№ 13873
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20211110125671 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу
К. Г. К., с ЕГН: ********** и В. Г. К., с ЕГН: **********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно в
равни дялове по ½, сумата от общо 3888.58 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, за имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, адрес,
като сумите се претендират, както следва:
А/ От ответника К. Г. К. общо 1944.29 лева, формирА. от 1/ главница за
топлинна енергия в размер на 1710.98 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. вкл, и 208.63 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2017 г. до 04.12.2019 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в
размер на 20.91 лева за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 3.78
лева – обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до 04.12.2019 г., както
и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС –
12.12.2019 г. до окончателното плащане на сумите;
Б/ От ответника В. Г. К. общо 1944.29 лева, формирА. от 1/ главница за
топлинна енергия в размер на 1710.98 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2019 г. вкл, и 208.63 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2017 г. до 04.12.2019 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в
размер на 20.91 лева за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 3.78
1
лева – обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до 04.12.2019 г., както
и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС –
12.12.2019 г. до окончателното плащане на сумите;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между стрА.те съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувА. по установения ред и по
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово
разпределение. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили
задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова
задължение ответниците имали като собственици на процесния имот.
С исковата молба са представени: протокол от ОС на СЕС за избор на
ФДР, договор между СЕС и ФДР, удостоверение за наследници на Г.К. К.,
писмо от Столична община, писмо от Камара на ЧСИ, заявление декларация
за откриване на партида, декларация от К. К., искане за вписване на възбрана,
общи съобщения към фактури, извлечение от сметка, договор между ищеца и
ФДР, копие от в-к. Монитор с публикувА. ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г.
В хода на производството по делото е представено копие от договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 05.07.1985 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците чрез залепване на
уведомление, поради което на същите е назначен особен представител. В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответниците чрез адв. П. В. е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основА.е
и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството „потребители“
на топлинна енергия на ответниците спрямо процесния имот. Поддържа се, че
нямало данни същите да са собственици на имота нито ползватели на същия
на облигационно правно или вещно правно основА.е.
На следващо място се оспорва реалното доставяне на топлинна енергия,
както и правилното изчисляване на доставеното количество и неговата
стойност.
Прави се възражение за погасяване по давност на част от процесните
суми.
С определение № 20994/19.08.2022 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
– 3 броя документи за дялово разпределение и 2 броя протоколи за неосигурен
достъп.
2
В хода на производството по делото са извършени и приети: съдебно
техническа експертиза с вх. № 2574/05.01.2023 г. и съдебно счетоводна
експертиза с вх. № 7876/10.01.2024 г.
В съдебно заседА.е, проведено на 25.06.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказА. и иска същите да бъдат
уважени.
Ответниците се представляват от особен представител – адв. С..
Последният иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично
отхвърлени.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседА.е и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събрА.те по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на стрА.те, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за
вземА.ята, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед от 14.02.2020 г. по ч.гр.д.
№ 72154/2019 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжниците чрез
залепване на уведомление.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от
което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувА. в един местен
ежедневник.
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 05.07.1985 г. се
установява, че имот с адрес: гр. София, адрес е придобит в собственост от
лицето Г.К. К. чрез покупка.
Видно от удостоверение за наследници Г.К. К., с ЕГН: **********
същият е починал на 02.07.2001 г. като е оставил за свои наследници двамата
си сина – ответниците по делото К. Г. К. и В. Г. К..
На следващо място от писмо от Столична община се установява, че
апартамент с адрес: гр. София, адрес, ап. 26 е бил частна общинска
собственост, докато на 05.07.1985 г. е закупен от Г.К. К..
Съгласно заявление декларация от 27.09.2005 г. от ответника К. Г. К.
същият е поискал от ищцовото дружество да му бъде открита партида на
негово име за имот с адрес: гр. София, адрес, ап. 26 – като е отразено, че едно
лице ще е обитател на имота. Декларацията е подписана от ответника като
подписът му не е оспорен.
От договор между СЕС и ФДР от 18.10.2001 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана
от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната
изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/
3
от 2001 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е
налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. В
протокола от ОС на СЕС лицето К. Г. К. се е подписало като собственик на
жилище под № 26.
Налице е и договор от 29.07.2015 г. между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение, със срок от една година – действал от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и с клауза за автоматично продължаване.
Видно от документите, представени от ФДР, през два от трите
отоплителни сезона, обхванати от процесния период, до имота – апартамент
№ 26, находящ се в гр. София, адрес – не е осигурен достъп за отчет.
На последно място, видно от приложено на л. 30 от делото извлечение от
сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер
3421.95 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., възлизаща на 1050.43 лева /отразена към м.
07.2017 г./, изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., възлизаща на 543.95 лева /отразена към м. 07.2018 г./, две
допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи
на 5.23 лева и 27.01 лева /отразени към м. 9 и м. 10.2018 г./ и изравнителна
сметка за отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., възлизаща на
1795.33 лева /отразена към м. юли 2019 г.
От изготвената по делото съдебно техническа експертиза с вх. №
2574/05.01.2023 г. се установява, че през два от трите отоплителни сезона не е
осигурен достъп за отчет на уредите в имота, а за третия сезон няма данни.
В имота са налице данни, че радиаторите са демонтирА., поради което и
не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Топлинната
енергия за БГВ е начислявана служебно на база брой лица – за 3ма обитатели в
имота. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на жилището.
На следващо място в.л. посочва, че средството за търговско измерване в
абонатната станция е било технически изправно в процесния период.
Освен това за процесния период в.л. е изчислило, че от абоната се дължи
сумата от 3424.58 лева, формирана от 340.97 лева за сградна инсталация и
3075.60 лева за подгряване на БГВ.
На последно място в.л. посочва, че за периода от 01.10.2016 г.[1] до
30.04.2019 г. сумата, дължима за имота възлиза на общо 3039.09 лева –
формирана от 340.97 лева за сградна инсталация и 2840.74 лева – за
подгряване на БГВ. Според в.л. сумите, начислени от ищеца, са изчислени при
спазване правилата на Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
От изготвената съдебно счетоводна експертиза с вх. № 7876/10.01.2024
г. се установява, че след образуване на заповедното дело суми в погасяване на
задълженията не са постъпвали.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирА., доколкото
експертните изследвА.я са задълбочени, подробни и компетентно извършени,
а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица
4
от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на
документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е.
въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с
доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основА.е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед от 14.02.2020 г. по ч.гр.д. № 72154/2019 г. по описа
на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците – чрез
залепване на уведомление. Това е наложило даване на указА.я за предявяване
на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените
установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между стрА.те по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената
тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основА.е и между последното и
5
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /удостоверение за наследници на Г.К. К., писмо от
Столична община, копие от в-к. Монитор с публикувА. ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г. и копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 05.07.1985 г./ следва извод, че
ответниците К. Г. К. и В. Г. К. са съсобственици на процесния имот – при
равни дялове като наследници на своя баща Г.К. К. – първоначален
приобретател на жилището.
В случая обаче само ответникът К. Г. К. има качеството потребител на
топлинна енергия за процесния имот в процесния период. Това е така,
доколкото по делото е представена молба декларация от 27.09.2005 г., с която
ответникът К. К. е поискал в ответното дружество да бъде открита партида за
заплащане на топлинна енергия за процесния имот. Посочената молба
съставлява предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД.
Поради това с факта на откриване на партидата и извършването на доставка
на топлинна енергия ищцовото дружество е приело направеното предложение
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно са
налице доказателства, че облигационната връзка между ищеца и ответника К.
К. е възникнала много преди началото на исковия период и няма
доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана /в
съответствие с горните изводи е и трайната съдебна практика – напр. Решение
№ 51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС и др./. В
заявлението декларация ответникът К. К. е посочил, че домакинството му,
което ползва имот се състои от един обитател – поради което и липсва
основА.е да се приеме наличие на облигационна връзка с другия ответник.
В тази връзка между ответника К. Г. К. и „Топлофикация София“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е
съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като заедно с
това е единствен потребител на топлинна енергия в имота. Не бяха въведени и
конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота. Не се
6
установи да има учредено вещно право на ползване в полза на друго лице.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвА.я съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Спрямо ответника В. Г. К. исковете следва да се приемат за изцяло
неоснователни, доколкото видно от доказателствата по делото, още през 2005
г. брат му е мА.фестирал пред ищцовото дружество искането си да е
единствен потребител на топлинна енергия в имота – като така е приел да
носи отговорност за задължения досежно същия за топлинна енергия. Поради
това и исковете спрямо ответника В. Г. К. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място съдът следва да обсъди възражението за давност,
досежно ответника К. Г. К..
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на
ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните
вземА.я е три години.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
ч.гр.д. № 72154/2019 г. по описа на СРС е подадено на 12.12.2019 г. и предвид
релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване
изискуемостта на вземА.ята за топлинна енергия и дялово разпределение – чл.
33, ал. 1 от ОУ, това възражение е частично основателно. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15 то число на втория
месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
По тези искове така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г. – досежно вземането за главница. Няма как да
се приеме давност до 30.11.2016 г., доколкото, както се посочи и по-горе,
съгласно ОУ на дружеството досежно задължението за м. октомври 2019 г.
ответникът е изпаднал в забава чак на 15.12.2016 г. /съответно за м. септември
е изпаднал в забава след 15.11.2016 г./. Поради това погасени по давност са
главници на обща стойност 382.86 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.09.2016 г. В тази връзка и искът за главница е доказан до сумата от 3039.09
лева за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. Ищцовото дружество обаче е
7
заявило претенция спрямо ответника К. Г. К. – само за ½ от тази сума. Поради
това и искът се явява основателен до сумата от 1519.55 лева, като за сумата от
191.43 лева следва да бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15-то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземА.я от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземА.я и размера на законната лихва, настоящият състав
намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за
периода от 15.09.2017 г. до 04.12.2019 г. в размер на 208.63 лева погасени по
давност са обезщетения за забава на обща стойност 26.31 лева, върху
съответните главници. Остават като дължими лихви в размер на общо 182.32
лева върху съответните главници.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
основателен като възражението за давност не може да бъде споделено, а
между стрА.те липса спор, че сумите са платени на ФДР от ищеца. Предвид
изложените и по-горе доводи за периода на давността съдът съобрази, че това
вземане се претендира с начална дата от 01.10.2016 г., поради което и не се
явява погасено по давност.
Предвид недоказване поставяне длъжника в забава по това вземане
искът за обезщетение за забава върху същото следва да се отхвърли изцяло.
По искА.ята за разноски на стрА.те:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на по 63.88 лева от всеки длъжник – по 25 лева юрисконсултско
възнаграждение и по 38.88 лева държавна такса.
С оглед изхода на делото само длъжникът К. Г. К. дължи разноски от
общо 56.60 лева, а искането спрямо другия длъжник е неоснователно.
Длъжниците не претендират разноски в това производство.
8
По разноските в производството по гр.д. № 25671/2021 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 77.76 лева държавна такса, 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, 400
лева депозит за особен представител,10 лева – такси за съдебни
удостоверения, 550 лева депозити за експертизи. Предвид продължителността
на делото и фактическата и правна сложност на същото възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено от съда в размер от 150 лева. От
сумата от общо 1187.76 лева обаче само половината или само 593.88 лева
може да бъде търсена от ответника К. Г. К.. В тази връзка и на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 526.22 лева предвид изхода на делото – дължими
от ответника К. Г. К.. Претенцията за разноски спрямо другия ответник е
неоснователна.
Ответниците се представляват по делото от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47 от ГПК.
Водим от горното, Софийският районен съд:
[1] Налице е техническа грешка в СТЕ – като вместо 01.10.2016 г. годината е означена като 2017 г.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Г. К., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, адрес ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, сумата от общо 1722.78 лева, представляваща ½ част от стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, за имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, адрес, от
които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 1519.55 лева за периода от
01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. и 182.32 лева – обезщетение за забава за периода
от 15.09.2017 г. до 04.12.2019 г. върху съответните главници и 2/главница за
услугата дялово разпределение в размер на 20.91 лева за периода от
01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл,, както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 72154/2019 г. на СРС – 12.12.2019 г. до окончателното плащане на сумите,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми и периоди: 1/за сумата от 191.43 лева – главница за топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г., начислена за процесния
имот и за сумата от 26.31 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2017 г. до 04.12.2019 г. върху съответните главници за топлинна енергия;
2/ за сумата от 3.78 лева – обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до
04.12.2019 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете на „Топлофикация
9
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б против В. Г. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, адрес, за признаване за установено, че ответникът В. Г. К. дължи на
дружеството сумата от общо 1944.29 лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 26, находящ се в гр.
София, адрес, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 1710.98
лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 208.63 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 г. до 04.12.2019 г., 2/главница
за услугата дялово разпределение в размер на 20.91 лева за периода от
01.11.2016 г. до 30.04.2019 г. вкл, и 3.78 лева – обезщетение за забава за
периода от 31.12.2016 г. до 04.12.2019 г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС – 12.12.2019 г. до окончателното плащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС.
ОСЪЖДА К. Г. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
№ 23Б сумата от общо 56.60 лева, представляваща разноски в производството
по ч.гр.д. № 72154/2019 г. на СРС и сумата от общо 526.22 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
25671/2021 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 72154 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на стрА.те вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10