О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 448
гр. Монтана, 26 септември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 17 септември 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
При секретаря: Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 417 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, във връзка с чл. 54,
ал. 1, т. 5 от АПК.
Образувано е по жалба на С.Д.А.,*** против Определение № 2153-11-32/29.07.2019
г. на Директор на при ТП на НОИ, гр. Монтана, с което е спряно производството
по определяне в реален размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди, че когато е започнал работа към ТПК 1-ви май Г*** е бил на 16 години и
не е разбирал, нито гледал, че трудовата му книжка е без дата на издаване. Моли
съда да провери на място, че е работил в това ТПК.
Ответната страна - Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ, гр.
Монтана, чрез процесуалния си представител юрк Каменова оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че пенсионният орган е
спрял произьводството по отпускане на пенсия в действителен размер, който има
пълни основания за това до изясняване истинността от органите на прокуратурата.
Доказателствата по делото са писмени.
Административен
съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със
събраните по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност
на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
Със заявление вх. № 2113-11-232 от 05.04.2019 г. до Директор на ТП на НОИ
Монтана, оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. Към заявлението са представени трудови
книжки, включително трудова книжка № 146 без дата на издаване и удостоверения
за установяване на осигурителния стаж.
С писмо изх. № 1029-11-1625 от 30.07.2019 г. до РП Монтана, Директорът на
ТП на НОИ Монтана, на основание чл. 108а от КСО, е сигнализирал органите на
прокуратурата за установени от него данни за престъпление от общ характер, а
именно: заверен трудов стаж в трудова книжка № 146 без дата от осигурителя „С***
организация” Л*** , който е неистински.
С оспореното Определение, при условията на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК
производството по определяне в реален размер на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на С.Д.А. е спряно до приключване на проверката от органите на
РП Монтана и постановяване на окончателен акт, съдържащ констатации относно
истинността на представени официални документи за осигурителен стаж, а именно
трудова книжка № 146 без дата на издаване.
По делото са приети като доказателства още заверени копия на два броя
трудови книжки, писмо на отдел „Пенсии” към ТП на НОИ до ТП на НОИ, писмо от ОД
на МВР Монтана до Директора на ТП на НОИ.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
заинтересована страна – адресата на акта, с който се засягат права и законни
негови интереси, в законоустановения срок – определението е получено на 12.08.2019
г., а жалбата е от 19.08.2017 г., поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 51, ал. 1, т.
5 от АПК – Административния торган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебнопроизводство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
В
разпоредбата на чл. 117 от КСО изчерпателно са изброени актовете, с които
пенсионните органи могат да издават и които съгласно същата разпоредба подлежат
на задължителен административен контрол пред ръководителя на съответното
териториално поделение на НОИ.
Настоящият състав намира
оспореното разпореждане издадено при липса на всякакво правно основание за това.
В случая акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на нито
едно правно основание, въз основа на който и да било закон и от нито един
административен орган, т.е. липсват всякакви условия и материалноправни
предпоставки, за да бъде издаден такъв акт, поради което същият е изцяло лишен
от законово основание със степен на нищожност.
От една страна кодексът
за социално осигуряване урежда по императивен и изчерпателен начин актовете,
редът за тяхното обжалване и основанията, при които може да се постановява
спиране на производството, поради което този кодекс се явява и специален по
отношение на основанията и реда за спиране на административни производства
предвидени в АПК. Това е така и е свързано с обществените отношения, които този
кодекс регулира. В КСО няма предвидено основание, производството по заявление
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да бъде спирано от
административния орган на основанието и фактическите обстоятелства описани от
този орган. Основания за спиране са предвидени при вече отпусната пенсия,
поради което по заявленията за отпускане на такава, административните органи
дължат произнасяне по същество, т.е. същите могат да отпуснат исканата пенсия
или да откажат нейното отпускане в зависимост от основанията за това.
От друга страна цитираното
правно основание, на което е издадено оспореното определение е текстът на чл.
51, ал. 1, т. 5 от АПК, който изисква наличието на образувано съдебно или друго
административно производство. В случая по делото не са налице доказателства за
образувано съдебно или друго административно производство, поради което дори
посоченото правно основание от АПК не е изпълнено.
На следващо място следва да се има предвид, че приключването на проверката от Прокуратурата не разрешава по
окончателен начин въпроса за истинността на изследваните документи, поради което административният
орган е определил не един, а два взаимно изключващи се крайни момента за
спиране, респ. възобновяване на производството. Актът на Прокурора не представлява влязъл в законна
сила акт на орган на съдебната власт, който да е задължителен и да обосновава решението на административния орган по
пенсионната преписка. Поради това този орган не би следвало да
очаква резултата от това производство да предопредели преценката му за
верността на съдържанието и автентичността на представените от заявителя
официални документи, касаещи неговия осигурителен
стаж. В рамките на пенсионното производство АО следва самостоятелно и
независимо от други органи да изследва този въпрос, щом той не е решен с влязъл
в сила акт на съда.
По делото е видно, че по
подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст няма постановено Разпореждане, с което да е отказано, респ. отпусната
пенсия в минимален размер, поради което невярно в оспореното определение се
сочи, че е спряно производство по
определяне на реалния размер на личната пенсия. В тази връзка изложените
фактически съображения/мотиви на определението, обосноваващи спирането, не
кореспондират с фактическите обстоятелства, посочени като основание за спиране.
С
оглед на изложеното настоящият състав намира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от некомпетентен орган, извън кръга на неговите правомощия и в нарушение на процесуалните и материалноправни норми.
Мотивиран от горното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА нищожността на Определение № 2153-11-32/29.07.2019 г. на Директор на при ТП на НОИ, гр.
Монтана.
ИЗПРАЩА преписката по Заявление вх. * . № 2113-11-232 от 05.04.2019 г. до Директор на
ТП на НОИ Монтана за произнасяне по същество на искането за отпускане на
пенсия за ОСВ, като срокът за това тече от постъпване на преписката при него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
страните, при условията на чл. 200, ал. 2 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: