РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Царево, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200086 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на ТП “ДЛС Ропотамо“, ЕИК 2016176540222,
против Наказателно постановление № 127/22.12.2021год.на Директора на
РИОСВ гр. Бургас, с което на ТП “ДЛС Ропотамо“, ЕИК 2016176540222, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии, е наложено
административно наказание ”имуществена санкция„ в размер на 1 000,00 лв.
за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии и Заповед №
318 от 07.05.1992 г. на МОС.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй
като липсват доказателства за осъществен състав на административно
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява
от упълномощен представител- юрисконсулт. Пледира за отмяна на НП.
За ответника по жалбата се явява надлежно упълномощен юрисконсулт,
която поддържа наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени и устни доказателства. Разпита се
актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
1
страна следното:
На 04.09.2021 год. служители на РИОСВ, при извършена проверка в
резерват „Ропотамо“ са установили, че лодка с рег. № Сз-422 е навлязла и
акостирала в устието на река Ропотамо, в границите на резерват „Ропотамо“,
при тихо и спокойно море, без вълнение, въпреки забранителните табели. В
последствие било установено, че лодката е собственост на жалбоподателя ТП
“ДЛС Ропотамо“. При извършената проверка и констатираното нарушение,
служителите на РИОСВ съставили констативен протокол № 020363/ПД-20-
42/04. 09. 2021 год.
Констатираното, мотивирало актосъставителя да състави АУАН № 127/
18.11.2021 год. в който нарушението било точно, ясно и конкретно описано.
Като състав на нарушението, в акта е посочено, че „…04.09.2021 год. ТП
“ДЛС Ропотамо“ с лодка с рег.№ Сз-422 е навлязло и акостирало в устието на
река Ропотамо, в границите на резерват „Ропотамо“ при тихо и спокойно
море, без вълнение, въпреки забранителните табели……“. Посочено е, че е
нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии и
заповед № 318 от 07.05.1992 г. на МОС.
Наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в
което нарушението е описано по идентичен в АУАН начин. Деянието е
квалифицирано като такова по чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените
територии и Заповед № 318 от 07.05.1992 г. на МОС и санкционирано по чл.
83, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ от Закона за защитените територии.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ
на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на
разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на
актосъставителя като логични, последователни и напълно кореспондиращи на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания,
да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на
актосъставителя, при изпълнението на служебните му задължения.
Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е
налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради
което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията
на този свидетели и кредитира същите като истинни
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
2
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
настоящия случай въпросът за вината не може да бъде изследван, защото
извършителят е търговец, правно образувание, което не може да има
собствено психично отношение към деянието.
Съгласно обнародваната в ДВ бр. 41/ 1992 г. заповед № 318 от
07.05.1992 г. на министъра на околната среда, е възстановен резерват
„Ропотамо” с територията включваща река Ропотамо– от устието до моста на
м. ”Калдъръм гечит”. Този резерват е включен и в приложението № 2 на ЗЗТ
в т. І.53. Анализът на разпоредбите на ЗЗТ сочи, че резерватите са най-строго
охраняваната категория защитени територии от гледна точка на природо-
опазването и целите по чл. 2 на закона. В чл. 8, ал. 3 от ЗЗТ е предвидено, че
опазването на природните резервати изключва всякаква или допуска
минимална човешка намеса.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии
забранява всякакви дейности в резерватите, с изключение на: 1. тяхната
охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани
пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал,
диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други
места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;
5. потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени
вследствие на природни бедствия и каламитети. Неизпълнението на тази
разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 83, ал. 1 от
ЗЗТ. Според тази норма се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
от 1000,00 лева до 10 000,00 лева лице или едноличен търговец, което: 1.
осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима,
определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдените планове и
проекти по глава четвърта; 2. осъществява дейност в защитена територия без
разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. В конкретния случай
санкцията е наложена по чл. 83, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ.
Съда намира, че в настоящия случай, издаденото против жалбоподателя
НП неправилно, а вмененото му нарушение- недоказано /тежестта на
доказване в случая попада изцяло върху АНО.
На първо място, никъде по делото не се установява, точното
местоположение на извършване на нарушението. Отбелязването „в границите
на резерват Ропотамо“ в „устието на р. Ропотамо“ без посочване на точно
определен номер на участък и граници, възпрепятства съда, да определи дали
наистина соченото като място на извършване на нарушението, попада в
границите на резерват Ропотамо.
На следващо място, още по- недоказано е и твърдяното, че именно
жалбоподателя е „навлязъл и акостирал“ със сочената в НП лодка. Не става
ясно, на какви доказателства базира АНО този си извод, тъй като
3
жалбоподателя е юридическо лице и няма как да „навлезе и акостира“ в
резервата. По делото няма нито едно годно доказателство, което да сочи, че
именно жалбоподателя е предоставил на физическото лице- което обективно
може да „навлезе и акостира“ с лодка- въпросния плавателен съд, с цел да
навлезе и акостира в устието на реката.
Още по недоказано остава и твърдението, че плавателното средство, е
„навлязло и акостирало в устието на река Ропотамо, в границите на резерват
„Ропотамо“ при тихо и спокойно море, без вълнение“. При липса на точно
посочена дата, на която да е извършено нарушението- в НП е посочена датата
на която е констатирано- няма как да се твърди, че времето на навлизането на
лодката е било при тихо и спокойно море, без вълнение.
В този ред на правните съждения, съдът намира наказателното
постановление за незаконосъобразно, а твърдяното- че нарушението е
извършено именно от жалбоподателя- за недоказано.
Ето защо наказателното постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 85, ал. 3 от Закона за защитените
територии и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 127/ 22.12.2021 год. на
Директора на РИОСВ гр. Бургас, с което на ТП “ДЛС Ропотамо“, ЕИК
2016176540222, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените
територии, е наложено административно наказание ”имуществена санкция„ в
размер на 1 000,00 лв. за нарушение на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените
територии и Заповед № 318 от 07.05.1992 г. на МОС.
ОСЪЖДА РИОСВ гр. Бургас, да заплати на ТП “ДЛС Ропотамо“, ЕИК
2016176540222, сумата от 80,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4