Решение по дело №2732/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Агенция по вписванията, чрез юрисконсулт Г. И., против Решение № 1394 от 11.08.2023 г. на Районен съд Пловдив, ХІ н.с. постановеното по АНД № 200 по описа за 2023 г. на същия съд, отменящо НП № 92-02-292 от 30.11.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на „ЮРО ПАКЕДЖИНГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, представлявано от управителите П. С. Д. и Д. Г. – заедно и поотделно, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМСИП) е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановено в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение на районния съд да бъде отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за всички съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба - „ЮРО ПАКЕДЖИНГ“ ЕООД, чрез пълномощника си адвокат С. в отговор на касационната жалба (л. 15 от делото), счита касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба предявена от „ЮРО ПАКЕДЖИНГ“ ЕООД, против НП № 92-02-292 от 30.11.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на дружеството, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМСИП, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП.

Същото е издадено въз основа на АУАН № 92-02-292 от 23.09.2022 г., съставен от В.И.Р. – главен специалист в Служба по регистрация – гр. Пловдив към Агенция по вписванията, като обективираните в НП констатации се свеждат до следното:

На 31.08.2022 г. по партидата на „ЮРО ПАКЕДЖИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителите П. С. Д. и Д. Г. - заедно и поотделно, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, район Северен, *** в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е подадено Заявление № 20220831103808 за вписване на следните обстоятелства: промяна на седалището и адреса на управление на дружеството.

Решението на общото събрание на „ЮРО ПАКЕДЖИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* за вписване на заявените обстоятелства е взето на 29.08.2022 г.

По горецитираното заявление е постановен отказ № 20220831103808-2/07.09.2022 г. Независимо от постановения отказ № 20220831103808-2/07.09.2022 г. по Заявление № 20220831103808, според административнонаказващия орган за „ЮРО ПАКЕДЖИНГ“ ЕООД е възникнало задължение да заяви действителния си собственик съгласно изискванията на чл. 63, ал. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/. В тази връзка в НП са цитирани чл. 61, ал. 1, чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМСИП.

Констатирано е, че със заявление по образец А4 с рег. № 20220831103808/31.08.2022 г. са заявени за вписване обстоятелства, промяната на които попада в обхвата на чл. 61, ал. 1 от ЗМИП и като такава следва да бъде декларирана.

Направен е извод, че постановяването на отказ № 20220831103808-2/07.09.2022 г. по заявление № 20220831103808/31.08.2022 г. не освобождава „ЮРО ПАКЕДЖИНГ“ ЕООД от задължението му по чл. 63, ал. 5 от ЗМИП.

Посочено е, че съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗМСИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ и Законът за регистър БУЛСТАТ, а цитираната разпоредба препраща към чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, т.е. дружеството е задължено да заяви за вписване действителен собственик в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок от 7 дни от датата на възникване на обстоятелствата.

В тази връзка е прието, че 7-дневният срок, посочен в чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, е изтекъл на 05.09.2022 г., с оглед на което, нарушението е извършено на 06.09.2022 г., денят следващ крайния срок за подаване на заявление по образец Б7 - за деклариране на действителен собственик по чл. 63, ал. 5 от ЗМСИП.

В НП е посочено още, че мястото на извършване на нарушението е гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ 20 - местонахождението на Агенция по вписванията, компетентна да приема заявления за деклариране на действителен собственик.

Въз основа на изложеното, крайният извод на административнонаказващия орган е, че като не е заявило за вписване посочените обстоятелства относно действителните собственици до 05.09.2022 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, „ЮРО ПАКЕДЖИНГ“ ЕООД е нарушило законоустановения срок по чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, с което от своя страна е извършило нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМСИП, връзка с чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Процесното административно наказание е наложено на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМСИП при тази фактическа и правна обстановка.

7. За да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел, следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително са спазени и изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Независимо от това обаче, първоинстанционният съд е приел за неправилна преценката както на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган (АНО), че е налице състав на нарушение по чл. 63, ал. 3 от ЗМСИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като от данните по делото не се установява да са осъществени всички елементи от обективна страна на нарушението.

В тази връзка е посочено, че наказващият орган не е приложил правилно материалния закон. Според районния съд, задължението за вписване на действителните собственици на юридическите лица се съдържа в чл. 63, ал. 5 от ЗМИП (редакция към ДВ, бр. 94 от 2019 г., приложима към датата на нарушение и издаването на АУАН и НП – "Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България. ").

Констатирано е в мотивите на обжалвания съдебен акт, че в конкретния случай съгласно партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ като едноличен собственик на капитала, с учредяване на дружеството е вписано чуждестранно лице, т. е. такова, което не е учредено на територията на страната – чл. 65, ал. 5, т. 2 от ЗМИП към посочената редакция. Тъй като дружеството е било регистрирано на 17.10.2019 г., а съгласно § 9, ал. 2 вр. ал. 1 от ПРЗ към ЗМИП за заварените случаи задължените лица са били длъжни да впишат обстоятелствата относно действителните собственици в срок от 4 месеца от 31.01.2019 г., то задължението за нарушителя по конкретното делото е възникнало с настъпването на обстоятелствата, което времево се е случило след приемането на ЗМИП и изтичане на предвидения в него срок. Това ще рече, че с учредяването му на 17.10.2019 г. дружеството е било длъжно в 7-дневен срок от този момент да посочи действителния му собственик, доколкото задължението възниква с настъпване на обстоятелствата, а това е станало най-късно с възникването му и най-рано с първоначалния учредителен акт. Още повече, че през цялото му съществуване едноличен собственик на капитала е било едно и също чуждестранно юридическо лице. Изпълнение на това задължение не е било извършено до 03.10.2022 г., когато със заявление Б7 е било вписано обстоятелството за действителния собственик. Следователно дружеството е било в неизпълнение на задължението към датата на съставяне на процесния АУАН и съставомерното му бездействие като форма на изпълнително деяние е осъществено още на 25.10.2019 г. Доколкото обаче в наказателното постановление и АУАН от фактическа страна липсва като съставомерен белег именно този момент на извършване на нарушението, а се твърди друг – 05.09.2022 г., то посочено е, че съдът не разполага с възможност да преквалифицира деянието и да приеме за установено извършването на нарушение на 25.10.2019 г., тъй като това представлява съществено изменение на обстоятелствата, за което не е повдигнато изначално обвинение за извършване на административно нарушение.

Все в тази насока, съдът е отбелязал, че всъщност със заявеното за вписване заявление А4 на 31.08.2022 г., по което е постановен отказ, промяната на обстоятелствата е касаела единствено седалището и адреса на управление на дружеството (вероятно поради стопански причини), които обаче поради задължително им включване в учредителния акт, са изисквали приемането на нов такъв. Тези обстоятелства стоят извън предмета на вписване по ЗМСИП и касаят единствен ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ. Новият учредителен акт е продукт единствено на необходимостта от промяна на седалището и адреса на управление, като собствеността и представителството на чуждестранното юридическо лице са си останали едни и същи. Възприетата от административнонаказващия орган теза, че и тези данни и промени в тях (включително всяко приемане на нов учредителен акт) обосновават извод за задължение за заявяване за вписване на обстоятелства по ЗМСИП не почива на легална опора и създава недопустима възможност за наказващия орган всякога, когато е пропуснато първоначалното ангажиране на отговорността на юридическо лице, при последваща промяна, включително и относно несъществени елементи на учредителния акт, да поправи първоначалния си пропуск и да ангажира отговорността на задължените лица. Това противоречи на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, тъй като възприетият от администрацията подход заобикаля тези срокове

Въз основа на всичко изложено дотук съдът е приел, че не се установява от обективна страна да е извършено от дружеството жалбоподател твърдяното нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМСИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. От една страна фактическата рамка на обвинението не позволява на съда да приложи правилно материалния закон и да преквалифицира незаконосъобразното деяние, тъй като това би означавало съществено изменение на обстоятелствата по делото. Същевременно е установено, че липсва признак от фактическия състав на нарушението, а това е именно промяна в обстоятелствата, подлежащи на заявяване за вписване, по смисъла на чл. 63, ал. 4 от ЗМСИП.

Макар районният съд да е приел, че издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, в решението подробно е обсъден както размера на наложената имуществена санкция, така и приложението на чл. 28 от ЗАНН.

ІV. За правото:

8. Решението е правилно като краен резултат.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случа правна уредба.

Според чл. 61, ал. 1 от ЗМСИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМСИП, информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ, а в ал. 3 на същия член от закона е предвидено, че за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и Законът за регистър БУЛСТАТ.

Съответно в чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове, като всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.

Според чл. 63, ал. 4 от ЗМСИП (ред. ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.), в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона:

1. идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, включително:

а) имената;

б) гражданството;

в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;

г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква "в";

д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква "б";

2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица;

3. данните по т. 1, букви "а" – "г" на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител

– физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това;

4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 – 3.

Най-сетне в чл. 63, ал. 5 от ЗМСИП (ред. ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.), е предвидено, че учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква:

1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или

2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

10. Тълкуването на цитираните норми налага да се прием, че още към момента, когато дружеството е поискало да бъде вписано в ТР (м. октомври 2019 г.), доколкото негов едноличен собственик на капитала (включително и към настоящия момент) е юридическо лице, което не е учредено на територията на Република България, е следвало да заяви и действителния си собственик съобразно чл. 63 от ЗМСИП като обстоятелство, което подлежи на вписване и което е съществувало към момента на неговото учредяване, така както изрично предвижда чл. 6, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, приложим в случа по препращане от чл. 63, ал. 3 от ЗМСИП. Това от своя страна означава, че процесното нарушение е извършено с факта на неговото вписване в търговския регистър на дата 17.10.2019 г.

11. С оглед приетото за установено в предходната точка, следва да бъде съобразена нормата на чл. 34, ал. 2 ЗАНН, съгласно която за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.

При това положение, доколкото към 17.10.2019 г. длъжностното лице по регистрацията е разполагало с всички данни за ангажиране административнонаказателната отговорността на дружеството, следва да се приеме, че в случая не може да се образува административнонаказателно производството по отношение на „ЮРО ПАКЕДЖИГ“ ЕООД поради несъставяне на АУАН в предвидения в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН шестмесечен срок от откриване на нарушителя.

12. Изложеното до тук, налага извода, че решението на първоинстанционния съд като краен резултат е правилно, поради което същото ще следва да бъде оставено в сила.

IV. За разноските:

13. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника следва да се присъдят сторените в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1394 от 11.08.2023 г. на Районен съд Пловдив, ХІ н.с. постановеното по АНД № 200 по описа за 2023 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „ЮРО ПАКЕДЖИНГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ***, представлявано от управителите П. С. Д. и Д. Г. – заедно и поотделно, сумата в размер на 400 лв., представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: