -
за друг обществен обект- комплекс, при *****, идентичен с част от имот с пл. № **
по плана на к.к. „Ч.” с площ от 550 кв.м. в местност „**" в землището на
гр. Варна, както и да се отмени издадения на ответниците констативен ****
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им представител адв. Т.Г.,
поддържат исковете и молят за присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците излагат становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорват правото на
собственост на ищците върху процесния имот, като твърдят, че към датата на
сключване на договора за дарение техния праводател не е бил собственик на
имота. Релевират възражение за незаконосъобразност на проведената в полза на
ищците реституция на имота, поради липса на всички предпоставки за
възстановяването на собствеността по реда и условията на чл.4 от ЗВСНОИ.
Твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на валидно проведена в
тяхна полза реституция по реда на ЗСПЗЗ. В условията на евентуалност релевират
и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, като твърдят, че
владеят имота от 22.12.2006г. до предявяване на исковата молба в съда. Молят за
отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител адв.
К.М., поддържат изразеното становище и молят за присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От НА № 21,
т. ІІ, дело № 763/1957г. на Варненския нотариус е видно, че **** е признат за
собственик на лозе, находящо се в землищено на с. Виница, в местността „**”,
състоящо се от 1,5 дка, при съседи: Васил Петров Ойнаков, залесен пояс /бивша
нива на ****/ и от две страни ****. На същата дата, 26.04.1957г., е сключен
договор за продажба, обективиран в НА № 194, т. ІІІ, дело № 769/1957г., по
силата на който **** продава на **** Б. гореописания имот.
От НА № 46,
т. І, дело № 132/1968г. на Варненския нотариус ** е признат за собственик на
лозе от 1,5 дка, находящо се на спирка „****”, Варненско землище, при съседи: **.
Актът е издаден въз основа на решение на Варненския народен съд, 5 район,
постановено по гр. д. № 501/1967г. След извършена справка в архива на ВРС е
установено, че гр. д. № 501/1967г. е със страни ** – ищец и **** Б. – ответник,
същото е архивирано през 1968г. и е унищожено в цялост. На 93 от делото е
представено копие от искова молба от **** срещу **** Б., с която е предявен иск
с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на лозе от 1,5 дка, находящо се на
спирка „****”, местност „Убруклук”, при съседи ****.
От НА № 191, т.ІХ, дело №
3578/27.09.1969г. на Варненския нотариус се установява, че на 27.09.1969г. ** е дарил внуците си В.В.Б. и Д.В.Б. лозе
с площ от 1500 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, сп. „****” при
съседи: **.
От заповед № 1999 от 07.06.1975 г.
на председателя на ИК на ГНС – Варна се установява, че на осн. чл.95 от ЗТСУ е
отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се в местност „****” в
комплекс „Ч.”, собственост на В.В.Б. и Д.В.Б.
и на последните е определено парично обезщетение в размер на 2664,64 лв.
На л. 20 от делото е приложено
Предложение на Комисията по реституция при Община Варна от 21.09.1992г. за
възстановяване на имот пл. № ** в местност „Омброклук”, като е прието, че
мероприятието, за което е отчужден имота е засегнало само част от него и е
останало място с площ от 550 кв.м., което може да се обособи като самостоятелен
парцел. От решение № 596 от 28.09.1992г. на Кмета на Община Варна е видно, че
на осн. чл.4 от ЗВСНОИ е възстановена собствеността на В.В.Б. и Д.В.Б. върху част от имот с площ от 550 кв.м. от пл. № **
в местност „****” в землището на гр. Варна, на основание чл.4 от ЗВСНОИ. От
протокол № 7 е видно, че на 03.02.1995г. ищците са въведени във владение на
възстановения им имот.
