№ 265
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000111 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби на страните срещу решение № 261334 от
23.09.2021г. по т.д. 672/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 16 състав.
Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД обжалва решение
№ 261334 от 23.09.2021г. по т.д. 672/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 16 състав, в частта му,
с която е уважен предявеният от ищеца „Мариандо М” ООД иск по чл. 405 КЗ, вр. чл. 99
ЗЗД за сумата 31 834,38 лв. –застрахователно обезщетение за настъпил риск увреждане на
застраховано имущество – лек автомобил марка „БМВ” модел „Х 5 Драйв 40 Д“, рег.н. ***,
в следствие на ПТП на 24.12.2020г., дължимо по договор за застраховка полица №
0306Х06078223/02.12.2020г., ведно със законните лихви върху главницата считано от
15.04.2021г. до окончателното и изплащане, и в частта за присъдени разноски на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част
да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Излага съдът да не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства,
както и да не е отчел релевираните в писмения отговор възражения от ответника. Поддържа
съдът да не е обсъдил възражението на ответника за наличие на изключен риск по чл. 14.5.
от действащите общи условия към процесния договор за застраховка. Излага общите
условия да са връчени на застрахования при сключване на договора и същият да се е
1
съгласил да бъде обвързан от тях. Сочи от събраните по делото доказателства да се
установява очертаната в последната норма на ОУ хипотеза на изключен риск поради
причиняване на процесното ПТП от застрахования при груба небрежност и нарушение на
правилата за движение. Излага единствената доказана причина за настъпване на процесното
ПТП да е управляването на автомобила със скорост над максимално допустимата за
съответния участък и при несъобразяване с пътните условия. Поддържа неизпълнението на
задълженията за спазване на ЗДвП да е във формата на груба небрежност – скоростта е
грубо превишена, и да се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, както и да е
единствената причина за настъпилите вреди на застрахования автомобил. Оспорва като
необосновани изводите на съда досежно поведението на водача на застрахования автомобил
и в частност, че извършената маневра по рязко спиране е била съответна на предписаното в
чл. 20 ЗДвП, като поддържа, че рязкото намаляване на скоростта и последвалата загуба на
устойчивост на автомобила са предпоставени именно от неправомерното поведение на
водача по управление на автомобила с превишена скорост и че именно последното е
способствало за настъпване на произшествието. Излага необоснованите изводи на съда
относно механизма на процесното ПТП да са станали причина и за неправилната преценка
на съда да не е налице хипотезата на чл. 395, ал. 4 КЗ, респективно на т.50.2. от
приложимите общи условия. При условията на евентуалност поддържа, че ако съдът приеме
да е налице възникнало задължение за застрахователя за изплащане на обезщетение по
щетата, то да съобрази, че определеното съпричиняване на вредата от водача на
застрахования автомобил от 33% не отговаря на събраните по делото доказателства, като
намалението на обезщетението счита, че следва да е в по-голям от този размер. По
изложените доводи моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде
отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззивникът ищец, „Мариандо М“ ООД, с подадена насрещна въззивна жалба
обжалва решение № 261334 от 23.09.2021г. по т.д. 672/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 16
състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищеца „Мариандо М” ООД срещу
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД иск по чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за
горницата над сумата 31 834,38 лв. до пълния предявен размер от 47 514 лв., и съответно са
присъдени разноски на ответника. Излага по делото да се установяват всичките
предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ. Поддържа възраженията
на ответника да са необосновани и да не почиват на установената по делото фактическа
обстановка, както и да са противни на утвърдилата се съдебна практика досежно
предпоставките за постановяване на отказ от застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение. Сочи правилно първоинстанционният съд да е обосновал
наличието на настъпил по процесния договор за застраховка риск, но неправилно да е приел,
че са налице предпоставки за намаляване на дължимото обезщетение. Поддържа
фактическият извод на съда, че водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила със
скорост над разрешената, да се основава само на твърденията на ответника и на представена
от застрахователното дружество разпечатка без доказателствена стойност. Изводите на
2
вещото лице сочи също да са основани на този документ. Поддържа, че дори да се
възприеме за достоверно отразеното в разпечатката, то последната да отразява състояние –
скорост на движение, в час, различен от записания час на процесното ПТП. Сочи допустими
доказателства за скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП да не са събрани като
съдът е отказал събиране на исканите от ищеца гласни доказателства. Поддържа на
последното основание възражението на ответника за причиняване на процесното ПТП от
водача на автомобила в резултат на нарушаване на правилата за движение да не се
установява от носещата доказателствената тежест страна – ответника. При условията на
евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че поведението на водача е неправомерно и се
намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, то намалението да следва да бъде в по-малък
размер – 1/10. В ход по същество поддържа предложеното от първоинстанционния съд
тълкуване, че нарушаването на правилата за движение е основание за освобождаване на
застрахователя по застраховка имущество от отговорност, да обезсмисля сключването на
такъв вид договори. По изложените доводи моли решението да бъде отменено в
обжалваната от него част и да бъде постановено ново, с което искът му да бъде уважен в
пълния предявен размер.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му съдът приема следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между ответника и „П и Н Транс“ ООД е сключен договор за
застраховка на имущество с дефиницията му по чл. 399 КЗ, вр. чл. 343 КЗ по
полица № 0306Х06078223/02.12.2020г. По силата на последния договор
страните са се съгласили ответникът ЗАД „Армеец“ АД да носи риска от
загуба и увреждане на застрахованото имущество – лек автомобил марка
„БМВ” модел „Х 5 Драйв 40 Д“, рег.н. ***, собственост на „П и Н Транс“
ЕООД, при договорен размер на застрахователната сума от 61 000 лв. и
период на покритие от 21.12.2020г. до 20.12.2021г. Покритите по договора
рискове, предвид изрично отразената воля на страните по договора, са
„Каско” и „Злополука”, съобразно Общите условия на застрахователя.
Видно от приложените по делото и безспорно между страните
приложими към процесния договор общи условия на застрахователя ответник
по застраховка „Каско“ застраховката обхваща рисковете пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинена от рисковете по всички
клаузи „М”, „Ч” и „К”.
От представения по делото и неоспорен от страните констативен
3
протокол за ПТП с пострадали лица № 340р-19209/24.12.2020г., съставен от
дежурен полицай в РУП – Гр. Септември, ОДМВР – гр. Пазарджик, МВР, при
посетено на място ПТП, съдът приема по делото да се установява, че на
24.12.2020г. около 12.37 часа на път III – 8402, км. 23+415, в периода на
покритие на застраховката, е реализиран застрахования риск – увреждане след
пътно-транспортно произшествие на застрахованото имущество – марка
„БМВ” модел „Х 5 Драйв 40 Д“, рег.н. ***. Удостоверените щети по МПС в
протокола са: „цялостна деформация на автомобила“. Досежно
обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП в протокола е отразено да
са в процес на изясняване.
От представеното по делото заявление за изплащане на обезщетение за
вреди на МПС се установява, че описаният от представляващия
застрахования „П и Н Транс“ ЕООД механизъм на процесното ПТП е, че при
извършване на маневра изпреварване на друг автомобил, водачът на
автомобила е изгубил управление върху последния по причина на пясък върху
пътната настилка и е излязъл от пътното плато с висока скорост. Като час на
ПТП е записан 12.37 часа на 24.12.2020г.
По заявлението е образувана щета, по която е извършен оглед на
автомобила от експерти на застрахователя ответник и са изготвени опис –
заключение по щета с дата 30.12.2020г., опис на щетите по претенцията от
22.01.2021г. и техническа експертиза от 13.01.2021, представени по делото.
По делото е представен от ответника протокол за извършена
диагностика на застрахования автомобил с диагностична апаратура на БМВ
от дата 26.01.2021г. Към същия са приложени разпечатки от паметта на
автомобила, отразяващи записи за скорост от 128,4 км/ч на колело на
автомобила на 24.12.2020г. в 11.59.55 часа при записан километраж от
187 133 км. В 11.59.57 часа на същата дата записаната скорост на колело на
автомобила е 52,5 км/ч. В 11.59.58 часа записаната скорост е 21,4 км/ч. В
12.00.02 часа записаната скорост е 0,4 км/ч.
Истинността на горепосочените извлечения от паметта на компютъра на
застрахования автомобил не е оспорена с депозираната допълнителна искова
молба от ищеца, а само е заявено тези записи да не са относими към часа на
процесното ПТП.
Необосновани са поддържаните с жалбата оспорвания от ищеца, че
4
последните събрани по делото документи нямат никаква доказателствена
стойност. Същите представляват извлечения от електронна база данни,
възпроизведени са на хартиен носител и заверени от представилата ги страна,
и при липса на заявено искане за представяне им на електронен носител,
както и оспорване на верността им, са годно доказателствено средство.
Съобразно заключението по приетата АТЕ щетите по застрахования
автомобил съответстват на описания в заявлението за изплащане на щета
механизъм на процесното ПТП. Последният е възприет и от вещото лице като
действителен такъв, видно от дадените отговори на задачи четвърта и първа
от писменото заключение, а именно, че при извършване на маневра по
изпреварване на неизвестно МПС и по причина на пясък върху пътната
настилка водачът губи напречна устойчивост на автомобила/занася/ и под
действие на инерционните сили се отклонява в дясно и се обръща в
крайпътния банкет като удря и уврежда указателна табела Ж6 с метална
стойка. Изводите си досежно механизма на ПТП вещото лице основава освен
на доказаните щети по застрахования автомобил и на предоставен му от
застрахователя снимков материал от мястото на ПТП, от който е видно
състоянието на автомобила непосредствено след ПТП, както и наличието на
пясък на пътния участък на ПТП. Страните не са оспорили заключението в
тази му част, включително достоверността и относимостта на представения от
застрахователя на вещото лице и възпроизведен в заключението му снимков
материал. Вещото лице е дало заключение да е работило и по представената
от ответника разпечатка от снета информация от бордовия компютър на
автомобила, като въз основа на последното е достигнало до извод, че
скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП е била 128,4 км/ч.
Излага последната скорост да е отчетена 5 секунди преди да е отчетена
скорост от 0,4 км/ч, която показва, че автомобилът е в покой. Вещото лице
изрично е посочило, че няма данни дали така отчетената скорост е при
ускоряване, когато застрахованият автомобил е изпреварвал другия
автомобил, или при прибирането му в неговата лента, при спиране или при
излизане от пътното платно. Вещото лице е пояснило при разпита му, че
сензорите на автомобила правят записи на някакви нехарактерни събития,
касаещи техническото състояние на автомобила. Записванията за скорост и
т.н. се правят периодично, като последните отразяват единствено скорост,
въртящ момент и т.н. в конкретен момент, като може и да има, но
5
несъществени, разлики с действителните параметри. Вещото лице е дало
отговор, че единствените сигурни данни за процесното ПТП са, че
автомобилът е излязъл в дясно от пътя и се е обърнал, което е видно от
предоставения му снимков материал. Посочил е, че по принцип загуба на
напречна устойчивост и преобръщане на автомобила в повърхнина,
перпендикулярна на движението му, се предизвиква от инерционни сили,
които могат да имат за първоизточник интензивно спиране, минаване през
препятствия, или при разлика в настилката, както е описано от застрахования,
ако има пясък на пътното платно. В последния случай има разлика в
сцеплението на автомобилната гума между асфалтовата пътна настилка и
съответно пясъка, където сцеплението рязко пада – като при лед, и така се
получава преобръщането на автомобила.
Вещото лице по АТЕ е дало заключение стойността по средни пазарни
цени към датата на настъпване на увреждането на необходимите средства за
възстановяване на автомобила чрез отстраняване на документираните
увреждания да е в размер на сумата 96 453,62 лв. Стойността по средни
пазарни цени/цени на предлагането му на пазара/ на процесния автомобил
към датата на настъпване на застрахователното събитие съобразно
заключението по приетата АТЕ е 59 393 лв., а стойността на запазените части
– около 20 %, е 11 879 лв.
По делото са приети и неоспорени голям и малък талон на
застрахования автомобил, както и удостоверение от МВР за регистриран
собственик на застрахования автомобил – „П и Н Транс“ ЕООД.
Представен е и договор за цесия от 09.03.2021г., с който застрахованият
собственик „П и Н Транс“ ООД прехвърля правата си по процесния договор
за застраховка, включително за получаване на дължимото му се по
процесната щета застрахователно обезщетение, на ищеца „Мариандо М“
ООД. Ответникът не оспорва да е получил представеното по делото
уведомление за цесията от 09.03.2021г.
Други доказателства за установяване на фактическата обстановка по
спора не са събрани по делото.
С исковата молба ищецът е заявил процесното ПТП да е настъпило след
като застрахованият автомобил е извършвал маневра изпреварване на друго
МПС. Поддържа насрещно движещ се автомобил рязко да е ускорил, което е
6
наложило прибиране на застрахования автомобил в неговата лента за
движение, където попада на участък засипан с пясък и камъни. По причина на
последните водачът на автомобила губи контрол върху автомобила,
последният излиза от пътя и самокатастрофира в указателна табела Ж6.
С депозирания писмен отговор ответникът ЗАД „Армеец“ АД е оспорил
иска като поддържа да е налице изключен риск от застрахователното
покритие съобразно чл. 14.5. от ОУ, тъй като водачът е управлявал
автомобила със скорост 38 км/ч над разрешената, което поведение следва да
бъде квалифицирано като груба небрежност. При условията на евентуалност
поддържа възражение да е налице неизпълнение от страна на застрахования
на договорно уредени задължения по т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от ОУ, предвид на
което и на основание т.50.9 от ОУ застрахователят може да откаже или да
намали размера на застрахователното обезщетение.
Последните възражения се поддържат и с подадената от ответника
въззивна жалба.
Настоящият състав на съда намира заявените от ответника
правоизключващи и правонамаляващи възражения за неоснователни по
следните мотиви:
Видно от цитираната от ответника разпоредба на чл. 14.5. от ОУ не се
покриват по застраховката пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени при, от или в следствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство,
служител, трето ползващо МПС лице, водач на МПС, превозваните с МПС
лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие. Клаузата е
част от раздел, именован „Изключени рискове“.
С нормите на чл. 50.2, чл. 50.3 и чл. 50.5, цитирани от ответника, са
предвидени задължения за застрахования да пази и ползва застрахованото
МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в
добро техническо състояние; да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от
вреди; да спазва стриктно правилата за движение съгласно ЗДвП и
подзаконовите актове по прилагането му. С чл. 50.9 от ОУ е предвидено при
неспазване на което и да е задължение на застрахования по този член
застрахователят да може да намали или откаже изцяло изплащане на
7
застрахователно обезщетение.
С разпоредбата на чл. 345, ал. 5 КЗ изрично е въведено изискване в
договора за застраховка да се определят ясно, недвусмислено и изчерпателно
покритите рискове и изключенията от покритие.
Видно от представените по делото общи условия към процесния
договор за застраховка увреждането на застрахованото имущество в резултат
на ПТП е покрит по договора за застраховка „Каско” риск.
Цитираната разпоредба на чл. 14.5 не сочи вид застрахователен риск по
смисъла на § 1 от ДР на КЗ, който да е изключен от поетата с договора за
застраховка отговорност на застрахователя, а по своята същност представлява
очертана в договора хипотеза, при която застрахователят може при
реализиран риск - увреждане на застрахования автомобил, да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение.
Аналогична е и клаузата на чл. 50.9 от общите условия, на която се
позовава ответникът, която предвижда право на застрахователя да откаже
плащане или намали дължимото застрахователно обезщетение при
неизпълнение от застрахования на някое от описаните в ОУ негови
задължения.
Досежно правото на застрахователя по застраховка имущество да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение е налице императивна
уредба в КЗ, дадена с разпоредбите на чл. 408 КЗ и чл. 395 КЗ.
Разпоредбата на чл. 408 КЗ е специална за договорите за застраховка
имущество и урежда хипотезите, при наличието на които само
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, а именно: 1. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; и 4. в други случаи, предвидени със закон.
Уредбата по КЗ /в сила от 01.01.2016г./ е аналогична на уредбата по чл.
8
211 КЗ/отм./, предвид на което и съдебната практика по последната норма е
актуална и при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./
Досежно правото на застрахователя да се позове на основания за отказ
за плащане по чл. 211 КЗ/отм./, сега чл. 408 КЗ, следва да се има предвид
съдебна практика, вкл. по решение № 168 от 11.05.2016 г. по т. д. №
2284/2014 г., Т К, II ТО на ВКС, съобразно която не всяко задължение на
застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в
съответствие с нормата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) и да обуслови отказ,
единствено на основание факта на неизпълнението му, без установяване на
причинна връзка с конкретно застрахователно събитие, а само това, което по
своето съдържание би могло да обуслови като последица настъпване на
застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на вредите или е
от естество да препятства доказването им. В същия смисъл е и практиката по
решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012г., ТК, I TО на ВКС, с която
се приема, че приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ/отм./ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението
на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката,
като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени
вредите от същото. С мотивите на решението е прието и, че не може по
договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, като същата следва
да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК от застрахователя. В този
смисъл са решение № 102 от 02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г., Т. К., І Т. О.
на ВКС, и решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС.
С решение № 105 от 11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г., ТК., I TО. на
ВКС e даден oтговор на правния въпрос досежно кумулативността на
предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) и тежестта на доказване в смисъл, че
правно релевантно за правото на застрахователя да откаже плащане на
застрахователното обезщетение е такова неизпълнението на договорните
задължения от страна на застрахования, което е съществено и предвидимо и
последиците от него да са значителни с оглед интереса на застрахователя.
Тежестта за доказване на такова неизпълнение, което да е основание за
освобождаването му от отговорност, е на застрахователя. В негова тежест е и
9
доказването на причинната връзка между неизпълнението (действие или
бездействие) и настъпилото застрахователно събитие, респ.увеличаването на
вредите.
В този смисъл са и разрешенията по решение № 140 от 01.08.2018г. по
т.д. 2278/2017г., ТК, I ТО, решение № 207 от 13.01.2017г. по т.д. 3394/2015г.,
ТК, II ТО на ВКС и решение № 313 от 06.03.2019г. по т.д. 3012/2017г., ТК, II
ТО на ВКС. С последния съдебен акт е подчертано, че не всяко неизпълнение
на договорено задължение води до изключване отговорността на
застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение, което е
предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на
застрахователя. Прието е да се касае както за значителност на
неизпълнението, така и за значителност на самото задължение с оглед на
неговия вид и характер – такова задължение на застрахования, което е от
съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се
създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност.
С нормата на чл. 395, ал. 1 КЗ, част от общите разпоредби на Дял Втори
от КЗ и съответно приложима към застраховките имущество, е предвидено
задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки.
При неизпълнение на последните задължения за застрахователя е
налице правото да прекрати застрахователния договор, само ако не е
настъпило застрахователно събитие – чл. 395, ал. 3 КЗ.
Съобразно нормата на чл. 395, ал. 4 КЗ при настъпването на
застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по
чл. 395, ал. 1 КЗ и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по чл. 395, ал. 1 КЗ, но това неизпълнение не е предвидено като
основание за отказ в договора, застрахователят може да намали
застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
С клаузата на чл. 395, ал. 5 КЗ е предвидено, че независимо от уредбата
10
по ал. 4 на същата норма, застрахователят е длъжен да изплати обезщетение,
когато неизпълнението на задължението на застрахования не е в причинно-
следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е
невъзможно определянето на вида или размера на вредата.
С решение № 143 от 19.01.2021г. по т.д. 1505/2020г., ТК, I ТО на ВКС е
подчертана относимостта на съдебната практика по приложението на чл. 211
КЗ/отм./ и към споровете по КЗ и в частност при приложението на нормите на
чл. 408 КЗ и чл. 395 КЗ. С решението е прието, че правото на застрахователя
да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на
предвидено в договора задължение е свързано с това дали неизпълнението е
значително с оглед интереса на застрахователя, както и дали
застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на това
задължение. Подчертан е изводът, че значителността на интереса не може да
бъде изведена само от това, че неизпълнението е предвидено в договора като
основание за отказ, както и че причинно - следствената връзка между
неизпълнението и настъпването на застрахователното събитие не може да
бъде презумирана с клауза в договора, а следва да бъде доказвана във всеки
конкретен случай. Изводите са обосновани и от изричната разпоредба на ал. 5
на чл. 395 КЗ, съобразно която при липса на причинна връзка между
неизпълнението и настъпилото застрахователно събитие застрахователят
дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Причинната връзка е
счетена за необходима предпоставка и за намаляване на застрахователното
обезщетение в хипотезата на чл. 395, ал. 4 КЗ.
Горецитираната съдебна практика изцяло се споделя от настоящия
състав на съда.
В конкретния случай твърдяното от ответника неизпълнение на
предвидено в договора задължение е неспазване на правилата за движение по
пътищата – управляване на автомобила със скорост над разрешената за
пътния участък, неполагане на грижи за опазване на застрахованото
имущество и за предотвратяване на вреди върху същото, като се поддържа
неизпълнението да е при условията на груба небрежност и да се намира в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
На първо място, по изложените доводи на съда за съдържанието на
приложимия материален закон следва да бъде споделено възражението на
11
ищеца, че не всяко неизпълнение на записано в общите условия на договора
за застраховка имущество задължение или неизпълнение на законово вменено
задължение към водачите на МПС да спазват правилата за движение по
пътищата може да бъде основание за отказ от страна на застрахователя по
застраховка имущество да заплати застрахователно обезщетение за
настъпилия застрахован риск – увреждане на застрахованото имущество.
Неизпълнението по вече изложените доводи на съда следва да е значително с
оглед интереса на застрахователя, или да е налице, както значителност на
неизпълнението, така и значителност на самото задължение с оглед на
неговия вид и характер – такова задължение на застрахования, което е от
съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се
създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. В този
смисъл и сочената от ответника клауза на чл. 50.9 от ОУ, че всяко
неизпълнение на договорни задължения, включително по полагане на грижи
за автомобила и спазване на правилата за движение, може да бъде основание
за постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение са
противни на императивната разпоредба на чл. 408 КЗ, като съдът дължи
преценка при всеки конкретен случай за значимостта на неизпълнението
спрямо интереса на застрахователя.
На второ място, в доказателствената тежест за позовалият се на
неизпълнението ответник е да докаже не само неизпълнението и
значителността на последното с оглед интереса му, но и наличието на
изискуемата от закона пряка причинна връзка между неизпълнението и
настъпилото застрахователно събитие.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
включително при кредитиране на заключението по приетата и неоспорена
АТЕ, се установява със сигурност като механизъм на процесното ПТП
единствено излизане на автомобила в дясно от пътното платно и ударът му в
знак Ж6, разположен край пътя, както и преобръщане на автомобила.
Възможна причина за ПТП според вещото лице е наличният видим и от
представен от застрахователя снимков материал, изготвен непосредствено
след процесното ПТП, пясък на пътното платно, който според вещото лице е
довел до загуба на напречна устойчивост на автомобила/занасяне/ и под
действие на инерционните сили автомобилът се е отклонил в дясно и се
обръща в крайпътния банкет като удря и уврежда указателна табела Ж6 с
12
метална стойка.
От представеното извлечение от извършена диагностика на
застрахования автомобил след реализиране на процесното ПТП се установява
по горните доводи на съда, че в паметта на автомобила е наличен запис за
скорост от 128,4 км/ч на колело на автомобила на 24.12.2020г. в 11.59.55 часа
при записан километраж от 187 133 км. В 11.59.57 часа на същата дата
записаната скорост на колело на автомобила е 52,5 км/ч. В 11.59.58 часа
записаната скорост е 21,4 км/ч. В 12.00.02 часа записаната скорост е 0,4 км/ч.
Както подчертава ищецът, записаната информация е за час, различен от
отразения час на настъпване на ПТП в представения констативен протокол за
ПТП – 12.37 часа. Мястото на ПТП е посетено то служител на МВР, който е
отразил указан му от водача час на ПТП, но липсват данни, които да
обосноват извод, че водачът е имал интерес да посочи различен от
действителния час на ПТП, като предвид дадените обяснения от вещото лице
последният не е могъл и да предполага дали и кога компютърът на
автомобила ще извърши запис за грешка, така че последното да го мотивира
да посочи неверен час за процесното ПТП. Обратен извод не следва и от
факта, че отразеният километраж при записа от 187 133 км. съвпада с
видимия от снимковия материал на таблото на автомобила след процесното
ПТП, доколкото същият се изменя на всеки изминат километър, като в
периода от 30 – 40 минути между записа и отразения час на ПТП е възможно
и автомобилът да е спирал и изминатия участък да е под един километър. В
този смисъл при доказателствена тежест за ответника и при нарочното
оспорване от страна на ищеца съдът приема за основателни оплакванията по
въззивната жалба на последния по делото да не се установява, че скоростта на
автомобила непосредствено преди процесното ПТП е била 128,4 км/ч.
Независимо от последното, дори с оглед еднаквата цифра на пробега на
процесния автомобил да се приеме, че скоростта от 128,4 км/ч е била развита
седем секунди преди настъпване на ПТП в 12.00.02 часа, когато скоростта е
0,4 км/ч, то отново не може да се приеме, че развитата седем секунди по -
рано скорост се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, доколкото
видно и от записа в паметта на автомобила пет секунди преди настъпване на
ПТП, или в 11.59.57 часа скоростта на автомобила вече е била 52,5 км/ч или
под разрешения за пътния участък максимум. С оглед очертания механизъм
13
на ПТП и мястото, на което автомобилът е спрял след удар в знак Ж6, не е
обоснован изводът, че повече от пет секунди автомобилът се е движил извън
пътя, или в момента на поднасяне на автомобила върху пясъка скоростта му
не е била над допустимата от 90 км/ч.
По горните мотиви на съда и при доказателствена тежест за ответника
нито от заключението на вещото лице по приетата АТЕ, нито от другите
събрани по делото доказателства се установява поведение на водача на
застрахования автомобил в нарушение на правилата за движение по
пътищата, което да се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП,
като вещото лице дори не е изказало предположение в тази насока, а напротив
заявило е, че възможната и вероятна причина за настъпилото ПТП е загубата
на сцепление с пътния участък по причина на наличният върху пътя пясък -
обстоятелство, извън волята и поведението на водача.
По изложените доводи на съда и предвид недоказаност на законово
изискуемата предпоставка, за да откаже ответникът плащане на
застрахователно обезщетение или намали последното – наличие на причинно
- следствена връзка между неизпълнението на договорно и установено в закон
задължение и настъпилото застрахователно събитие, поддържаните
правоизключващи и правонамаляващи възражения на ответника се явяват
неоснователни.
Предвид горните изводи на съда ненужно се явява извършването на
преценка от съда за значителността на неизпълнението с оглед интереса на
застрахователя, както и дали същото е извършено при уговорената с чл. 14.5
форма на вината - груба небрежност. Само за пълнота следва да бъде
добавено, че според настоящия състав на съда извършването на нарушение на
правилата за движение по пътищата от водач на застрахован по застраховка
имущество автомобил чрез управление на автомобил с превишена скорост с
1/3 над допустимата при извършване на маневра изпреварване не е по
съществото си съществено за интереса на застрахователя неизпълнение на
договорно задължение, доколкото не се отразява на задълженията на
застрахователя по договора за застраховка и последният би сключил
застрахователния договор и при допускане, че водачите на застрахования
автомобил биха допускали понякога нарушения на ЗДвП. Не се установява
според настоящия състав на съда и хипотеза на „груба небрежност“ при
14
нарушението, доколкото ускоряването и превишаването на установената
скорост при маневра изпреварване, особено в хипотеза, каквато заявява
застрахования – поява на насрещно движещ се автомобил с висока скорост, не
е такова нарушение, което и най – небрежният водач не би допуснал, а
напротив увеличението на скоростта е и необходимо с цел избягване на удар с
насрещния автомобил и по -бързо прибиране в собствената лента за
движение.
По горните мотиви на съда за неоснователност на релевираните от
ответника правоизключващи и правонамаляващи възражения и на основание
чл. 405 КЗ с настъпването на застрахователното събитие за застрахователя
възниква задължението за заплащане на застрахователно обезщетение.
Размерът на същото следва да се определи към момента на реализиране
на застрахователното събитие и е равно на действителния размер на вредите,
причинени на застрахованата вещ – чл. 400 КЗ. Съобразно дефиницията на чл.
400, ал. 2 КЗ за възстановителна се смята стойността за възстановяване на
имущество с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При
кредитиране на заключението по приетата АТЕ размерът на
възстановителната стойност на процесния автомобил е 96 453,62 лв., а
стойността на самия автомобил по средни пазарни цени е 59 393 лв., което
определя процесната щета като тотална по смисъла на чл. 390, ал.2 КЗ.
Предвид разпоредбата на чл. 76.1. от ОУ в случай на тотална щета
застрахователят изплаща застрахователно обезщетение, равно на
действителната стойност на автомобила, от която се приспадат запазените
част. Определената действителна стойност на автомобила със заключението
по АТЕ е 59 393 лв., а стойността на запазените части е сумата 11 879 лв., или
размерът на дължимото обезщетение е сумата 47 514 лв.
Искът по чл. 405 КЗ е предявен от доказания цесионер на вземането за
сума в последния дължим размер, предвид на което и за същата следва да
бъде изцяло уважен.
Предвид частично несъвпадение в изводите на двете инстанции
първоинстнционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявения от ищеца „Мариандо М” ООД срещу Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД иск по чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД е
15
отхвърлен за горницата над сумата 31 834,38 лв. до пълния предявен размер
от 47 514 лв., и съответно са присъдени разноски на ответника, и вместо това
постановено друго, с което искът бъде уважен за разликата от 15 679,62 лв.
В останалата част решението като правилно следва да бъде потвърдено
на основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има ищецът в пълния им доказан размер. Пред СГС доказва разноски за
сумата 5310 лв. С първоинстанционното решение са му присъдени разноски в
размер на сумата 3557,70 лв., като с настоящото решение следва да му бъде
присъдена разликата от 1 752,30 лв. Пред САС доказва разноски в размер на
3 313,59 лв., които ще му бъдат присъдени изцяло с настоящото решение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261334 от 23.09.2021г. по т.д. 672/2021г. по описа
на СГС, ТО, VI – 16 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения
от ищеца „Мариандо М” ООД, ЕИК *********, срещу Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, иск по чл. 405 КЗ, вр.
чл. 99 ЗЗД за горницата над сумата 31 834,38 лв. до пълния предявен размер
от 47 514 лв., и са присъдени разноски в полза на ответника в размер на
сумата 198 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Армеец“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Мариандо М” ООД, ЕИК *********, на основание чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД
сумата 15 679,62 лв., явяваща се разлика над присъдената от СГС сума от
31 834,38 лв. до пълния дължим размер от 47 514 лв. на застрахователно
обезщетение за настъпил риск увреждане на застраховано имущество – лек
автомобил марка „БМВ” модел „Х 5 Драйв 40 Д“, рег.н. ***, в следствие на
ПТП на 24.12.2020г., дължимо по договор за застраховка полица №
0306Х06078223/02.12.2020г., ведно със законните лихви върху главницата
считано от 15.04.2021г. до окончателното и изплащане, и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 1 752,30 лв. – разноски пред СГС, и сумата 3 313,59 лв. –
разноски пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261334 от 23.09.2021г. по т.д. 672/2021г.
16
по описа на СГС, ТО, VI – 16 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е
уважен предявеният от ищеца „Мариандо М” ООД, ЕИК *********, срещу
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, иск
по чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 31 834,38 лв. –застрахователно
обезщетение за настъпил риск увреждане на застраховано имущество – лек
автомобил марка „БМВ” модел „Х 5 Драйв 40 Д“, рег.н. ***, в следствие на
ПТП на 24.12.2020г., дължимо по договор за застраховка полица №
0306Х06078223/02.12.2020г., ведно със законните лихви върху главницата
считано от 15.04.2021г. до окончателното и изплащане, и са присъдени
разноски на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на сумата 3557,50
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17