№ 123
гр. Пловдив , 20.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Иван Хр. Ранчев
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Тодор Стефанов Деянов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600381 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
На именното повикване в 10,40 часа в залата се явиха:
При добър звук и картина на линията по Skype в Ареста – П. се намира
обвиняемият СТ. ЕЛ. Д., като участието му в делото по този начин се
осъществява, в съответствие със Заповед на председателя на Апелативния съд
за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез
видеоконферентна връзка Skype.
В залата се намира адвокат Д. Д.А.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор Т.Д..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Д.А: Нямам искания за отводи и доказателства. Да се даде ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и
искания за доказателства. Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Адв. Д.А: Поддържам частната жалба. Представям писмени
доказателства: заповед за прекратяване на трудово правоотношение с
подзащитния ми, която удостоверява, че към момента на деянието през
февруари месец той е работил, защото това обстоятелство се игнорира от
предходните съдебни състави; рентгеново изследване от 18.07.2021 г. за 16-
годишния син на С.Д., с оглед констатация във връзка с негово заболяване,
което също се игнорира от предходния състав.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам частната жалба. Да се приемат
представените писмени доказателства.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените писмени доказателства.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. Д.А: Уважаеми апелативни съдии, определението на ОС – Пловдив,
с което е потвърдена определената най-тежка мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА на обв. Д. е неправилно и незаконосъобразно.
ОС неправилно прие, че от събраните по делото доказателства не е налице
обосновано предположение, че подзащитният ми е автор на деянието, за
което му е повдигнато обвинение, съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК.
2
За да стигне до този извод, съдът е приел, че обоснованото предположение се
подкрепя от събраните по делото доказателства, а именно обясненията на обв.
К., частично от обясненията на обв. Й., показанията на разпитаните по делото
свидетели Г., Д., Т. и Т. и, според съда, тези обяснения и показания
кореспондират напълно с протоколите за оглед на веществени доказателства,
приложената ФХЕ, справките от АПИ и изготвените вече и приложени по
делото СРС-та на ВДС. Неправилно съдът прие, че на този етап не е
разколебано обоснованото предположение от така посочените по-горе
доказателства, като считам, че, освен тези доказателства, съдът следваше да
коментира и другите такива налични, събрани по делото, които по някаква
съпричастност разколебават обвинителната теза.
Съдът прие, че обв. К. е категорична в обясненията си относно повода
на среща на обв. Й. и обв. Д. на 08.02.2021 г. в гр. С., както и какво точно е
донесъл Й. след срещата си с Д., а именно - наркотично вещество, пакетирано
в два пакета, увити в кафяво тиксо. Този извод на съда считам, че е
незаконосъобразен и необоснован. До момента К., видно по делото, е дала
няколко показания, като в качеството си на обвиняема тя има това право,
законът й дава, по всяко едно време да дава такива. Тези показания са 4 броя,
всички те помежду си имат разминавания, не са категорични. Всяко едно от
тях оспорва другото, след това се връща на първото. Този извод на съда, че
кои точно показания от четирите кредитира, не става ясно и къде от тези 4
показания този си извод, който казах по-горе, той обуславя и извежда, че
наистина К. по категоричен начин заявява, че тези наркотични вещества са
предадени от Д. на Й.. Съдът не се обосновава и защо и как, кои от тези
четири показания приема и защо едните ги приема, а другите – не. В нито
един от разпитите си К. няма изявление, в което изрично да казва, че знае или
че е видяла на тази дата Д. да дава на Й. наркотични вещества. Напротив! И в
четирите си показания: и от 01.02., и от 07.04., и от 31.05., и от 01.07. същата
заявява, че не знае Й. с кого се е видял и от къде е донесъл тези наркотични
вещества. Обясненията на К., още първите - на 09.02., тя заявява, че отишли
до гр. С., за да се разходят. Тези показания също ги потвърждава изцяло на
07.04. След това, на 31.05., при смяна на защитник, същата дава съвсем нови
показания, като, искам да отбележа, че в тези си показания се съдържат
данни, че полицейски органи са извършили спрямо нея неправилни,
3
незаконосъобразни действия. Оттогава до момента никъде не видях по делото
прокуратурата да се е задействала и проверила дали тези показания на К. са
истина и дали полицейските служители са извършили тези неправомерни и
незаконосъобразни действия спрямо нея. Буди доста съмнение как вече на
01.07.2021 г. същата си сменя изцяло показанията, като след 5 месеца след
първоначалното си задържане в тази си показания същата цитира доста факти
и обстоятелства във връзка с това къде е спрял обв. Й., цитира вече някакъв
магазин в двора на мястото, от което е излезнал обв. Й.. Видно обаче от
показанията на свид. Т., става ясно, че този магазин е на улица и въобще не
се намира в някакъв двор. Буди съмнение показанията на К. как при един
упълномощен защитник, същата е подала молба за смяната му, като изрично е
цитирала, че не му платено на този защитник. Аз видях пълномощно по
делото на този защитник, от което става ясно, че щом е бил упълномощен и е
извършил някакви следствени действия, значи му е било платено. Самата
молба на К. от 28.06. за смяна на този упълномощен защитник също буди
съмнение, защото още на 12.02. при първоначалното гледане на мярката за
неотклонение, т.е. още искането на Окръжна прокуратура – Пловдив за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение и на тримата обвиняеми, стана
ясно в съдебно заседание, че К. е неграмотна и не може да чете и пише, което
беше удостоверено в самия протокол. Даже в самото съдебно заседание
тогавашният адв. Д. предложи, нищо че е дело по чл. 64 НПК, същата да бъде
разпитана, като в съдебното заседание през цялото време тя обясняваше, че не
знае да пише и чете и питаше в съдебното заседание кое е третото лице в
залата. Съдът, разбира се, не разреши разпит на К., за да се установи това
нещо, с аргумент, че е дело за мярка по чл. 64 НПК. Каза, че това е за делото
по същесвто, което е и така. Но К. искаше. В тази молба за смяна на
упълномощен защитник пише, че тя пак иска да бъде адвокат Д. да й бъде
осигурен за разпита, който искала отново да даде и била много объркана. Не
виждам по делото да е търсен адв. Д., за да може да присъства на този разпит.
На същата й е назначен служебен защитник. Проведен й е разпит, на който
присъства и наблюдаващият прокурор от ОП – Пловдив. Нищо
незаконосъобразно - прокуратурата има право да разпитва и присъства на
разпитите, но на никой друг разпит на другите обвиняеми или на което и да е
разпитано по делото лице, наблюдаващият прокурор не е присъствал. При
условие че по делото на 31.05. заявено от обв. К., че същата е била
4
принуждавана да извършва действия от органите на полицията, считам, че
преди да бъде извършван неин разпит, при условие че става ясно, че е
неграмотна и не се знае тази молба за смяна на защитник и при искане на
предишния й защитник, трябваше да се потърси адв. Д. да присъства на този
разпит. Това го излагам, с оглед на това, че считам, че точно това нещо, което
се е случило с К. и нейните различни 4 разпита разколебават обоснованото
предположение за извършено престъпление от Д.. Единствено по делото, и то
доказателство, което може, съгласно НПК да се приеме, това е нейните
показания, но кои показания ще кредитира съдът някога по същество, ние не
можем да знаем. Не можем да чакаме по същество съдът да прецени кои от
4.те показания той ще кредитира.
С оглед на изложеното считам, че и това, че съдът прие, че
обоснованото предположение се подкрепя и от показанията на полицейските
служители Г. и Т., които, според съда, били установили стари контакти между
Й. и Д. и обстоятелството, че Д. продал на Й. наркотични вещества. Този
извод на съда е неправилен. Съдът и в този случай не каза каква част от
показанията на полицейските служители приема и кредитира за достоверни.
Съгласно установената практика на ВКС, за годно доказателство се приемат
само тази част от показанията на полицейските служители, които
свидетелстват за факти, които лично са възприели и видели. В конкретния
случай по делото в тези показания няма данни по делото, че полицейските
служители лично са видели Д. да дава каквото и да е на Й. или обратното. В
останалата си част тези показания не следва да се приемат като годно
доказателствено средство, а само в частта, в която те възприемат само лично
факти.
Докато за свид. Д. не считам, това е таксиметровият шофьор, който
карал колата, в която обв. К. е била спряла. Не виждам каво този свидетел има
отношение за нашето повдигнато обвинение, ккаво доказва и каква
съпричастност има с обвинението, повдигнато на Д.. Докато за Т. - същият
свидетел е разпитан и заявява, че Й. е бил на улицата пред голф с Д., говорили
са си и е влезнал в колата. Съдът не прие моето възражение, че щом няма
наличие на един свидетел, който да казва, че те двамата са си
разпространявали или давали наркотични вещества, не било правилно,
защото наркотичните вещества били в особено големи размери. Щом е така,
5
ако наистина Д. е дал на Й. такива пликове, за които се говори по делото, да
направи впечатление на когото и да било, който е бил пред магазина, че
същият, дори не считам, че 1 кг наркотично вещество няма да направи
впечатление, а и някой на улицата и в двор до магазин с много хора отпред,
ако даде на някой такъв плик с наркотични вещества, би трябвало да направи
впечатление. Това не става въпрос за 1 грам наркотично вещество, а за голямо
количество наркотично вещество. По делото никъде до момента не бяха
кредитирани и споменати показанията на свид. З. Й.. Още в самото
първоначално задържане на тримата обвиняеми, същият е разпитван във
връзка с някакви взаимоотношения дали имал той с К., с Й. и с Д. и дали има
между тях някаква връзка и е установявал някакви контакти за
разпространение на наркотични вещества. Същият категорично заявява, че
няма такова нещо. По делото няма и такива събрани доказателства до
момента. На разпита на обв. Й. от 31.05.2021 г. изрично същият е завил от
къде е взел наркотичното вещество, като вътре в самия разпит той не отрича
да се познава с Д., не отрича, че нямат взаимоотношения, но те са свързани с
парични средства и говори за някаква ракия.
При така изготвените и приложени по делото СРС, това което се
установява във връзка с нашето дело, това, което ни интересува, на няколко
места пише – „предполагаме, че Й. на еди-коя си дата в еди-кой си период се
бил срещнал с Д. и Д. му бил осигурил наркотични вещества и той ги бил
разпространявал“ и се споменават имената на други лица. Навсякъде е
„предполагам“, „предполагаме“, „изхождаме от това, че те са се срещнали и
след това Й. е звъннал...“, но никъде не видях да има разговор между тях
двамата, в който изрично да се уговарят наркотични вещества или сходни
някакви думи, свързани с наркотични вещества. Напротив. Така приложените
веществени док се припокриват с разпита на обв. Й. на 31.05.2021 г. Същият
казва, че са имали отношения, помагали са си, познавали са се, имали са
някакви техни взаимоотношения, не знам точно какви, но това съвпада с
веществените доказателства по делото. По делото има събрани много
доказателства, много имена за някаква престъпна група, но тя няма
абсолютно нищо общо с Д.. Д. няма абсолютно никаква връзка, доказана, с
всички тези споменати имена и лица. Ако К. и Й. са се виждали с някакви
лица, извършвали са някаква такава престъпна дейност, която е описана във
6
веществените докацателства и изготвените СРС, то Д. не е съпричастен към
това нещо. Даже в самите приложени по делото веществени доказателства на
няколко места също пише, че Й. е придобил наркотични вещества от Д.,
продал ги на еди-кой си, но ги е придобил от неустановени по делото лица.
Не става ясно от Д. ли ги е придобил, от неустановено по делото лице ли?
Има предположение, че това може да е станало.
Другото, което е - става въпрос за една престъпна дейност от няколко
месеца и разрешаване на СРС. Никъде по делото не видях разпитан полицай
или служител, който извършва това наблюдение, да е казал: „Ние видяхме Й.
да се среща с Д., да си предаваха някакви неща“. Пол органи решават кога да
задържат едно лице, но ако наистина Й. е взимал от Д. и това са категорично
събрани доказателства от полицейските органи 3 месеца, даже повече - 4 – 5
месеца, прилагане на СРС, при условие че полицейският служител Г. разказва
за престъпна дейност между тях, изрично казах, че това не трябва да се
приема, защо не са задържани, а са ги оставили 6 месеца Д. да разпространява
наркотични вещества на Й. и К.. По самото дело обвинението на Д. за това, че
К. е придобила наркотични вещества от Д. няма въобще едно доказателство.
Включително и К. казва, че не е виждала Д. и не е взимала нищо от нещо –
имам предвид наркотични вещества. Това обвинение не следва да бъде. Д.
наистина е осъждан, но това, че едно лице е осъждано за такова
престъпление, се виждало с друго лице, 6 месеца е било на разработка това
лице и нищо не е могло да се уточни със сигурност и по категоричен начин да
се докаже, че те двамата са разговаряли за наркотични вещества, въобще че
са разговаряли за забранени вещества, това, че някой се вижда с някой, че
някой кара някаква кола, че има от АПИ справка, че някой е минал през
някъде, нищо не означава. Самият номер на една кола не означава, че обв. Д. е
карал тази кола. По делото има данни, че обв. Д. е карал кола Т.. Този Т. е на
Л. Д.а, по делото има справка, тя е СИО. Те карат тази кола. През това време
също са идвали в П.. Е. Д. има къща в гр. С., те пребивават на територията на
този окръг. От косвените доказателства по делото, събирайки всички тези
косвени доказателства, трябва да се обуславя обоснованото предположение.
В случая считам, че обоснованото предположение не е категорично
установено.
С оглед на изложеното считам, че първоинстанционният съд правилно
7
прие и прецени, при така събраните по делото доказателства, че няма да се
укрие. Той е с установен по делото адрес. Няма данни той да се укрие, т.е. да
има такава опасност.
Доколкото реалната опасност да извърши престъпление – той е
осъждан, но с оглед на гореизложеното, практиката на ВКС и европейската
практика казва, че когато има обосновано предположение и се смята, че то е
разколебано, не следва да се обсъжда тази реална опасност дали лицето ще
извърши друго престъпление или не.
В днешното съдебно заседание ви приложих рентгенография на сина
на С.Д., миналата седмица същият се влоши здравословно. Успяхме да
направим само рентгенова снимка, която казва, че същият има данни за
сколиоза и болест на Хьорман-Мао. И ортопедът казва, че това е много
сериозно заболяване, тепърва ще трябва да се прави ядреномагнитен резонанс
и нещата не са добре.
С оглед на изложеното, Ви моля (снаха ми гледа болния си баща, който
е на легло, аз имам дете на 1 година и 6 месеца) и в този случай племенникът
ми ще се налага да се води на доктор, ще се налага да се правят много
изследвания и ви моля, ако може и решите, да измените мярката за
неотклонение в ДОМАШЕН АРЕСТ, най-малкото за да има подкрепа от баща
си детето.
С оглед на изложеното моля да определите по-лека мярка за
неотклонение. Целите, предвидени в чл. 57 НПК, ще изиграят роля и с по-
лека мярка. При определяне на мярката следва да се приеме и семейното
положение, и това, което се случва в семейството на обвиняемия, поради
което ви моля да определите по-лека мярка за неотклонение.
ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Подкрепям казаното от защиника ми. Баща ми е на
легло. Моля за по-лека мярка.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата е процесуално
допустима, по същество – неоснователна и недоказана.
8
За момент се обърках в какво производство сме – по чл. 65 от НПК или
по чл. 291 от НПК. От страна на защитата се направи пространен превратен
анализ на доказателствата. Аз лично считам, че Окръжна прокуратура
Пловдив има категорични доказателства по това обвинение. Против
определението на Окръжен съд Пловдив са изложени съображения в тази
насока, като са цитирани конкретни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, обяснения на обвиняемия, показания на
свидетели, протоколи за претърсване, за оглед и др.
При положение, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 63, ал. 1,
т. 1 от НПК, аз не считам, че се оборва по какъвто и да е начин презумпцията,
че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.
По отношение на опасността от укриване напълно споделям мотивите
на Окръжен съд, че такава опасност няма и затова не считам, че следва да се
обсъжда трудовата ангажираност на обвиняемия. Този въпрос въобще не е
обсъждан от първата инстанция. Има развити съображения в тази насока от
представителя на прокуратурата. Така или иначе съдът е приел, че няма
опасност да се укрие.
Налице е обаче опасност от извършване на друго престъпление. Тя не
произтича само от осъждането му, но и от събраните доказателства по делото.
Касае се за наркотици в големи размери, за разпространение.
Що се касае до разчитането на рентгенографското изследване, считам,
че диагнозата е работна и не сочи на някакво сериозно и животозастрашаващо
заболяване.
Ето защо жалбата на обвиняемия следва да бъде оставена без уважение,
а определението на Пловдивския окръжен съд да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
9
ОБВИНЯЕМИЯТ СТ. ЕЛ. Д. : Моля за по-лека мярка и вярвам в
българския съд.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение № 409 от 15.07.2021 г. по ЧНД №1525/2021
г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на защитата на
обвиняемия СТ. ЕЛ. Д. по ДП №25/2021 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на
МВР - П. за промяна на мярката му за неотклонение от „Задържане под
стража” в по-лека такава.
Недоволен от така постановеното определение е останал служебният
защитник на обвиняемия Д. – адв. Д. Д.а от САК, като го е обжалвал в
законоустановения срок пред въззивната инстанция, намирайки, че след
вземане на първоначалната мярка „Задържане под стража“ са налице
нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й в по-лека. Според
защитата, събраните до момента нови доказателства разколебават извода за
наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е свързан с
вмененото му престъпление, защото е нямал съпричастност към иззетите
наркотични вещества за разлика от неговите съпроцесници. Няма опасност от
неговото укриване или извършване на друго престъпление, защото е с
постоянен адрес по местоживеене, трудово ангажиран и не е създавал
проблеми при воденото досъдебно производство. Поради тези причини счита,
че са отпаднали основанията за приложение на взетата спрямо обв. Д. най-
тежка мярка за неотклонение и моли за изменението й в по-лека.
Обв. Д. и неговият защитник - адв. Д.а заявяват, че поддържат жалбата
по изложените в нея съображения. Поставят акцент върху обстоятелството, че
презумпцията на чл.63, ал.2, т.1 от НПК, според трайната практика на ЕСПЧ
не задължава съда да вземе най-тежката мярка за неотклонение, без да обсъди
реалността на възможността обвиняемото лице да се укрие и да извърши
10
друго престъпление. Представят се допълнителни писмени доказателства за
трудовата ангажираност на обвиняемия, както и за влошено здравословно
състояние на негово дете.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като
липсва промяна на първоначално взетите предвид обстоятелства за най-
тежката мярка за неотклонение и следва да се потвърди атакуваното
определение .
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и с направените оплаквания в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Окръжният съд обосновано е преценил, че събраните до момента
доказателства не могат да доведат да някакви коренно различни изводи от
тези, при които е била взета първоначалната мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ на обв. Д..
Първоинстанционният съд аргументирано е отчел, че въз основа на
събраните по делото доказателства не е разколебано обоснованото
предположение за съпричастността на обв. Д. спрямо вмененото му във вина
тежко умишлено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК.
Първостепенният съд е съобразил изцяло обясненията на обв. К.,
частично обясненията на обв. Й., показанията на свидетелите Г., Д., Т. и СТ.,
както и протоколите за претърсване и изземване, за оглед на веществени
доказателства, заключението на ФХЕ, изготвените справки от АПИ и ВДС
след прилаганите СРС.
От окръжния съд на база събраните по делото доказателства е очертана
взаимовръзката между обвиняемите Д. и Й., по повод на първоначалното
придобиване на инкриминираното наркотично вещество в гр. С. и
последващото му предаване след срещата им на обв. К., неговото откриване и
изземване от разследващите органи.
11
Впоследствие ще предстои по-задълбочено да се обсъжда въпросът,
дали при евентуално внасяне на делото за разглеждане в съда, така събраните
по делото доказателства, установяват по категоричен и безспорен начин,
извършването на инкриминираното деяние от обвиняемия. Но към настоящия
момент, няма основание за тяхното игнориране.
Не са налице и нови данни, въз основа на които да се приеме, че е
отпаднала реалната опасност от извършване на друго престъпление, предвид
на презумпцията на чл.63, ал.2, т.1 от НПК и високата степен на обществена
опасност на деянието и дееца, с оглед на предходните му осъждания при
условията на опасен рецидив. В този смисъл изтъкнатите от защитата
основания за неговата семейна и трудова ангажираност, постоянен адрес по
местоживеене и добросъвестно отношение по време на воденото досъдебно
производство, не биха могли да повлияят за промяната на този извод,
съобразен и при началното взимане на мярката за неотклонение. Още повече
и след като досъдебното производство очевидно върви към своя финал.
В тази връзка съвсем логично е било преценено, че посочените в
жалбата основания, на настоящия етап от разследването не могат да бъдат
приети за обосновани и като последица да доведат до промяната на взетата
спрямо Д. първоначална мярка за неотклонение.
За това, следва да се потвърди обжалваното определение на
Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на
защитата на обв. Д. за промяна на мярката му за неотклонение в по-лека
такава.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание
чл. 65, ал. 8 и ал.9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 409 от 15.07.2021 г. по
ЧНД № 1525/2021 г., с което Пловдивският окръжен съд е оставил без
уважение искането на защитата на обвиняемия СТ. ЕЛ. Д. по ДП №25/2021 г.
12
по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР - П. за промяна на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11,17 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13