№ 193
гр. Русе , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена И. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена И. Балджиева Гражданско дело №
20204520104119 по описа за 2020 година
Ищецът Ц. Й. С. твърди, че Й. Ц. С. е негов баща. С Решение
№1228/17.07.2018г., постановено по гражданско дело №3086/2018г., изменено с
Решение №465/13.11.2018г. по ВГД №632/2018г., Районен съд – Русе осъдил ответника
да заплаща за ищеца месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от 09.05.2018г.
На 12.08.2019г. Ц.С. навършил 18 години, обстоятелство обуславящо
прекратяване задължението на родителя да предоставя издръжка, в определения от
съда размер. През м.юни 2020г. ищецът завършил 12 клас в ПГРКК – Русе. Учебната
2019 – 2020г. била свързана със значителни разходи, нужни за: задоволяване
ежедневните му потребности, абитуриентския бал и подготовката му за
кандидатстване във ВУЗ. Твърди, че месечната му издръжка възлиза на около 500 лева.
Счита, че ответникът следва да поеме половината от тази сума.
Заявява, че до м.февруари 2020г. баща му превеждал издръжка по 170 лева чрез
ДСИ при РРС по ИД №2027/2013г. Пояснява, че през м.февруари 2020г. съдебният
изпълнител отнесъл сумите, изплатени без правно основание за периода 12.08.2019г. –
11.02.2020г., за погасяване на стари вземания по същото дело, които възлизали на
около 2000 лева. След м.февруари 2020г. плащанията по посоченото изпълнително
дело били преустановени от страна на ответника, като непогасеното задължение
възлизало на 1000 лева.
Ищецът пояснява, че е предявил срещу Й.С. иск с правно основание чл.144 СК и
1
по образуваното ГД №1130/2020г., РРС се е произнесъл с решение (което, към
настоящия момент не е влязло в сила) като определил издръжка за периода 26.02.2020г.
– 30.06.2020г.
На 14.09.20 е записан като студент на редовна форма на обучение в първи курс в
специалност „Земеделска техника и технологии“ към РУ „Ангел Кънчев“ като е
заплатил семестриална такса в размер на 350 лева. Твърди, че за месечната му
издръжка като редовен студент са необходими около 500 лева, от който ответникът
следва да поема да заплаща 250 лева, а останалите 250 лева, следва да получава от
майка си, при която живее, в едно домакинство и която не получава големи доходи.
Моли съда да постанови решени, с което да осъди Й. Ц. С. да му заплати издръжка в
размер на 250 лева месечно, считано от предявяване на иска, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за
изменението й или прекратяването й.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Й. Ц. С. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, неоснователност на иска на ищеца.
Развива правни съображения относно прилагане разпоредбата на чл.144 СК.
Поддържа, че не разполага със средства, за да заплати издръжка в искания размер. В
тази връзка сочи, че получава нетно трудово възнаграждение около 300 лева на месец,
живее на квартира, страда от онкологично заболяване и няма възможност да реализира
доходи в по-висок размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
От приложеното удостоверение за раждане, издадено от Столична община, въз
основа на акт №175/21.08.2001г. е видно, че М. Р. К. и Й. Ц. С. са родители на Ц. Й. С.,
роден на 12.08.2001г.
През учебната 2020г. – 2021г. е студент на редовна форма на обучение в първи
курс в специалност „Земеделска техника и технологии“ към РУ „Ангел Кънчев“.
Релевирани са писмени доказателства, относно здравословното състояние на
Ц.С., с които се установява, че е диагностициран с „астигматизъм“ и „неуточнено
затлъстяване“, което предполага допълнителни разходи свързани с лечението му.
В периода м.юли 2019г. – м.юни 2020г. М.К. е реализирала доходи от трудово
правоотношение в размер на минималната за страната работна заплата.
2
Ответникът страда от онкологично заболяване – „плоскоклетъчен карцином,
кератинизиращ БДУ“, вписан в Национален раков регистър на 11.03.2016г. Същият
притежава недвижими имоти, индивидуализирани в справка, изготвена от СВ – Разград
и реализира доходи от трудова дейност в размер на минималната за страната работна
заплата.
На 21.12.2018г. Й.С. превел по сметка на Районен съд – Русе 3258.05 лева, с
които погасил част от задължение по ИД №20134520402027. През м.февруари 2020г.
съдебният изпълнител уведомил ищеца, че е прекратил събирането на издръжката по
посоченото изпълнително производство след 12.08.2019г., но продължил
изпълнителните действия за събиране на неизплатените издръжки за периода от
присъждането им до 12.08.2019г., както и дължимите държавни такси в полза на РС –
Русе. Според протокол от 14.03.2019г., изготвен от съдия изпълнител и подписан от
ответника, последният заявил, че ще погаси остатъка от дължимата по изпълнителното
дело сума, както следва: до 15.04.2019г. ще внесе 1000 лева, а до 15.05.2019г. – 940
лева, като наред с това ще продължи да изплаща чрез запора върху ТВ текущата
издръжка.
С оглед установяване твърденията на страните е допуснат разпита на ММ.Й.Д и
Л Г И. Св.М Д установява, че познава ищеца и неговата майка от около 10 години.
Счита, че Ц.С. няма доходи, от които да се издържа. Поддържа, че ищецът има
здравословни проблем. Пояснява, че през последните две – три години не е разговарял
с ответника, срещал го инцидентно по улиците. От сведенията, получени от Ц.С. и
трето лице прави извод, че Й.С. притежава лек автомобил. Няма данни относно
трудовата дейност на ищеца и обстоятелствата, при които е приет във висше учебно
заведение. Св.Л И твърди, че от 2018г. работи във фирма „Шогун“ на длъжност
„опаковчик“, а ответника е неин колега – хлебар. Пояснява, че работи на половин
работен ден и получава трудово възнаграждение в размер на 300 лева, а Й.С. получава
минимална работна заплата. Твърди, че последният живее в апартамент под наем близо
до фурната и заплаща месечна наемна цена в размер на 180 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.144от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни
заведения за предвидения срок на обучение или до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и двадесет и пет годишна възраст при обучение във
3
висше учебно заведение, в случай, че даването на издръжката не съставлява особени
затруднения за родителя. Престирането на издръжка спрямо пълнолетно дете не е
безусловно, каквото е задължението към ненавършилите пълнолетие деца, а в
зависимост от кумулативната даденост на няколко предпоставки: търсещият издръжка
да учи редовно; да не е надхвърлил определена възраст; да е в невъзможност да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото. Релевирано е
допълнително условие за задължението на родителят да предоставя издръжка на
пълнолетно си дете, което е свързано с неговите материални възможности. В закона
няма легално определение за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно
може да се изясни, предвид факта, че издръжката съставлява задължение за доставяне
средства, необходими за съществуването на нуждаещия се. При преценка за наличие
на особени затруднения следва да се съобразят материалните възможности на
родителите, икономическата обстановка в страната и обстоятелствата, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности (семейно положение, здравословно
състояние, начин на живот на задълженото лице и др). Издръжката по чл.144 от СК се
дължи и от двамата родители, според възможностите им.
Не се спори, че в периода 12.08.2019г. – 26.02.2020г. Ц.С. е живял със своята
майка, която е осигурявала изцяло средствата, необходими за издръжката му. Нуждите
и разходите му са били идентични с тези, които има и понастоящем.
Ответникът няма задължение да заплаща издръжка за други ненавършили
пълнолетие деца, но от 2016г. има сериозни здравословни проблеми, което предполага
наличие на разходи извън обичайните. Заплаща 180 лева месечна наемна цена за
имота, който обитава. Реализира доходи единствено от трудово правоотношение в
размер на минималната за страната работна заплата. Недоказани останаха твърденията
на ищцовата страна, че Й.С. притежава МПС и доходи, извън декларираните пред
НАП.
От една страна, нуждите на подрастващите, с оглед създаване нормални условия
за живот и обучение са големи, но задоволяването им не следва да бъде за сметка
собственото съществуване на родителите. Не може да се пренебрегнат възможностите
на бащата, защото присъждането на една непосилна и несъобразена с доходите
издръжка, както се иска в настоящия случай, ще го постави на границата на
оцеляването.
При така установеното, съдът приема, че Й.С. би могъл да заплаща издръжка на
сина си в размер 100 лева.
Изложеното води до извод, че претенцията като основателна следва да бъде
4
уважена до посочения размер, а в останалата част, до предявените 250 лева месечно –
да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съобразно уважената част от иска, но такива не се претендират. Предвид
разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 144 лева.
Й.С. дължи 50 лева държавна такса, платима по сметка на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Ц. С., ЕГН ********** да заплаща на сина си Ц. Й. С., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 100.00 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумата над 100.00 лева месечно до
претендираните 250.00 лева месечно.
ОСЪЖДА Ц. Й. С., ЕГН ********** да заплати на Й. Ц. С., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 144 лева.
ОСЪЖДА Й. Ц. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС 50 лева
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 08.04.2021г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5