От решение
№ 607/19.04.1999г. на ПК-Варна е видно, че възстановено правото на собственост
на наследниците на **** в съществуващи стари реални граници лозе от 0,510 дка,
находящо се в строителните граници на Виница, в местност „Дюз гюрген”,
представляващо имот № ** по КП /1956г. От протокол № 44 е видно, че на
22.12.2006г. наследниците на **** са въведени във владение на имот № ** по
плана на гр. Варна от 1956г., к.к. „Ч.”. От удостоверения за наследници е
видно, че **** е починал на 15.11.1977г. и е оставил за свои наследници
съпругата си **** /поч. на 09.10.2000г./ и дъщерите си Т.П.Г. и З.П.Г.. Въз
основа на горните документи е съставен НА № 26, т.І, рег. № 319, дело №
26/2009г., с който Т.П.Г. и З.П.Г. са признати за собственици на ПИ с № **** по
КК на гр. Варна, находящ се в землището на гр. Варна, к.к. „Ч.”, с площ от 566
кв.м., идентичен с част от имот пл. № ** и с имот пл. № ****
От писмо,
изходящо от Община Варна е видно, че след извършена проверка в информационния
масив на дирекция „Местни данъци” е установено, че имот, находящ се в гр.
Варна, местност „****” е деклариран под № ** на В.В.Б. и Д.В.Б. с декларация от
19.05.1998г. и за Д.Б. данъкът недвижими имоти е заплащан за периода от
01.01.1998г. до 31.12.2011г.
От заключението на вещото лице Й.А.
по назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че е налице
идентичност на имота по НА № 191/1969г. с имот пл. № ** по КП от 1956г., както
и че имот № **** представлява западната част от имот № **. По делото е
изслушано и заключението на вещото лице Ш.Х. по проведената повторна съдебна –
техническа експертиза, от което се установява, че е налице идентичност на имот
№ **** с имота, предмет на решение №
607/19.04.1999г. на ПК-Варна, както и че имот пл. № ** от КП/1956г.
попада в землището на Виница и е в обхвата на к.к. Ч..
От заключението на вещите лица В.
Антанова, В.А. и Д.Р.П. по назначената тричленна СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че местностите „**” и
„****” са съдебни местности в землището на Виница; налице е идентичност на имот
№ **** с имота, предмет на решение №
607/19.04.1999г. на ПК-Варна. налице е идентичност на процесния имот с част от
имот пл.№ ** по плана от 1956г.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпита на водените от страните свидетели, чиито показания съдът
преценя в частта, в която излагат непосредствени впечатления за релевантните за
спора факти, като ги съобразява и със събраните по делото писмени
доказателства.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съобразно ТР № 8 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
д. № 8/2012г., правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът
заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и
същ обект. В настоящия случай правния си
интерес от иска ищците извеждат от наличието на право на собственост върху
процесния имот в техния патримониум и оспорването му от ответниците чрез
провеждане на земеделска реституция и снабдяване с констативен нотариален акт
за собственост. При така твърдяната конкуренция на права се налага извод за
допустимост от предявения иск.
По основателността на иска:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен отрицателен установителен иск изисква ищецът
да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът -
фактите, от които произтича правото му.
В конкретния случай ищците се легитимират като собственици на процесния
недвижим имот, по силата на проведена реституция в тяхна полза, извършена с
решение от 28.09.1992г. на кмета на Община Варна. Ответниците обаче оспорват
наличието на предпоставките за реституция в полза на ищците, поради което
съобразно ТР № 6/10.05.2006г. на ВКС, съдът е длъжен да прецени материалната
законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост
върху отчуждения имот.
Фактическият състав на възстановяването на собствеността върху недвижим
имот, отчужден по благоустройствените закони - ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС
включва: 1/ правото на собственост върху недвижим имот към момента на
отчуждаването му по някой от нормативните актове, посочени в чл. 1 от ЗВСВНОИ
по ЗТСУ...; 2/ отчуждените сгради да съществуват към 25.02.1992 г., а ако не
съществуват или са останали с временен режим, дворното място да отговаря на
изискванията на самостоятелен парцел като последните могат да бъдат включени в
режима на бъдещо застрояване по ЗРП; 3/ мероприятието, за което е бил отчужден
имота, фактически да не е започнало; 4/ да има искане за възстановяване на
собствеността му от бившия собственик или неговите наследници в съответния
преклузивен срок и позитивно решение на органа по реституцията по него и 5/
връщане на полученото обезщетение при отчуждаването. В тежест на ищците е да
докажат първите четири предпоставки.
От събраните по делото
доказателства се установи, че през 1969г. ищците са придобили правото на
собственост върху лозе с площ от 1500 кв.м., находящо се в землището на гр.
Варна, сп. „****” при съседи: **, по силата на договор за дарение, сключен с
техния дядо **. Последният е бил
признат за собственик на дарения имот въз основа на съдебно решение,
постановено по предявен от него и успешно проведен иск с правно основание чл.
108 от ЗС срещу бащата на ищците - **** Б..
Последният е придобил собствеността върху лозе, находящо се в землищено на с.
Виница, в местността „**”, състоящо се от 1,5 дка, при съседи: Васил Петров
Ойнаков, залесен пояс /бивша нива на ****/ и от две страни ****, по силата на
договор за продажба от 26.04.1957г., сключен с ****, наследодател на
ответниците. Безспорно се установи, че със заповед № 1999 от 07.06.1975
г. на председателя на ИК на ГНС – Варна дарения на ищците имот е отчужден в
полза на държавата, че на осн. чл.95 от ЗТСУ. От приетото като доказателство по
делото предложение на Комисията по реституция при Община Варна от 21.09.1992г.
се установява, че мероприятието, за което е отчужден имот пл. № ** е засегнало
само част от него и е останало място с площ от 550 кв.м., което може да се
обособи като самостоятелен парцел. Не се спори, а и от представените
доказателства по делото се установи, че на 08.10.1991г. в Община Варна е входирана
молба от В.Б. и Д.Б. с искане за възстановяване на отчуждения им имот в
местността „****”, както и че процедурата е приключила с позитивно решение №
596 от 28.09.1992г. на кмета на Община Варна, с което, на осн. чл.4 от ЗВСНОИ,
е възстановена собствеността на В.В.Б. и Д.В.Б.
върху част от имот с площ от 550 кв.м. от пл. № ** в местност „****” в
землището на гр. Варна, на основание чл.4 от ЗВСНОИ и на 03.02.1995г.
възстановените собственици са въведени във владение на възстановения им имот.
От друга страна, ответниците не твърдят ищците да се получили равностойно
обезщетение за имота при отчуждаването му, нито са ангажирали доказателства в
тази насока.
При тази установеност съдът приема,
че извършената реституция по ЗВСНОИ в полза на ответниците е законосъобразна,
поради което от датата на решението на кмета на Община Варна – 28.09.1992г.
ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот. А щом това е
така, то имотът не е подлежал на земеделска реституция, на каквато се позоват
ответниците. Установеното налага извод, че ответниците не са собственици на
процесния имот, поради което предявеният отрицателен установителен иск следва
да се уважи, като основателен.
Основателността на предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК обуславя
основателността и на акцесорната претенция за отмяна на основание чл. 537, ал.
2 от ГПК на констативния нотариален акт за собственост № 26, т.І, рег. № 319, дело № 26/2009г. на нотариус Даниела Върлева,
с който са се снабдили ответниците.
Съобразно направено искане и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците направените съдебно разноски,
в общ размер от 331 лв., подробно описани в списъка по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от съединяване искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК от Д.В.Б., ЕГН ********** и В.В.Б., ЕГН **********,***
срещу Т.П.Г., ЕГН ********** *** и З.П.Г., ЕГН ********** ***, че Т.П.Г., ЕГН **********
*** и З.П.Г., ЕГН ********** *** НЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на ПИ с идентификатор **** по кадастралната карта на гр. Варна,
одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК в к.к. „Ч.” с площ от 566 кв.м. с трайно предназначение - урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване - за друг обществен обект- комплекс, при *****,
идентичен с част от имот с пл. № ** по плана на к.к. „Ч.” с площ от 550 кв.м. в
местност „**" в землището на гр. Варна, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ констативния нотариален акт за собственост № 26, т.І, рег. № 319, дело № 26/2009г. на
нотариус Даниела Върлева, с който Т.П.Г.,
ЕГН ********** и З.П.Г., ЕГН ********** са признати за собственици на ПИ с № **** по КК на гр. Варна, находящ се
в землището на гр. Варна, к.к. „Ч.”, с площ от 566 кв.м., идентичен с част от
имот пл. № ** и с имот пл. № ***, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.П.Г., ЕГН ********** *** и З.П.Г., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.В.Б., ЕГН **********
и В.В.Б., ЕГН **********,***31 лв.
/триста тридесет и един лева/, представляваща сторени от ищците
съдебно-деловодни разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: