№ 124
гр. Кюстендил, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500130 по описа за 2022 година
С решение №492/29.11.2021г. постановено по гр.д.№38/2021г. Кюстендилският районен
съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,ал.1 ГПК
чл.415, ал.4 и чл.79, ал.1 ЗЗД, като е отхвърлил предявените от „Профи Кредит България“
ЕООД ,ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“№49,
бл.53 Е, вх.В искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК, чл.415, ал.4
и чл.79, ал.1 ЗЗД предявени срещу АТ. ОГН. В., ЕГН********** от с.С.,
УЛ."********************** за сумите, както следва: 331.45 лева- неизплатено договорно
възнаграждение, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 270.00 лева,
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 810.00 лева, лихва за забава за
периода от 26.12.2019г. ( дата на изпадане на длъжника в забава) до 06.01.2021г. ( датата на
предсрочна изискуемост)и законната лихва за периода от 06.01.2021г. до 25.02.2021г., в
размер на 32.08 лева, за които вземания „Профи Кредит България“ ЕООД се е снабдило със
заповед №260188 от 01.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№373 по описа за 2021г. на Районен съд – Кюстендил.С решението съдът е осъдил В.
да заплати на дружеството сумата 185.05 лева, разноски за двете производства, съразмерно
на уважената част от исковата претенция, разпределени, както следва - 83.63 лв. по ч.гр.д.
№373/2021г. и 101.42 лв. разноски по гр.д.№1038/2021г. по описа на Районен съд –
Кюстендил.“Профи Кредит България“ е осъдено да заплати на АТ. ОГН. В. сумата 256.77
лева, разноски за производството по гр.д.№1038/2021г. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
1
Отхвърлянето на иска за посочените вземания е обосновано, с обстоятелството, че
уговорената възнаградителна лихва, в договора, който е необезпечен, надвишава трикратния
размер на законната лихва и накърнява добрите нрави, което на основание чл.26, ал.1 пр.3
ЗЗД обосновава нищожност на клаузата.Съдът се е позовал на Тълкувателно решение
№1/2009г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, според което понятието“добри нрави“
представлява неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които
изхождайки от принципа за справедливост , са общоприети в обществото и субектите и
правото следва да се ръководят от тях, поради което правните последици от тяхното
нарушаване се сравняват с тези на проитворечието на договора със закона.Поради
недействителност на клаузата за лихва съдът е определил и като нищожна кредитната
сделка, при липса на възможност клаузата за възнаградителна лихва да бъде заменена с
друга законова уговорка.Съдът е посочил законовите норми определящи неравноправни
клаузи и е направил и извод, че клаузата за възнаградителна лихва не следва да бъде
зачетена.Доколкото с уговорения по договора допълнителен пакет е заобиколена забраната
по чл.19, ал.4 ЗПК , обусловено от включването на разходи, надхвърлящи 50%, съдът с
оглед разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.22 ЗПК е определил договора, като недействителен,
при дължимо връщане само на предоставената чиста стойност по кредита.
Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на 08.12.2021г. на „Профи
Кредит България“ЕООД и на 13.12.2021г. на А.О..
В законоустановения срок на 22. 12.2021г. е постъпила въззивна жалба от „Профи
Кредит България“ срещу решението, в частта за сумата 331.45 лева.В жалбата се твърди
неправилност на решението.Изложени са подробни съображения с които е мотивирано
становище за неправилност на извода на съда, за недължимост на възнаградителна
лихва,поради противоречие с добрите нрави.Посочена е разпоредбата на чл.9 ЗЗД, според
която водещ в облигационните правоотношения е принципа на свобода на договарянето,
като възможност всеки да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и
след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създадена по негова воля
правоотношение и с оглед на същата е обоснована тезата, че конкретната договорна връзка
според която е предвидено да се плаща ГЛП от 41% и ГПР в размер на 48.90%, за която
цена длъжникът се е съгласил, на преддоговорен етап е в съответствие с предвиденото в
закона.По нататък в жалбата се съдържа изложение, съдържащо тълкуване на принципа за
„добрите нрави“, като основание за прогласяване недействителност на клаузата, съгласно
чл.26, ал.1 ЗЗД и обосноваване на становище, че в клаузата, предвиждащо заплащане на
посочената сума не е в противоречие с добрите нрави.Изложени са съображения
обективиращи тълкуване на понятието „добри нрави“ , като критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората
според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях, разбиране възприето в
редица съдебни решения, с обстоятелствата, че паричният ресурс на небанковите
институции е многократно по – скъп от този на банките и с оглед на факта, че не могат да
осъществяват влогонабиране, лихвите са по – високи предвид риска, който поемат за
2
отпускане финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от
банките поради различни съображения, се оспорва положителна преценка за нищожност на
клаузата.
