Определение по дело №993/2018 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер      899            Година    2018         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав

 

на   09   Май   Година 2018

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА

адм. дело номер 993 по описа за  2018 година

 

Съдът констатира, че настоящото дело е образувано по повод на жалба на А.Р.М.,***, против Заповед № РД-18-195 от 26.02.2018г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, с която на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.148, чл.157 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Двуетажна масивна сграда“ в поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр.Пловдив, ПИ **** включен в УПИ ***, ****, ***по плана на Първа Градска Част, гр.Пловдив, с административен адрес ***, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж.

В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена на съда, от от­вет­ни­ка е сторено възражение за недопустимостта на съдебния контрол, доколкото жалбата е подадена извън преклузивния срок по „чл.149 ал.1 от АПК“. Посочено е, че актът е връчен редовно с писмо с обратна разписка на адресата му на дата 08.03.2018г., при което срокът за оспорването е изтекъл на дата 22.03.2018г. – присъствен ден, а жалбата е подадена едва на 26.03.2018г. в деловодството на районната администрация.

По този повод с Разпореждане № 2198 от 29.03.2018г., постановено по настоящото дело, на оспорващия е дадена възможност да ангажира доказа­телства за подаване на жалбата в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, като в мотивите изрично е посочено, че от данните по делото е видно, че Заповедта е съобщена на М. по реда на чл.61 ал.2 предл. 2 от АПК – чрез отправяне на писмено съобщение, което съдържа посочване на заповедта, разпоредените с нея правни последици, описание на строежа, вкл. и срокът и органът пред който същата може да бъде оспорена, което съобщение е връчено с писмо с обратна разписка на ад­ресата му на 08.03.2018г. /лично срещу подпис/, което обосновава извод че по­даването на 26.03.2018г. на жалбата е извън срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Съоб­щението за това разпореждане, ведно с препис от същото е връчено на М. на 19.04.2018г.

На 25.04.2018г. по делото е входирано заявление от страната, чрез упълномощен процесуален представител – адв.С. /с приложено към същото пълномощно/. Със същото се оспорва редовността на връчването на заповедта по реда на чл.61 ал.2 от АПК с аргумента, че в съобщението липсват изложени мотивите за издаването на административния акт, а отделно от това от приложе­ното по делото известие за доставяне не ставало ясно какво точно е връчено – липсва цитиран номер на заповедта, или номер на писмено съобщение.

Алтернативно е сторено и искане за възстановяване на срока за оспорване, ако се приеме че същият е пропуснат, с правно основание чл.161 от АПК като се твърди поведение на администрацията, въвело в заблуждение страната относно началният момент на срока за обжалване на заповедта.

Аргументите за това се свеждат до това, че в самото съобщение е посо­чено, че следва да се яви лично в Район „Централен“ при Община Пловдив за връчване на препис от самата Заповед в указания срок, като при неявяване запо­ведта ще се счита за връчена в хипотезата на отказ. По този начин се твърди че самата администрация счита поставяне началото на срока за оспорването на за­поведта с връчване на препис от същата. Отделно от това жалбоподателят се е явил на 12.03.2018г., получил е препис от Заповедта, за което се е подписал, а служителка му била обяснила, че срокът за обжалване започва да тече от деня на връчването и именно за това му е дала 5-дневен срок за явяване. С тези аргу­менти настоява за възстановяване срокът за оспорване.

Препис от заявлението е връчено на ответната страна за становище по ис­кането с правно основание чл.161 от АПК, съответно в дадения за това срок е по­стъпил и отговор на 03.05.2018г., с който процесуалния представител на ответни­ка поддържа становището си за просрочие на жалбата, с аргумента че самият жалбоподател не оспорва получаване на съобщението на дата 08.03.208г. Счита се, че неизлагането на мотивите на самата заповед в писменото съобщение не прави съобщаването нередовно. Относно искането за възстановяване на срока счита същото за неоснователно, доколкото не е на лице поведение на админист­рация което да е въвело в заблуждение оспорващия относно началния момент, от който тече срокът за обжалване на заповедта. Позовава се на практика на ВАС.  

След като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, съдът намира, че жалбата с която е сезиран за НЕДОПУСТИМА за разглеждане като просрочена поради следните аргументи.

Предмет на процесното оспорване е Заповед № РД-18-195 от 26.02.2018г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, с която на основание чл. 225а ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.148, чл.157 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Двуе­тажна масивна сграда“ в поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр.Пловдив, ПИ **** включен в УПИ ***, ****, ***по плана на Първа Градска Част, гр.Пловдив, с административен адрес ***, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж.

Жалбоподателят е уведомен лично за издадената заповед на 08.03.2018г. видно от представено на л.9 по делото известие за доставяне. Във въпросното известие за доставяне изрично е отбелязан номерът на самата Заповед – РД – 18 – 195 от 26.02.2018г., поради което възражението че не било ясно какво точно е съобщено е неоснователно.

Самото съобщение с което е уведомен по посочения начин М. за из­дадената Заповед по чл.225а от ЗУТ съдържа изрично посочване, че на осно­вание § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията на лицето се съобщава, че за процесният строеж /конкретно индивидуализиран по начина по който е сторено това в Заповедта/ е издадена Заповед № РД-18-195 от 26.02.2018г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, с която на основание чл.225а от ЗУТ е наредено премахване. Изрично е посочено и че Запо­ведта подлежи на обжалване по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ пред Админист­ративен съд – Пловдив, чрез Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването й /л.8/.

Или съдът приема, че на посочената дата – 08.03.2018г. редовно е съобщен процесният индивидуален административен акт на неговия адресат, и именно от тази дата е започнал да тече и срокът по чл.215 ал.4 от ЗУТ /идентичен е и срокът по чл.149 ал.1 от АПК/ за оспорването му пред съда, който в случая е изтекъл на 22 март 2018 година – присъствен ден. При това положение подадената на 26 март 2018 година жалба е просрочена и не подлежи на разглеждане по същество.

Срокът за подаване на жалба е преклузивен и с пропускането му се пога­сява самото право на жалба.

Не може да бъде възприета тезата, изразена от жалбоподателя със Заяв­лението от 25.04.2018г., че срокът за подаването на жалба следва да тече от да­тата, на която е получено копие от административния акт, което в случая е стана­ло на 12.03.2018 година.

Съгласно разпоредбата на чл.215 ал.4 от ЗУТ жалбите срещу админист­ративните актове по този закон се подават в 14-дневен срок от съобщаването им. Съобщаването на административните актове от вида на процесния се извършва по начина, указан в § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, което в случая е направено чрез отп­равяне на писмено съобщение до жалбоподателя съобразно и правилото на чл.61 ал.2 предл.2 от АПК. По делото безспорно се установи, че това съобщение е получено на 08.03.2018г. – известие за доставяне на л.9.

В самото известие за доставка изрично е посочено, че същото се отнася за процесната заповед по нейния номер. Полученото съобщение съдържа подробни данни относно номера на издадения административен акт, неговото съдържание, както и срока и реда за оспорването му.

Поради това срокът за оспорване на заповедта следва да се брои именно от 08.03.2018г.

Обстоятелството, че самата заповед е връчена по-късно на оспорващия е без значение, доколкото това връчване не е действие, което може да промени началният момент на срока за оспорване. В посочения смисъл е и Определение № 4000 от 31.03.2017 г. по адм. д. № 3043/2017 на Върховния административен съд, Определение № 12835 от 25.10.2017 г., постановено по адм. д. № 11344/2017 г. на ВАС, Определение, № 3598 от 23.03.2017 г. постановено по адм. д. № 2581/2017 г. на ВАС и др.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че жалбата по де­лото е просрочена, като подадена извън предвидения в закона преклузивен срок за това, по­ради което и на основание чл.159 т.5 от АПК във вр. с чл.219 от ЗУТ същата следва да се остави без раз­глеждане, а производството по делото да се прек­ра­ти.

Що се касае до искането по чл.161 ал.1 АПК, същото е процесуално допус­тимо, но неоснователно.

Съгласно чл.161 ал.1 АПК срокът се възстановява, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администра­цията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В случая се твърди втората хи­потеза - въвеждане в заблуждение.

Липсва конкретно установено поведение на администрацията, което да е въвело в заблуждение адресата на Заповедта относно срокът за нейното оспор­ване.

Както в писменото съобщение, така и в самата Заповед изрично е посочено, че 14-дневният срок за оспорването й пред Административен съд – Пловдив тече от съобщаването й, което се прави именно с писменото съобщение, а не от връч­ването й. Фактът че в съобщението е даден срок за явяване с цел връчване на препис от самия индивидуален административен акт и посочването, че при неявя­ване същият ще се счита за връчен при условията на отказ, не може да доведе до извод за противното. Съдържанието на самото съобщение е пределно ясно и кон­кретно относно началния момент от който започва да тече срокът за обжалване /мотиви за това се изложиха по-горе/.

Напълно голословни са твърденията, че служител на Район „Централен“ при Община Пловдив е указал нещо друго – вкл. и не е поискано събирането та­кива доказателства /съдът не може служебно да събира гласни доказателства/, а и изрична е разпоредбата на чл.161 ал.2 от АПК че в самото искане следва да бъ­дат изчерпани всички доказателства които го обосновават.

С оглед горното, следва да се приеме, че действията на администрацията по повод съобщаването на процесната Заповед на М. са в изпълнение на закона, не се установява каквото и да е поведение което да се квалифицира като такова въвеждащо в заблуждение лицето относно началния момент от който тече срокът по чл.215 ал.5 от ЗУТ .

Не се твърди, а и не са ангажирани доказателства да е на лице първата хипотеза на чл.1161 ал.1 от АПК.

В този смисъл и съдът приема, че не са налице обстоятелства по чл.161 ал.1 АПК, което обосновава и извода, че искането за възстановяване на срока за обжалване е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

            Водим от горното, съдът:

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Р.М.,***, против Заповед № РД-18-195 от 26.02.2018г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Пловдив, с която на основание чл.225а ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.148, чл.157 и чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Двуетажна масивна сграда“ в поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр.Пловдив, ПИ **** включен в УПИ ***, ****, ***по плана на Първа Градска Част, гр.Пловдив, с административен адрес ***, из­вършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж, като ПРО­С­­РОЧЕНА.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 993/2018г. по описа на Ад­ми­ни­стративен Съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ състав.

ОТХВЪРЛЯ искането на А.Р.М.,***, подадено чрез процесуалния представител адв.С., със съд.адрес ***, с правно основание чл.161 от АПК във вр. с чл. 219 от ЗУТ, за възстановяване на срока за обжалване по съдебен ред на Заповед № РД-18-195 от 26.02.2018г. на Кмета на Район „Централен“ при Община Плов­див.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО и в двете му части подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съоб­щението до жалбоподателя за постановяването му.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/