Определение по дело №202/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20217200700202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 23

 

гр. Русе, 14 май 2021 година

 

Административен съд Русе, VIІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на 14 май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                     

                                                            СЪДИЯ: Йълдъз Агуш

 

след като разгледа докладваното от съдията административно дело № 202 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

         Образувано е по искова молба на К.Й.М. *** срещу Районен съд – Русе, за обезщетение в размер на 700.00 лв., за претърпени имуществени вреди, за периода от 09.02.2021г. до 30.03.2021г., изразяващи се неизплатена присъдена издръжка на непълнолетния син на ищеца, сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /главоболие, стрес, унижение и незачитане на гарантирани права /, за периода от 09.02.2021г. до 30.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

         Твърди се, че вредите са му причинени от длъжностни лица и съдии при РРС, които са извършили нарушения по гр.д.№ 233/20 г. на РРС, изразяващи се в нарушаване на чл.7, ал.2 от ГПК, осъществени чрез не уведомяването на ищеца за изготвения съдебен акт – решение по делото, чрез връчване на препис, който не е подписан от съдията, постановил решението, или чрез връчване на официално заверен препис от него, както и чрез връчване на ищеца само на копие от съдебното решение.

В резултат на описаните бездействия и действия на съдии и служители от РРС, извършени по гр.д.№ 233/20 г. на РРС, ищецът претърпял описаните в исковата молба вреди, за които претендира обезщетение от ответника по делото – Русенски районен съд.

От изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основават исковете, се установява, че ищецът К.Й.М. претендира вреди, настъпили в резултат на извършено процесуално действие на съда по уведомяване на страната за съдебното решение на съда, чрез връчване на препис от съдебното решение на страната.

Съдът, при така установените обстоятелства относно предмета и ответника по обективно съединените искове, намира предявените искове за недопустими.

По аргумент от правната норма на чл. 128, ал.1 и ал.2 от АПК подведомствените на административния съд дела са свързани със спорове по повод неправомерно развитие на административни правоотношения и породените от него граждански правоотношения за обезщетение.

Искът по чл.203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ може да има за предмет претенция за обезщетение за вреди произтекли от актове, действия или бездействия на администрацията. Следователно вредите следва да са причинени от органи или длъжностни лица при изпълнение на административна дейност т.е. на управленска и властническа такава.

Претендира се, че вредите са настъпили от неизпълнение на нормата на чл.7, ал.2 от ГПК, която регламентира, че съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.

Правната норма на чл.7, ал.2 от ГПК дава правна уредба на процесуално действие на съда.

Процесуалните действия на съдебния решаващ орган и постановените актове в хода на гражданското производство, не са действие или акт на административен орган. При разрешаването на процесуални въпроси в рамките на съдебното производство, съдът няма функцията на орган, осъществяващ изпълнително - разпоредителна дейност. В обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат никакви доводи и твърдения, които да подлежат на доказване като елементи на хипотезата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предявените от К.Й.М. обективно съединени искове по реда на цитираната законова норма вр. чл. 203 от АПК са недопустими и не подлежат на разглеждане.

         В този смисъл е и съдебната практика в определение № 10423/10.08.2010 г. по адм.д. № 7849/2010 г. на ВАС, І отделение, определение № 12061/28.09.2011 г. по адм.д.№ 10854/11 г. на ВАС, ІІІ отд.

         Ищецът по делото К.Й.М. е направил искане да бъде освободена от задължението за заплащане на такси и разноски по производството, като е приложил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 13.04.21 г. и удостоверение за брутен доход, за периода от 01.03.2020г. до 28.02.2021г.

Съдът намира, че са налице предпоставките за това, предвидени в чл. 83, ал.2 ГПК вр. с чл. 144 АПК, поради което го уважава.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове от К.Й.М. *** срещу Районен съд – Русе, за обезщетение в размер на 700.00 лв., за претърпени имуществени вреди, за периода от 09.02.2021г. до 30.03.2021г., изразяващи се неизплатена присъдена издръжка на непълнолетния син на ищеца, сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /главоболие, стрес, унижение и незачитане на гарантирани права /, за периода от 09.02.2021г. до 30.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, като недопустими.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 202/2021 г. по описа на АС Русе.

         ОСВОБОЖДАВА ищеца К.Й.М. *** от внасяне на държавна такса и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства за заплащането им, съгласно изрична декларация на лицето.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: