№ 17646
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110149723 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Й.
Д., ЕГН **********, срещу [***], ЕИК [***], с която е предявен иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 667,04 лв., от която сума
286,95 лв.- главница, представляваща вземане по договор за кредит от 21.06.2005 г., сключен
с [***], ведно със законна лихва от 21.03.2011 г. до окончателното плащане; 51,73 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2005 г. до 02.10.2005 г., 203, 36
лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.25005 г. до 01.03.2011 г.,
както и 125 лв. разноски по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС, съгласно издаден
Изпълнителен лист от 03.05.2011 г., въз основа на който било образувано ИД № 2086/2016 г.
по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с рег. № 915, с район на действие ОС-Сливен, по който
ищецът бил в качеството на длъжник, а ответникът, в качеството на взискател, поради
погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него бил издаден Изпълнителен лист от
03.05.2011 г. в полза на [***], въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение №
1052/22.03.2011 г. по ч.гр.д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС. Поддържа, че на 21.07.2015 г.
[***] го е уведомил за извършена цесия, по силата на която ответното дружество е било
конституирано като взискател по изп. д. 2086/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с рег.
№ 915, с район на действие ОС-Сливен. Сочи, че изпълнителното дело е било образувано
пет години след издаване на изпълнителния лист. Твърди, че след образуване на последното
било изпратено уведомление за размера на дълга и насрочване на опис на движими вещи на
31.01.2017 г. Оспорва се уведомлението да е било получено и подписано от ищеца. Счита, че
1
към датата на образуване на изпълнителното производство задълженията по изпълнителния
лист вече са били погасени по давност. Сочи, че няма данни за предприемане на действия,
годни да прекъснат давността за периода от 5 години от датата на издаване на
изпълнителния лист до образуване на посоченото ИД, поради което счита за недължими
сумите, обективирани в ИЛ от 03.05.2011 г. С оглед изложеното обосновава правен интерес
от завеждане на исковата молба и моли за уважаване на предявения с нея установителен иск
по чл.439 от ГПК. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства, които са приети по
делото.
Ответникът [***], ЕИК [***] е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. ..., с който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва вземането по процесния изпълнителен лист да е
погасено по давност. Сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на [***] още през
2011 г., като през 2015 г. е подадена молба за конституиране на нов взискател в лицето на
ответника. Поддържа, че с последното действие е била прекъсната давността. Твърди, че
след като ЧСИ Надя Гангалова е загубила правоспособност, взискателят е изтеглил
процесния изпълнителен лист и на 22.11.2016 г. е била депозирана молба за образуване на
ново изпълнително производство, като такова било образувано под ИД № 2086/2016 г. по
описа на ЧСИ Гергана Грозева, с рег. № 915, с район на действие ОС-Сливен. Сочи, че бил
насрочен опис на движими вещи на 31.01.2017 г., като уведомление за същото е било
получено от ищеца на 29.12.2016 г. Твърди, че на 28.12.2016 г. било изпратено съобщение до
ищеца за присъединяване на НАП в изпълнителното производство. На 24.01.2017 г. било
пратено запорно съобщение до ТП на НОИ- Сливен. На 08.06.2017 г. била депозирана молба
за справка за наличие на банкови сметки и налагане на запор, в резултат на което било
изпратено запорно съобщение до „[***] (...)“ ЕАД на 14.06.2017 г. На 04.04.2018 г. била
депозирана молба за опис на движими вещи, като бил насрочен опис за 28.05.2018 г. Сочи,
че на 17.06.2019 г. била подадена молба справка от НАП и предприемане на действия за
обезпечаване на вземането. На 17.07.2020 г. била подадена молба за насрочване на дата за
опис на движими вещи. На 29.09.2020 г. било изходирано съобщение за насрочване на дата
на опис за 11.11.2020 г. На 29.11.2021 г. била входирана молба за справка от БНБ, като на
07.12.2021 г. било изходирано запорно съобщение до [***]. Поддържа, че с посочените
действия е била прекъсната многократно погасителната давност за процесните вземания.
Възразява, че абсолютната давност, на която ищеца се позовава в ИМ, не се прилага с
обратно действие, какъвто е процесният случай, а същата следва да тече от 02.06.2021 г.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът също е представил писмени доказателства,
като по негово искане по делото е приложено и копие от ИД № 2068/2016 г. по описа на
ЧСИ Гергана Грозева, с рег. № 915, с район на действие ОС-Сливен, както и уведомлението
от ЧСИ Илчева, че образуваното първоначално изп.д. № 649/2011 г. по описа на ЧСИ Надя
Гангалова е било унищожено, поради което не може да бъде представено по настоящото.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че М. Й. Д. не дължи на [***] сумата от от общо 667,04 лв., от която сума 286,95
лв.- главница, представляваща вземане по договор за кредит от 21.06.2005 г., сключен с
[***], ведно със законна лихва от 21.03.2011 г. до окончателното плащане; 51,73 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2005 г. до 02.10.2005 г., 203, 36
лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.25005 г. до 01.03.2011 г.,
както и 125 лв. разноски по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС, съгласно издаден
2
Изпълнителен лист от 03.05.2011 г., въз основа на който било образувано ИД № 2086/2016 г.
по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с рег. № 915, с район на действие ОС-Сливен, поради
погасяване на вземането по давност.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Съгласно принципа за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на
чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на опредЕ. сума,
какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от
които произтича вземането, т.е. да докаже, че вземането му е възникнало и съществува. В
този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения
(вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173
от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК и др.). В хипотеза на предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на парични вземания, предявен при наличие на
образуван изпълнителен процес, ответникът-взискател трябва да докаже съществуването на
изпълняемото право, оспорено от ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в исковата
молба, неоспорени от ответника и обявени за такива с доклада по делото, а именно относно
правопораждащия процесните вземания факт - за процесните суми срещу ищеца има
издаден Изпълнителен лист от 03.05.2011 г., въз основа на който било образувано ИД №
2086/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с рег. № 915, с район на действие ОС-Сливен.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от
които на 03.05.2011 г. в полза на "[***] (чийто правоприемник е ответникът) е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС, срещу М. Й. Д. за сумите:
286,95 лв.- главница, представляваща вземане по договор за кредит от 21.06.2005 г.,
сключен с [***], ведно със законна лихва от 21.03.2011 г. до окончателното плащане; 51,73
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.08.2005 г. до 02.10.2005 г., 203,
36 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.25005 г. до 01.03.2011
г., както и 125 лв. разноски по ч. гр. д. № 1533/2011 г. по описа на СлРС. Изпълнителният
лист е издаден на основание издадена по делото на 22.03.2011 г. заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, след влизането й в сила.
Видно от приетото по делото писмо – уведомление от ЧСИ Илчева с рег. № 765 с район
на действие ОС – Стара Загора, въз основа на посочения изпълнителен лист, по молба на
кредитора на неустановена дата, след 03.05.2011 г., пред ЧСИ Надя Гангалова с рег. № 836 в
КЧСИ, е било образувано изпълнително дело № 20118360400649 по описа на ЧСИ
Гангалова, което е било прекратено на 23.08.2016 г., с Постановление за прекратяване, на
осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /поради настъпила перемция/, а Изпълнителния лист от
03.05.2011 г. бил върнат на взискателя на 14.10.2016 г. След прекратяването изпълнителното
дело било предадено в архив на 25.10.2016 г., а след изтичане срока за съхранение по
Наредбата за служебния архив на ЧСИ, съответно било унищожено.
Установява се по делото, че с договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г.,
сключен между [***] (цедент) и [***] (цесионер), е било цедирано вземането на цедента от
М. Д., произтичащо от Договора за кредит № CASH – [***], заедно с всички
принадлежности към него. За цесията длъжника бил уведомен от страна на цесионера, по
3
упълномощаване от цедента, като това обстоятелство не се оспорва от ищеца. С молба от
22.11.2016 г., новият кредитор и настоящ ответник е поискал образуване на ново
изпълнително производство срещу длъжника Д., като е поискал да й се връчи ПДИ, да се
наложи запор на вземанията й, опис и продажба на движими вещи, находящи се на адреса
по местоживеене на длъжника, а на осн. чл.18 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител
извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство.
Видно от приетото изп. дело № 2038/2016 г., в хода на изпълнението по него са
извършени следните релевантни за спора по делото изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността: присъединяване на държавата като взискател по ИД, за сумата от
1267,61 лв., публични задължения по здравното осигуряване; уведомление от 28.12.2016 г.
до длъжника за образуваното ново изпълнително производство; искани справки от НАП за
длъжника и установяване, че същата е пенсионер; наложен запор върху секвестируемата
част от пенсията /запорно съобщение до ТД на НОИ – Сливен от 24.01.2017 г./; искане за
справка от БНБ относно регистрирани банкови сметки на името на длъжника с цел налагане
на запор върху вземанията по тях; запорно съобщение до „[***] от 16.06.2017 г.; насрочен
опис на движими вещи в дома на длъжника за 28.05.2018 г. от 11,30ч.; Протокол за опис от
28.05.2018 г. и насрочен втори опис за 11.11.2020 г.; наложен запор върху сметки в [***];
подадени от взискателя молби по делото за извършване на конкретни изпълнителни
действия срещу длъжника в хода на производството, съответно - съдържащи нарочно
възлагане на съдебния изпълнител да извършва такива по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Други доказателства за релевантни по делото факти не са събрани.
От правна страна:
Процесните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, се погасяват с
предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като те
произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и последиците й
следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. В тази връзка следва
да се посочи, че в производството по чл. 410 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може писмено да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното
му поведение в предвидения срок /към датата на издаване на процесната ЗИ срокът за
възражение е двуседмичен/ , създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила. От този момент започва да тече срокът
на новата погасителна давност, който е петгодишен и такова разрешение в максимална
степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното
производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски
в тежест длъжника, които да са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора
не следва да бъде по-неблагоприятно при инициирането на заповедно производство, вместо
исково такова по общия ред.
След като липсва първоначално образуваното изпълнително дело, по настоящото
такова, не може да се установи точно какви действия по изпълнението са били предприети в
хода на ИД № 649/2011 г., по искане на взискателя и дали първоначалната молба на
кредитора е съдържала овластяване, по реда на чл. 18 ЗЧСИ – действие, достатъчно да
прекъсне погасителната давност за вземането, но тези обстоятелства в случая не са от
решаващо значение. Това е така, тъй като за да се прецени изтекла ли е действително
законоустановената погасителна давност за вземанията, е необходимо да се съобразят
обстоятелствата кога е началният момент на същата, съответно – извършвани ли са действия,
прекъснали или спрели теченето на давността.
Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност
не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и
4
изпълнителната власт. В най-новото Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г., постановено
по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, обаче е възприето, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемане на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При съобразяване на изложеното и доколкото изпълнително дело №
20118360400649/2011 г. на ЧСИ Гангалова, е образувано към момента на действие на ППВС
№ 3/18.11.1980 г., давността за процесните вземания по ИЛ от 03.05.2011 г., е била
прекъсната с образуването на изпълнителното дело през 2011 г., като нова петгодишна
давност е започнала да тече едва от датата на приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.е. от 26.06.2015 г.
Следователно, погасителната давност за задълженията, чиято недължимост ищецът
цели да установи в настоящото производство, е прекъснато с образуване на първото ИД №
649/2011 г. и нова е започнала да тече едва на 26.06.2015 г.
В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото от
върховната съдебна инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
автоматично настъпва и прекратяването на изпълнителния процес, като с обратна сила се
обезсилват извършените по него изпълнителни действия и техните последици, освен
относно правата, придобити от третите за изпълнението лица върху имуществото на
длъжника по изпълнението, както и относно извършените плащания на трети задължени
лица (чл. 433, ал. 4 ГПК). Според тълкувателното решение, при прекратен поради перемпция
изпълнителен процес нова погасителна давност относно вземането тече от последното
валидно поискано или валидно извършено изпълнително действие, независимо от
издаването или не на постановление на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването,
което има само декларативно ефект, и без оглед осъществяването, спирането и
прекратяването на изпълнителното производство, тъй като и през време на висящността на
изпълнителния процес, погасителната давност не спира да тече (Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на ВС, в което е прието обратното, е обявено за изгубило сила). В мотивите на
цитирания тълкувателен акт е посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД
"прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. ".
