№ 178
гр. Кюстендил, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500411 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от С.С.Т., ЕГН: ***, чрез
адв. М.К., против решение № 507/08.07.2022 г. постановено по гр.д. №
529/2022 г. на КРС, с което съдът е постановил мерки за защита от домашно
насилие, извършено от Т. на 26.03.2022 г. и 28.03.2022 г. спрямо К. В. П..
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Изложено е, че твърдението за домашно насилие не е
доказано, твърденията на П. са голословни. Сочи, че в хода на
първоинстанционното производство са разпитани свидетели, с чиито
показания се установява, че Т. не е извършил акт на домашно насилие.
Въззивникът моли решението да бъде отменено и молбата за молбата за
защита от домашно насилие да бъде оставена без уважение.
В срок е постъпило възражение от К. В. П., чрез адв. Г.Д., в която
излага, че въззивната жалба е неоснователна, твърденията в нея са бланкетни
и представляват защитна теза. Сочи, че съдът е анализирал подробно
доказателствата. Моли съдът да потвърди решението на КРС. Прилага
писмени доказателства.
Въззивният съд не уважи доказателствените искания на въззиваемата.
Съдът остави без уважение искането на адв. Д. да бъде прието Решение № 331
от 16.05.2022 г. на КРС, което е постановено в спор между страните за
родителски права. Мотивите на решение № 331, на които се позовава адв. Д.,
не притежават обвързваща съда сила. На основание чл. 266, ал. 1 ГПК, във вр.
1
§ 1 от ЗЗДН, съдът стави без уважение като преклудирано искането да бъде
приета медицинска бележка от 28.03.2022 г. за преглед на малолетното дето,
тъй като страната е могла да я представи пред КРС и не го е направила. Без
уважение е оставено искането за изискване на записи от Национален телефон
112, поради обстоятелството, че не е необходимо събирането на повече
доказателства.
Съдът като взе предви оплакванията във въззивната жалба, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в
законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване,
съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице,
легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК,
настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав
в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед
пълния обхват на обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е частично правилно.
Съображенията за това са следните:
Пред Кюстендилския районен съд е развито производство за налагане
на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл. 7 и следващите от
ЗЗДН, като първоинстанционният съд е постановил мерки за защита от
домашно насилие спрямо К. В. П. извършено от С.С.Т. на 26.03.2022 г. и
28.03.2022 г. КРС е заповядал С.С.Т., да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо К.В. П., забранил му е да я приближава,
непосредствено и на разстояние по-малко от 100 м., в което може да
осъществи контакт с нея, както и жилището, което обитава в момента и всяко
друго жилище, в което се установи в бъдеще, както местоработата й и местата
за социални контакти, за срок от 6 (шест) месеца, издал е заповед за защита в
изложения смисъл. Осъдил е Т. да заплати по сметка на КРС глоба в размер
на 250,00 (двеста и петдесет) лева и да заплати по сметка на КРС в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева, както и да заплати на К.В. П., сума в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/ - представляващо платено адвокатско възнаграждение.
Член 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителят и ответникът. От дефиницията,
2
дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че
идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността
на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
1. В конкретния случай се твърди, че е причинено психическо насилие,
осъществено чрез заплахи отправени към молителката на 26.02.2022 г. и
28.02.2022 г.
В декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е отразено, че на 26.03.2022 г. се е
породил конфликт между П. и ответника, с когото не живее, във връзка с
предаване на общото им дете, като последният заплашвал молителката,
обяснил и, че ще я вкара в джипа си и щял да се обади на негови хора, за да не
се мъчи. Сочи се, че на 28.03.2022 г. се породил нов конфликт между двамата,
отново във връзка с предаване на детето им, като ответникът заплашвал
молителката с физическа разправа и, че ще бъде лишена от живот.
Молителката е изразила, че се страхува за здравето и живота си, за здравето и
живота на близките си, изпадала в ужас да не би ответника да изпълни
заплахите си.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез
което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия
процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти).
Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци ("на четири
очи"), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид
нейната материална доказателствена сила.
Ако обаче в обективния мир има други доказателства за извършеното
насилие (напр. очевидци) и носещата доказателствената тежест страна не
положи дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата
за защита. В случай че са събрани и други доказателства, декларацията по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери
доказателствата, противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея,
отхвърля молбата за защита (т.е. материалната доказателствена сила на
декларацията е оборена).
Въззивният съд приема за достоверни и логични показанията на св. С.
П. - по отношение на това дали е имало отправяне на заплахи от страна на Т.
към молителката на 26.02.2022 г., както и на 28.02.2022 г., като за втората дата
приема и показанията на другите свидетели очевидци св. В.П. и св. М..
Показанията на свидетелите полицаи не спомагат за доказване в пълна степен
на твърдяното от молителката, тъй като са вторични, не са преки очевидци и
излагат това, което самата тя им е споделила.
Съдът намира, че от събраните по първоинстанционното дело гласни
3
доказателства се установява, че на 26.02.2022 г. Т. е извършил спрямо
въззиваемата акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, изразяващ
се в психическо насилие, а именно отправяне на заплахи, че ще я вкара в
колата си и ще намери хора, които да се разправят с нея, която заплаха е
причинила на П. страх за живота и здравето и.
Според въззивния съд в хода на делото не е доказано по категоричен
начин, че Т. е осъществил акт на психическо насилие спрямо П. на 28.02.2022
г. Независимо от наличието на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с оглед
на показанията на свидетели очевидци на инцидента, противоречащи на
изложеното в нея. Настоящият състав намира, че материалната
доказателствена сила на декларацията е оборена. В показанията на
свидетелите очевидци на молителката не се споменава, че Т. я е заплашвал на
тази дата. Горният извод на съда се подкрепя и от показанията на св. М..
От показанията на св. С. П. и св. В.П. може да бъде изведен фактът, че
Т. е обидил П., но последното не е в предмета на настоящото дело, не е
изложено от молителката като извършен спрямо нея акт на домашно насилие
нито в молбата и от 29.03.2022 г., нито в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
и не може да бъде преценяван от съда в рамките на това дело.
2. С оглед на гореизложеното въззивният съд следва да отмени
решението на КРС в частта, в която съдът е постановил мерки за защита от
домашно насилие за извършен на 28.02.2022 г. акт на домашно насилие и да
отхвърли молбата на К.П. за защита от домашно насилие, отнасяща се за тази
дата и деяние.
3. Съдът ще потвърди решението по отношение на постановил мерки за
защита от домашно насилие за извършен на 26.02.2022 г. акт на домашно
насилие, изразяващ се в отправяне на заплаха за живота и здравето.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. Въззивният съд намира, че мярката за закрила от домашно
насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, които
районният съд е наложил са адекватни и правилно приложени.
При извод за осъществен акт на домашно насилие на основание чл. 5,
ал. 4 от ЗЗДН, правилно въззивникът е бил санкциониран и с глоба, която
задължително се налага на лице, извършило домашно насилие. Глобата е с 50
лв. над минималният размер, въззивникът не е представил доказателства за
трудовото възнаграждение, което получава или за невъзможност за
заплащането и, и не се налага отмяна или изменение на решението в
посочената част.
4. По аргумент от противното от чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, щом въззивният
съд не изменя така издадената от районния съд заповед за закрила от
домашно насилие - не променя наложените с нея мерки, то не е необходимо
4
да бъде издавана това такава.
5. По отношение на разноските:
С оглед на обстоятелството, че КОС достигна до същия извод който е
направил районният съд - а именно, че С.Т. е осъществил акт на домашно
насилие, то на последния не следва да се присъждат исканите от него
разноски за пред КРС, нито решението на КРС трябва да бъде отменено в тази
му част. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, в тежест на извършителя на
домашното насилие следва да бъде възложено заплащането на дължимата за
въззивната инстанция държавна такса в размер на 12,50 лв., както и следва да
бъде уважена претенцията на въззиваемата за адвокатски хонорар за
въззивната инстанция в размер на 400 лв.
6. Въззивният съд намира за нужно да отбележи, че предназначението
на ЗЗДН е да дава бърза и ефективна защита на лица, които имат нужда и се
намират в риск. Доколкото основния спорен въпрос между страните е относно
режима на лични отношения на родителя – ответник и малолетното дете,
който въпрос подлежи на разглеждане и решаване по специалния ред,
предвиден в СК, като при неизпълнение на същия са предвидени специални
процесуални правила, даващи защитен механизъм на родителя за лични
отношения с детето, то редът на разрешаване на този конфликт не е чрез
отправяне на закани и към другия родител.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 507/08.07.2022 г. постановено по гр.д. №
529/2022 г. на КРС, В ЧАСТТА, в която съдът е постановил мерки за защита
от домашно насилие, извършено на 28.03.2022 г. от С.С.Т., ЕГН: ***, адрес:
гр. К., ул. ***“ №**, спрямо К. В. П., ЕГН: **********, с адрес: община К., с.
Г., ул. „***.
ОТХВЪРЛЯ молбата на К. В. П., ЕГН: **********, с адрес: община К.,
с. Г., ул. „*** за защита от домашно насилие, осъществено на 28.03.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 507/08.07.2022 г. постановено по гр.д. №
529/2022 г. на КРС в останалата му част.
ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН: ***, адрес: гр. К., ул. ***“ №**, ДА ЗАПЛАТИ
на К. В. П., ЕГН: **********, с адрес: община К., с. Г., ул. „***, сторените от
нея разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв. (четиристотин
лева).
ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН: ***, адрес: гр. К., ул. ***“ №**, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Окръжен съд Кюстендил държавна такса в размер на 12,50 лева.
(дванадесет лева и петдесет стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6