Жалбоподателят дефинира понятието „ добри нрави на потребителско кредитиране от
небанкови институции“ – и разяснява, че следва да се разбира това потребителско
кредитиране от небанкови институции, което в границите на посочените от БНБ лихвени
проценти, предоставя кредита на които останалите небанкови институции ги предлагат.
Лихвеният процент 41% ГПР в размер на 48.90% според въззивника не са в противоречие с
това схващане.
Сделката би противоречала с добрите нрави, според изложеното в жалбата, при
договорени необосновано високи цени, довело до неравноправно третиране на
икономически слаби участници в оборота, когато при недостиг на материални средства се
облагодетелства един субект за сметка на друг, използва се монополно положение, за да се
наложи на другата страна неизгодно условие.Преценката за това според жалбоподателя се
свързва с преценка характера на договора, неговата цел, задължението на
кредитополучателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността
потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва.При предоставени в
собственост парични средства – насрещната престация за заплащане на възнаградителна
лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срок, за
който уговаря връщане на заетата сума, както и обстоятелството, относно обезпечеността на
заема.
Цитирана е съдебна практика – решения №906/30.12.2004г. на ВКС по гр.д.
№1106/2003г., ІІ г.о, решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г. ІІ г.о, решение
№1270/ 09.01.2009г. на ВКС по гр.д.№5093/2007г., ІІ г.о, решение №210 от 29.10.2018г. по
в.т.д.№243/2018г. ОС – Шумен, решение №271416 от 17.11.2017г. по гр.д.№2891/2016г.
СРС, решение от 17.01.2019г. по в.гр.д.№3825/2018г., СГС; решение 487479 от 13.09.2018г
по гр.д.№33611/2015г. СРС, І г.о, решение №1760/2018г. постаноевно по гр.д.№18575/2018г.
ІІ ГС, решение по гр.д.№972/2018г. по описа на РС Пазарджик, решение по гр.д.
№5686/2018г. по описа на РС Русе, решение №122/ 30.01.2019г. по гр.д.№3443/2018г. по
описа на РС Русе;решение №213/17.01.2019г. по гр.д.№5316/2018г. по описа на РС Варна,
решение №136/1.01.2019г. по гр.д.№2398/2018г. по описа на РС Варна, решение
№484/07.01.2019г. по гр.д.№936/2018г. по описа на РС Силистра, решение
№256/01.02.2019г. по гр.д.№5810/2018г. по описа на РС Бургас, решение №96/22.03.2019г.
по гр.д.№1270/2018г. по описа на РС Нова Загора, решение №278/28.03.2019г. по гр.д.
№1828/2018г. по описа на РС Шумен, решение №154714/01.07.2019г. по гр.д.№43211/2018г.
по описа на РС София, решение №163420/11.07.2019г. по гр.д.№58654/2018г. по описа на
РС София.
При законна лихва в размер на 10% и петкратен размер 50%, ненадхвърляща
петкратния размер на законната лихва сума, не нарушава добрите нрави, не збепоставя
интереса на икономически по – слабата страна в облигационното отношение.
3
В жалбата са разгледани предпоставките при които една клауза бива обявена за
неравноправна съгласно чл.143 ЗЗП( цитирана е правната норма), с оглед на която са
изведени следните предпоставки: 1. Клаузата да не е индивидуално уговорена, да води до
значително и неоправдано неравновесие в правата и задълженията на страните по договора,
неравновесието да е от такова естество,че да може да ощети потребителите, да е в
противоречие с принципа на добросъвестността, изискванията въведени с Директира
93/2013г. при преценка относно неравноправния характер на конкретна клауза от договора
да не подохожда субективно, а да се използват единни и надеждни критерии за преценка,
фактори определени, като „абстрактни“, се твърди, че в разглеждания случай, липсват
обстоятелства, с които да бъде обоснована някаква вреда за потребителя:дали евентуално и в
каква степен по силата на договора, потребителят е поставен в по – неблагоприятно правно
положение от предвиденото в действащото законодателство.В подкрепа на тази теза се сочат
следните обстоятелства: от представения по делото кредитен договор е видно, че същият е
сключен в размер съответстващ на заявения от кредитополучателя – А.В. параметри,
посочен в искане за отпускане на потребителски кредит, предвид сключване на договора е
предоставен Стандартен европейски формуляра – веднъж с отправеното искане за отпускане
на потребителски кредит и веднъж при сключване на самия кредитен договор, на длъжника
е връчен изготвен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника,
ведно с Договора за потребителски кредит.На длъжникът А.В. е била предоставена
възможност за се запознае с всички параметри и договорни клаузи, споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и общите условия към договора, който
отговаря на всички законови императивни изисквания, била му е предоставена възможност
да се запознае с договора , с неговото съдържание, ако не разбира част от него да се обърне
към кредитния експерт за разяснения и допълнително обяснение, да се консултира за
последиците от същия и от евентуално неизпълнение от него страна и едва тогава да го
подпише Сочи се и обстоятелството, че договорът е подписан на всяка страница от
ответника по делото – отговаря на законоивте изисквания, съдържа всички изискуеми
реквизити, относно съдържанието на договора за потребителски кредит.Към момента на
подписване на процесния договор за потребителски кредит, всички полета са попълнени,
никой от солидарните длъжници, не е обективирал желание за де откаже преди подписване
на договора, както и не се е възползвал от същата възможност след подписване на
основание чл.7 т.1 от ОУ към договора.В жалбата се съдържат разсъждения и върху
годишния процент на разходите, като включващ разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителите, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат взетите предвид допускания ползвани при изчисляване на ГПР по определение в
Приложение №1 начин, и без изискване за посочване на начина по който е формирана
сумата и твърдение за процедиране в пълно съответствие с изискванията на чл.11, ал.1 т.9 а,
т.10 и сл.ЗПК.Жалбоподателят счита, че посочването на всички административни разходи
свързани с живота на договора, е нъвезможно, не би улеснило клиента или подобрило
положението му, би го затруднило с огромно количество ненужна и неразбираема
4
информация.Доколкото в договор са посочени взетите предвид допускания при изчисляване
на ГПР, липсва основание клаузата да бъда определена като протировечаща на добрите
нрави или неравноправна.Жалбоподателят обръща внимания на факта, че дължима по
договора е главница 900.00 лева и лихва 331.45 лв.
Искането е решението да бъде отменено, вместо това да бъде постановено ново
решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД срещу длъжника А.В., за претендираното договорно възнаграждение в
размер на 331.45 лв, дължими на основание ДПК №30040752320, ведно със законна лихва ,
от входиране на заявлението до окончателното изплащане.Претендират се е сторените по
делото разноски, в това число 300.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна АТ. ОГН. В. на 28.02.2022г.В
законоустановения срок писмен отговор не е подаден.
Съдът на основание чл.267, ал.1 ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбите
при съответно прилагане на чл. 262 и установи, че жалбата е подадена в срока, определен в
чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
Нови доказателства страните не са посочили.Липсват оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, свързани с извършване на
доклад по спора.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за
установено следното:
Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“
№ 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрк. Т. К. , срещу ответника АТ. ОГН. В., с ЕГН
**********, с адрес в с. С., ул. ********************** за установяване дължимостта на
сума в общ размер на 2476,52 лева, представляваща непогасено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30040752320, сключен между страните по делото, разпределена
както следва: 900.00 лв. главница, 331.45 лв. – договорно възнаграждение, възнагр.
лихва,270.00 лв. възнаграждение за закупена услуга Фаст и 810.00 лв. възнаграждение за
закупена услуга Флекси, лихва за забава в размер на 132.99 лв. и законна лихва в размер на
32.08 лв.
Искът се основава на обстоятелството, че за посочените суми в полза на ищцовото
дружество е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№373/2021г.Посоченото гр.дело е
приложено и в същото се съдържа заповед за изпълнение, постановяваща плащане на суми,
както следва: 2506.52 лв. по Договор за потребителски кредит №30040752320/20.11.2019г.,
размер на валута 2341.45 лв. от които главница 900.00 лв., неплатено договорно
възнаграждение в размер на 331.45 лв. за периода от 25.12.2019г. до 06.01.2021г., 270.00 лв-
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст., 810.00 лв- неплатено
5
възнаграждение за закупена услуга Флекси,неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30.00 лв., начислени на 09.01.2020г., лихва за забава в
размер на 132.99 лв- от 26.12.2019г. до 06.01.2021г., като за периода 13.03 -13.07.2020г. не е
начислявана законна лихва, съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП, законна лихва в
размер на 32.08 лв., дължима от 06.01.2021г. датата на предсрочната изискуемост до
25.02.2021г., като за периода от 13.03 до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, на
основание разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП, както и законната лихва, считано от
подаване на заявлението – 25.02.2021г. до изплащане на вземането, както и сторени по
делото разноски в размер на 50.13 лв., платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
При сравнения на заповед за изпълнение – искова молба следва извод за равенство, с
изключение на сумата 30.00 лева, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, която не е включена в исковата сума.
Спорът касае вземане на сума 331.45 лв- договорно възнаграждение.
С обжалваното решение е признато за установено, че АТ. ОГН. В. дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК 17507452 на основание Договор за потребителски кредит
№30040752320 сумите, както следва: 900.00 лв- непогасен остатък от чистата стойност на
кредита, сключен на 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.02.2021г.
до окончателното изплащане, за което е издадена горепосочената заповед за изпълнение.
Отхвърлен е предявения иск за признаване за установена дължимостта на суми: 331.45
лв- неплатено договорно възнаграждение, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в
размер на 270.00 лв- и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 810.00 лв.,
лихва за забава за периода 26.12.2019г.( дата на изпадане в забава) до 06.01.2021г. ( дата на
предсрочна изискуемост) в размер на 132.99 лева и законна лихва за периода от 06.01.2021г.
до 25.02.2021г., в размер на 32.08 лв, за които вземания „Профи Кредит България“ ЕООД се
е снабдило със Заповед №260188 от 01.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№373 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2021г.
В частта за уважаване на предявения иск за главницата, решението не е обжалвано от
длъжника и като влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.299, ал.1 ГПК обвързва
страните с приемането, че посочения Договор за кредит е сключен между тях и въз основа
на същия в тежест на длъжника е възникнало задължение за връщане на получената в заем
посочена сума 900.00 лв.
Въпросният договор за кредит е представен като доказателство по делото и съставлява
доказателство за това, че въз основа на посочения Договор за кредит ответникът дължи на
ищеца сума 900.00 лв – получена в заем - както бе отбелязано поради действието на силата
на пресъдено нещо този въпрос не може да бъде пререшаван – чл.299, ал.1 ГПК.
С оглед доводите в жалбата, спорът във въззивното производство е концетриран по
преценка валидността на договорната клауза за заплащане на възнаградителна лихва и по
преценка валидността на самия договор за кредит, доколкото на основание чл.22 ЗПК когато
6
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, преценката от друга страна се
следва с оглед приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК т.1 съгласно която -при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна
материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за
обжалване и приетото с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2020 г., ОСГТК, според което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
От предвиденото в чл.11 от ЗПК минимално задължително съдържание на договор за
потребителски кредит, при отсъствие на каквото според чл.22 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен - чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК
- 7.общия размер на кредита и условията за усвояването му;8. стоката или услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или
услуга или при свързани договори за кредит;9. лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;9а. (нова – ДВ, бр. 35 от
2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а;10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин;11. условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването;12. информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит и т.20 наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
7
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден СЪДЪРЖАНИЕТО на договора в това число и представените Общи
условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит разкрива
съответствие с посочените изисквания – сума на кредита посочена в договор – 900.00 лв.,
срок на кредита 24 месеца, размер на вноски по кредита 55.56 лева, ГПР 48.90%, годишен
лихвен процент 41%, лихвен процент на ден 0.11%, дължима сума по кредита 1333.29
лв.ПРИЛОЖЕН Е ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН със закупена допълнителна услуга – въпросните
услуги Фаст и Флекси, посочени са вноски в поредност, дати на плащане, размер на
главница, лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по допълнителна услуга,
общ размер на месечна вноска.Не се предвижда промяна на лихвения процент – т.е няма
изискване за посочване индекс или референтен лихвен процент, с който се свързва промяна
в лихвения процент.В чл.5.2 от Договора са посочени общи положения във връзка с
изчисляване на ГПР по ДПК, като за начална дата се приема датата следваща сключването
на ДПК, както и следните допълнителни допускания – ДПК е валиден за срока, в който е
сключен, КР и КЛ са задължени да изпълняват задълженията в съответствие с условията и
сроковете по него.Първоначалното изчисление на ГРП се прави, като се приема, че лихвата
и други разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до
изтичане на срока на договора.В чл.7 .3.1 Общи условия се съдържа информация по
чл.11,ал.1 т.12 от ЗПК – при погасяване на главницата по ДПК, КЛ/СД имат право да
получат при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение под формата на погасителен план, за извършени и предстоящи плащания с
посочване на дължимите плащания, сроковете и условията за извършване на тези
плащания.В чл.7.1.2-7.1.4 Общи условия се съдържат разяснения относно условията за отказ
от договора - в съответствие с предвиденото чл.11, ал.1 т.20 от ЗПК.Ощите услоивя са
подписани от Велинов.
Дължима по договора за кредит е лихва, възлизаща на 433.29 лв. ( на толкова възлиза
сбора на сумите съгласно погасителния план) при което сборът на главница и лихва е точно
толкова колкото са посочени в исковата молба – 1333.29 лева - в процентно съотношение
малко повече от 48%.
С оглед на изложените обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, съдът
намира подадената жалба за основателна респ. обжалваното решение
неправилно.Съображения:
По предявения установителен иск свързан с признаване дължимостта на
възнаградителна лихва по договор за кредит, сума, която е част от други суми, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на доказване подлежат следните
обстоянтелства – сключен договор за кредит, съдържащ клауза за плащане на
възнаградителна лихва, в претендираня размер, сумата да получена от заемателя както и
8
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заплащане на получената сума.Аргумент чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.240 ЗЗД и чл.9 и сл ЗПК.
По делото е доказано наличието на договор за потребителски кредит, обуславящ
приложението на специалните правила, съдържащи се в ЗПК, получаването на сумата –
налице е влязъл в сила съдебен акт, признаващ същестувващо задължение за връщане на
същата сума.
В договора се съдържа клауза предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в
посочения в исковата молба размер.Със ЗПК е предвидена възможност за договаряне на
възнаградителна лихва и по договорите за потребителски кредит, които предвид качеството
на заемателя подлежат на специална правна уредба, с допълнителни условия целящи защита
на определена категория правни субекти - чл.9 ЗПК - Договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът.Потребител е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност.Кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.При договора за заем - заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като дължи лихва ако е
уговорено писмено - чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.Съществува съдебна практика, според която
размерът на възнаградителната лихва не може да надхвърля трикратния размер на законната
лихва.С приемането на ЗПК обаче и по конкретно с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК се
възприе становище, което и настоящия съдебен състав споделя, че клауза за заплащане на
възнаградителна лихва би била недопустима за сума, надхвърляща петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове.Цитираната норма гласи, че годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.Към момента е действащо
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения ДВ бр.106/23.12.2014г., в сила от
01.01.2015г.В член единствен е посочено, че определя годишния размер на законната лихва
за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта.Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1 – ал.2 и според ал.3 лихвеният
9
процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на
съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто
полугодие.Справка в електронния портал на БНБ сочи ОЛП от 01.01.2019г. и към момента
0.00.Основание за приложимост на посоченото ограничение съдебната практика намира в
чл.19, ал.1 ЗПК според който годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.В случая за срока на ползване на сумата е договорено плащане на
възнаградителна лихва, в размер който не надхвърля допустимия.Съображенията за
противоречие на задължението за плащане на възнаградителна лихва с добрите нрави, като
надхвърлящо трикратния размер на законната лихва не се споделя от въззивната инстанция,
предвид посочената изрична законова уредба на този спорен въпрос.
С оглед на изложеното, плащането на възнаградителна лихва от длъжникът А.В. е
дължимо, решението с което е отхвърлен иска за признаване за установено съществуващото
задължение за възнаградителна лихва неправилно.
Подадената жалба е основателна, поради което основателно е искането за заплащане на
деловодни разноски, които съдът определя на 31.35 лв. – съответна на уважения размер част
от платена държавна такса за въззивното производство и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 0пределено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПрП.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №492/29.11.2021г. по гр.д.№38/2021г.на
Кюстендилския районен съд в обжалваната част в която, по искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415,,ал.1 ГПК чл.415, ал.4 и чл.79, ал.1 ЗЗД е отхвърлен
предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД ,ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“№49, бл.53 Е, вх.В срещу АТ. ОГН. В. ЕГН
********** от с.С., ул********************** иск за дължимо въз основа на Договор за
потребителски кредит №30040752320 договорно възнаграждение, възнаградителна лихва
възлизаща на 331.45 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
По предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД ,ЕИК ********** със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“България“№49, бл.53 Е, вх.В срещу АТ. ОГН. В., ЕГН
**********, от ********************** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.
240, ал.2 ЗЗД и чл.9, ал.1 и СЛ. ЗПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че съществува вземане на „Профи Кредит България“ ЕООД ,ЕИК ********** със
седалище и ад рес на управление гр.София, бул.“България“№49, бл.53 Е, вх.В срещу АТ.
ОГН. В. ЕГН ********** за сумата: 331.45 лева- дължима неизплатена сума, договорно
10
възнаграждение за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит
№30040752320, сума, за която заедно с други суми в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№373/2021г. по описа на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА АТ. ОГН. В., ЕГН ********** от гр.Кюстендил, с.С., ул.“Девети
септември“№156 да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД,ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“№49, бл.53 Е, вх.В разноски за
производството в размер на 231.35 лв – платени държавна такса и дължимо юрисконсултско
възнагражение.
Решението на основание чл.280, ал.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11