Доколкото процесното изпълнително дело № 649/2011 г. е образувано преди
постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление на Пленума на
Върховния съд /ППВС/ № 3/1980 г., постановяващо, че погасителна давност в хода на
изпълнителния процес не тече, следва да се съобрази и разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани при
действието на ППВС № 3/1980 г., започва да тече от 26.06.2015 г. – датата на
постановяване на тълкувателното решение, отменящо разрешенията на ППВС № 3/1980 г.
5
Въпреки това, до 26.06.2015 г. перемпцията не е без правно значение за прекъсването на
давността, предвид действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което нова давност при
перемирало изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от
датата на неговото прекратяване, а не от датата на извършване на последното валидно
изпълнително действие (в този смисъл – Определение № 1038 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 4891/2022 г., както и посоченото в същото Решение № 37 от 24.02.2021 г. то гр. д. №
1747/2020 г. на ІV-то г. о. на ВКС).
В случая прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
настъпило едва на 05.08.2016 г., т.е. към 26.06.2015 г. (датата на постановяване на
тълкувателното решение, отменящо разрешенията на ППВС № 3/1980 г., предвиждащи че
давност не тече докато трае изпълнителния процес), първото ИД № 649/2011 г. по описа на
ЧСИ Гангалова все още е висящо и следователно са налице и двете изискуеми
предпоставки, съгласно разясненията, дадени с приемането на Тълкувателно решение № 3
от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС за делата, образувани за вземания,
преди датата 26 юни 2015г., а именно: да е направено пред държавен орган надлежно
волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-
малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес” /молба за
образуване на изпълнително дело, въз основа на която е било образувано делото/, и
изпълнителното производство да е висящо (същото е прекратено едва на 23.08.2016 г.).
Следователно, по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания,
не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по
тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, в т.ч. и по първоначално образуваното ИД № 649/2011 г.
Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г. (датата на постановяване на
тълкувателното решение, отменящо разрешенията на ППВС № 3/1980 г.), тъй като до
посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115,
ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
От горното се налага извод, че в периода от образуване на ИД № 649/2011 г. до
26.05.2015 г. давност не е текла при висящ изпълнителен процес, а след тази дата до
прекратяване на делото, поради настъпила перемция на 23.08.2016 г., също не е изтекъл срок
по-голям от 5 години и съответно вземането не е погасено по давност към този момент.
След образуване на второто ИД № 2086/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с
молба на кредитора от 17.11.2016 г., както се установи в настоящото производство, по молба
на взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител, по възлагане от взискателя на осн.
чл.18 от ЗЧСИ, са предприемани множество изпълнителни действия, всяко от които годно да
прекъсне погасителната давност за процесното вземане и след всяко едно от тях е започвала
да тече нова петгодишна давност, която към датата на образуване на настоящото исково
производство (на 01.09.2023 г. не е изтекла.
С оглед изложеното се налага изводът, че от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова
петгодишна давност, която до подаването на исковата молба по делото е прекъсвана
многократно (вж. описаните по-горе изпълнителни действия, годни да прекъснат давността
по новообразуваното през 2016 г. ИД) и не е изтекла към датата на предявяване на иска
(05.09.2023 г.), нито до приключването на устните състезания по делото (на 31.05.2024 г.).
Въз основа на изложените аргументи, съдът приема, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат само на ответника, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, а съдът определя
дължимото му се такова в минимален размер на 100, 00 лева, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК.
6
Така мотивиран, Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от М. Й. Д., ЕГН **********,
срещу [***], ЕИК [***], иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от общо 667,04 лв., от която сума 286,95 лв.- главница, представляваща
вземане по договор за кредит от 21.06.2005 г., сключен с [***], ведно със законна лихва от
21.03.2011 г. до окончателното плащане; 51,73 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 12.08.2005 г. до 02.10.2005 г., 203, 36 лв., представляваща мораторна лихва,
дължима за периода от 02.09.25005 г. до 01.03.2011 г., както и 125 лв. разноски по ч. гр. д. №
1533/2011 г. по описа на СлРС, съгласно издаден Изпълнителен лист от 03.05.2011 г., въз
основа на който било образувано ИД № 2086/2016 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с рег.
№ 915, с район на действие ОС-Сливен, по който ищецът бил в качеството на длъжник, а
ответникът, в качеството на взискател, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК, да
заплати на [***], ЕИК [***] сумата от 100, 00 лева, представляваща сторени от ответника
разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7